Да се науча да предизвиквам покълване на зърна и да отглеждам кълнове

ВЪВЕДЕНИЕ
Покълналото зърно и младите поници са забележителна здравословна храна. Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими и други активни биологични вещества, те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка. Въвеждайки, дори в минимални количества, покълналите семена и младите поници в нашето хранене, ние улесняваме съчетаването на съвременния начин на живот с поддържането на организма в добро здраве.

Покълналото зърно е прекрасна алтернатива на излишека от животински продукти, които рушат здравето в западните страни, защото те са една пълноценна храна. Ние бихме могли да се храним единствено с тях и то само срещу няколко франка месечно.
Защо именно покълналите семена

1. Дефиниция и исторически преглед

Покълнало семе наричаме всяко семе, чийто метаболизъм (съвкупността от биологични промени в живия организъм) се пробужда в съприкосновение с водата, въздуха и топлината и започва да расте.

Посеят ли се семената в процес на покълване, от тях израстват стебла и листа, които постепенно се изпълват с хлорофил. Това са младите поници. От историята знаем, че покълналите семена са били използвани от множество цивилизации в началото на техния възход:тази храна дарява хората с изключителна жизненост, сила и здраве, което представлява огромен принос за развитието им.

Употребата на тази жива храна изчезва с упадъка на въпросните цивилизации.

Описанията на техниките на покълване са открити в писанията на Есеите, живели по времето на Христос в Израел и Египет. В по-ново време капитан Кук съумя да извърши своите дълги морски експедиции благодарение на покълналото зърно, предотвратило скорбута сред екипажа му.

В наше време ориенталската кухня отделя значително място на покълналото жито. Множество лабораторни изследвания потвърждават поуките от историята и доказват огромното значение на покълналото зърно при изхранването на животни и хора.

2. Съвременното хранене и покълналото зърно

Съвременното хранене е бедно на живи хранителни продукти. Голяма част от консумираната храна пристига от далечни страни на твърде висока цена, а за да бъде на щандовете в супермаркета в добро състояние, тя претърпява разнородна консервационна обработка, която унищожава нейната виталност. Дори и най-свежите плодове не правят изключение от това правило, защото много често те се берат преди да са узрели, при което губят много от виталността си. Липсата на контакт между производители и консуматори не позволява упражняването на контрол при отглеждането, особено при обработката с пестициди и инсектициди.

С отглеждането на покълнало зърно ние решаваме голяма част от тези проблеми.

1. Зърното се складира и транспортира лесно без да се повреди.
2. Лесно покълва при домашни условия с минимални усилия.
3. Зърното е изпълнено с живот и е богато на витамини и други биологични вещества, ценни за нашето здраве.
4. Лесно се приема и усвоява от организма.
5. Зърното ни осигурява много евтина прехрана.
6. С отглеждането на покълнало зърно ние ставаме едновременно производители и консуматори, при което ние сами контролираме свежестта и качеството.
7. Покълналото семе ни дава възможност да подновим общуването с природата, превръщайки ни в “ стайни градинари”.

Какво предствлява покълването

2.1.Семената

Семето е съставено от семенна обвивка, покриваща един зародиш, който съдържа една връхна пъпка, едно зародишно коренче и един или два котиледона.

Семенната обвивка е твърда и неподвижна. Тя защитава зародиша от гниене и насекоми.

Микропилът представлява един отвор в семенната обвивка, който позволява преминава преминаването на водата, необходима за покълването.

Зародишното коренче е онази част от зародиша, от което е образуван корена.

Връхната пъпка е зародиш на стеблото.

Котиледоните са зародиши на листа. Те съдържат хранителните запаси на зърното.

2.2.Покълване

За да покълне едно семе на първо място е необходима вода.

Всъщност естествената растителна тъкан съдържа 90% вода, докато зърното –само 10%. За да излезе от състояние на покой, семето трябва да бъде накиснато във вода. Престоят във водата зависи от вида на зърното. Например: олющената слънчогледова семка(т.е. без обвивка) може да покълне след четиричасов престой във вода, докато нахутът се нуждае от около 24 часа. Когато зърната са поели достатъчно вода, метаболизмът се ускорява, ако разполага с достатъчно кислород и температурата е подходяща(около 20 С).

Ензимите се активизират и разлагат мастите, захарите и протеините от котиледоните, за да бъдат асимилирани от нарастващия ембрион.

Семенната обвивка се пробива от подаващото се зародишно коренче, следвано от връхната пъпка, която на тъмно се източва, търсейки светлина. Тя не изработва хлорофил и остава бяла и нежна. Но ако изложим семето на светлина, котиледоните започват да произвеждат хлорофил, който чрез фотосинтезата превръща слънчевата енергия в растителна маса.

От своя страна зародишното коренче се удължава и прониква в земята, откъдето черпи вода и минерали. Не след дълго растението ще заживее от веществата, които произвежда чрез фотосинтезата и тези от почвата. То няма да бъде зависимо повече от запасите на семето.

2.3.Физиология на покълването

Покълването е съпроводено от усилена метаболична дейност. Протичат множество химически реакции, при които се синтезират ензими. Ензимите като естествени катализатори ускоряват метаболичните реакции, които като елементи на виталността участват в пробуждането на зърното. Богатото съдържание на витамини придава изключителни хранителни качества на покълващите зърна.

Ензимите:

* превръщат скорбялата в обикновени захари (глюкоза, фруктоза);
* позволяват синтез на значителни количества витамини (особено А, В и С) и на други ценни биологични вещества;
* превръщат протеините в аминокиселини и улесняват синтеза на някои аминокиселини, които не се съдържат в зърното;
* превръщат мазнините в мастни киселини;
* превръщат фитиновата киселина и освобождават минерали, които се асимилират лесно.

2.4.Превръщане на скорбялата

За да се асимилира, скорбялата трябва да се сведе до прости захари. Простите натурални захари се комбинират с някои елементи, необходими за тяхното асимилиране, докато рафинираните захари са лишени от естествени допълнения. Покълналите зърна са богати на прости захари, които се асимилират напълно, с което до голяма степен улесняват храносмилателната дейност на организма.

2.5.Синтез на витамините

В покълващото зърно се извършва една истинска витаминна експлозия. Тъй като покълналите зърна се консумират в сурово състояние, тези витамини не се губят.

Два примера:нарастването на каротина(предшественик на витамин А) при различните видове зърно и нарастването на витамин В2 при покълващата зелена соя

2.6.Превръщането на протеина в аминокиселини и синтез на нови аминокиселини

По време на покълването натрупаните протеини се превръщат в аминокиселини(техни основни съставни елементи). Под влияние на ензимите в зърното се синтезират аминокиселини, които то не е съдържало. Следователно покълналите семена са прекрасен източник на аминокиселини. Те нямат недостатъците на протеините от животински произход(месо, млечни продукти, яйца), съдържащи наситени масти, влошаващи здравословното състояние. Известно е, че ние приемаме протеините в естествен вид, за да може организмът да ги абсорбира, те трябва да бъдат преработени в аминокиселини.

2.7.Превръщане на мазнините в мастни киселини

Превръщането на резервните мазнини в мастни киселини под влияние на ензимите прави покълналите семена много по-лесно смилаеми от непокълналите. Това важи най-вече за слънчогледовото семе, което е богато на липиди. По-голямата част от растителните мазнини са ненаситени и не пораждат проблемите, причинявани от наситените мазнини.

2.8.Освобождаване на минералите

Непокълналите семена са богати често на фитинова киселина, която съединявайки се с минералите ги прави неподатливи на хранителните ни сокове. По време на покълването обаче тези фитинови киселини се разграждат и минералите са в състояние вече да бъдат асимилирани от нашите черва.

Покълване на семената

3.1.Техника

Поставяме няколко супени лъжици биологически обработени семена(продават се в санитарните и в специализирани магазини) в буркан и ги заливаме с чиста вода. По време на престоя си във водата семената поемат необходимото количество вода. Ако не разполагате с филтър абсорбиращ хлора и химическите препарати, използвайте изворна вода, негазирана и леко обработена с минерали в стъклени бутилки. Количеството на семената е съобразно вашите нужди и размерите на буркана. Например 4-5 супени лъжици люцерна произвеждат достатъчно количество кълнове, за да напълнят един двулитров буркан за 5-6 дни. Житото, което не променя твърде обема си и се консумира по-бързо, се нуждае от много по-малко място.

Поставете във вода със стайна температура семена на различни растения. А ето и някои данни за времето на престоя във вода:семена нуждаещи се от продължителен престой във вода (12-24 ч.) зелена соя, фасул, нахут

семена нуждаещи се от средно продължителен престой във вода (10-12 ч.) –жито, сминдух, леща

семена нуждаещи се от кратък престой във вода (4 ч.);олющен слънчоглед, люцерна, сусам

След престоя във вода семената набъбват и омекват. Бурканът трябва да бъде покрит с тензух, прикрепен с ластик. Водата, в която семената са били накиснати, се излива. Изплакваме ги обилно със студена чешмяна вода, но не много студена. Ако житото е било поставено в чиста вода, то чешмяната вода е подходяща за изплакване. Оставяме зърното да покълва. Бурканът е наклонен под 45 градуса, така че водата да се отцежда. Зърното трябва да бъде разпределено по стените на буркана, без да се натрупва върху тензуха. При това положение водата може да се прецежда и семената да се проветряват. Буркана трябва да се покрие с памучна кърпа, защото семето трябва да се предпазва от светлината, като че ли е в земята.

Изплаква се средно два пъти на ден.

Изплакването се прави с цел да се отстранят метаболичните отпадъци и семето да се поддържа влажно. То се осъществява най-лесно, когато семената се поставят в буркан.

Семената могат да покълват и в торби от найлонов тензух, като изплакваме два пъти дневно, а торбичката оставаме да виси над умивалника. Тази техника е идеална за къмпипг, когато се движим пеш с раница на гърба (семената покълват докато вървите) и за пътешествия по море.

Покълнало жито

* материал
* семена
* чиста вода
* престой във вода
* тензух
* изливане на водата
* изплакване
* изцеждане
* поставяне на сянка
* изплакване
* изплакване
* консумация

3.2.Частния случай с люцерната:

След четвъртия ден, семената на люцерната се превръщат в малки кълнове, образуващи конгломерат, кйто не може да се изцеди от буркана. При това положение обикновеното изплакване е неефикасно и непокълналите семена изпитват недостиг на въздух и издават неприятна миризма. Тогава правим хигиенна баня. Изпразваме целия буркан в съд с прясна вода и леко раздвижваме с ръка малките кълнове. С решетеста лъжица изгребваме семенните обвивки, плуващи по повърхността както и непокълналите семена, останали на дъното. Преди отново да поставим кълновете, ние измиваме буркана добре. Не трябва да ги натрупваме, а да ги разпределим в два буркана, ако това е наложително.

3.3.Какви семена се използват за покълване!

Богата е гамата от видове семена, подходящи за покълване. Всеки трябва да направи избора си, съобразно собствения си опит и вкус. Помнете, че зърното трябва да произлиза от биологични култури. Следователно да бъде чисто от пестициди и напълно годно за покълване. Ето и един списък на различни видове семена, които редовно се използват за покълване:

Червен фасул

Този дребен червен фасул идва от Далечния Изток. Притежава слаб характерен вкус. Семената могат да се консумират след 3-5 дневно покълване,(когато кълновете достигат 1-2см височина). При поставянето на зърното в съд с вода, червените обвивки могат да бъдат отстранени, защото те плуват на повърхността. Понякога измежду покълналите семена, откриваме някои, които са останали твърди. Внимавайте, пазете зъбите си! Направете известен подбор преди консумацията.

Люцерна:

Тя е царицата на вкусните, хрупкави салати! Покълва много лесно, след като сме я оставили 4-5 дена на тъмно. Кълновете й се нуждаят от ежедневна хигиенна баня след четвъртия ден от поставянето във вода(виж 3.2), тогава те са достигнали височина 3-4 см и ги изнасяме на светло, за да произвеждат хлорофил. След двудневен престой на светлина, те са готови за ядене.

Жито

Житото е “знаменосец” на покълналите семена. То може да се косумира след 2-4 дневно покълване, когато кълновете му са едва няколко милиметра високи. Тези семена са с приятен сладък вкус, а здравословното им значение е изключително.

Сминдух:

Листата на сминдуха се използват често за подправка. Кълновете и младите поници упражняват пречистващо въздействие върху черния дроб. Консумира се под формата на покълнали семена, след 3-4 дневно покълване.

Зелена соя:

Това, което вече със сигурност сте яли в някой китайски ресторант или сте купили от магазина, е именно покълналата соя. Тя има свеж вкус и е много богата на протеини и витамини. Покълналите зърна се консумират след 3-4 дни, когато дължината им е 2-4 см. Някои предпочитат да отстранят зелените люспи, защото по такъв начин вкусът става по-приятен. Вкусът е по-ясно изразен, когато листата са по-развити. (Виж 4.4.)

Леща:

Лещата е годна за консумация след 3-4 дневно покълване, когато пониците достигат 1-2 см височина. Има приятен вкус и е богата на протеини.

Нахут:

Покълналият нахут се консумира след 2-4 дни, когато пониците са около 2 см високи. Изисква обилно изплакване. Нахутът е една много силна храна. За да стане по-приятен на вкус, снемете люспите му.

Слънчогледово семе:

Слънчогледовото семе пуща кълнове най-лесно. Без люспи той може незабавно да се консумира, след кратък престой във вода. Слънчогледът е много богат на протеини и наситени масти.

Покълналите семена се консумират в естествен вид, със салата или заедно с други ястия; не се препоръчва минимално и максимално дневно количество, задължително за приемане. Колкото по-голямо количество покълнали семена се приемат, толкова повече живи, стабилизиращи здравето вещества се внасят в организма.

Ако произведеното количество покълнало семе превишава дневните нужди, то може да се съхранява в хладилник около 2-3 дни (нарастването му през това време се забавя). Но независимо от всичко за препоръчване е покълналите семена да се консумират свежи.

Ако изчаквате по-дълго от препоръчаното време, вкусът се променя и дори става неприятен. В никакъв случай не се опасявайте, че са токсични: покълналите семена са годни за ядене във всички стадии от развитието си.

Семената могат да бъдат съхранявани в продължение на години на сухо място, далеч от светлина и гризачи (например в контейнери или буркани) и при много високи или ниски температури. Избягвайте отварянето на съдове, съдържащи семена.


Отглеждане на млади поници

4.1.Общи положения

Отглеждането на млади поници изисква малко повече време и място отколкото са необходими за покълващите семена. Независимо от това, вие ще бъдете възнаградени с красотата на сандъчетата със зеленина, които ще превърнат дома ви в градина. Младите поници отделят отрицателни йони, обогатяващи въздуха с жизненост. Консумирани в момента на обиране, младите богати на хлорофил поници внасят в човешкия организъм множество елементи, улесняващи неговото равновесие. Също като покълналите семена и младите поници ни дават възможност да бъдем едновременно производители и консуматори и да сведем до няколко секунди времето за прибирането на готовата продукция и консумация!

4.2. Необходим материал

* пластмасови сандъчета, дълбоки няколко сантиметра(кофи или саксии)
* горска или градинска пръст
* торна пръст(може да се закупи от цветарските магазини), но не трябва да съдържа химически торове
* лейка

4.3.Как да постъпим

Семената се накисват във вода като за покълване с изключение на семето на мокреша и синапеното семе, които не се нуждаят от престой във вода. Напълваме сандъчето или кофата с горска или торна пръст или със смес от двете и я пресоваме добре.

Върху нея разстиламе в един пласт навлажнените вече семена, без да ги натрупваме като покриваме цялата повърхност. Добре навлажняваме пръстта с лек дъжд от лейката.

Покриваме сандъчето с тъмен найлон или с друго сандъче, за да съхраним влагата и да предпазим семената от светлината.

Количеството влага се контролира ежедневно като опипваме земния пласт и при нужда навлажняваме допълнително. Ако влагата е по-силна, се развива мухъл, който задушава семената, а ако е недостатъчна те не се развиват.

След 3-5 дена, в зависимост от вида на семената и външните условия, сандъчето се открива и младите поници са вече изложени на светлината. В първите дни директната светлина трябва да се избягва, защото пониците са чувствителни като новородени!

Под влияние на слънчевата светлина растенията поемат хлорофил и щом достигнат 2-3 см височина, те започват бързо да нарастват и могат да бъдат оставени на светло, но независимо от това пряката слънчева светлина е вредна за тях. Идеалните условия за младите поници е влага 60-70% и температура 18-22 градуса.

Сандъчетата се поливат сутрин и вечер с лейка или малък ръчен вапоризатор.

Не вземайте гъстата коренова система покриваща почвата за мухъл, който се появява само в случай на много обилно поливане, а за него ни сигнализира особено неприятната миризма.

Трябва да бъдем много внимателни, защото младите поници са твърде крехки и биха могли да се пречупят дори от обилна вода при поливането им.

Млади поници

* материал:зърна, горска пръст
* престой във вода
* разстилане на пръстта
* разпределение на семената
* навлажняване
* покриване
* откриване
* индиректно осветление
* навлажняване (при изгрев)
* навлажняване (при залез)
* прибиране на реколтата
* консумация



Младите поници се обират като се изрязват с ножица ниско до пръста. Те са готови за консумация след 7-12 дни в зависимост от вида на семето. (Премине ли времето, подходящо за събиране и консумация, пониците губят от виталността си и независимо, че са все още годни за ядене, благотворното им въздействие е понижено. Пониците се консумират заедно със салатите или пък смляни във вид на растителен сок. Дори и в малки количества, те внасят в организма хлорофил, витамини, ензими, аминокиселини, естестествени захари, ненаситени мазнини и множество биологичноактивни вещества.

По този начин можете да посеете жито, неолющено слънчогледово семе, елда, мокреш, синапено семе, сминдух, леща, грах и т.н., а като растения в саксия, развиващи свежа зеленина: скилидки чесън(от които консумирате младите поници), лук, моркови(заради зелената маса), цвекло, всички видове ароматни растения.

4.4. Отглеждане на поници без пръст

Съществува и друг начин за отглеждане на поници без употреба на пръст. За целта купуваме леген с решетка и капак. Пълним легена с вода до обозначеното ниво, на около 1 см от решетката, поставяме решетката, а върху нея разстиламе навлажнените семена в един пласт. (Семената не бива да влизат в директен контакт с водата).

Сандъчето престоява покрито в продължение на три дена, след което го откриваме. Доливаме вода до нивото на решетката (т.е водата да докосва решетката). Отвреме навреме оросяваме пониците с пулверизатор. Сандъчетата се съхраняват на проветриво място (но не и на течение). Ако проветряването е недостатъчно, съществува опастност от появата на мухъл.

След като отрежем пониците, почистваме решетката и сандъчето и отново можем да ги ползваме за целта.

Предимството на този метод е отсъствието на пръст. Качеството на младите поници не е променено. Пример от практиката:случаят на зелената соя.

Методът за отглеждане на поници без пръст се прилага успешно за получаването на качествени поници от соя, които не отстъпват на тези, предлагани в търговската мрежа.

Но трябва да се постараем да спазваме следните изисквания:

1. Зърната престояват във вода 12-24 ч.
2. Разстиламе ги върху решетка.
3. Покриваме с влажна хавлиена кърпа, която ги притиска и така получаваме идеално прави поници.
4. Осигуряваме пълна тъмнина, което допринася за изискания вкус на зърната.

Н.Б Характерно за соята е, че и корените й са годни за консумация, което е неприсъщо за останалите млади поници.

4.5. Кои млади поници можем да отглеждаме ?

Слънчоглед (използваме неолющени семена ):

Навлажненото слънчогледово семе се поставя върху пръстта на сандъчето. То се нуждае от 4-5 дневен престой на тъмно, след което се изнася на светло и след 8-9 дни е готово за консумация. Можем да го задържим още 2-3 дни, но трябва обилно да се полива.

Елда (използват се неолющени зърна):

Елдата изисква 3-4 дневен престой на тъмно и е готова за консумация след 7-8 дни. Нуждае се от редовно поливане, но не толкова обилно както при слънчогледа. Мокреш:

Мокрешът расте много бързо. Семената му се поставят направо на пръстта без предварително навлажняване. След 2-3 дни се изнасят на дневна светлина и са готови за консумация след 5-6 дни. Необходимо е да се освежават с пулверизатор като се внимава поливането на пониците да не е твърде обилно, защото последните са много крехки и трудно понасят тежестта на поетата влага.

Синапено семе:

Неговите поници са най-пикантните измежду всички останали. Също като семето на мокреша и синапеното семе не се нуждае от предварително навлажняване във вода. Те израстват неравномерно, за което им е необходимо по-дълго време отколкото на мокреша. След 3-4 дни престой на тъмно, те се изнасят на дневна светлина и са готови за консумация след 7-8 дни. Пониците на синапеното семе са по-устойчиви от тези на мокреша и нормално понасят тежестта на водата, но също като него предпочитат да я получават в по-ограничени количества.

Жито:

Житото ни изненадва със своята сила. То не се нуждае от специални грижи. То понася еднакво добре както излишека на вода, така и нейния недостиг. След тридневен престой на тъмно, то се изнася на дневна светлина и е готово за консумация след 6-10 дни. Достатъчно е да се полива веднъж дневно.

Леща:

Тя притежава най-елегантният вкус от младите поници. Престоява на тъмно 3-4 дни и е готова за консумация на 8-мия ден. Полива се два пъти дневно до консумацията.

Сминдух:

Сминдухът идва от Ориента. Израства много лесно. След 3-дневен престой на тъмно, той е готов за изнасяне на дневна светлина и се консумира на 6-7-ия ден след посяването на семената. Избягва се обилното поливане.

Градинари у дома

Отглеждането на покълнали семена и млади поници ни превръща в домашни градинари.

Никой не може да остане дълго време равнодушен към красотата на пробуждащото се семенце или на подаващия се от земята млад поник. Поради това предимствата на градинарството в домашни условия не се проявява единствено в яденето. Домашната градина ни позволява да се върнем към природата и да я приемем в дома си. Работата със семената и младите поници се превръща в един ежедневен отдих, в една дейност, при която общуването с природата “презарежда нашите батерии”.

Известен е фактът, че отношението на градинаря към растенията проличава върху тях: колкото по-спокоен и внимателен е градинаря, толкова по-силни и красиви растат растенията. При този диалог ние ставаме по-възприемчиви и по-лесно усвояваме безбройните уроци на природата, която щедро ни разкрива своите тайни за живота и за хармонията в него.

Въпроси и отговори

Употреба на покълналите семена и младите поници: отговори на най-често задаваните въпроси

Въпрос: съществуват ли научни разработки и анализи, доказващи приноса на покълналите семена за правилното хранене?

Отговор: Покълналите семена са храна с изключителни качества и виталност. През време на покълването витамините, ензимите, олигоелементите и всички биологични вещества, съдържащи се в зърното, нарастват неимоверно. Това е доказано с множество научни анализи (виж специално трудовете на Едмон Бордо-Секели, Ан Вилюр, Виктор Кулвинскас и др.).

Професор Дейвид Бегин от Отдел “Хранене на човека” във Вашингтонския университет (САЩ) заяви през 1987г. след дългогодишни научни анализи над покълналите семена, че последните представляват една необикновена храна, осигуряваща крепко здраве на хората от свръхразвитите страни, а на хората от развиващите се страни те дават възможност да се хранят оптимално срещу смешно ниски цени.

Хората, които познават високата стойност на покълналите семена като вид храна, с почуда установяват относително малкия брой изследвания, проведени от научните институти в тази област. Домашното градинарство действително прави консуматора независим от хранително-вкусовата промишленост. А най-често тя именно финансира научните изследвания директно или индиректно. Но липсва ли перспектива, няма и кредитиране. Освен това не бива да забравяме, че научноизследователският подход датира само от няколко десетилетия. В наше време науката може да се занимава при подходящи условия единствено с мъртвата материя. За да се дозира определена субстанция, е необходимо да се спрат промените, които непрестанно стават в живата материя, което се получава при нагряване на даден продукт или при третирането му с химически фиксатори, за да го умъртвим. Когато бяха открити витамините се считаше, че съвременната диетология защитава по-скоро идеята за значението на количеството, отколкото за качеството. Ензимите, които се разграждат при топлинна обработка, са особено важни за нормалното функциониране на организма ни. Сравнително наскоро открити, ние все още подценяваме значение им при нашето хранене. Природата е създала с хиляди други активни молекули, които науката все още не е открила, но независимо от това притежаващи важна роля за осигуряване на хармоничното ни физиологично функциониране. Вместо да чакаме всичко от науката, ние можем да се приучим да познаваме ресурсите на най-голямата научна лаборатория в света, да опознаем растителния завод, произвеждащ жива храна, от която се нуждае нашия организъм.

Посредством методите на фина обработка и промишлени способи, чрез топлинното третиране и изобилието на животински продукти, съвременното хранене достига до сериозни отклонения, които изчезват като по чудо с консумацията на сурови плодове и зеленчуци както и на покълнали семена. Нашето физическо, емоционално, умствено и душевно здраве зависи от начина на хранене. След като познаваме качествата на покълналото семе, всеки един от нас би могъл да се възползва от неговата сила и жизнеността, които притежава. Ако се доверим на храните, които природата ни подготвя от милиони години, то ние няма да рискуваме толкова, колкото със сляпата вяра в теориите за диетите и в съвременните научни догми. Или както заявява Томас Едисон:”След като човек може да отгледа едно стръкче трева, природата може само да се смее на претенциите му за научни познания”. Химическите продукти са несравними с природните елементи, с живите клетки на растенията, сътворени от слънчевите лъчи-създатели на всичко живо.

Когато химическите продукти се използват правилно, природните сили премахват отрови и отпадъчни вещества, натрупани в организма. Тези сили воюват с болестите, докато химическите агенти некореспондиращи с биологичните структури на нашия организъм могат само да увеличат натрупването на болестни субстанции. “Извоюваното подобрение е премахването на симптомите”.

Въпрос: Можем ли да се храним само със семена и покълнали поници?

Отговор: Много хора са го правили. Така например Ан Уигмор, основателката на Хипократовия институт в Бостън, се е хранила около тридесет години единствено с покълнали семена и сурови плодове и зеленчуци. Била е болна от рак, когато е възприела този режим и чрез него се е излекувала и от други болести. Сега тя е на 75 години и ходи по цял свят, за да разпространява знанията за неизчерпаемите възможности на суровоядството. Нейната жизненост и прекрасна физическа форма са по-красноречиви от продължителните й сказки. Някои спортисти също са правили опити да се хранят само с покълнали семена в продължение на седмици и дори месеци и са постигали забележителни резултати.

Хиляди болни са продоляли тежки заболяваншя, приемайки месеци наред единствено сурови храни. Техният опит е описан в не една книга.

Въпрос: Можем ли действително да се лишим напълно от животински продукти?

Отговор: Ако вярваме, че не сме в състояние да избегнем животинските продукти, означава, че се заблуждаваме. Растенията са в състояние да доставят на нашия организъм всички хранителни елементи, от които се нуждае той. Много по-трудно е всъщност, да осигурим едно нормално хранене с животински продукти, отколкото с разнообразна растителна храна.

Известно е, че аминокиселините (съставляващи протеините) в покълналите семена внасят в организма цяла серия живи биологични елементи, които улесняват асимилирането им и качествената употреба. Постепенното въвеждане на покълналите семена в храната дава възможност много лесно да се намали консумацията на месо без да страдаме от това. За хората живеещи на Запад е особено важно да ограничат и дори да премахнат месото от храната си, защото последното е токсично колкото цигарите.

Въпрос: Какво количество покълнали семена и млади поници трябва да приемаме дневно, за да се храним нормално?

Отговор: Стандартни количества няма, както не съществува и стандартен човек. Всяко човешко същество е уникално! С въвеждането на все по-големи количества покълнали семена и млади поници заедно с други сурови храни в нашето хранене, потребностите на организма ни от други храни отслабват, защото се пробужда нашият хранителен инстинкт, вследствие пречистването на организма ни.

Въпрос: Можем ли да напълнеем от покълналите семена?

Отговор: Главната причина за напълняването не е броят на погълнатите калории, колкото отравянето на организма, който не отстранява ненужните вещества. Добре действащият организъм изгаря всички хранителни излишеци. Ако пречистващите органи са обременени, изгарянето и отделянето на отпадъчните материали се забавя и в тялото остават ненужни вещества (мазнини, целуидни отлагания в ставите и др.). Покълналите семена са много богати на растителни влакна, необходими за правилното функциониране на червата. Те извършват работата на”четката на коминочистача” в комина. При рафинираните и богати на животински продукти храни растителните влакна са недостатъчни и затова се появяват смущения в храносмилането (запек, газове, болки), които са първите признаци за отравянето, водещи към сериозни хронични заболявания.

Възбуждащите продукти като чай, кафе, сол, захар, никотин, алкохол, химически вещества и др. упражняват парализиращо въздействие върху белите кръвни телца, които изпълняват главна роля при дезинтоксикацията на нашия организъм. Колкото повече такива вещества консумираме, толкова по-затруднено е самопречистването на организма. Наситеният с отрови организъм се стреми да се освободи от тях чрез някои по-сериозни заболявания, кореспондиращи на усилията за по-скоростно отстраняване на токсините. Вместо да премахваме неприятните им симптоми с химически медикаменти, по-добре би било да се помогне на “вътрешния лекар” да осъществи оздравителния процес. Веднъж изчистен, организмът незабавно ще се спре на оптималното тегло, характерно за всеки индивид.

Въпрос: Опасно ли е рязкото преминаване от традиционно хранене към хранене със сурови растения?

Отговор: За предпочитане е плавният преход чрез постепенно увеличаване количеството на суровата храна. В противен случай могат да се предизвикат кризи в отделителната система, пречинени от внезапното претоварване на организма с живи субстанции, на което той отговаря с отключване на полезните отделителни процеси, които в известна степен са неприятни.

Въпрос: Всеяден ли е човекът или предпочита плодовете и семената?

Отговор: Покълналото семе още в първите седмици на своя живот представлява отлична храна за човека. То осигурява на децата всички необходими вещества за тяхното развитие. Когато бебетата не възприемат кърмата, ние можем да им приготвим растително мляко, като смелим покълнали семена с малко вода, а това е един твърде висококачествен заместител на майчиното мляко. Освен това покълналите семена и младите кълнове притежават и функцията да възпитават. Те дават възможност на децата за развлечение, кото успоредно с това ги научават на нещо ново. Процесите на посяване, поливане, отглеждане и наблюдаване развитието на малката домашна градинка, поставят детето в контакт с природата.

Въпрос: Какво да правим, ако по младите поници се появи мухъл?

Отговор: Понякога в основата на младите кълнове се появява мухъл. Причината за това е прекомерното поливане и недостигът на въздух. Мухълът представлява вид гъба, негодна за ядене, затова вие спокойно можете да отрежете младите поници над местата, засегнати от мухъл.

Въпрос: Кой от двата способа е за предпочитане при отглеждането на покълнало семе: в буркан или в специални съдове?

Отговор: През време на покълването семето отделя някои вещества, които са вредни за нашия организъм –особено естествените пестициди. Когато семената са поставени в специален съд, промиването им често бива некачествено и те могат да мухлясат. Ето защо отглеждането им в буркани е по-просто, по-икономично и по-резултатно. Техниката на тензухените торби е още по-лесна, защото плакненето е идеално и са необходими само няколко минути работа на ден.

Въпрос: Могат ли покълналите семена и младите поници да участват в борбата с глада в световен мащаб?

Отговор: Невероятно звучи, но е факт, че при едно и също количество зърно и месо, с покълнало семе могат да бъдат изхранени двадесет пъти повече хора. А ако населението на западните страни намали на половина консумацията на месо, ще могат да се изхранват повече хора от днешните жители на земята! Гладът по света не се дължи на липсата на храна, а на огромното невежество по отношение на храненето, както и на проблемите в общественополитическата организация. По време на всички исторически цивилизации се наблюдава следния любопитен факт: когато народите са използвали сурови храни и са познавали методите на покълването, здравето и жизнеността им са били в апогея си, а творческото начало е процъфтявало. Но щом храната става по-сложна, по-изискана, с намалена виталност, народите губели сили и не след дълго цивилизацията загивала. И както е казал Брила-Саварен: “Съдбата на нациите зависи от начина им на хранене”.

Отглеждането на покълнали семена прави хората от развиващите се страни независими от външна помощ и така те забравят глада. Знаейки, че печенето унищожава по-голямата част от основните биологични вещества, съдържащи се в храната, ние преценяваме като ужасна гледката, която представляват жените от развиващите се страни, които губят цели дни в търсене на дърва за приготовление на храната, а всъщност по този начин допринасят за разрастването на пустините. Усвояването на елементарните технологии е жизнено необходимо както за развиващите се страни, така и за свръх развитите. И едните, и другите трябва да преоткрият тези изключително прости средства, позволяващи им да намерят в организма на човека онова благо, което земята-майка е създала за нас. В Евангелието на Есеите11 е казано:”Ето, аз ви дадох всяко растение, носещо семена, растящо на земята и всяко дърво, чиито плод носи семе; приготвяйте с тях храната си!”И още:”Този, който убива, убива себе си, а този, който яде от месото на убитите животни, яде тялото на смъртта”.

Въпрос: С какво са полезни покълналите семена за домашните животни?

Отговор: Много котки и кучета боледуват, поради некачественото месо, което им се дава. Домашното отглеждане на животни е съпроводено от употребата на хормони, антибиотици и химически вещества, които превръщат месото във вредна храна, отравяща домашните месоядни животни.

Ако им даваме покълнали семена, ние ще коригираме множество смущения, от които последните страдат и много скоро козината им отново ще заблести, а те ще бъдат съвършено здрави. Възможно е дори да превърнем котките и кучетата във вегетарианци, като ги храним изключително с растителна храна. Покълналите семена са особено полезни за онези животни, които издават неприятна миризма поради непълноценно хранене. Нито едно животно няма да откаже покълналите семена, ако им се добавят смлени в постепенно нарастващи количества, смесени с друга храна.

Въпрос: Ще бъде ли грешка, ако вземаме само един вид покълнали семена, или се препоръчват няколко вида едновременно?

Отговор: Всеки вид покълнало семе е в състояние да достави на организма ни главните, необходими за живота ни елементи. Може да се започне с приемането на разнообразни покълнали семена като слънчогледовото семе и житото, а след това да разширим избора, оставяйки се да ни ръководят нашите сетива (мирис и вкус).

Що се отнася до нашата храна, най-добре е сами да я подбираме, но не трябва да живеем с вкоренените си навици, което ще ни лиши от умението за приспособяване –базата на нашето здраве. Развитието на нашата виталност и укрепването на нашата нервна система се изразява в смелостта да излезем от рутината, за да открием директната връзка с богатствата, които природата е създала за нас. И когато чрез нашата храна и начин на живот достигнем до съзнателното съзвучие на нашия организъм със заобикалящия го свят, нашето здраве, нашите творчески способности и жизнеността ни ще ни даряват с умението да живеем във все по-съвършена хармония с вселената.

Класификация на храните


Каквато храна приемаме, такива ставаме.

— биогеничен

— биоактивен

— биостатичен

— биоубийствен

Храните могат да бъдат класифицирани в 4 категории според степента на виталността им:

1. Биогенични храни, даряващи живот.

това са семената, зърнените храни, зеленчуците, покълналите растения и зеленчуци и техните млади поници.

* соя, нахут, люцерна, жито, слънчоглед, мокреш

В началото на растежа си растенията са особено богати на вещества, подсилващи жизнеността на нашите клетки и даряващи ги с една постоянна регенерация (витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими, растителни хормони, био-стимулатори и др.)

2. БИОАКТИВНИ ЕЛЕМЕНТИ, засилващи жизнените процеси.

—семена, плодове, маслодайни, зеленчуци

Те са идеалната количествена основа на нашето хранене. Това са месестите плодове без семки, плодовете, зеленчуците, треви, семена, бобови култури, зърнени храни и маслодайни ядки достигнали зрялост и консумирани в сурово състояние или след престой във вода.

3. БИОСТАТИЧНИ ХРАНИ, забавящи жизнените процеси

—риба, продукти от козе мляко, прясно бяло сирене, мляко и сирена, яйца, птици, бяло месо, червено месо.

Това са храни, чиито жизнени сили постепенно отслабват (сурови складирани храни) от студа (охлаждане, свръхохлаждане) и от топлината (при печене).

Тяхната употреба е резултат от създадените социални навици. Консумацията им осигурява понижено функциониране на нашия организъм, причинява остаряване на клетките, защото не доставя необходимите за регенерирането живи субстанции.

4. БИОСИДИЧНИ ХРАНИ, унищожаващи живота

—захар, сол, чай, кафе, алкохолни напитки, препържени мазнини, глутен, подправки и химически заместители.

Те заемат първо място в западната хранителна промишленост.

Това са всички храни, чиито жизнени свойства са били унищожени по време на физическите и химическите процеси при рафинирането, консервирането или приготовлението им.

Биосидичните храни се създават от човека за собственото му унищожение. Клетките им са отровни, заради вредните вещества, които съдържат.

Известно е, че всяко химическо вещество, дори и в минимални дози, прибавено към храната е токсично. Съвременните методи на развитие на земеделието и за промишлена обработка на храните, внасят в организма ни вещества, парализиращи нашия инстинкт за хранене, разстройват асимилирането на храната и блокират дейността на отделителната ни система.

Те постепенно отслабват нашите защитни сили и се явяват причина за множество смущения в здравословното ни състояние. Те отварят вратата за така наречените болести на цивилизацията (сърдечно-съдови заболявания, рак, ревматизъм, диабет, душевни болести и други дегенеративни заболявания).

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХРАНИТЕ според тяхната виталност, смилаемост и общо въздействие

1. Храни със силна виталност

* лесносмилаеми

* поддържащи механизмите на дезинтоксикация на организма

А1 Биогенични храни

Това са предимно семена, зърнени храни и храни съдържащи скорбяла в периода на покълване както и младите поници.

А2 Биоактивни храни

Плодовете без семки, плодове, семена, сурови маслодайни ядки

2. Храни със слаба виталност

* нуждаещи се от силно храносмилане

* претоварващи организма

В1 Биостатични храни (във възходящ ред според степента на храносмилането)

* риба, морски плодове
* продукти от козе мляко
* кисело мляко, прясно бяло сирене
* млека и сирена
* яйца
* птици
* бели меса
* червени меса

В2 Биосидични храни

* захар, сол, какао, чай, кафе, алкохол, препържени мазнини, глутен, подправки и химически заместители.



Хранителна стойност на покълналите семена и младите поници

Анализ на 100 гр. поници от дехидратирана люцерна

Витамини: Минерали:

A –до 44.000 м.е.2 Фосфор –250 мг

D –1040 м.е. Калций –1750 мг

E –50 м.е. Поташ –2000 мг

K –15 м.е. Сода –150 мг

C –176 мг. Хлор –280 мг

B1 -0.8 мг Сяра –290 мг

B2 –1.8 мг Магнезий –310 мг

B6 –1.0 мг Мед –2 мг

B12 –0.3 мг Манган –5 мг

Ниацин –5 мг Желязо –35 мг

Пантотенинова к-на –3.3 мг Кобалт –2.4 мг.

Инозитол –210 мг Бор –4.7 мг

Биотин –0.33 мг. Молибден –2.6 млн. ч.

Фолиева к-на –0.8 мг.

Други субстанции Други минерали (следи):
Влакна- 25% Никел , Стронций, Олово, Паладий

Протеин - 20%

…………- 3%

Съдържание на витамин С в зърнените храни и зеленчуците по време на покълването

Д-р Бейли от университета в Минесота пише, че витамин С се увеличава 600% в покълналото жито в първите дни на покълването, а витамин Е се утроява за 4 дни. Витамин Е играе твърде важна роля при оплождането.

Д-р Ралф Богарт от Земеделската експериментална станция в Канзас открива в 40 г. покълнали зърна овес 15 мг. витамин С т.е. повече, отколкото в пъпеша, касиса и боровинките.

Според д-р Андреа (McGill University) в 100г. покълнали грахови зърна се откриват 30 мг от витамин С; сравнимо със съдържанието му в портокаловия сок.

Доктор Бели от университета в Пенсилвания открива нарастване на съдържанието на витамин С в покълналите семена на соята с 553% за 72 ч.

Нарастване на витамин В12 в зърнените храни и зеленчуците в процеса на покълването

Нарастване съдържанието на витамини, благодарение на покълването
(покълнало жито за 5 дни)

Д-р Пол Бъркхолдър от Йейлския университет: количеството на витамин В в покълналия овес се увеличава с повече от 1300%; когато върху покълналите семена се появят зелени листенца, увеличението е повече от 2000%. Д-р Бъркхолдър констатира също увеличение на витамин В6 -500 %; на пантенинова киселина -600%; биотин -50%; инозитол -100%; никотинова киселина -500%.

Някои изследвания на азиатски учени показват, че бакла, оставена да покълва на тъмно, при температура 280 С удвоява съдържанието на каротин за 48 часа; увеличава го 280% за 54 часа и 370% за 72 часа. Рибофлавинът се увеличава 100 % след 54 часа, а никотиновата киселина се удвоява за 72 часа.

Основни аминокиселини

Аминокиселини в протеина на слънчоглед

Производство на калций в зърната на овеса по време на покълването

(за една вегетация, приблизително 6 седмици)

В житното зърно по време на покълване се забелязват следните трансформации:

(За сравнение, един бял хляб съдържа:86 мг фосфор, 0.5 мг магнезий и 14 мг калций)

И накрая една красива приказка!…



Учителят за житното зрънце


* Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на природата. В него има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. То е една велика загадка.
* Житното зърно е едно от възлюбените деца на ангелите. Колкото повече се дъвче то, толкова повече придобива човек.
* Най-чиста храна е житото.

http://www.beinsadouno.com/