ОДУВАНЧИК-Глухарче Taraxacum Officinale

Глухарче — Taraxacum officinale Weber

Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Composite)

_{Разпространение.}
Разпространено е из цялата страна по песъчливите места, из ливадите и пасищата, край пътищата, по зелените площи на паркове и градини.

_{Употребяема част.}
Използуват се корените (Radix Тагахае), събрани през есента, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват се от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.

_{Химичен състав.}
Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер —тараксацин и тараксацерин, които са с неизучен химичен състав; около 40% инулин, които през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества,тритерпенови съединения от в-амиринов и лунеолов тип, в-ситостерол и стигмастерол и около 18% захари.

_{Действие.}
Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

_{Приложение.}
В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми. Всичко това показва, че растението нe съдържа силно действуващи отровни вещества и може да бъде използувано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне.

Прилагат се предимно корените на растението. Съдържащите се в тях горчиви вещества, органични киселини, гликозиди и др. обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания.

Използуват се за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства.

Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение на анемия, авитаминоза С, атеросклероза, диабет и някои кожни болести.

_{Начин на употреба.}
Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см³ студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

БИЛКИТЕ ВЪВ ВСЕКИ ДОМ

Глухарче ...Taraxacum Officinale

Казват, че колкото повече имена има една билка, толкова е по-ценна. Това особено се отнася за глухарчето, известно още като жълтурче, жълта млечка, радика, бърдоква, конско цвете.

Многогодишно тревисто растение, високо до 30 см, чиято надземна част се състои от розетка от листа и цилиндрично, кухо стъбло, на върха, на което се намира една цветна кошничка. Листата са с неправилно изрязана петура, с едри заострени дялове, насочени към дръжката. Цветната кошничка е съставена от жълти, езичести цветове. Обвивката на кошничката е с три реда зелени листчета, като най-външните са извити надолу. При лошо време и нощем кошничките се затварят. Плодът е елипсовиден, на върха с хвърчилка от дълги бели власинки. Растението развива късо коренище, което преминава в дебел месест корен, дълъг до 20 см. Цъфти от ранна пролет до есента.

Използват се корените (Radix Taraxaci), събрани през есен­та, когато листната розетка започва да увяхва. Корените се изкопават, изчистват сe от пръстта и от кореновата шийка и се измиват със студена вода. След отцеждане на водата корените се изсушават, докато при пречупване престанат да отделят млечен сок.

_{Съставки:}
Корените съдържат горчивите вещества с гликозиден характер — тараксацин и т факсацерин, които са с неизучен химически състав; около 40% инулин, който през пролетта е само 2%: слузни вещества, каучук, органични киселини, смолисти вещества, тритерпенови съединения от β - амиринов и лупеолов тип, β - ситостерол и стигмастерот и около 18% захари.

Действие:
Жлъчегонно, жлъчетворно, общотонизиращо, пикочогонно.

_{Приложение:}
В ранна пролет пресните листа на растението се използуват за приготвяне на богата на витамини салата, от корените се прави заместител на кафето. Те се използуват и при приготвяне на лекарствени форми. Може да бъде използвано в умерени дози за непродължително време без опасност от отравяне.

Обуславят благоприятното действие при стомашно-чревни и жлъчни заболявания. Използуват се за стимулиране сек­рецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъч­ната секреция при чернодробни и жлъчни заболявания. Прилагат се за засилване на апетита, като слабителни, глистогонни и диуретични средства. Пресните листа и сокът от растението се препоръчват за лечение, на анемия, авитаминоза С, ате­росклероза, диабет и някои кожни болести.


_{Начин на употреба}
Използува се извлек, като 2 чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с 250 см3 студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Изпива се на глътки за 1 ден. Прилага се и пресен сок от билката, както и млади листа като салата. Корените влизат в състава на много билкови чаеве.

Още...

БЯЛ ТРЪН, репей и глухарче прочистват организма от токсини

След цяла зима ядене на по-малко плодове и на повече месце, след месеци липса на активно движение и разходка на чист (повтаряме – чист) въздух, е нормално да се чувствате някак...като отровени.
И сигурно защото не сте далече от истината. Натрупването на токсини в организма се получава вследствие на неправилно хранене, заседнал начин на живот, употреба на алкохол, пушене и т.н.
Резултатът от тези фактори е така наречената автоинтоксикация – натрупване на отровни вещества в организма.
Симптомите на автоинтоксикацията са общо неразположение, отпадналост, умора, нарушено храносмилане, честа хрема и кашлица, главоболие, повехнал тен на лицето.
Разбира се, тези симптомите могат да са признак и за други заболявания, така че прегледът при лекаря е повече от задължителен.
Все пак можете да помогнете малко на организма си и по-специално на органи като черния дроб и бъбреците да се справят с натрупването на отрови.

Освен здравословното хранене, за което сме говорили много, редовните упражнения и пиенето на вода, някои растения също помагат при прочистването на тялото.


В медицината го наричат Taraxacum officinale и го препоръчват като елемент от терапията на чернодробни увреждания и камъни в жлъчката, бъбреците и пикочния мехур.
Прилага се още за стимулиране на апетита, ХРАНОСМИЛАНЕТО, обмяната на веществата. Идеално действа при затегнат стомах и газове в ЧЕРВАТА.
Народните лечители препоръчват глухарчето при диабет, анемия, ревматични болки, екземи, за промивки срещу очни възпаления и за гаргара при болки в гърлото. Със сока от това цвете се церят брадавици.
Отдавна е известна славата на глухарчето като противоглистно средство. Когато се използва за лечение, горчивината от листата му не бива да се премахва. Тя се причинява от вещества, на които се дължи част от целебното му влияние.

В случай че листата се употребяват за тонус и разнообразяване на пролетната трапеза, те могат да киснат около 30 мин в хладка вода или да се варят в малко вода до промяна на цвета им. Така се отстраняват техните горчиви вещества.

После листата се нарязват, посоляват и подправят със зехтин и лимон. Към тях се прибавят малко нарязан зелен лук, магданоз, копър, маслини. Получава се салата, която е истинска бомба от витамини и е идеално средство срещу пролетната умора.

Листата на това цвете могат да бъдат задушени, както се задушава спанак. Нарязани на ситно, те са чудесна добавка към пюрета супи, чорби.

И една рецепта за повишаване не само на общия, но и на сексуалния тонус. Изсушени корени от глухарче се изпичат във фурна, докато придобият кафяв цвят. Оставят се да изстинат и се смилат с кафемелачка. Полученото кафе се смесва с конфитюр от смокиня или горски плодове. Приема се по една супена лъжица преди ядене в продължение на 14 дни. Тонизиращият ефект се усеща още през първата седмица.

Като лекарствено средство глухарчето е известно от древността, било е наричано “балсам на слънчевите лъчи”. В медицината се използват основно корените, които съдържат инулин, белтъчни вещества и целулоза. Листата и цветовете му съдържат каротин, витамин С, Р и В2. Съдържа големи количества Р, Ca и Fe. В някои страни се отглежда като културно растение, за съжаление у нас се смята за плевел.

Пречка за използването на глухарчето като храна е горчивият му вкус, който може да се премахне по няколко начина:
1). накисване на листата в подсолена вода за 20-30мин;
2). варене в продължение на 3-5мин;
3). поставяне на листата на тъмно направо на земята под камък или под дърво в продължение на един час /много полезно в планината/. Ако листата при приготвяне на салата се размесят с др. съставки посоляват се и се оставят за 20-30 мин. да престои горчивината изчезва.

Когато корените се варят в подсолена вода не е необходимо да се обработват предварително в солен разтвор. Ако се варят в неподсолена вода, първите две-три води се изхвърлят. Трябва да се има в предвид, че корените жадно всмукват солта от разтвора и по този начин лесно могат да се пресолят при предварително варене в подсолена вода. А ето и няколко рецепти които можем бързо и лесно да използваме.

Салата
Млади листа се измиват и се нарязват на ситно подправят се със сол, оцет и растително масло /тази салата може да се направи със добавка на лук и краставички, магданоз, копър – всичко по ваше желание/ . Може предварително да накиснете листата в подсолена студена вода, или след като направите салатат да я оставите да престои 20-тина мин.

Салата с орехи
3-4 шепи млади листа от глухарче/накисват се в подсолена вода 20 мин. / нарязват се, добавят се няколко скилидки чесън /предварително счукани със сол/, половин лимон /нарязан на ситно с кората/, 1-2 настъргани моркова, няколко листа киселец/нарязан на ситно/ и 5-6 счукани ореха. Разбърква се и се подправя с майонеза.

Салата от глухарче по италиански
Шепа млади листа от глухарче се нарязват на ситно, поствят се в супник, чийто вътрешни стени са натрити с чесън. Добавят се по една чаена лъжичка естрагон и копър. Подправя се с растително масо и сок от лимон. Разбърква се и леко се подсолява.

Диетична салата
Равни части от листа на глухарче, подбел и киселец се измиват с вода, попарват се с вряла вода , нарязват се на ситно и се размесват с нарязани домати. Салатата се подправя с кисело мляко, захар, зелен лук и се поръсва с копър и се подсолява.

Салата от глухарче с яйце
Листа от глухарче и зелен лук – нарязват се, добавят се нарязана на ситно кисела краставичка и варено яйце. Посолява се на вкус, разбърква се и се подравя със сметана. Може да се добави и растително масло.

Салата с орехи и мед
Нарязани на ситно листа, добавят се счукани орехи и мед и се подправя със сок от лимон, подсолява се на вкус.

Варени корени от глухарче
Корени от глухарче се имиват добре и се сваряват в подсолена вода – може да се използват като добавка към различни ястия /Корените от глухарчето се съхраняват като моркови и ряпа във влажна почва или зсипани с пясък/

Панирани корени
Корените прдварително сварени в подсолена вода се нарязват на парченца, овалват се в смес за панировка и се запържват.

Корени печени на жар
Добре измити корени от глухарче се посипват със сол и се заравят в жар за 15-20 мин. След като се извадят и охладят, обелва се нежната им кожичка и се сервират с доматен сос или др. сосове.

Сос от глухарче
Равни части млади листа от глухарче, коприва , маруля, киселец, магданоз, зелен лук (пера) и копър се нарязват на ситно, добавят се нарязани твърдо сварени яйца и нарязана на ситно глава лук. Размесва се добре, добавят се една чаена чаша кисело мляко, сол, лимонов сок и настъргана кора от лимон. Сервира се към варени картофи, риба и варено телешко /за месоядните/

Питка от корени на глухарче
Сварени в подсолена вода корени от глухарче се размачкват на ситно с дървено чукало и се добавят към тесто за хляб. Необходимата гъстота се остига чрез прибавяне на кисело мляко или брашно.

http://zdrave.zvkedri.com/

Для чистки крови

применяют настой из корней одуванчика лекарственного: 1 - 2 столовых ложки заливают стаканом кипятка, кипятят 10 минут, настаивают 40, процеживают и пьют по трети стакана 3 раза в день до еды. Пьют, пока моча не обесцветится (7 - 10 дней).

http://www.onegod.com.ua/

Одуванчик

Описание:
Одуванчик - многолетнее травянистое растение семейства астровых, или сложноцветных (Asteraceae, или Compositae), высотой 10-50 см. Листья растения ланцетные, мясистые, голые, по краю крупнозубчатые, образуют прикорневую розетку. Цветки язычковые, ярко-желтые, собранные в корзинки. Цветочная стрелка голая, полая внутри. Корни мощные, стержневые, длиной до 15-20 см, уходящие вертикально вниз, с ответвлениями. Все вегетативные части растения содержат горький млечный сок. Цветет одуванчик в мае-июле. Самое обыкновенное растение, распространенное повсеместно, обычно в местах с нарушенной естественной растительностью, на слабозадерненных почвах, часто вблизи жилья.

Латинское название:
Taraxacum officinale.

Распространение:
В Имерети одуванчик произрастает повсеместно до среднего горного пояса. Возможно промышленная заготовка.

Лекарственное сырье:
Сыреем служат молодые листья и корни одуванчика. Корни собирают осенью, листья - летом.

Химический состав:
В листьях и корнях растения обнаружены инсулин, дубильные вещества, аскорбиновая кислота, воск, каучук, железо, кальций, фосфор, смолы и др.

Применение:
Листья одуванчик улучшает аппетит, нормализует деятельность пищеварительного тракта. Особенно часто растение используют как слабительное. Настои корней и травы обладают мочегонным, желчегонным и противовоспалительным действием; их применяют при желтухе (гепатите) воспалении желчного пузыря и желчно-каменной болезни. Согласно рецептам народной медицины настой растения пьют при неврозах, атеросклерозе, малокровии, он оказывает тонизирующее и успокаивающее действие. Целебные свойства одуванчика помогают при подагре, ревматизме, геморрое, фурункулезе. Молодые листья одуванчика используют для приготовления витаминного салата. Сок растения применяли ранее для избавления от веснушек и бородавок. Одуванчик - один из ранних медоносов, его мед золотисто-желтого цвета, густой, ароматный, но не очень приятный на вкус. Горькие вещества растения возбуждают аппетит и улучшают деятельность пищеварительного тракта, обладают желчегонным, диуретическим, противоглистным и слабительным свойствами. Корень и трава одуванчика применяются при заболеваниях печени, желчного пузыря, желчно-каменной болезни, желтухе, при гастритах, колитах, запоре, при геморрое, как улучшающее пищеварение и возбуждающее аппетит средство.

Во Франции используются листья и корень одуванчика при хроническом заболевании печени, как средство, уменьшающее количество холестерина в крови. Рекомендуют следующую микстуру: сок свежих корней одуванчика - 100 г, спирт 90° - 15 г, глицерин - 15 г, вода - 17 мл. Процедить и принимать по 1-2 столовые ложки в день. Рекомендуется принимать по 50-100 г сока растения в день, так как он обладает кровоочистительным свойством, может применяться как тонизирующее, мочегонное средство, при слабости желудка, желтухе, при кожных заболеваниях и при подагре. Считается, что одуванчик уменьшает прилив крови к печени и растворяет желчные камни. Необходимо горечи принимать перед едой. Они возбуждают аппетит. Они не могут заменить хинина, однако могут использоваться и как противолихорадочное средство, как вспомогательное средство, тонизирующее организм. В больших дозах они увеличивают число белых кровяных телец. Относят к числу горечей горечавку, василёк, чертополох, цикорий, барбарис, одуванчик, чабрец, полыни, хмель, вербену барвинок, сирень, веронику и др.

Во Франции одуванчик культивируется как огородная культура с более крупными и нежными листьями. Сок молодых листьев рекомендуется употреблять весной для улучшения состава крови. Молодые листья одуванчика употребляют в пищу, предварительно их заливают холодной соленой водой на 30 минут для уничтожения горечи и употребляют вместе с другими овощами или отдельно с уксусом и перцем. Цветочные почки маринуют и примешивают в солянки и винегреты как заменяющие каперсы.

В Болгарии свежие листья и сок одуванчика применяют при лечении атеросклероза, анемии, С-авитаминоза, при заболеваниях кожи. В народной медицине одуванчик рекомендуется при заболеваниях печени, желчного пузыря, при желтухе, геморрое, катаре желудка и кишечника.

В Германии, помимо указанных заболеваний, корень одуванчика применяют при вяло текущих процессах в селезенке, заболеваниях почек и мочевого пузыря, при почечно-каменной болезни. Молодые листья и сок свежего одуванчика используют в виде салата при застое в воротной вене, после перенесенных тяжелых инфекционных заболеваний, при малокровии, ревматизме и подагре, авитаминозах.

В Польше трава одуванчика используется при общей слабости, плохом аппетите, болезнях печени, камнях в печени и др.

Абу Али Ибн-Сина
Сок, полученный из свежего растения, употреблял при застое в воротной вене, водянке; млечным соком сводил бельмо глаза, а на месте укуса скорпиона накладывал повязку из свежего растения.

В русской народной медицине одуванчику придается большое значение, издавна его считали “жизненным эликсиром”; используется это растение как улучшающее пищеварение, желчеотделение, успокаивающее средство, полезное при желтухе, бессоннице и других заболеваниях.

Древние врачи рекомендовали сок одуванчика против веснушек и печеночных пятен на коже.

В Средней Азии сок из свежих листьев употребляется при малокровии и общей слабости, как слабительное средство, при болях в груди; млечный сок корней используют для уничтожения бородавок.

Надземная часть одуванчика, собранная в период бутонизации, и корни применяются как средство, усиливающее секрецию желчи, снижающее холестерин крови, улучшающее ее состав. Рекомендуется нами при заболеваниях печени и атеросклерозе.

Одуванчик обладает пищевыми свойствами. Поджаренные корни используются как суррогат кофе, молодые листья, как уже указано выше, - для салатов. Корни идут для приготовления пилюль.

http://flora.iatp.org.ge

ОДУВАНЧИК

Это многолетнее травянистое растение семейства сложноцветных широко распространено в Азербайджане. Несмотря на то, что многие считают одуванчик просто сорняком, его корни и листья имеют пищевое значение. Использовались они и в медицине. Ибн Сина пишет, что отвар корня одуванчика является желчегонным средством. Млечный сок одуванчика сводит бельмо. Выжатый сок одуванчика пьют при водянке и заболеваниях печени. Одуванчик является противоядием. Из толченого корня одуванчика делают лекарственные повязки против укусов скорпиона (2, 209).

Листья одуванчика богаты витаминами В1, В2, С, Р, В и каротином. В корнях этого растения содержится инулин, сахара, яблочная кислота. Современные исследования подтверждают целебные свойства корней одуванчика. Лекарства из них назначают при потере аппетита, для улучшения пищеварения, как желчегонное средство. чайную ложку раздробленного сушеного корня заливают 1 стаканом кипятка, настаивают в теплом месте в течение 20 минут, после чего процеживают и принимают по 1/4 стакана 2-3 раза в день.

Весной при нехватке витаминов полезен салат из листьев одуванчика. Перед употреблением листья на 30 минут погружают в соленую воду, чтобы они утратили горечь. В некоторых странах ранние листья заквашивают как капусту для длительного хранения. Цветочные почки одуванчика маринуют и употребляют вместо каперсов. Корень иногда используют вместо цикория, добавляя его в кофе (16, с.70).

Для выведения веснушек две столовые ложки сухих корней заливают 300 мл воды и кипятят 15 минут. Холодным, процеженным отваром моют руки и лицо утром и вечером. Горячий настой из листьев (1 столовая ложка на 400 мл кипятка) по 1/2 стакана в день также считается полезным при заболеваниях кожи (16, с.69-70)

Тысяча и один секрет Востока

Радика (Taraxacum officinale)

Радика (Taraxacum officinale)Глухарче (Taraxacum officinale) Народът я нарича още жълтурче, глухарче, попадийка, фенерено цвете, млечна пръчка, масно цвете и полска салата. Растението, на което по тревните площи се гледа като на досаден бурен, представлява в действителност полезна лечебна билка за страдащото човечество. То цъфти през април-май по всички синори, поляни и тревни площи - един килим от жълти цветове, който всяка година ни радва. Растението избягва много влажните места. Две негови качества изпъкват: то помага при болести на жлъчката и чернодробни заболявания.
Листата се събират преди цъфтежа, корените през пролетта или есента, а стъблата през време на цъфтежа. За мен лично стана традиция, щом дойде пролетта, да слагам на масата салата от цялото растение или пък да приготвям за вечеря салата, смесена с картофи и гарнирана с полутвърдо сварени яйца. Когато бях на бани в Югославия, всеки ден на курортистите сервираха, наред с други пресни салати, и салата от радика. Лекарят - известен специалист по черния дроб - отговори на запитването ми в тази връзка, че радиката била много полезна за черния дроб. Днес вече зная, че ежедневната консумация на пет-шест сурови пресни дръжки води до бързи резултати при хронично възпаление на черния дроб (остра пронизваща болка до под дясната плешка). Те помагат и при захар. Диабетиците трябва да изяждат всеки ден по десет дръжки, докато радиката цъфти. Те се измиват заедно с цветовете, след това цветните главички се отстраняват и едва тогава дръжките започват бавно да се дъвчат. В началото дръжката е малко горчива, тя е сочна и с вкус на маруля. Постоянно болнави хора, които се чувствуват като пребити и уморени, трябва да правят 14-дневно лечение с пресни дръжки от радика и тогава ще има да се чудят на превъзходното действие.
Те помагат обаче и при други оплаквания. Те премахват сърбеж по кожата, лишеи и обриви, подобряват стомашните сокове и прочистват стомаха от всякакви затлачили се вещества. Пресните дръжки могат да разтварят безболезнено жлъчни камъни, те стимулират дейността на черния дроб и жлъчката. Наред с минерални соли в радиката се съдържат и важни лековити и градивни вещества, които са много необходими за отстраняване нарушения в обмяната на веществата. Благодарение на кръвопречистващото си действие тя помага и при подагра и ревматизъм. Подувания на белезите спадат, ако човек издържи лечението с пресните дръжки три-четири седмици. Радиката се прилага успешно и при жълтеница и заболявания на далака.
Ядени сурови или пък взети изсушени за запарка за чай, корените от радика действуват кръвопречистващо, храносмилащо, потоотделящо, пикочогонно и освежаващо. Те разреждат кръвта и са отлично средство против ленивост.
Стари билкарски книги разказват, че жените използували запарката от растението и корените като разкрасяващо средство. Те редовно миели с нея очите и лицето си и "се надявали така да добият чисто лице". Растението спада към онези билки, които не търпят зимна почивка, а изкарват листа и в студеното време на годината.
Научихме рецептата за приготвяне на приятния сироп от радика, която сега ще ви я кажа, за да си направите и вие: Четири препълнени шепи с цветове от радика се слагат в един литър студена вода и се затоплят бавно до кипване. Оставят се малко да поврат, след това тенджерата се сваля от котлона и се оставя да пренощува. На следващия ден всичко това се изсипва в цедка, оставя се да се изцеди водата, а цветовете се изстискват хубаво с две ръце през цедката. В сока се сипва 1 кг нерафинирана захар и се прибавя половин лимон, нарязан на филийки (ако е пръскан - без кората). Ако се прибави повече лимон, тогава сокът киселее. Тенджерата се слага на печката без капак. За да се запазят всички витамини, тя се включва на едно. Така течността се изпарява, без да ври. Сиропът се оставя един-два пъти да изстине, за да се установи правилната му субстанция. Той не бива да е много гъст, тъй като след по-продължително изпарение може да се захароса, но пък и да не е твърде рядък - тогава след известно време ще започне да киселее. Трябва да се получи хубав, гъст сироп, който, намазан на закуска върху филията, да е страшно вкусен.
Това ценно лечебно растение заема значително място в народната медицина. За жалост то не се дооценява от по-голямата част от населението и се счита за досаден плевел. При една църковна процесия в чест на Тяло Господне ми се наби в очите едно младо момче-знаменосец с обезобразено от акне лице. Насочих майка му към кръвопречистващото действие на копривата и радиката. Оказа се, че тя дори не познаваше радиката, макар да не бе гражданка от големия град, а живееше в малкото ни градче. Когато обясних, как изглежда растението, тя с възмущение ми каза, че не можела да дава на сина си такива бурени.

ВИДОВЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И РЕЦЕПТИ

Приготвяне на чай:	Една препълнена чаена лъжичка корени се слагат да пренощуват в 1/4 литър студена вода, на следващия ден се затоплят до кипване и след това се прецеждат. Това количество се разделя и изпива на глътки половин час преди и половин час след закуска.
Салата:	От пресни сурови корени и листа (виж съответното място в текста).
Дръжки::	Всеки ден се изяждат от 5 до 10 измити и сурови, добре сдъвкани дръжки.
Приготвяне на сироп:	Виж съответното място в текста!