|
Раздразнени черва, болки в стомаха, киселини
През 1987 г. със съпруга ми се преместихме в град Тъксън, който се намира сред аризонската пустиня. Скоро след това мъжът ми започна да се оплаква от болки в стомаха. Разбира се, обърнахме се към лекар и той постави диагнозата „синдром на раздразнени черва". Предписаха му някакво лекарство, но тъй като оттогава минаха 12 г., не помня какво, но лекарството не помогна. Съпругът ми продължи да търси помощта на лекаря. Направиха му пълно изследване на стомаха и червата, но лекарите не намериха нищо и заявиха, че това е на нервна почва. Накратко казано, в началото на 1999 г. болките се засилиха толкова много, че не можеше да яде нищо, започна да слабее и стана 50 кг. Лекарите, включително известни специалисти, не намериха нищо ново и му предписаха лекарство срещу стрес.
Накрая болката стана непоносима и съпругът ми ме помоли да го закарам в болница. Знаех, че най-вероятно ще поискат да му направят пробна операция, която далеч не всеки може да преживее, и позвъних на наш приятел диетолог. Той ме посъветва да дам на мъжа си две чаши вода през 20 минути, а ако болката не утихне, да му дам трета чаша. Трудно може да се повярва, но това помогна! Дори не се наложи да му давам трета чаша. Моят съпруг, който е непоправим скептик, стана вярващ. Той знае, че ако му се появят и най-малки болки, значи този ден е пил малко вода. Водата го спаси не само от болките, но и от киселините. Сега разказвам на роднини, приятели и на всички познати за лечението с вода и то вече помогна на мнозина.
Благодаря ви, че ми отделихте внимание. М Г.
* * *
Стенокардия, диафрагмена херния
В това кратко писмо искам от името на всички наши радиослушатели да ви благодаря за информацията: колко полезно е да се пият по осем чаши вода на ден.
Вие помогнахте не само на тях; самият аз, след като в продължение на една седмица всеки ден изпивах по 8 чаши вода, почувствах невероятен прилив на сили и енергия.
Стенокардичните болки, които ме мъчеха през последните пет години, изчезнаха, а страданията, които ми причиняваше диафрагмената херния, много намаляха. Чувствам се нов човек. Вече 20 г. водя радиопредаване на нашата станция и трябва да кажа, че ще помня до края на живота си интервюто, което дадохте за нас.
С уважение, сътрудник на „Briadcasting Corporation "
С.М.Л., директор на програмата.
Забележка:
Това писмо беше написано през 1994 г. Изминаха 9 г. и днес С.М.Л. се чувства прекрасно. Той напълно се е излекувал от споменатите заболявания.
* * *
Мигрена, остри болки във врата, алергии, свръхтегло
Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". Купих по един екземпляр на децата, защото всички явно страдат от обезводняване и имат нужда от вода. Но те ме смятат за откачен, дори след като видяха какви успехи постигна майка им: отслабна, изчезнаха болките във врата, от които страдаше повече от 20 г., излекува се от мигрената, която също я мъчеше повече от 20 г. Освен това жена ми вече не страда от алергии и от много други оплаквания, които мога дълго да изброявам. И двамата сме ви благодарни за подарените знания.
За голямо съжаление много хора смятат, че вашата система не може да бъде полезна, защото е прекалено проста и не изисква особени усилия. На мен ми откриха доброкачествен тумор на простатата, който не ми дава да спя, затова мисля да намаля нормата за приемане на вода. Как може да се реши този проблем?
С уважение: Д П.
* * *
Болки в гърба, болки в тазобедрената става
Разговорът ми с вас сутринта ми достави огромно удоволствие. Благодаря ви, че намерихте време да отговорите на въпросите ми. Както вече споменах, приблизително преди година започнах да пия по 8-12 чаши вода дневно. Дотогава изпивах максимум по 2-3 чаши вода, като допълвах нормата на течностите с 4-5 чаши чай.
През февруари 1996 г. най-много ме безпокояха периодичните болки в областта на кръста и острата болка в тазобедрената става; освен това започнаха да ме болят ставите на пръстите на ръцете. Не мога да ви изброя при колко лекари ходих през годините, опитвайки се да се избавя от проблемите с кръста. Дори правилното хранене и всекидневните упражнения не ме спасяваха от няколко обостряния годишно. Всеки път трябваше да търпя болката няколко седмици, докато нещата се нормализират.
В продължение на няколко месеца пиех всеки ден по 8 чаши вода. И се почувствах наистина здрав. Веднъж ни докараха три тона каменни бордюри. Стовариха камъните, всеки с тегло от 4,5 кг, в градината. Смятах да наема някой да ги подреди по края на алеята към дома, но след това реших да направя всичко сам. Обикновено повдигам тежести много предпазливо, като приклякам с изправен гръб. Този път пренебрегнах предпазливостта, отказах се от тази консервативна техника и започнах да се навеждам за всеки камък, както правех преди 30 години. Нещо ме въодушеви да направя така — беше като своебразно изпитание. Свърших цялата работа за два часа. На следващия ден гърбът ме кършеше, но ужасната болка в кръста не се появи. Не знам защо, но бях сигурен, че този път кръстът ми ще издържи.
Това е първата от последните 20 години, когато кръстът не ме боли. На 64 г. съм и за мен това е голямо щастие. Освен това изчезнаха болките в бедрото и в ставите на пръстите. Обонянието ми се изостри като никога преди това.
Използвам всяка възможност да разказвам на хората за целебните свойства на водата, но за съжаление не успявам да ги убедя. Повечето реагират скептично, като смятат, че едно безплатно средство не може да даде такива резултати. Знам, че някои проявяват интерес към онова, което говоря, и дори за известно време опитват да експериментират, но никой не се решава да промени изцяло навиците си, а така не може да се разчита на успех.
Вие правите огромна и ценна услуга на обществото, като се борите за благоразумие в медицината, особено по отношение на употребата на водата. Животът показва, че най-ефикасни са най-простите начини за лечение, само трябва да повярваме в тях толкова, че да ги прилагаме упорито.
Пожелавам ви успех и Господ да благослови усилията ви.
С най-добри пожелания: Л.Р., Нова Зенландия
* * *
Болки в гърба
Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". Живях на този свят 75 години и почти половината от тях страдах от болка в гърба, макар че стриктно вземах предписаните от терапевта болкоуспокояващи, редовно ходех на иглотерапия, на остеопатични процедури, на мануална терапия и опитах десетки други алтернативни методи за лечение. Освен това ми се подуваха глезените и ме безпокояха ред други дребни болежки. Сега, след само една седмица лечение с вода, общото ми състояние значително се подобри, а болката в гърба чувствително намаля — не изчезна съвсем, но здравословното ми състояние се подобри толкова, че реших да ви пиша и да ви разкажа за това.
Неотдавна ме записаха за изследване с ултразвук, което ще бъде направено скоро, след месец, и сега се надявам на по-обнадеждаващи резултати. След него ще ви пиша и ще ви осведомя как стоят нещата при мен.
Още веднъж ви благодаря за това, че написахте тази книга.
С най-дълбоки почитания: Р .Г.
* * *
Болки в гърба
Болка в рамото, гърба и врата, повишено тегло
Проблемите ми с гърба започнаха още в училище, когато получих травма в час по физкултура. През следващите години ми се налагаше често да ходя на мануален терапевт, без чиято помощ нямаше да мога да работя.
През последните 10 г. ходех на мануален терапевт всеки месец, а миналото лято седалищният нерв започна да ми причинява такава болка, че посещенията при него станаха всяка седмица. Но те решаваха проблема само частично. След като прочетох книгата „Тялото жадува за вода" започнах да пия по 8-10 чаши чиста изворна вода и да приемам най-малко половин чаена лъжичка сол дневно. В резултат от 1.12.1993 г. вече не куцам и не изпитвам болка при ходене и през последните 8 месеца нито веднъж не съм се обръщал за помощ към мануалния терапевт.
Би било глупаво на моите 75 г. старият ми износен гръб да стане като нов, но за мен подобрението на общото състояние и връщането на способността да ходя нормално вече е голямо постижение.
Искрено ваш: Б. Х. А
* * *
Пиша ви по повод книгата „Тялото жадува за вода", която си поръчах от вас през юли 1996 година. Бях невероятно изненадана от ефекта, който се получи от увеличаването на ежедневния прием на вода.
Смятах, че един литър вода, който пиех на ден, е напълно достатъчен, но след като прочетох вашата книга, реших да увелича количеството от един до 3,5 литра (понякога, в дни с особено напрегнати тренировки, пия дори повече). Положителните резултати, които получих, трудно могат да се опишат с думи, но все пак ще се опитам.
Болката в рамото, гърба и врата, която според лекарите трябвало да понасям до края на живота си, напълно изчезна. Свалих излишните килограми. Кожата ми получи невероятен блясък и отличен тонус.
Бих могла да продължавам безкрайно, но просто искам да знаете колко се радвам, че научих за вашата книга, можах да си я поръчам и да помогна не само на себе си, но и на много други хора, които сега пият повече вода.
Благодаря ви за безценната информация и ви пожелавам по-нататъшни успехи във вашата работа.
Искрено ваша: Р. Б. Ф.
* * *
Изтръпване и загуба на чувствителността на кожата
Преди няколко седмици легнах да си почина след обяда и внезапно получих странно усещане в долната част на дясната ръка до лакътя. Не беше болка, а изтръпване, което постепенно обхвана цялата ръка и продължи около 15 минути. Когато всичко мина, се замислих какво би могло да означава това, но реших, че едва ли ще се повтори. Обаче същата вечер, към 8 часа, изтръпването се върна и продължи до 10 часа, докато заспах. Това състояние ме разтревожи и малко изплаши. Не знаех какво става с мен. На следващата сутрин ръката ми все още беше изтръпнала.
Това вече малко ме паникьоса. Обадих се на родителите си и те сметнаха, че ако отида при лекар, веднага ще ме изпрати в болница. Мислех само колко ще ми струва лечението, дали ще мога да си запазя работата и какво все пак е станало с мен. Баща ми ме посъветва да изчакам до понеделник (беше петък сутринта) и ако изтръпването не премине, да се обърна към лекар. А майка ми каза да отивам веднага. Помислих, че може да става дума за някакъв съсирек или запушване на артерия и много се изплаших от възможните последици.
След това се обадих на Ферейдун, за да попитам дали трябва да пия повече вода или да направя нещо от този род, защото той е запознат с теорията, че водата лекува много болести. Вместо да ми предписва вода, той започна да ми задава въпроси — често ли имам стресове, какво ям, занимавам ли се с физкултура и т. н. Уважавам го за този холистичен подход към медицината, какъвто рядко се среща у други лекари. След като ме изслуша, той ми каза да не се вълнувам и ме посъветва да изпълнявам упражнение за врата шест пъти на ден. Каза, че вероятно е свързано с прищипване на нерв или нещо подобно. Тъй или иначе честно изпълних всичко, което ме посъветва. Към вечерта в петък изтръпването постепенно започна да преминава, а в събота сутринта бях напълно здрава. Ферейдун ми се обади в събота, за да ме попита как съм и аз му казах, че всичко е наред. В гласа му почувствах искрена загриженост и за мен това означаваше страшно много. След това той ми се обажда още няколко пъти, за да се убеди, че всичко е наред.
Благодаря на Господ, че е дарил на Ферейдун мъдрост и знания, необходими за решаването на моя проблем, защото той стана истинска ръка на Господа, която ни изцелява.
Щастлива съм, че ми беше дарено изцеление. Да бъдеш здрав е благословия, а не нещо, което се подразбира от само себе си. Още веднъж ти благодаря, Ферейдун.
В. Л.
* * *
Болка в гърба
Благодаря на Господ за възраждането на древната истина за целебните свойства на водата — истина, която ти, Неговият слуга, носиш на хората.
Аз съм бивш свещеник, служил в църквата повече от 40 години, а сега съм в пенсия. Почти всички енории, в които съм служил, бяха малки и селски. През последните години мизерната заплата ме накара да търся източници на допълнителен доход. Повечето от тях бяха свързани с физически труд. И веднъж си повредих гърба.
Неотдавна болката в гърба стана просто непоносима. Пронизваше ме всеки път, когато ставах от леглото. Чорапите и обувките ми обуваше жена ми. Трябваше да правя всяка стъпка бавно и внимателно. В колата се качвах с голям труд. Възглавницата, подложена под гърба ми, почти не помагаше.
След като се пенсионирах, с жена ми редовно участваме в изложби на народните занаяти. Някои от тях се организират на стотици мили в съседния щат и от два до седем дни трябва да стоим прави по 11 часа на ден.
Когато в началото на октомври прочетох вашата книга, веднага започнах да изпълнявам програмата. И ето, вече няколко седмици живея без болка. Направих няколко далечни пътувания; няколко дни подред се наложи да стоя прав по 12 часа на ден и да мъкна тежки сандъци; окосих тревата на поляната с площ от 1500 м2 и свърших много друга тежка работа в двора. За пръв път от много години нямам никакви проблеми с гърба.
Чувствам, че всеки човек трябва да узнае за това дарено от Господа благо, каквото е водата, и при всяка възможност нося това слово на страдащите. Заедно с жена ми Дорис посрещаме на изложбите роднините с явни признаци на обезводняване. Написахме писма до редакторите на няколко местни вестника, убедихме собственика на книжарницата да изложи вашата книга на витрината и купихме няколко допълнителни екземпляра, за да ги разпространяваме.
С уважение, преподобният Ф. Е. О.
* * *
Болки във врата, болки в гърба, болки в ставите
Неотдавна моят мануален терапевт ме посъветва да прочета вашата книга и да прослушам аудиокасетите. Изпълнявам програмата за лечение с вода вече 4 месеца и искам да разкажа за своите успехи.
През първите 48 г. от живота си пиех само по една или две чаши вода в седмицата. Цял живот съм слушала, че хората трябва да пият по 8 чаши вода дневно, но никога не съм се отнасяла сериозно към това. 8 чаши вода ми се струваха нелепост. Преди около 3 г. започнах да вземам хранителни добавки и да пия повече вода. Опитах се да пия по осем чаши на ден, но след това намалих дозата. Пресметнах, че 4-6 чаши на ден са напълно достатъчни за подобряване на здравето и че няма нужда насила да се наливам с 8-10 чаши. При норма от 4-6 чаши се освободих от запека и хемороидите.
Преди време попаднах в автомобилна авария и сега ме безпокои болка в гърба и врата. Тя не е много остра, имам отлична мануална терапевтка, която ми помага да живея почти без болка. Въпреки това вратът ми се движи доста зле, а неотдавна към това се добавиха и болки в гърба и ставите. Не е нещо страшно, но мисълта какво ще стане, когато прехвърля 70 г., сериозно ме безпокои. Храня се правилно и редовно вземам хранителни добавки. За щастие моята мануална терапевтка, д-р Кристин Джоунс, постоянно ми напомняше колко важна е водата и дори ми даде да прочета вашата книга, но тя не ми направи особено впечатление. Накрая тя ми даде да чуя запис на ваши лекции и сега мога да кажа, че станах убедена привърженичка на вашата програма!
Започнах честно да пия по осем чаши вода на ден. След няколко седмици болката в лактите и в лявото коляно започна да намалява. Приблизително на 4-ия или на 5-ия ден започна нещо, което наричам пристъп на синузит. Тези пристъпи ме мъчат цял живот. Започвам да кихам, не мога да дишам през носа, околоносните кухини се подуват, появява се ужасна болка в носа и 4-5 дни съм съвсем жалка и нещастна. Понякога това състояние прераства във възпаление на синусите, тогава се налага да вземам" антибиотици. Старая се по възможност да ги избягвам, тъй като смятам, че са много вредни за здравето.
Продължавах да размишлявам над онова, което казвате във вашите касети, и започнах да пия повече вода, въпреки че вече стигнах нормата от повече от два литра на ден. Пиех чаша вода всеки път, когато ме засърбяваше носът, както става преди кихане. Като че ли водата успяваше да потисне желанието да кихна. При такива пристъпи трудно заспивам. Не мога да дишам правилно, обикновено се мъча цяла нощ и не мога да мигна. Затова легнах да дивана, като се надявах, че телевизорът ще ме отвлече от жалкото ми състояние. Към един часа през нощта се събудих и се учудих, че съм успяла да заспя. Разбрах, че съм заспала около 11 часа, защото дишах много по-леко. Прехвърлих се в спалнята и се събудих на следващата сутрин напълно здрава! Не можете да си представите колко вълнуващ се оказа за мен този опит.
След четири седмици болката в лактите и в коляното отслабна с 80 %; кръстът, който ме безпокоеше през последната половин година, също започна да ме боли с 80 % по-малко. Изчезнаха гъбичките по ноктите, с които се борех дълги години.
Огромна благодарност за вашата ценна информация. Тя промени живота ми в много отношения. Сега вратът почти не ме боли, няма я болката в ставите, нямам хемороиди, нямам болка в кръста, кожата ми изглежда много по-добре, а в очите повече нямам парене и сухота. През цялата пролет и лято нямах нито един пристъп на алергия, несмилането на храната премина, а ноктите на ръцете ми изглеждат направо великолепно.
Да ви благослови Господ. К. К.
* * *
Травма на коляното, скъсване на медиалния (вътрешния) менискус
Много ми хареса вашият семинар в Уилкс Бар и казах на приятелката ми, че това е била една от най-интересните вечери в живота ми. Когато ни дадохте възможност да задаваме въпроси, ви разказах за моята травма на коляното. В това писмо искам да ви съобщя подробности за моето изцеление и мислите ми във връзка с това.
На 7. 10. 1993 г. по време на тенис си повредих лявото коляно. Чух как в него нещо щракна, изпука и кракът ми престана да се сгъва. За щастие успях да се хвана за мрежата и не паднах на земята. Стискайки зъби от болка, някак се довлякох до колата и потеглих към моя мануален терапевт с надеждата, че той ще ми помогне. Той обработва коляното ми повече от час с ултразвук, но не почувствах никакво подобрение. Със същите болки отново се довлякох до колата и накрая в 8 часа и 30 минути вечерта се прибрах у дома. Легнах си, взех обезболяващо — ефедрин и се опитах да заспя, вярно без особен успех.
На сутринта коляното ме болеше още повече и съпругът ми ме закара в Уилкс Бар на изследване. Д-р Купър ми даде направление за изследване в центъра за магнитно-резонансна интроскопия, където ми откриха скъсване на латералния (външния) менискус. Д-р Купър каза да не бързам с хирургическата операция, тъй като може да предизвика различни усложнения. Посъветва ме да стоя на крака колкото може по-малко, но не ми забрани да ходя на работа и да вдигам леки вещи вкъщи.
Докато държах крака си изправен, коляното почти не ме болеше, но продължих да куцам няколко месеца. През това време качвах стълбите, като спирах на всяко стъпало. По-късно отново започнах да играя тенис, но не можех да тичам по корта. След игра слагах за половин час леден компрес върху коляното, за да премахне болката. Лекарят ми предписа две седмици физиотерапия; това малко ми помогна.
След около четири месеца събрах смелост и се опитах да тичам по корта. Можех да правя почти всички необходими в тениса движения, но често пъти внезапна болка пронизваше външната част на коляното. Инстинктивно повдигах лявото стъпало 4 или 5 пъти на равнището на коляното и болката преминаваше. Бях радостна, че намерих начин да облекча хроничната, както тогава смятах, болка в коляното.
Лечението ми продължи през цялата 1994 г., а през януари 1995 г. в списание „Ме1го" прочетох статия за лечебните свойства на водата. Купих си книгата „Тялото жадува за вода" и реших, че там са написани разумни неща. Вие сравнявате функционирането на един добре наситен с вода и на един обезводнен организъм и когато прочетох това, реших, че двата литра вода, които пиех на ден, най-вероятно не са достатъчни за оптималната хидратация на коленния хрущял, който при мен беше твърде тънък и чуплив. По тази причина при някои движения на коляното хрущялът се прищипваше между костите. Именно тогава реших да увелича пиенето на вода до три литра и половина на ден. След няколко седмици приемане на такова количество отново можех да бягам. Сега не изпитвам никаква болка, дори понякога клякам. Не можете да си представите каква радост ми доставя възможността отново да играя тенис с пълна сила и да не се страхувам от болката. И тази радост дължа само на вашия курс на лечение с вода.
Искрено вярвам, че водата, правилното хранене, физическите упражнения, чистият въздух, позитивното отношение към живота, живителната сила на естествената дневна светлина и на слънчевите лъчи са най-ефикасните средства за запазване на здравето. Те ми допадат най-много с това, че са напълно безплатни и единственият им страничен ефект е чувството за пълна самореализация и абсолютно благополучие.
Благодаря ви за помощта и се надявам, че моето писмо ще се окаже полезно за другите.
С уважение: Е. Д.
* * *
Самопроизволно изтичане на урината
Ревматоидни болки в ставите
На 25. 06. 1999 г. се наложи да се върна вкъщи от работа, тъй като болката в коляното стана непоносима. (Преди много години ми го повреди един мануален терапевт и неотдавна отново ударих същото коляно.) Повечето време прекарвах на легло, тъй като при ходене ме болеше силно.
Слава Богу, в организацията „За простота в медицината" научиха името и адреса ми и ми изпратиха вашата книга и касетите със записи („Тялото жадува за вода"). На 3 юли 1999 г. реших да опитам да обиколя квартала и успях. На 4 юли 1999 г. изминах 6 квартала до църквата. На 5 юли 1999 г. пътувах с кола 7 часа и само два пъти спирах за тоалетна. Имам много слаб пикочен мехур и дори си взех резервно бельо, тъй като бях сигурна, че ще ми потрябва. Стигнах до мястото, за където пътувах, без нито една капка на бельото и за пръв път в живота не бях уморена, тъй че можах дори да се разхода преди лягане.
Бях много слаба — не можех да си позволя да ям много продукти. Но внезапно открих, че ям неща, които не бях опитвала от години — праскови, пъпеш, диня, домати, ананас и дори бонбони и им се наслаждавам без никакви странични ефекти.
В продължение на много години не пиех нищо друго освен вода, но същевременно не поемах сол. Голяма грешка! Мускулите ми буквално скърцаха, както и много други части на тялото. Все още имам нерешени проблеми, но сега се уча да слушам тялото си и се надявам да доживея до деня, когато повече няма да имам притеснения с газовете, с храносмилането, кръвообращението и алергиите. С чисто сърце мога да кажа, че почти всеки ден се чувствам по-добре, отколкото много години преди това и просто не мога да изразя с думи колко съм ви благодарна за помощта.
Нека Господ ви благослови в усилията да помагате на онези, които Той е заселил на тази земя.
С дълбоко уважение: Д. Р.
* * *
До скоро страдах от ревматоидна болка в ставите. Болката беше толкова силна, че едва можех да ходя. Изгубих много време, енергия и почти всичките си спестявания, но не можах да се освободя от болката. По-рано бях чел за вашата книга „Тялото жадува за вода" и помнех, че имаше добри отзиви за нея, но едва наскоро, когато един приятел ме посъветва да прочета книгата ви за болката в гърба и за ревматичните болки в ставите, си спомних какво силно лекарство може да се окаже водата.
Повечето проблеми със ставите ми започнаха, когато се заселих във високопланинска пустиня. Преди това не пиех много вода и в последните 2 г. не увеличих обичайната си норма. Когато прочетох книгата, започнах да пия вода сутрин по 2 чаши половин час преди ядене и пак толкова два часа след хранене. Обикновено не ми се пиеше вода, но сега колкото повече пия, толкова повече ми се пие; освен това разбрах, че гладът в действителност е жажда. За пръв път от две години отново мога да измина пеш без почивка цяла миля. Болката ме мъчи все по-малко и по-малко, а глезените, коленете, китките и другите стави вече не се подуват. С 15 кг съм над нормата и се надявам, че способността да ходя и да се движа ще ми помогне да се справя и с този проблем.
Благодаря, Р. С.
* * *
Анкилозиращ спондилит
В наши дни е трудно да се намерят герои, но аз намерих един. Като човек, който се е избавил от артрита, съветвам всички жертви на тази болест да помислят за използване на естественото средство, което излекува мен. Може би и вие ще намерите своя герой.
Аз съм на 58 г. и дълго страдах от ревматизъм на гръбнака. Лекарите наричат тази болест анкилозиращ спондилит. Това е болезнено възпалително заболяване, при което с времето хората започват да ходят прегърбени. Този артрит, който изсмуква силите, ме преследва от младини и лекарите в клиниката Майо в Рочестър, щата Минесота, го признаха за главния ми проблем още през 1967 г., когато бях само на 30 години. Казаха ми, че срещу анкилозиращия спондилит няма лекарство. Препоръчаха ми да правя упражнения за укрепване на мускулите на гърба и при възпаления да ходя на нагревни с електрическа лампа за премахване на болката. Възпалителните процеси могат да продължават със седмици и да се появяват на всяко място на гръбнака. Рязкото извеждане, вдигането на тежести и промените във времето винаги влошават болестното ми състояние. Работя в търговията и се налага постоянно да бъда навън, затова не мога да избегна обострянето на артрита.
Накрая, след 20 години страдания, повече не можех да издържам. През 1976 г. продадох бизнеса си и се оттеглих в почивка. Състоянието ми малко се подобри, тъй като спрях да мъкна тежести. Острите пристъпи на болка в гръбнака се повтаряха приблизително веднъж месечно или всеки път, когато вдигах нещо тежко или се навеждах много при работа в градината. В сезона на земеделската работа годеницата ми ме наричаше „ходещата запетайка" — толкова се превивах, особено когато се беряха ягодите. След един час такава работа винаги трябваше да полежа няколко минути на гръб, за да мога след това да се добера до колата на четири крака! Лекарите безуспешно се опитваха да премахнат болката с кортизон и аспирин. Дори от огромните дози витамини и минерали, които ми препоръчваха приятелите, нямах никаква полза. В подсъзнанието ми завинаги се запечата присъдата на клиниката Майо: от тази болест няма спасение!
През м. 02. 1995 г. дойде краят на моите мъки. Един приятел ми даде брошура на университета по естествени методи за лечение, в която беше поместено интервю с д-р Ферейдун Батманджелидж. Той е дипломиран лекар от Иран. Този доктор е разработил теория, съгласно която много хронични заболявания не са нищо друго, а симптоми на обезводняване или, казано по-просто, че човек не пие достатъчно вода. Доводите на д-р Батманджелидж ме учудиха и същевременно ме заинтригуваха. Когато прочетох неговите обяснения относно хидравликата на гръбначния стълб и научих как обезводняването притиска дисковете, предизвиквайки болка, реших да изпробвам този начин за лечение. Честно казано, отнасям се с голямо подозрение към скъпите „лекарства", а за експерименти с голямо количество вода не трябваха пари.
Трябва да призная, че ми беше трудно да изпивам всеки ден необходимото количество вода, просто защото никога не. съм бил неин голям любител. Всъщност дори една чаша обикновена вода пиех много рядко. Винаги съм предпочитал кафе, чай или кола. Месец, след като минах на вода, изчезнаха всички болезнени симптоми и започнах да мисля, че д-р Батманджелис е бил прав! Днес, когато пиша това писмо, изминаха вече 14 месеца от започването на моето лечение с вода. През това време нямах нито един рецидив, болката премина и отново се наслаждавам на живота. Колко прекрасно е да се чувстваш жив и здрав и може би дори отново ще се върна в бизнеса.
Благодаря на Господ, че ме запозна с откритието на доктор Батмангхелидж и неговата книга „Тялото жадува за вода". Нейното значение е огромно. Съветите на доктор Батман за укрепване на здравето са подходящи за всеки, който е готов да изпробва нещо естествено и просто. Ако страдате от язва, астма, хипертония, синдром на хроничната умора, рак на гърдата, импотенция, имате излишни килограми, повишен холестерол, безпокоят ви болки в гърба и ставите (артрит), стрес или депресия, опитайте за няколко месеца да преминете на необходимия режим за приемане на вода и да изпитате ползата от оптималната хидратация. Освен това не забравяйте всеки ден заедно с течността да приемате най-малко половин чаена лъжичка сол, която ще помогне на организма да усвои допълнителното количество вода. Солта е ключов елемент в програмата.
Смятам, че откритието на доктор Батман ни е изпратено от самия Господ. Този човек стана моят герой. Моля се болкоуспокояващите свойства на обикновената вода да донесат полза и на вас.
С уважение: Л.П.
* * *
Болки в китките
Лимфома, алергии, астма, диабет, потискане на имунната система, диабетична невропатия
За пръв път научих за вас от списание „Acres USA" и оттогава убедих стотици мои клиенти (аз съм терапевт-масажист) да си купят вашата книга. „Тялото жадува за вода" толкова се търси, че много книжарници като „Doubleday Bookstore" трябваше да поръчват огромни количества. Всеки път, когато се появява болката в китките, пресмятам колко вода съм изпила предишния ден и откривам, че не съм изпълнила нормата от 8м чаши. Тогава веднага изпивам 2-4 чаши наведнъж и след половин час болката в ставите и в ръцете изчезва. Това е още едно доказателство, че сте 100 %. Ако някога имам възможност да поговоря лично с президента на Съединените щати, ще му кажа, че трябва публично да ви благодари за вашите изследвания. Продължавайте вашата работа и в един прекрасен ден ще победим онези, които упорито пренебрегват ролята на водата в организма. Впрочем, искам да ви попитам: изнасяте ли публични лекции или предпочитате да използвате в работата си печатни публикации, интернет и т. н.?
С благодарност: Дж.
* * *
Забележка:
За разлика от други писма, в които са пропуснати само пълните имена на авторите, за да бъдат защитени хората от изключително големия брой телефонни обаждания и писма, посочвам пълното име на автора на следващото писмо, за да не се усъмнят читателите в реалното съществуване на такъв човек като Дрю. Той живее в Ню Йорк и в момента изучава китайска медицина. Историята на болестта на Дрю Бауман е уникална с това, че показва цялата последователност на физиологичните процеси в организма, страдащ от хронично обезводняване. Когато прочетете това писмо, ще разберете връзката между големия брой „болестни състояния" и постепенно развиващото се обезводняване и, което е още по-важно, връзката между многобройните здравословни проблеми.
При Дрю обезводняването в ранно детство се проявява под формата на алергии, след които идват диабет, астма, имуносупресия (имунодефицит), повторни инфекции, ставни заболявания и накрая кожна В-клетъчна лимфома. Поради традиционната система на съвременната медицина Дрю обикаля лекарските кабинети и болници, където се опитват да лекуват отделните симптоми на многобройните му здравословни проблеми. При това лечение направо е изпържен на рентгеновия апарат и той получава обширни изгаряния. Лекарите смятали да продължат изгарянето на раковите клетки с рентгенови лъчи, но той отказал по-нататъшното лечение. За щастие той разбрал, че от такова лечение ще умре по-бързо, отколкото от болестите си.
През април 2003 г. Дрю ми се обади, за да сподели радостна новина. Току - що си беше направил пълни изследвания и резултатите не сочеха никакви признаци на рак. Той беше напълно здрав. Неговите „традиционни" лекари изпаднали в пълно недоумение и настояли да разкаже как е постигнал това. Въпросът е в това, че отдавна вече никой не е чувал тази форма на лимфома да не дава рецидиви. Той им обяснил, че дължи изцелението си на програмата за лечение с вода! По-нататък следва подробна история на неговите болести, предизвикани от обезводняване.
Позволете ми също да обясня защо Дрю стана жертва на толкова много инфекции. Главният регулатор на водата в организма е хистаминът. По съвместителство той изпълнява и функцията на главен регулатор на имунната система. Но когато хистаминът се занимава с регулиране на водата, той автоматически потиска активността на имунната система на равнище костен мозък. Той трябва да прави това, в противен случай обезводняването ще накара имунната система да работи непрекъснато, докато се изхаби. Въпросът е в това, че природата е програмирала организма да пази имунната система за сериозните инфекции и да не изразходва нейните ресурси за борба с обезводняването.
* * *
Казвам се Ендрю Джей Бауман IV, на 42 г. съм, но още на 34 г. се чувствах и изглеждах най-малко на 43 г. Голяма част от живота ми отиде в борба с болестите, но сега всяка . минута от всеки ден влива в мен нови сили и енергия. По-рано съм страдал от хронично обезводняване и сега със сигурност зная това.
Роден съм на 29. 10. 1956 г. в Тейлър, щата Пенсилвания. Родителите ми се грижеха много за мен и навреме са ми правили всички имунизации. Отначало са ме хранили с бебешки млечни храни, след това с каши и сокове, а когато съм викал от болки в стомаха, ми давали малко вода. След първата имунизация срещу полиомиелит странно съм се парализирал от кръста надолу. Специалистите били учудени, но все пак констатирали „рудиментарен полиомиелит". Болестта изчезнала също така внезапно, както се появила. Когато в първи клас (на около 5 г.) получих втората доза на ваксината, параличът се върна. Месеците на лечение и режим на легло доведоха до бързо напълняване. Единственото, което правех, беше да ям, приемах посетители, пиех газирани напитки, понякога вода — и параличът отново мина.
Когато минах в трети клас, бях приблизително на 8 г., започнаха да се появяват симптоми на алергия. Появи се честа суха кашлица. От пролет до есен, всеки ден, когато се оказвах близо до прясно окосена трева, започвах да дишам трудно, очите ме сърбяха и сълзяха, чувствах умора. Преминах в средното училище и тогава започнаха алергични припадъци. Приблизително през 1979 г. отидох при специалист, който направи всички изследвания и постави диагноза алергия и астма. Тогава бях на 23 години. Предписаха ми инжекции срещу алергията и инхалатори. Лечението като че ли само влошаваше състоянието ми. Устните ми постоянно пресъхваха и се напукваха. В този период от живота си пиех на ден по две до четири чашки кафе, няколко чаши газирана вода плюс малко чай и алкохол. Понякога можех да изпия за деня една чаша вода. Алергията и астмата продължиха да ме мъчат до 1996 г., докато започнах да пия по 3,5 л вода на ден. Оттогава алергията и астмата не ме безпокоят.
На 14 г. ми поставиха диагноза „инсулин-зависим или ювенилен диабет". Точно тогава започнах да пия диетични газирани напитки, включително съдържащи кофеин. Продължавах да пия не повече от 2-4 чаши вода на ден, пиех чай и се пристрастих към кафето. Заради диабета много пъти влизах в болница. В средата на 80-те години се прибави диабетична невропатия, краката ми започнаха да се подуват. Изследваха ме с доплеров радар, който установи наличието на тромби във вените на краката, и за да направят диагностично сканиране, ми вкараха оцветител. Инжекциите с оцветител доведоха до спукване на вени и краката ми се подуха още повече. След това ми поставиха диагноза „венозна недостатъчност". През 1994 г. ми казаха, че след около година може да се наложи да ми ампутират краката.
При опит да се направи изследване за диабетичен инсулин предварителният оглед показа увеличени и кървящи кръвоносни съдове в ретината (диабетична ретинопатия). През следващите 15 г. изкарах няколко курса на лазерна хирургия, при които лекарите се опитваха да обгорят разкъсаните съдове и да предотвратят появата на нови. В резултат се влоши периферното ми зрение и при здрач виждах зле. През 1992 г. ми откриха силно, но доброкачествено увеличение на простатата, а бъбреците ми започнаха да проявяват признаци на деградация. През 1993 г. ми се появиха проблеми със слуха. През 1994 г. се обърнах към хомеопат, който освен нетрадиционните средства ме посъветва да увелича пиенето на вода. Тогава ежедневната ми доза инсулин беше 95 единици.
През 1976 г. ми се появиха многобройни проблеми с имунната система. Завърших училище и постъпих в колеж през 1974 г. През 1976 г. без откъсване от учението започнах работа в службата за психиатрична помощ, запознах се с бъдещата си съпруга и започнах да съчетавам срещите, работата на пълен работен ден и вечерното учение. В резултат се разви инфекциозна мононуклеоза. През 1977 г. се оженихме, аз продължих да се боря в многобройните инфекции и болести, а през 1978-а загубих работата си. През 1979 г., при поредното влизане в болницата, отново ми поставиха диагноза „мононуклеоза"! Лекарите настояваха, че мононуклеозата не може да дава рецидиви и започнаха да се консултират с експерти. Инжектираха ми противогрипна ваксина и ме изписаха — само за да ме приемат отново след няколко дни с температура 41,1°С. Направиха ми много анализи, но те практически не показаха нищо. След безброй изследвания във връзка с острите болки в корема ми казаха, че върху далака ми е израснал втори далак, който също функционира. Същата година веднъж на гости изпих сурово мляко и отново влязох в болницата, този път с бактериална инфекция на стомашно-чревния тракт. Диагнозата беше „бруцелоза и протеус ОХ-19". Започнаха да ме тъпчат с още повече антибиотици.
През 1980 или 1981 г. ми откриха още един тип мононуклеоза и отново ме взеха в болница. Борбата с диабета си оставаше постоянна грижа. Един специалист по инфекциозни заболявания забеляза проблеми с особени антитела, предназначени за борба с чужди агенти, а други лекари казаха, че това е свързано с алергиите, астмата и честите инфекции.
През 80-те години често боледувах, лежах в болници и губех работа — изобщо бях в непрекъснат стрес. През тези години развих алергия към пеницилина и тетрациклина, започна да се повишава кръвното налягане, добавиха се синдром на хроничната умора, лимфоидна хиперплазия (пренапрежение на имунната система), артрит, бурсит, фибромиалгия, проблеми с киселинния рефлукс (гастропареза) и с червата. Освен това на лявото ми бедро израсна доброкачествен тумор. На щитовидната жлеза се появи възлесто удебеляване, а лекарите констатираха и отравяне с олово, кадмий и алуминий, които бяха открити на близкото сметище. Напълнях много и започнаха временни спирания на дишането по време на сън (сънна апнеа). Изследванията показаха, че за шест часа сън съм спирал да дишам повече от 300 пъти. Откриха ми и „нарколепсия", при която всеки момент можеше да започне пристъп на непреодолима сънливост.
Направиха ми операция, като ми вкараха трахеотомична тръба, за да мога да дишам по-леко нощем и преди сън ме включваха към изкуствен бял дроб, за да държат дихателните пътища отворени. През 80-те години продължавах да пия само по две чаши вода на ден, но пиех много кафе, захарин, а след това заместителя на захарта „Нутрасуит". През 1987 г. ме признаха за нетрудоспособен.
През 1992 г., на 36 години, изглеждах и се чувствах като на 50 г., дори се чувствах по-зле, отколкото изглеждах. Започнах да вземам хранителни добавки с витамини, а също билки и други естествени медицински препарати. Специалист по нетрадиционна медицина ме посъветва да увелича пиенето на вода и същевременно да огранича кофеина. Не си чувствах краката, постоянно усещах слабост, умора, изпаднах в депресия и загубих почти всякаква надежда.
Започнах да пия повече вода, малко намалих кофеина и през 1995 г. започнах да се чувствам и да изглеждам значително по-добре. Въпреки това все още пиех не повече от 1 л или 1,5 л на ден, не се опитвах да прочистя напълно организма си от кофеина и не използвах морска сол.
През м. 09. 1995 г. туморът на лявото бедро се зачерви, започна да ме боли и да се увеличава. Моят семеен лекар го изряза и го изпрати за анализ. През октомври ми поставиха диагноза „кожна лимфома тип В". Там, където имах един тумор, израснаха нови 26. Изпратиха ме в специализирана болница и там ми казаха, че лимфома на повърхността на кожата е рядко и засега слабо проучено явление. Изследваха ме с галиев скенер, който откри светене на цялата повърхност на тялото, т.е. показа наличие на ракови клетки. Едната страна на гърба светеше с ярка бяла светлина, следователно беше „хиперположителна", а също средата на гърдите, където по-рано ми оперираха две меланоми. Посъветваха ме да направя местно радиоактивно облъчване и облъчване на туморите при появата им или пълно облъчване на цялата повърхност на кожата, което можеше да бъде направено във Филаделфия. Започнаха да облъчват гърба ми, в резултат на което получих изгаряне трета степен. Отказах пълно облъчване на кожата, а по средата на курса моят хомеопат започна да използва естествени пречистващи средства. Онкологът ме посъветва да не вземам нищо. Увеличих ежедневното количество вода и започнах да използвам добавки и натурални препарати.
През ноември 1995 г., когато пътувах из страната, търсейки изход от положението, ми се наложи да купя нови гуми. В магазина за автомобилни части ме запознаха с Боб Бате, който ми разказа за вашата програма за лечение с вода и ме посъветва да я спазвам строго, ако искам да се излекувам. След това значително увеличих пиенето на вода, но се страхувах да увелича количеството на солта, тъй като това е традиционно противопоказано за хората с повишено кръвно налягане. Впоследствие разбрах, че това мнение е погрешно и започнах да увеличавам и солта. През март 1996 година ми направиха още едно изследване на галиев скенер, което не откри нито едно огнище на рак в цялото тяло. Лекарите решиха, че скенерът се е повредил, но ние с моя хомеопат знаехме, че бях започнал да оздравявам. Увеличеното количество вода, намаляването на кофеина, новата диета, натуралните лекарства и вярата ме върнаха към живота. Осъзнах, че Господ е с мен и си спомних, че Той наричаше себе си „източник на жива вода", а нас — „солта на земята" и „единен дух".
Оттогава здравето ми непрекъснато се подобрява. Вече нямам два далака, а единственият, който остана, е с нормални размери и функционира прекрасно. Пия приблизително по 5,5 литра вода на ден и вземам някои добавки, ям пълнозърнести продукти, пресни плодове и зеленчуци. Талията ми намаля от 107 на 90 см. По-рано тежах 113 кг, сега съм 95, появи се и солидна мускулна маса. По цвета на лицето и по външния вид може да ми се дадат малко над 30 г., а по сила не отстъпвам на 25-годишен мъж. Туморът на бедрото изчезна, а на местата, където не се напипваше пулс, се появи пулсиране — да, ново пулсиране! Вече не вземам никакви лекарства срещу предишните болести, макар че навремето гълтах най-малко по 15 таблетки на ден. Нуждата от инсулин намаля от 95 единици на 35-45. Повече не страдам от „хронични инфекции" и умора — спя по 6-8 часа на ден вместо по 12-14. Рядко вземам антибиотици, макар че по-рано непрекъснато ги гълтах. Изчезнаха алергията, астмата и гастропарезата, артритът, бурситът и проблемите с червата.
При последното изследване за стрес лекарят, който е по-млад от мен, ми каза, че съм в по-добра форма от него. Кръвното ми налягане непрекъснато се понижава. Изчезна възлестото удебеляване на щитовидната жлеза, подобри се сънят ми и изчезнаха признаците за отравяне с тежки метали. Жизнените ми сили се върнаха.
Молитвите ми бяха чути. Господ ме преведе по естествения път към изцеление на тялото, разума и духа ми. Сега живея нов живот, поддържам баланса на водата, солта, минералите, добавките, храня се качествено и продължавам да подобрявам живота си. Истински съм щастлив.
Искрено ваш ЕндрюДжей Бауман IV
* * *
Астма
Астмата ме мъчи от пубертета, който при мен започна на 12 г. Дори не мога да пресметна колко пъти лежах в болница. На 30 04. 2003 г. проблемите с дишането се изостриха особено силно. Дишах толкова трудно, че две нощи не можах да мигна. Затова се обадих на моя лекар, за да се запиша за преглед и да го помоля да ми предпише поредната рецепта за стероиди за нормализиране на дишането. Лекарят ми нямаше свободни часове и можеше да ме приеме едва в понеделник. Тогава се сетих да потърся в интернет нещо, което би могло да облекчи страданията ми. Затова написах в търсачката въпроса „Как да спра астматичен пристъп?" и излязоха адресите на няколко сайта, сред които се оказа и вашият.
Отворих вашия сайт, прочетох информацията в него и реших да опитам вашия метод. ТОЙ ПОМОГНА ОТ ПЪРВИЯ ОПИТ! След това всеки ден се стремя да увеличавам пиенето на вода и използвам лечението с вода и сол за облекчаване на дишането. По-нататък смятам да се откажа от кофеина и да се опитам да изпълнявам и другите ви препоръки. Ще ви информирам за моите успехи.
С любов: В.
* * *
Алергия, астма
Прочетох книгата ви и купих няколко екземпляра за мои познати. При всеки удобен случай убеждавам хората да опитат лечението с вода. В продължение на 20 години съм вземала антихистаминови препарати срещу остри алергии. Благодарение на вашата книга повече от 3 г. вече не вземам никакви лекарства и се чувствам прекрасно. Всъщност антихистамините и средствата срещу хрема, които се предписват при простуди, бяха главните виновници за моите алергични реакции. Двамата ми доведени сина, които имат пет котки и по-рано страдаха от астма и от остра алергия към козина, отдавна забравиха тези болести! Впрочем най-доброто средство срещу отровен сумак (сумак — прахообразна подправка, тъмночервена на цвят, с остър кисел вкус — б.пр.) е ВОДАТА!
Благодаря ви за помощта.
С уважение: Л. Г.
* * *
Вълчанка
Благодаря ви за книгата „Тялото жадува за вода". С мъжа ми ни посъветваха да я прочетем, но когато съпругът ми я купи и я прелисти набързо, реши, че не е това, което ни трябва. Той вече тръгваше да я върне, но изведнъж почувствах, че самият Господ желае да я прочетем. Не мога да изразя колко се радвам, че не я върнахме обратно в книжарницата.
Имам тежка форма на вълчанка. Когато започнах да прилагам алтернативен метод за лечение (приемане на антибиотици с прекъсване), състоянието ми започна постепенно да се подобрява, докато лекарят ми предписа „присек" и „биаксин" срещу язва плюс няколко други лекарства срещу страничните ефекти от тези препарати. Знам, че той искаше да ми помогне, но те едва не ме убиха. Оттогава изминаха 15 месеца и аз едва започвам да се оправям. Колко жалко, че не знаех нищо за това, че язвата може да се излекува с 12 чаши вода! Добрата новина е, че сега за пръв път в живота си не вземам никакви лекарства (от които ми ставаше само по-зле) и съм на действително здравословна диета (ям много белтъчини, натурални, пресни продукти и пия много вода). Появи се надежда отново да си върна здравето. Благодаря на Господ, който ме отведе до вашата книга, дарил ви е мъдрост и е сътворил това чудодейно вещество — водата!
Съпругът ми страда от псориатичен артрит, а у 13 -годишната ни дъщеря също се появиха симптоми на ревматизъм. Когато включиха в храненето си голямо количество вода и сол, здравословното им състояние също се подобри. По-рано и тримата страдахме ужасно от алергии, но сега положението съществено се подобри!
Какво щастие е да си представяме бъдещето без постоянно ходене на лекар и без отровните лекарства. Още веднъж ви благодаря, че разказвате на хората за животворните свойства на водата. Господ да ви благослови!
С огромно уважение: Р. Л. С.
Забележка:
Винаги оставям имената на лекарите — автори на писма, за да могат потенциалните пациенти да се свържат с тях и да получат необходимата помощ. В края на краищата, какво друго трябва да правят лекарите? Ето едно такова писмо.
* * *
Задух
Преди време попаднах на действително революционна книга. Това се случва толкова рядко, че подобни моменти могат да се сравнят с прозрения. Вашата книга „Тялото жадува за вода" е именно такова прозрение и сега знам на кого да благодаря за моето оздравяване. Разбирам, че това звучи странно и затова ще разкажа всичко поред.
През лятото на 1983 г. със съпругата ми бяхме на почивка в Испания. Един горещ ден отидохме на плаж и плавахме покрай брега с нашата гумена лодка. После в жегата се из-катерихме по стръмната пътека до колата ни и точно там и тогава ми се появи задух. Тогава бях на 68 г. и задухът не ме учуди много, ако не смятаме един странен момент — дишането не искаше да се възстанови. След 10 дни се върнахме вкъщи, но нормалното ми дишане като че ли остана там, на онази планинска пътека. Поднових медицинската си практика, но продължавах да се задъхвам. Скоро ми се наложи да изпратя на рентген една жена с открита туберкулоза и реших да направя снимка и на себе си, но не ми откриха нищо. А през есента — дишането все още не беше се нормализирало — ми се обади един лекар от Ню Йорк и ме попита: „Гласът ти е променен. Какво е станало с дишането ти?" Разказах му какво се случи и той ми каза: „Ти пиеш много малко вода. Станал си жертва на стесняване на бронхите, което е опит на тялото да запази резервите си от вода." Никога не съм чувал за такова явление, но се вслушах в съвета на приятеля ми и започнах да пия по 8 чаши вода на ден. За по-малко от седмица задухът ми изчезна, сякаш не го е имало никога. И тук си спомних, че като младеж пиех много вода, но в по-късни години загубих този навик. Оттогава увеличих пиенето на чиста вода (моят приятел специално подчерта това).
Всичко вървеше добре до миналата зима. През декември настъпиха такива студове, че за известно време реших да спра да пия толкова много студена вода. Точно тогава си правех зъбни протези и изведнъж, неизвестно от къде, ми се появи ГАСТРИТ, а езикът ми побеля като сняг. Внезапно си спомних какво ми разказваше моят приятел от Ню Йорк: тялото може да си избере друг начин за запазване на водата — чрез стесняване на пилора на стомаха. Веднага поднових пиенето на 8 чаши вода на ден (за щастие студовете значително намаляха) и само за четири дни стомахът ми напълно се нормализира — за голямо учудване на един млад колега, който никога не бе чувал, че гастритът може да се излекува толкова бързо.
В книгата си вие помолихте да изпращаме свидетелства, потвърждаващи вашата теория, затова ви написах това дълго писмо. Аз имах медицинска практика 27 г., след което (през 1981 г.) оставих лечебната дейност и станах консултант по алергии, хранителни продукти, химическа непоносимост и комплексно лечение на рака. От няколко години активно използвам водата за лекуване на астма в обширната си детска практика (половината от пациентите ми са под 10 г.) и наблюдавам положителни резултати. Въз основа на личния си опит от прилагането на този метод — както върху себе си, така и в моята практика - съм готов да работя в подкрепа на вашето откритие. Ще се постарая да издадат книгата ви в Холандия.
Ако имате свободно време, моля ви, пишете ми — сред колегите ми се водят разгорещени спорове. Половината от тях заявяват: никаква вода на болните от рак, само плодове и зеленчукови сокове. Аз съм от онези, които мислят по друг начин: пациентите трябва да пият големи количества чиста вода! Знам, че сте съгласен с мен, но искам да получа от вас потвърждение на моето становище. В книгата си посочвате и булимията като едно от заболяванията, свързани с обезводняването, но какво ще кажете за нервната анорексия? И накрая, такава болест като екземата не само че се активизира, но и става все по-резистентна към противоалергичните средства (което на практика означава трудно откриване на провокиращите продукти, химически вещества и т. н.). Не е ли тя една от последиците от обезводняването? В моята страна популярността на американския начин на живот (кола и тем подобни) непрекъснато расте.
Прекрасно разбирам, че може да нямате време да ми отговорите, но искам да ви благодаря за прекрасната книга. Вие сте достоен представител на една от най-древните цивилизации на земята. С най-добри пожелания, искрено ваш
Ханс К. Мооленбург, доктор по медицина
Р. 8. Сигурен съм, че моят приятел от Ню Йорк е чувал за вашия труд и затова можа веднага да ми даде толкова ценен съвет. Жалко, че не се сетих да го попитам от къде е почерпил тази информация.
Никога не съм мислил, че в такава влажна страна като нашата човек може да страда от обезводняване. Подобно нещо въобще не ми е идвало наум.
* * *
Суха кашлица, астма, бронхит
Пиша ви, за да ви благодаря, че с помощта на водата и солта успях да се излекувам от хроничен бронхит, астма и хронична кашлица.
За книгата „Тялото жадува за вода" ни разказа Харолд Клемп, Велик Магистър на Еканкар („Еканкар" — наука за пътешествието на душата, един от множеството варианти на индуизма — б. пр.) на една от конференциите на това общество.
Тази кашлица ме преследваше дълги години и през всичкото време различни лекари се опитваха да ме „излекуват" с различни лекарства. С кашлицата си плашех околните; хората ме гледаха като чумав.
Сегашният ми лекар, специалист по белодробни заболявания, беше принуден да признае, че е безпомощен. Отначало казваше: „Сигурен съм, че ще мога да ви излекувам от тази кашлица." Но не можа да направи нищо. Като прочетох вашата книга започнах всяка сутрин да изпивам по 3 чаши вода с щипка сол. Кашлицата започна да се кърти, а по-късно напълно престана. Вече не се налагаше да нося навсякъде със себе си инхалатора и да се страхувам от астматичен пристъп. Сега пия най-малко по осем чаши вода на ден и където и да пътувам, никога не забравям да държа в колата запас от вода,
Раздадох няколко екземпляра от вашата книга на приятели и при всяка възможност разказвам за нея. Някои от моите познати вече използваха описаните в нея методики.
Още веднъж ви благодаря. Тази книга може да спасява човешки живот.
Искрено ваш: Е. С.
* * *
Сковани стави, проблеми със синусите
Това писмо има за цел две неща: първо, да ви благодаря и да разкажа как вашите изследвания промениха живота ми и второ — да ви помоля да ми разрешите да копирам някои страници от вашата книга, за да могат хората да научат къде и как да получат допълнителна информация по тази тема.
След като ми попадна вашата книга, приятелката ми Естер почти цяла година ме убеждаваше да ви пратя писмо и след това да използвам информацията за откритията, направени в хода на вашите изследвания. Простете ми, че толкова дълго се канех да ви пиша и да ви благодаря за положителния ефект от ежедневното пиене на достатъчно количество вода, на което се реших, след като научих за ролята на водата в човешкия организъм.
Ето какви резултати получих веднага:
— Спрях да вземам антихистаминови препарати.
— Кожата ми престана да съхне.
— Проблемите със синусите изчезнаха.
— Ставите на пръстите станаха по-гъвкави (всеки ден работя на компютър).
— Увеличи се енергията ми.
— И последното, но не по-маловажно — започнах да мисля ясно и като че ли паметта ми се подобри. (Спирам тук, макар че бих могла да продължа безкрай.)
Въпреки че не бързах да изразя благодарността си в писмен вид и да ви съобщя за успехите, веднага започнах да разпространявам тази информация и да я споделям с всеки, който се съгласяваше да ме изслуша.
Благодарение на тези успехи почувствах, че сам Господ ми изпрати възможността да разказвам за тях на хората. Много от хората продължават да страдат, докато водата би могла значително да подобри здравето им. Затова за вашето идване подготвям програма, която ще помогне на хората да подобрят живота си, като получат знания, които могат да повлияят на тяхното умствено, физическо и духовно състояние. Първата тема за обсъждане ще станат нашите „отношения" с водата.
Още веднъж ви моля за разрешение да копирам обложката на книгата „Тялото жадува за вода" и страници 1, 2, 46 и 48 на книгата „Водата: рецепта за здрав живот без болка", за да могат, както вече казах, хората да научат как да получат допълнителна информация и материали по тази тема.
С дълбоко уважение: К. М. Д.
* * *
Киселинен рефлукс, астма
Изпращам ви това кратко писмо, за да ви съобщя, че само 7 дни, след като започнах да пия дневно по 2 литра вода и да вземам 1/2 чаена лъжичка сол, забелязвам поразителни подобрения в състоянието на стомаха: пептичната язва, киселините и рефлуксът започнаха да ме мъчат много по-малко. Вчера вечерях късно, без да се страхувам, че храната веднага ще се върне обратно. Вярно, стомахът все още малко се подува, но киселините изчезнаха. Освен това изглежда, че астмата също започна да отстъпва. След 4 седмици ще ви изпратя по-подробен отчет. Огромна благодарност за това, че споделяте с мен и с целия свят невероятните си открития.
Веднъж вече опитах да използвам вашата програма, но не постигнах успех, тъй като пренебрегнах такъв важен елемент като солта. Никога не съм приемал много сол. По-рано хората са използвали солта за съхраняване на продуктите. А днес всичко стана безсолно; дори съм виждал в магазините безсолна сол. Твърде възможно е на нашия организъм просто да не му стига сол. Астмата ми започна след пет години съпружески живот. Съпругата ми е убедена привърженичка на здравословното хранене и естествено солта в храната ми беше много малко. Но сега видях, че половин чаена лъжичка сол на ден явно помага срещу астмата, естествено, съчетана с вода.
Благодаря ви за това невероятно откритие. Тренирам джиу джицу и от 3 г. мечтая да ходя на тренировки без инхалатор. Може би солта ще ми помогне. Разказвам за вашата програма в работата (работя в болница), но когато казвам, че приемам сол, ме гледат като чудак.
С уважение: Н.В.
* * *
Акне, синузит, запек
Реших, че ще ви бъде интересно да научите каква огромна полза имам от водата. Тя ме избави от пъпките, от постоянния запек, от синузита и тонзилита. Освен това, откакто започнах да пия повече вода, нито веднъж не съм се разболяла от простуда или грип. Сега разбирам, че хората боледуват, защото не пият достатъчно вода или ядат твърде много захар. Никога в живота не съм се чувствала и не съм изглеждала по-добре, а вече съм на 43 г. Колко жалко, че не научих това преди 25 г. Сега пия по 3,5 литра топла вода на ден, като 1 л изпивам преди закуска. Кой знае колко болести могат да се предотвратят само чрез това просто средство. Вашата книга открива фантастични перспективи. Благодаря ви, че учите хората на този абсолютно необходим и жизнено важен предмет.
С уважение: Кони Алън, дипломирана медицинска сестра
* * *
Алергия, астма
Още от детство ме мъчат хронична алергия и астма. Сега съм на 35 г. и до преди 2 г., когато баща ми изпрати екземпляр от вашата книга за водата, напълно зависех от бронхоразширителите.
Като дете ми даваха течен маракс, в юношеска възраст вземах теофилин орално, а в зряла приемах комбинация от стероидни инхалатори и бета-агонални бронхоразширители (преднизолон и вентолин). Уморих се да се боря за всеки дъх, а накрая страничните ефекти от медицинските препарати разбиха нервната ми система.
И ето, преди 2 г. започнах да следвам инструкциите, дадени в забележителната ви книга. Изминаха повече от две години, откакто не само забравих за астмата, но вече мога 3-4 пъти в седмицата да правя кросчета без каквито и да било лекарства.
Вие ме върнахте към живота. Господ да благослови вас и вашите трудове.
Искрено ваша: К. К. Б.
* * *
Нефроза, алергия, студени ръце и крака, замъглено съзнание
Повече от 10 г. страдах от детска нефроза. (Хормоните от надбъбречните жлези дават на бъбреците команда да задържат солта и да извеждат белтъците с урината, което причинява отоци.) В зряла възраст страдах от алергии. Преди около 20 г. започнах да пия ежедневно големи количества вода (4-8 чаши). Това ми помогна, но не ме спаси от алергиите. Освен това през дългите, мрачни зими, когато излизах твърде малко на въздух, отоците периодично се увеличаваха. Ръцете и краката ми бяха постоянно студени, чувствах тъпи болки в цялото тяло и мислех бавно. През лятото всичко беше друго, чувствах прилив на сили, съзнанието ми се проясняваше. През лятото поемах повече сол. Години наред търсих информация за здравето в съвременните медицински и алтернативни източници, обаче тя напълно ме обърка. Но веднъж ми попадна вашата книга. Увеличих солта до количеството, което препоръчвате и всичките ми оплаквания се изпариха. Ще посоча само най-значителните резултати: мисленето ми се проясни, отоците изчезнаха, тъпите болки в мускулите преминаха, ръцете и краката ми станаха топли, прекратиха се алергиите и запушването на носните канали. Почувствах прилив на енергия, нормализира се отделянето на урина през деня, сънят ми се подобри. Сега заспивам бързо и се събуждам с свежа. Желанието за сладко вече е забравено. Нервната енергия се трансформира в продуктивна. Паметта ми се подобри.
Имам късмет, че преднизолонът и безсолната диета, с които се опитваха да ме лекуват в детство, не ме убиха. Струва ми се, че са ме спасили болничните курсове на лечение, които включваха венозни инжекции. С всяка година здравето ми се подобрява и сега почти никой не ми дава годините.
Благодаря ви за простия и чудесен начин за лечение. Смятам вашата работа за божествено откровение, призвано да помогне на човечеството. От метафизична гледна точка водата е трансформатор на многомерната духовна енергия във физическата плоскост. Когато нашите тела са наситени с вода, ние чувстваме много по-остро, че Свети Дух е реалност. Това е същността на едно от великите езотерични тайнства.
Да ви благослови Господ! Ф. А. Р.
* * *
Забележка:
Авторът на следващите две писма е още един лекар, чийто син страдаше от астма, а сега се излекува. Второто писмо може да се смята за послеслов към първото. Д-р Кристофър е семеен лекар, работи в Балтимор. Тя използва в практиката си курс за лечение с вода и е готова да помогне на всеки, който се обърне към нея. Само моля ви, не се обаждайте единствено от любопитство. Думата ринит се използва в значение на „инфекция на горните дихателни пътища".
* * *
Алергичен ринит, астма
По въпроса на Джереми Кристофър
Пиша, за да ви благодаря за любезната помощ, която оказахте на Джереми при лечението му от алергия. Както знаете, Джереми е осемгодишният ми син, който през последните 3-4 години страдаше от тежки алергични симптоми, предизвикани от алергичен ринит и астма.
Неотдавна хремата и кашлицата, свързани с астмата, се обостриха. На 28 04. 1995 г. започнахме да изпълняваме програмата за рехидратация, която предвижда да се пият две чаши вода преди хранене или физически занимания и напълно да се изключи всяка друга течност. Освен това той поема с храната по 1/2 чаена лъжичка сол, за да компенсира увеличеното количество вода.
Още на третия-четвъртия ден в състоянието му настъпи явно подобрение: прекрати се интензивното и прекомерно образуване на слуз, кашлицата практически премина, а хремата и другите алергични симптоми изчезнаха напълно. Затова решихме да се откажем от бенадрил и албутерол и да продължаваме програмата за неговата хидратация.
Джереми следваше тази програма приблизително 4,5 седмици, почти 4 седмици не вземаше лекарства и се чувства доста добре. Говоря не само за видимото изчезване на симптомите. Направените анализи показаха, че дихателният му обем е вече в нормата. От постоянната сънливост, предизвикана от лекарствата, не остана и следа, той стана жив и активен, успехът му в училище се повиши.
Този начин на лечение се оказа за Джереми действително много ефикасен и искам да ви пожелая успехи в разпространяването на тази евтина и резултатна програма.
Още веднъж ви благодаря, д-р Батманджхелидж, че ме посъветвахте да приложа новата програма за лечение на алергиите и астмата на моя Джереми.
С най-дълбоко уважение: Черил Браун-Кристофър, доктор по медицина
По въпроса за Джереми Кристофър
Последни новини
Още веднъж ви пиша, за да ви благодаря и да ви разкажа за последните резултати от прилагането на вашия безценен съвет във връзка с пиенето на вода при лечението на алергиите на сина ми Джереми. Както може би помните, преди 4 г., когато Джереми беше на 8 г., му се появиха остри симптоми на алергичен ринит: сълзене на очите, постоянна хрема, кашлица и отслабване на вниманието. Освен всичко друго му откриха и астма. Инхалаторите и антихистамините нямаха почти никакъв ефект и лекарите смятаха да му предпишат противоалергични инжекции. За щастие, точно по това време се запознахме с вас и вие ни посъветвахте да започнем лечение по вашата методика — да пие по 6-8 чаши вода и да взема 1/2 чаена лъжичка сол на ден. Само за две седмици симптомите на Джереми напълно изчезнаха, а показанията на пневмотахометъра се увеличиха с 50 %. Обемът на белите дробове се нормализира, сенната му хрема мина без лекарства!
Сега Джереми е на 12 г. и се превърна в много надежден седмокласник. Никога не са му слагали противоалергични инжекции и се чувства прекрасно след 4 г. лечение по „водната методика на д- р Батман". Откровено казано, д-р Батманджелидж, от време на време синът ми все пак пие газирани напитки или сокове, дори се появява за кратко хрема, ако едновременно с тях е подложен на въздействието на цветен прашец или прах. За щастие тези симптоми преминават много бързо, стига да изпие две чаши вода с малко сол или да изяде нещо солено.
Сега, когато Джереми вече 4 г. няма никакви симптоми на астма, със съпруга ми проверяваме дихателния му обем на пневмотахометъра съвсем рядко и показанията винаги са нормални. Д-р Батманджелидж, тези резултати толкова ме впечатлиха, че препоръчвам на всичките си пациенти от моята ортопедична и семейна практика да използват вашата методика. Аз станах свидетел как прилагането на тази методика помага за реалното подобряване на състоянието на пациентите, страдащи от алергии, включително от астма, разстройство на вниманието, диабет, болки в гърба, артрит, повишено кръвно налягане и много други хронични болести.
Д-р Батман, стигнах до извода, че благодарение на изключителните ви изследвания върху лечебните свойства на водата синът ми Джереми напълно се излекува от астма и от алергичен ринит. Вашият революционен подход към лекуването на алергиите и на други хронични заболявания е ефикасен, удобен и достъпен за всички. Безкрайно съм ви благодарна като майка и като лекар. Господ да благослови вашата нестандартна дейност за разпространяване на тези знания сред хората.
Искрено ваша:
Черил Браун-Кристофър, доктор по медицина,
член на Американската асоциация на лекарите
и на Американската академия на семейните лекари
* * *
Наднормено тегло, астма, алергия, бронхит, влечение към алкохола, акне, артрит
Пиша ви не за пръв път, за да ви съобщя за успехите ми в лечението с вода. Както знаете, от 1997 година изпълнявам стриктно всички предписания във вашата програма.
За 31 ден свалих 15 кг, изчезнаха всички симптоми на астма, алергии и бронхит, от които страдах 19 г., и престанах да изпитвам влечение към алкохола. Помня как хората започнаха да казват, че кожата ми „блести", което си беше чудо, тъй като по-рано пъпките покриваха не само лицето, но и раменете, гърба и ръцете ми. На всичко отгоре от артрита пръстите ми се изкривиха. Тази болка ми пречеше да украсявам торти и сладкиши, на които бях голяма майсторка. Този проблем също вече не съществува.
А сега главното. Висока съм 160 см, а тежах около 86 кг. Сега теглото ми се стабилизира на 72 кг (плюс-минус 1 кг в зависимост от броя на празниците). Вече свободно обличам дрехи, в които по-рано не можех да влеза, но не ги изхвърлих, тъй като бях сигурна, че в един прекрасен ден ще мога да им се порадвам. Не можете да си представите колко е приятно, когато децата и познатите ми казват, че съм станала като фиданка, докато по-рано зад гърба ми викаха „дебеланата"! Но най-приятното усещане изпитвам в прегръдките на Боб, когато ръцете му могат да ме обхванат цялата.
Когато се запознах за пръв път с вас, толкова страдах от алергиите, че сутрин не можех да си отворя подутите очи. Сърбежът в очите беше толкова силен, че специалният крем, който ми предписваха лекарите, ми беше станал като наркотик. След като ме посъветвахте да използвам за компреси чай с лед, проблемите с очите изчезнаха. Твърдо се отказах от всички течности с кофеин, но отначало не можех да се лиша от удоволствието да пия бира. С бирата приключих малко по-късно.
Два пъти в годината ме нападаше страхотен бронхит. Обикновено това се случваше в края на лятото — началото на есента и края на зимата — началото на пролетта. Моят лекар сигурно отдавна ме смята за умряла, защото от няколко години не съм ходила при него за антибиотици и лекарства срещу кашлица. Впрочем, кожата на лицето ми толкова се подмлади, че на последния Ден на Благодарността някой ме попита какъв чудодеен крем използвам.
Сега, когато всичките ми проблеми останаха в миналото, знам колко трудно е да обясня на някого, че всичко се свежда до хидратацията и храненето.
Вечно ще съм ви благодарна, доктор Батман, за вашето откритие и за помощта. Надявам се, че Бог ще ни помогне да разпространим новината за това откритие по цял свят.
Кош Гиблин
Забележка:
Оставих пълното име на Кони, защото тя, както и аз, живее за този ден, когато информацията за водата ще стане достъпна за хората във всички кътчета на земното кълбо.
* * *
Вълчанка, болки в мускулите и в ставите
Искам да ви изразя най-искрената си благодарност за книгата „Тялото жадува за вода". Прочетох я за пръв път през март тази година, след като я взех от приятел, и веднага станах убеден привърженик на вашата теория.
Всеки е готов да ни съветва какво да правим за решаването на конкретни проблеми, но никой не обяснява защо трябва да се прави така. А аз винаги смятам за свой дълг да стигна до причините за даден проблем. Вашите доводи, подкрепени с точни научни данни, ме накараха да купя тази книга, а заедно с нея и още две — „Вие не сте болен, Вие сте жаден" и „Как да лекуваме болките в гърба и ревматичните болки в ставите". Съпругата ми страда от бронхиална астма, а на мен ми трови живота хронична вълчанка (лупус еритематодис). Със съпругата ми внимателно изучихме вашите книги, записахме си най-важните практически моменти и от началото на март пием само вода — по 8 чаши на ден — и употребяваме малко повече сол.
Първият положителен ефект беше поразителният прилив на енергия (сега се уморявам много по-малко) — винаги съм имал големи проблеми с това. Почти напълно изчезнаха болките в ставите и в мускулите. Засега не съм се справил с вълчанката (все още вземам по 71/2 мг преднизолон на ден, който намалява петната), но мускулите и кожата на лицето ми имат много по-добър тонус.
Аз, както и вие, съм на 71 г. и като млад играех сериозно тенис, понякога по 4-5 часа на ден. Като си спомням онова време, разбирам, че съм пил съвсем малко вода. На около 28 г. се появиха болки в раменете, толкова силни, че можех да бия сервис само отдолу и накрая бях принуден да оставя тениса. Лекарят, консултант, към когото се обърнах тогава, инжектира в раменете ми приблизително по 1 м3 кортизон. След това ми се появиха тежка екзема и болки в ставите, които продължаваха много дълго, но използвах множество различни начини на лечение и те малко отслабнаха. През 1984 г. ми поставиха диагноза „ревматична полимиалгия" и накрая през 1996 г. — хронична еритематозна вълчанка. Като размишлявам за вашите наблюдения, изследвания и открития, чувствам, че моят случай е типичен за онези, които години наред са се намирали в състояние на хронично обезводняване, тъй като не са вземали необходимите мерки за поддържане на оптимален баланс на разтворените вещества. Това според мен е главната причина за катастрофалното отслабване и изтощаване на енергийните ми ресурси.
. Благодаря ви за самоотвержените усилия за разпространяване на вашето откритие сред нас, обикновените граждани на тази страна.
Колкото до съпругата ми (тя страда от астма), в началото на тази година (януари-февруари) тя прекара изключително тежко обостряне, беше на легло около шест седмици, изкара 4 или 5 курса на лечение с антибиотици и което е интересно — можеше да пие само вода. Не искаше никакви други течности. Не ядеше почти нищо, освен леки салати, и оздравяването се проточи до средата на февруари, когато престана да отделя секрети. Тя много отслабна, но постепенно започна да се възстановява. По времето, когато аз изучавах вашите книги и започнах лечение с вода (в края на март), кашлицата й отново започна да се засилва. Сутрин и през деня отхрачва по-лесно, отколкото по-рано, но изглежда, че слузта е заседнала в белите дробове толкова дълбоко, че са необходими огромни усилия, за да я изхвърли.
На 68 г се примирих с мисълта, че човек, страдал през целия си живот от тежка болест, може да не доживее до пълно излекуване, но ако имате някоя свободна минута, може би няма да ви бъде трудно да ни помогнете със съвет. Ако следваме вашите препоръки (30 мг вода на всеки килограм тегло) жена ми трябва да пие по 1,5 л вода на ден. (Тя тежи 51 килограма.) Как смятате, трябва ли да увеличи солта и, може би, водата, за да се освободи по-бързо от слузта в белите дробове? В последно време структурата и еластичността на нейната кожа значително се подобриха, а бузите й отново порозовя-ха. Тя няма други здравословни проблеми, сърцето, бъбреците и кръвното й налягане са нормални. Обикновено използва инхапации с вентолин и фликсотид, но неотдавна лекарят добави към тях и салметерол 25. Ще ви бъда изключително благодарен, ако отговорите на моя въпрос, както и за всяка помощ, която можете да ни окажете за лекуването на астмата.
Надявам се обиколката ви из страната да премине с голям успех и още веднъж ви благодаря за решителността и упоритостта да доведете информацията за вашите открития до широката публика независимо от съпротивата на медицинските авторитети.
С най-добри пожелания: Д. Р.
Забележка:
Включих това писмо с въпроса, за да подчертая още веднъж огромното значение на солта за здравето на организма. Солта играе ключова роля за нормалното функциониране на белите дробове. Когато пиете необходимото за организма количество вода, тя постепенно измива минералите, разтворени в течностите на тялото. Загубата на тези минерали трябва постоянно да се компенсира. Добър източник на някои от тях е морската сол. Но в нея има малко йод, който е необходим за щитовидната жлеза. Затова задължително трябва да вземате минерални добавки, съдържащи сол.
Забележка:
Автор на следващите две писма е лекарят Хосе А. Рибейра. Той беше асистент в Университета за обща медицина във Вашингтон, а сега е специалист по белодробни заболявания в Южна Каролина.
* * *
Алергия към котки, астма
От момента на последното ми писмо, 6 01. 1995 г, вече не знам що е астма. Изминаха около 4 г., откакто ми подарихте рецептата за здраве, като ме посъветвахте да пия вода и да приемам сол като профилактични средства, и постепенно те напълно ме излекуваха от пристъпите на астма. Посъветвахте ме също да следя за симптоми на стрес и умора (резултат от стесняване на бронхите), което е част от естествената програма за задържане и дозиране на водата в организма. Това е много важно, защото в такива моменти човек не разбира какви физиологични процеси стават в него в действителност.
Когато се вслушват в собственото си тяло, хората могат да предотвратят нещо, което е било обикновено явление: стесняване на бронхите, водещо постепенно до астма. Достатъчно е да следва съвсем простите препоръки за насищане на тялото с вода и регулиране на съдържанието на сол и човек може да предотврати и да победи астмата и да излекува тялото си, което се нуждае от усилена хидратация. Вашата рецепта за здраве е най-добрият наръчник за оздравяващите астматици.
Благодаря за вниманието и постоянната помощ.
Искрено ваш: Хосе А. Рибейра, доктор по медицина
Към писмото са приложени историите на болестта на няколко пациенти, които преминаха курс на лечение с вода в рамките на общото терапевтично лечение.
Пациент № 1: астма
Дете от мъжки пол на възраст 12 г, с тежка форма на астма (проявява се при липса на физическо натоварване). Пациентът е бил прегледан от педиатър и му е предписан аерозолният препарат провентил. Майката на пациента е била дезинформирана от педиатъра, който й препоръчал в момент на пристъп да прави инхалация с провентил, докато пристъпът мине. Тази погрешна препоръка е довела дотам, че при следващия пристъп майката провела на пациента шест инхалации с провентил, който не само не подобрил състоянието на болния, а напротив — предизвикал обостряне и поява на такива симптоми като астматично дишане, стягане в гърдите, световъртеж и безпокойство. Пациентът бил положен на легло, но силните хрипове продължили. Майката ни се обади приблизително в 22,30, като ни съобщи за оплакванията на сина й от хрипове и стягане в гърдите. Препоръчахме й веднага да му даде две чаши вода и да му сложи на езика шипка сол, а след 5 минути да ни се обади отново за по-нататъшни инструкции. За наше учудване хриповете на детето прекратили, а стягането в гърдите намаляло. След това момчето заспало. Препоръчано бе ако пристъпът се повтори, пациентът да продължава да пие вода и да взема сол. Майката беше предупредена, че ако се наложи приемането на други лекарства, те трябва да се вземат според инструкциите.
Пациент № 2: повишение на кръвното налягане, отоци
Жена на 67 г. с история на болестта, която включва инфаркт на миокарда, инсулт, диабетична ретинопатия (дегенерация на ретината), хипертензия. Първоначалният преглед на пациентката е направен във връзка със симптоми за диабетична ретинопатия. Всички изброени болести на пациентката са били под контрол, но ние решихме, че във връзка с периодичното покачване на кръвното налягане и отичането на единия крак трябва да промени схемата на приемане на течности. Пациентката беше посъветвана да пие по две чаши вода преди всяко хранене и да намали количеството на кафето и диетичните напитки. След няколко дни пациентката забеляза, че започнала да уринира много по-лесно, а кръвното налягане започнало да се стабилизира.Освен това тя съобщи, че започнала да се чувства много по-добре и че отокът на крака значително намалял. Пациентката продължава да приема вода, която е станала обичайното й ежедневно количество.
Всичките пациенти ни разрешиха да ви съобщим за първите резултати от нашите наблюдения. В момента препоръчваме практически на всички пациенти да изключат кафето, газираните и други напитки и да ги заменят с вода. Главната пречка в нашата работа стана консервативното мислене на пациентите, но онези, които се съгласяват да следват препоръките ни, а след това идват с добри новини за подобряване на състоянието, поддържат нашия ентусиазъм.
Надяваме се, че и занапред ще можем да ви съобщаваме за наши успехи. Благодаря ви за вниманието.
Искрено ваш: Хосе О. Рибейра, доктор по медицина.
* * *
Вълчанка, младежки пъпки
Пиша ви, за да ви благодаря за откритията, резултатите на които са изложени в книгата „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Дъщеря ми (тя е на 15 години) беше енергично, здраво (поне така ми се струваше) момиче; през лятото работеше като спасител в басейна на един клуб извън града.
В началото на есента замина на спортен лагер. След като прекарала няколко дни в спортната зала при температура +42°С, дъщеря ми сериозно се разболяла. Когато се върна вкъщи, вдигна висока температура, урината й стана кърваво червена и тя се оплакваше от болки при дишане. Температурата се вдигна до 40,6°С и се задържа няколко часа. Заведох я на лекар, където й правиха 4 пъти анализ за мононуклеоза и остър фарингит, тъй като откриха в гърлото й големи бели петна, които бяха сметнати погрешно за признаци за инфекция. Освен това й направиха изследване за хепатит А, В и С. Всички анализи дадоха (-) резултати.
Разбирах, че дъщеря ми е в критично състояние, а лекарите не могат да обяснят причината за него, затова отидох в библиотеката, за да търся някаква информация, която може да й помогне. Въпреки, че лекарите не се съгласяваха с мен и казваха, че дъщеря ми не може да има такова изтощително дегенеративно заболяване като вълчанка, забелязах, че много от симптомите съвпадат с онези, които са посочени в медицинския справочник като характерни за тази болест. Дъщеря ми от детство страдаше от синдрома на Рейно, а сега при дишане се появиха болки в гърдите (които лекарят взе за симптоми на пневмония), оцветяване на урината, главоболие, умора, зачервяване на страните; температурата се вдигна над 38°С. Друг симптом, който заблуди лекарите, стана много ниското съдържание на левкоцити в кръвта.
Отново отидох в библиотеката, за да науча нещо повече за вълчанката и нейните причини. Единствената публикация на тази тема се оказа книгата „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Няколко минути, след като открих вашата книга, разбрах, че дъщеря ми е страдала от хронично обезводняване и недостиг на сол в организма. Тя никога не е обичала солена храна, макар ние да забелязвахме, че след като хапваше „Рамен", единственото солено блюдо, което ядеше, ставаше по-жива и, както казват младежите, истински се кефеше. Веднага я накарахме да пие вода и да приема повече сол, за да попълни запаса си от течност, който организмът е загубил не само в спортния лагер, но и през лятото при работата като спасител, както и през целия предшестващ период в училище, където пиеше единствено диетична кола. Самата аз пиех само по няколко малки чашки вода на ден, но дори не подозирах, че освен диетичната кола дъщеря ми е пиела само чаша портокалов сок на закуска и чаша мляко вечер.
Само след няколко дни тя започна да се чувства толкова добре, че вече беше приятно да я гледаш. В петък й взеха кръв за анализ. Кръвта взе същата медицинска сестра, която беше и в понеделник, преди да взема от библиотеката вашата книга. В понеделник тя свърши процедурата мълчаливо, но в петък каза, че кръвта „направо блика от вената", докато в понеделник „едва-едва капела". През тези дни изчезнаха всички симптоми на болестта на Джени, а анализът на кръвта отново стана нормален.
Сега ни се струва, че тя е напълно здрава. Освен всичко друго увеличихме белтъчините в храната й, тъй като по-рано тя поемаше минимално количество белтъчна храна. Когато Джени беше болна, лекарите й забраниха да взема лекарства срещу младежки пъпки и, представете си, видяхме, че откакто започна да пие много повече вода, тези антибиотици вече не й трябваха. Лицето й почти напълно се прочисти от пъпките без каквито и да било лекарства.
Увеличаването на водата и солта помогна на всички членове на нашето семейство. Синът ми спортува. По-рано страдаше от остри болки в гърба и от главоболие; сега въобще не се оплаква от гърба, а главата го боли много по-рядко. Моето главоболие също намаля, а започнах да изглеждам и много по-добре. При по-малката ми дъщеря, след като започна да изпълнява вашите препоръки, значително намаляха проблемите с алергията и синузита. Дори съпругът ми казва, че започнал по-лесно да сваля килограмите, когато пие достатъчно вода и взема сол.
Благодаря ви за изследванията и за работата в тази област. Може би спасихте дъщеря ми от тежка болест или дори от мъчителна смърт. Вие ми помогнахте да разбера, че много болести, включително тежки и хронични, са тясно свързани с водно-солевия баланс на организма. Още веднъж благодаря.
След този случай си купих вашите книги „Тялото жадува за вода" и „Вие не сте болен, Вие сте жаден". Разказах за тях на наши приятели и роднини и всеки казваше, че познава някого, на когото тази информация може да помогне. С нетърпение очаквам излизането на обещаната от вас книга „Всичко, което трябва да знаете за рака и депресията".
С уважение: М. Л.
Забележка на автора
Веднъж, когато влязох в интернет, за да видя колко сайта разпространяват информация за лечебните свойства на водата, попаднах на статията, която е поместена по-долу. Свързах се с нейния автор и поисках разрешение да разкажа за него на читателите на тази книга. В отговор той ми изпрати следното писмо, в което любезно ми разреши да ви запозная как е открил за себе си способността на водата да премахва болката. Писмото и статията са публикувани без никаква промяна.
Доктор Батманджелидж!
Вие отдавна сте мой герой. Аз постоянно говоря, че никой в света не влага толкова сили, колкото вие, за да разкажете на хората за опасните последици от обезводняването и за потребността на човешкия организъм от вода. Разбира се, можете да използвате моята история в новата си книга. Тази история е взета от книгата ми „Без болка за цял живот". Тя излезе тази година в тираж 80 000 екземпляра. В нея няколко пъти се позовавам на вас, доктор Батманджелидж. За мен ще бъде голяма чест, ако използвате моята история.
Даръл Стодард, основател на Института за изследване на болката
По-добре да се напикаваш в гащите, отколкото да живееш с хронични болки.
водата, с която гълтате хапчето, ви носи повече полза от самото хапче
Даръл Дж. Стодард, © 1998
Навремето, когато се събуждах сутрин, не можех да стигна до вратата на спалнята дори да ми плащаха по сто долара за всяка крачка. Левият глезен, който навехнах, ме болеше толкова силно, че всеки път, когато стъпвах на този крак, почти губех съзнание. След това, подскачайки известно време на един крак из къщата, вече чувствах, че ще мога някак да изкарам до вечерта. Травмата ми беше още по-обидна поради това, че съм специалист по премахване на болка, който е избавил от нея повече от 9 000 пациенти, но се оказа, че не мога да помогна на себе си.
Трябваше да изоставя сутрешния крос, който правех всеки ден в продължение на 26 г. Заветната цел да бягам като моя познат Лари Луис (който на 103 г. тичаше всяка сутрин по 10 км, а след това отиваше на работа), стана непостижима.
Направих рентген на стъпалото. Снимката не показа никакви счупвания и спуквания. Опитах да използвам собствените си средства, биоелектрическа терапия и аурикулотерапия (метод за въздействие върху организма чрез масажиране на ушната раковина и рефлекторно повлияване функцията на различните органи и системи в човешкото тяло — б. пр.), но без резултат. Използвах биопротезиране, слагах на глезена стегната превръзка, направих всички упражнения, които ми препоръча ортопедът, натъпках ходилото си с витамини В6 и В12, инжектирах прокаин във всички тригерни точки. Вземах всевъзможни витамини и минерали, опитах да вземам глюкозамин сулфат, глюкозамин хидрохлорид, фенилаланин, синьозелени водорасли, рибено масло, ленено масло, пикногенол, ядях обезмаслена извара и какво ли още не.
Когато всички естествени препарати не дадоха резултат, преминах на аспирин, „Тайленол" и други нестероидни противовъзпалителни препарати. Някои от тях намаляваха болката до търпимо равнище, но когато ги спирах, тя започваше да ме мъчи два пъти по-силно. Разбрах, че само притъпявам болката и ставам все по-уязвим. За девет месеца изпробвах всички възможни и невъзможни средства срещу болката с изключение на наркотиците. Накрая започнах да се отчайвам. Моята цел и мечта да тичам до 100 г. се изпари като дим. Хората от всички краища на света идваха при мен да ги освобождавам от болката, а не можех да помогна на себе си.
Веднъж прочетох книгата „Тялото жадува за вода" на д-р Ф. Батмангхелидж, която настоятелно препоръчвам на всичките си пациенти. След това започнах да пия повече вода (или ми се струваше, че започнах), но не го правех редовно и болката продължаваше да ме мъчи.
Един от моите пациенти, инженер по специалност, разработи система за омекотяване и пречистване на водата, в която вместо натриев хлорид се използва калиев хлорид. Заедно с няколко колеги той дойде у дома, за да провери твърдостта на водата и да демонстрира изобретението си. При демонстрацията напълни голяма купа с вода и измери колко хлор има в нея. След това ме помоли да потопя ръка в купата и да разбъркам водата в продължение на пет минути. След разбъркването отново провери водата и в нея нямаше хлор. Казаха ми, че хлорът се е всмукал в ръката ми и затова трябва да пречиствам цялата вода вкъщи, а не само питейната, тъй като хлорът е отровно вещество, което попива в тялото, когато човек се къпе.
Разказах за тази демонстрация на моя колега д-р Ремингтън и той само се засмя: „Известна част от хлора може да е попила, но по-голямата просто се е изпарила. Трябва да продължиш да добавяш хлор в басейна." А след това продължи: ,Ако искаш да решиш този проблем, остави водата за пиене през нощта в открит съд и хлорът ще се изпари напълно."
Последвах съвета му и оттогава тази процедура постоянно ми напомня за необходимостта да пия повече вода. И, представете си, болката в ходилото, която не ми даваше да тичам и за девет месеца ме превърна в инвалид, започна да намалява.
Сега отново мога да тичам всяка сутрин — така, както и преди травмата. Благодарение на този опит научих за борбата с болката не по-малко, отколкото за много години мои изследвания.
Д-р Батманджелидж е прав: когато нещо ви боли, значи тялото „жадува за вода".
Освен че се освободих от болката, в ходилото в живота ми стана и друга интересна промяна. Сега като малко дете трябва да тичам по няколко пъти на ден до тоалетната, което не съм правил от петдесет, ако не и повече години. Ако продължава така, някога може и да не успея да стигна навреме, но не съжалявам за това.
Добре помня една от любимите поговорки на баща ми: Водата, с която гълташ хапчето, ти носи повече полза от самото хапче.
* * *
Астма и слепота: каква връзка може да има между тях?
Страдах от астма и 3 г. се лекувах при алерголог и терапевт. Всеки път, когато настивах (а това се случваше често), започваше ужасна кашлица. С изключение на настинките и астмата бях напълно здрава.
Миналата година след поредната простуда и пристъпи на кашлица започна неврит на зрителния нерв на лявото око, в резултат от което се запазиха само 20 % зрение. Тази година, също след простуда и мъчителни пристъпи на кашлица, невритът порази и дясното око. Не можете да си представите отчаянието, което ме обзе, след като в най-добрите очни клиники на Източното крайбрежие ми казаха, че не могат да определят причината за този неврит (макар че ми направиха всички възможни изследвания) и да ми предложат някакво лечение. Нямаше никаква надежда.
Лекарите ми предписаха стероиди и спасиха зрението в дясното око. В същото време ми разказаха за програмата за лечение на астмата с вода и аз се хванах за нея като удавник за сламка. (Представете си сама вдовица, която не може да кара кола, да поддържа дома си, да си намери работа и да поиска помощ от роднини и приятели. Струваше ми се, че това е краят.) Веднага започнах да пия по два литра вода на ден и след два дни спрях да кашля. Вече пет месеца не кашля и дори не страдам от настинки, а за мен това е истинско чудо.
Сега мога да карам колата, да работя, да окосявам тревата, да разчиствам снега и да се разхождам, така че ако не се смята повреденото ляво око, живея съвсем здрав, нормален живот. Струва ми се, че зрението постепенно започва да се подобрява и се надявам, че ако кашлицата не се поднови още известно време, ще мога да си върна още някаква част от зрението.
Всички сме свикнали да мислим, че като пием голямо количество кафе, чай, газирани напитки или сок, получаваме необходимото количество течности, но не разбираме, че почти всички те обезводняват нашия организъм. Водата е най-евтиното, безвредно и полезно лекарство.
Искрено ваша: С. П.
* * *
Астма, алергия към мляко и цветен прашец, безсъние, наднормено тегло
Преди 1 г., през април 1999 г., прочетохме книгата „Тялото жадува за вода", която поръчахме на сайта www.watercure.com. Надявахме се на чудо, което ще помогне на нашето семейство и особено на детето ни — астматик (той е на 11 г.), да живее нормално, затова решихме да опитаме вашата програма. Какво губехме? Дори ако успеехме да постигнем 1/10 от обещаните резултати, това пак щеше да бъде огромно постижение и нямаше да ни струва нищо.
Минаха само няколко дни и получихме първите резултати, особено при лечението на астмата и проблемите, свързани с нея. Ежедневното ходене при лекар на някой от членовете на нашето семейство плюс стотиците долари за лекарства останаха в миналото. По-долу е даден списък на промените (понякога поразителни), които забелязахме в здравето на нашето семейство. Всичките станаха резултат от преминаването само на питейна вода, която стана почти единствената ни напитка, и пиенето й в голямо количество.
— Всички рани зарастват много по-бързо.
— Върна се загубената сила в глезените и китките.
— Изчезнаха алергиите — както към млякото, така и към цветния прашец.
— Астмата остана в миналото — повече никакви лекарства, отхранващи препарати, антихистамини и инхалатори.
— Болката в ребрата от твърдото легло изчезна — по-рано беше необходима специална възглавница.
— Косите станаха силни и блестящи.
— Изчезна пиодермата.
— Кожата стана по-гладка, бръчките на лицето намаляха, а за лактите вече не са нужни лосиони.
— Кожата на чернокожите деца стана по-тъмна и здрава, и то без използването на лосиони.
— 11-годишно дете свали 4,5 излишни килограма.
— Край на ушните инфекции.
— Великолепен сън след 20 г. безсъние.
— Значително се подобри апетитът на детето, страдащо от астма.
— Никакво прилошаване в транспорта.
— Никакви антибиотици срещу бронхиални проблеми, свързани с астмата.
— Прилив на енергия и бодър дух.
— Премина артритът в пръстите на ръцете. Трябваше ни известно време, за да приучим децата към новата програма, но най-трудното беше да ги накараме да пият нужното количество вода. Някои от нас започнаха да прибавят към храната значително количество сол за предотвратяване на главоболие и подобряване на съня. Употребата на вода не доведе до отслабване, но във всички останали отношения сме напълно доволни. С изключение на отслабването всички препоръки, включени в книгата, които успяхме да приложим, се оказаха ефикасни.
С удоволствие ще разговаряме с всеки, който се интересува от нашия опит. Поддържаме всички усилия с цел да бъдат убедени производителите на медицински препарати и безалкохолни напитки, че водата е незаменима за човешкия организъм и да бъдат накарани да прекратят антихуманната атака срещу нашето здраве, продиктувана от стремежа към печалба.
Благодаря ви: К. С .Х.
* * *
Инфекциозен синузит
Преди всичко искам да изразя най-високите си почитания и похвали към вас като автор на книгата „Тялото жадува за вода". Даде ми я един приятел, който живее наблизо. Неотдавна той ви писа колко благотворна се е оказала за него програмата за пиене на вода, която препоръчвате. Той се избави невероятно бързо от хроничния синузит, който го преследваше от юношески години.
Сега дойде моят ред да оценя ефективността на вашата програма. Под влиянието на разни авторитети, които настояват за пълно изключване на солта от храната, практически се отказах от нея, ако не смятаме мизерното количество, което попада в организма с нормалната храна. Още от детство страдах от хронична катарална хиперемия и вече се примирих с мисълта, че тя ще ми остане до края на живота. Вслушах се в настоятелния ви съвет да включа в дневната дажба сол в умерено малки количества и реших да опитам — и получих невероятни резултати! Вече не подсмърчам непрекъснато и смятам и занапред твърдо да следвам това правило. Освен това вашата книга ме накара радикално да променя мнението си за дневната норма на водата.
Благодаря ви за информацията и за всичко, което правите за нейното разпространяване в света.
С огромно уважение: Дж. Р .П.
* * *
Астма, силна кашлица
От най-ранно детство страдах от астма, но с годините болестта постепенно отстъпи. Въпреки това всяка година ми се повтарят изтощителни пристъпи на бронхит. Не си спомням нито една година от началото на есента до края на март да не ме е мъчила упорита, суха кашлица. Веднъж тя се засили до такава степен, че ме закараха с бърза помощ в болница. Понякога от безкрайната спазматична кашлица получавах разтягане на мускулите. Лекарите продължиха да ми предписват антибиотици, които не даваха абсолютно никакъв положителен ефект, а само предизвикваха други симптоми, които влошаваха състоянието ми.
През октомври миналата година вече потръпвах от мисълта за предстоящите шест месеца страдания за мен и съпруга ми (който заради кашлицата ми не може да спи нощем). По време на утринната медитация (това е моят начин да се моля) помолих да ми се посочи изход от тази ситуация. В отговор чух думата „вода" и веднага разбрах, че ако започна да пия повече вода, това ще ми помогне, макар да не ми беше ясно как ще стане това.
Никога не съм била голяма любителка на водата и затова започнах насила да пия по-голямо количество. Увеличих нормата до обикновените 6-8 чаши на ден, както лекарите често препоръчват. И за мое изумление признаците на бронхита не се появиха. Все пак ми останаха съмненията дали вътрешният глас, който чух, ми е дал правилен съвет. Усъмних се в съществуването на връзка между увеличеното количество вода и подобрението на здравето ми. Изглежда, че разумът винаги търси факти и цифри, които да потвърдят това, което нашата божествена част вече знае със сигурност.
Тъй или иначе, в самото начало на периода на съмненията някой в службата разказа за вашата книга и аз я поръчах по пощата. Именно тя се оказа доказателството, което търсех! Вашето обяснение как обезводняването води до астма и бронхит зачеркна съмненията и затвърди решителността ми да продължа да пия големи количества вода. Освен това започнах да добавям сол.
Признавам, че не спазвам режима, който препоръчвате, така стриктно, както бих искала. Но когато отстъпвам от него, почти винаги забелязвам, че белите дробове започват да се затрудняват и отново започвам да се отнасям към водата с нужното внимание. Страшно съм изненадана как успях за пръв път в живота да изкарам зимата без бронхит и без упоритата суха кашлица, която ме безпокоеше, откакто се помня.
Много съм ви благодарна за книгата и се надявам, че ще намерите начин да разкажете за вашето откритие на целия свят, тъй като смятам,, че когато хората разберат значението на водата за нормалното функциониране на организма, ще бъдат облекчени грамаден брой страдания и ще се спестят огромни пари, изхарчени напразно за лекарства.
Със сърдечна благодарност: Р. С.
* * *
Алергия, бронхит, сълзящи очи, херния на отвора на хранопровода в диафрагмата
Получих вашите касети и книги и вече осем дни пия по осем пълни чаши вода. Винаги съм пила много вода — повече от роднините и приятелите ми. Често съм се чудила как въобще могат да живеят, без да изпитват нужда от вода. Но както ми се струва сега, все пак не пиех достатъчно. Откакто започнах да пия толкова, колкото съветвате, се чувствам много по-добре. От скоро започнах да добавям в храната и специална морска сол. Тя толкова ми хареса, че я поръчах по пощата от Северна Каролина. Вече успях да убедя дъщеря ми и сестра ми да започнат да пият повече вода, а другата ми сестра от Аризона също смята да последва нашия пример.
Струва ми се, че вашата теория за ползата от пиенето на вода е най-важното откритие в медицината от много години насам и вярвам в това, което казвате. Повечето професионални лекари, фармацевтични компании и учени само търсят нови начини да печелят, затова действително простите и полезни неща не ги интересуват. Може би думите ми ще ви се сторят твърде остри, но така изразявам разочарованието си от онези, които са дали Хипократова клетва, а след това я нарушават. Разбира се, в медицината има много достойни професионалисти, благодарение На които сме постигнали големи успехи. Благодаря на Господ, че дава на света такива хора като вас, които действително се стремят да бъдат полезни на човечеството.
С уважение: А. С.
* * *
Астма
Пиша ви, за да ви разкажа за моето положение и да предложа информация, която може да се окаже полезна за вас, както и за онези, които обичате и за които се грижите.
Преди три седмици лекарите откриха у десетгодишния ми син Арън алергия (почти към всичко, с изключение на хранителните продукти) и астма. Практически цялата есен и зима го мъчеха запушен нос, кашлица и непрекъснато желание да си прочиства гърлото. Традиционните методи за лечение не помогнаха да се избави от тези симптоми и педиатърът ни изпрати при специалист-алерголог. Той предписа пет различни препарата под формата на аерозол, които трябваше да се прилагат три пъти дневно, и ни даде брошура, в която пишеше как да променим живота си и обстановката около нас. След тази присъда детето ми, което беше активно и жизнено, изглеждаше изплашено и потиснато.
Закарах го обратно на училище, а на връщане към къщи чух по радиото края на разказа на Пол Харви за един лекар, който започнал да лекува астма и алергия с вода! Отначало се отнесох скептично. Но всеки път, когато давах на сина ми лекарствата, си спомнях за предаването. Два дни, след като започна да пие лекарствата, синът ми се почувства по-зле. Устата и гърлото му буквално горяха. Освен това лекарствата предизвикаха раздразнителност, вялост и болезнена реакция към слънчевата светлина. И тогава реших да науча повече за това предаване. Позвъних в централния офис на радиостанция „Paul Harvey News", една добра жена прегледа предаванията и ми даде телефон за контакти на организацията „За простота в медицината". Веднага се свързах с тях и те също се отнесоха към мен много доброжелателно. Поръчах книгата на д-р Ф. Батманджелидж „Тялото жадува за вода". Освен това ми дадоха номера на телефона, на който можех да се свържа със самия д-р Батмангхелидж. Книгата ми беше доставена след пет дни. Започнах да лекувам сина си по препоръчаната от д-р Батмангхелидж програма за рехидратация с добавяне на неголямо количество сол и за по-малко от седмица симптомите на астмата почти изчезнаха. Сега той се чувства великолепно и не взема НИКАКВИ лекарства!
Информацията и помощта, получени от д-р Батманджелидж, спасиха семейството ни от емоционални и финансови затруднения, които щяха да продължат с години. Моля ви, предайте тази информация и на другите хора. Синът ми беше болен и за нас това беше тежък удар, но помислете само колко деца УМИРАТ всяка година от тази болест!
В интервю за вестник „Соnnecticut Post" от 24. 01. 1994 г. Пол Харви каза: „Не знам дали идеята на д-р Ферейдун Батманджелидж струва нещо или не — и добави: „Може би този лекар е само поредният авантюрист, който иска да забогатее от своите книжки, но ако самият той наистина има какво да ни каже, нека го чуем..." Ето какво, с абсолютна сигурност мога да заявя, че неговата „идея" е БЕЗЦЕННА! В нея има голяма доза смисъл, тя е изключително проста и изключително ефикасна. Освен това мога да ви уверя, че той в никакъв случай не може да бъде наречен авантюрист, който се занимава с продажба на книжки. Признавам, че отначало и аз бях скептично настроена. Но след като получих книгата, му изпратих картичка и скоро той лично ми се обади и ми предложи помощ и съдействие по всяко време. След няколко дни отново се обади да попита за състоянието на сина ми и още веднъж ми предложи помощ.
НО НАЙ-ГЛАВНОТО Е, ЧЕ НЕГОВАТА РЕЦЕПТА Е ЕФИКАСНА!
Д-р Батманджелидж се е нагърбил с мисията да разпространява тази информация сред населението по всички достъпни начини. Медицинската общност отказва да го слуша, макар че той дълго време се е опитвал да контактува с тях. Само престъпници могат да карат толкова хора да страдат, когато решението е толкова просто и достъпно за всеки. Изследванията на д-р Батманджелидж и неговата вярност към идеята е истински дар за всички!
Моля ви, предайте тази информация на всички, на които можете! Самата аз смятам да направя всичко, което е по силите ми.
Искрено ваша: К. У. Б.
* * *
Астма
Уважаеми д-р Батманджелидж!
Искам да ви разкажа как вашата методика за лечение с вода ми помогна да си върна здравето. Можете да използвате това писмо, ако сметнете за нужно.
Цял живот съм страдал от тежка астма и от алергия. Като дете ми предписваха инжекции против алергия, от които не получавах никакво подобрение. Инхалаторите ми станаха постоянен спътник. Не можех да отида никъде без инхалатор, тъй като можеше да започне остър пристъп на астма всеки момент. Същевременно ми се появи чудовищен алергичен ринит.
Всяка пролет, лято и есен се чувствах ужасно. Влязох в медицински колеж и с помощта на стероидни инхалатори успях да постигна известно облекчение. Инхалаторите правеха живота ми що-годе поносим, но въпреки това не можех да изкарам и един ден без инхалатор.
През цялото време на обучение в медицинския колеж никой нито веднъж не ми е говорил за важната роля на питейната вода в борбата с тези болести (или с всякакви други болестни състояния). Затова пък ме тъпчеха с море от информация по фармакология и за „чудесата" на медикаментозното лечение. Скоро след завършването на колежа прочетох анотация на книгата ви „Тялото жадува за вода". И въпреки че много се съмнявах, че вашите препоръки може да ми помогнат да се освободя от болестта, все пак реших да си купя книгата.
Прочетох я и разбрах дълбокия смисъл на вашата проста хипотеза. Щом осъзнах, че кафето и газираните напитки, които пиех, обезводняват организма, ми стана ясно защо са ме мъчили астмата и алергиите. Веднага увеличих водата, която пиех, и спрях другите напитки.
Мина съвсем малко време и се почувствах по-добре. Пристъпите на астма вече не бяха толкова остри, алергичните реакции отслабнаха. И въпреки че се налагаше да ползвам инхалатора, можах значително да намаля лекарствата.
Резултатите толкова ме въодушевиха, че започнах да препоръчвам този начин за лечение на пациентите.
Приблизително след две години се готвех за лекция по иглотерапия. Реших да разкажа на аудиторията за ползата от водата и затова отново препрочетох книгата ви. Този път обърнах особено внимание на раздела за значение на солта. Дотогава почти не я употребявах. Щом като добавих в дневното меню щипка сол, ВСИЧКИТЕ МИ СИМПТОМИ НА АСТМА И АЛЕРГИЯ ИЗЧЕЗНАХА ЗА ДВА ДНИ! За пръв път в живота разбрах какво значи въобще да не вземаш лекарства и да се чувстваш великолепно. Вашето откритие коренно промени метода ми на работа и ми помогна да из-растна като лекар.
Огромна благодарност. Искрено ваш:
Дейвид Браунщайн, доктор по медицина
* * *
Мигрена, запек, кръвотечение от носа, алергия, астма
Живея в градчето Уиламет Вали, щата Орегон. Моят лекар казва, че за алергичните това е най-ужасното място в страната. Много години постоянно вземах антихистамини срещу многобройните алергии към околната среда, а също използвах стероидни спрейове и инхалатори срещу астма. Пет години ми правиха противоалергични инжекции. Въпреки това симптомите на алергията продължаваха да ме преследват през пролетта, лятото и есента веднага, щом като спирах да вземам антихистамините. Миналата година на дъщеря ми, която беше само на 2,5 г., също й откриха алергия и астма, а след това започнаха да я тъпчат с антихистамини и да й правят инхалации като мен.
След това ми попадна книгата „Тялото жадува за вода". Когато моята съпруга ми я предложи през август 1998 г., се отнесох скептично към тази идея. Имам магистърска степен по социална рехабилитация на клинични пациенти и са ме учили, че медицинските препарати са неделима част от програмите за лечение на повечето хронични заболявания. Но вашата теория за важната роля на водата и за обезводняващото действие на лекарствата ми се стори доста убедителна. В моя случай запекът, кръвотечението от носа и мигрената се оказаха типични странични ефекти от обезводняването, подсилени от алергиите и от препаратите срещу астма.
Прочетох вашата книга и с дъщеря ми спряхме лекарствата. Сега всеки ден пием вода в препоръчаните количества и я допълваме с щипка морска сол. Освен това някъде прочетох, че млякото води до обостряне на астмата и на алергията и изключихме млечните продукти от менюто си. При дъщеря ми симптомите на астма и алергия изчезнаха веднага, а аз се почувствах много по-добре. Сега, когато стриктно спазвам нормите за вода и сол и не ям млечни продукти, симптомите на алергията и астмата се проявяват много рядко. Вече не изпитвам неприятните странични ефекти от лекарствата.
Благодаря ви, че разказахте на света за този разумен и практичен начин за лечение.
Искрено ваш: Дж. Б.
* * *
Алергия, повишаване на кръвното налягане
Искам да ви съобщя за последните успехи, които постигнах, след като прилагах програмата за хидратация в продължение на няколко години. Почти напълно се освободих от острите алергични реакции, които ме мъчеха цял живот. Сега ако се появяват, те протичат в лека форма и минават бързо. Благодарение на тази програма вече почти никога не боледувам от грип и от простуди. Но най-много ме радва, че кръвното налягане се стабилизира в приемливи граници. Съвета, който ми дадохте преди няколко години, значително удължи живота ми и подобри неговото качество. Станах благодарен и предан привърженик на вашата програма за хидратация. Искам да ви благодаря за самоотвержената дейност в изучаването на ролята на оптималната хидратация за организма.
С уважение: М. А. П.
* * *
Повишен холестерол, алергия
Когато се запознах с предложената от вас нова методика в съвременната медицина — научна система за укрепване на здравето, базирана върху употребата на необходимото за деня количество вода, вече повече от година страдах от усложнения от алергията.
Почти половин година изпълнявам вашите препоръки. Сега нормата ми е 8-10 чаши вода на ден. Отново включих в диетата сол (която според вас е особено важна за страдащите от алергия и за астматиците) и промених програмата от физически упражнения, като включих в нея и ежедневни разходки. Освен това напълно се отказах от кафето.
Получените резултати ми вдъхват най-розови надежди. Усещам повече сили и енергия, а неотдавна ме изненада и зарадва вестта, че холестеролът в кръвта е паднал от 5,9 на 4,1 ммол/л. Освен това приятно ме изненада фактът, че макар преди половин година да върнах солта в храната, кръвното ми налягане не надхвърли 108/70.
Благодаря ви за огромните усилия, които полагате, за да привлечете вниманието на професионалните работници от здравеопазването и на широката общественост към вашите идеи.
С уважение: У. М.
* * *
Алергия, повишено отделяне на слуз
Открих изключителната ви книга за водата като лекарство на тримесечните курсове за търговски агенти в компанията на Кен Робъртс. Един от многобройните делови интереси на този човек е предприятието „Four Star Books" (което издава главно литература с духовно съдържание). Рекламната листовка на тази фирма ме съблазни да си поръчам книгата „Тялото жадува за вода".
Написах на Кен писмо, в което посочих, че една ваша книга е достатъчна, за да оправдае изцяло цената на неговите курсове. Позволете ми да обясня по-подробно.
По онова време от година и половина ме безпокояха усложнения от алергия. Приблизително от осем годишен страдам от сезонен алергичен ринит, което е свързано (както смятах) с високото съдържание на цветен прашец в долината Санта Клара, район в Северна Калифорния, сега по-известен като Силиконовата долина. През февруари миналата година хванах един от разпространяващите се в долината вируси. Един от симптомите беше кашлица с отделяне на повишено количество слуз, която предизвикваше чувството на „топка в гърлото". Тъй като никога не съм имал особени оплаквания от здравето (за 15 г. съм използвал само пет-шест пъти услугите на медицинската програма „Kaiser Health Plan" — при редовни медицински прегледи, вазектомия и алергия), отидох на лекар едва през април. Надявах се, че симптомите ще преминат от само себе си.
Лекарката ми каза, че този вирус е широко разпространен, много заразен и самата тя е преболедувала най-малко три пъти. Предписа ми три различни лекарства (два вида таблетки и инхалатор за носа). Опитах да вземам таблетките, но страничните ефекти ми предизвикаха нови проблеми, а облекчението беше незначително. Това не ми хареса и след три седмици престанах да вземам лекарствата. Още веднъж си казах: „Те лекуват само симптомите! Трябва ми лекарство, което да премахне причината за болестта."
Започнах да променям хранителния си режим — включих повече плодове, зеленчуци и продукти, необразуващи слуз, намалих месото и млечните продукти. Това помогна, но само отчасти.
До м. 02. 1997 г. проблемът със слузта в белите дробове не беше разрешен и затова бях принуден още веднъж да ползвам услугите на програмата „Kaiser", като се обърнах към специалист по вътрешни болести, който ми предписа перорални инхалации. Те ми помогнаха да се освободя от някои начални симптоми на пролетните алергии, но слузта в белите дробове продължи да се натрупва. По това време вече повече от година се борех с последствията от силно обезводняване и белите дробове, измъчени от тази борба, започнаха да реагират с остри болки. Освен това прекомерното отделяне на слуз доведе до намаляване на апетита и аз отслабнах със 7 кг, в резултат от което тежах 61 кг при ръст 175 см. По всички признаци здравето ми беше в опасност.
Сега е юли 1997 г. Преди три седмици прочетох вашата книга и започнах да прилагам много от препоръките ви. Като начало се отказах от кафето. Сега пия само една чашка безкофеиново кафе сутрин. Освен това намалих два пъти употребата на вино и увеличих количеството на солта в храната. Интересно е да отбележа, че много години практически не употребявах сол, тъй като съвременната медицинска наука твърди, че солта повишава кръвното налягане и въобще е вредна за здравето. Но най-главното е, че стриктно спазвам съвета ви и пия ежедневно по 8-10 чаши вода. Освен това редовно правя по две разходки на ден.
Резултатът е невероятен! Вярно, още не съм се избавил от прекомерното отделяне на слуз, но все пак количеството е около два пъти по-малко, отколкото през последната година и половина. Сега в най-лошия ден се чувствам много по-добре, отколкото в най-добрия ден по-рано. Апетитът ми се подобри, енергията ми се увеличава и по-лесно съсредоточавам вниманието си върху онова, което става „тук и сега". Знам, че ако не се откажа от този стил на живот и продължа рехидратацията на организма, след време ще се чувствам още по-добре. Не преставам да си повтарям, че не мога да освободя за няколко седмици от проблеми, които са ме мъчили цял живот. Сега съм на 49 г. От обезводняването страдам вероятно от младини. Не се съмнявам, че моите усложнения не са били нищо друго, освен опит на организма да ми съобщи за катастрофалния недостиг на вода.
Освен че отслабва симптомите на болестта, тази програма има още един положителен резултат — върна ми чувството за общо здраве. Разочарован съм от медицинските заведения, които се опитват да лекуват симптомите, без да разбират коренните причини за болестта, а това причинява на човек почти същата вреда, както и самата болест.
Моля да ме извините, че говоря толкова много за себе си, но предположих, че подробна информация за моя случай може да се окаже полезна за вас. Главната цел на писмото ми е да ви благодаря за усилията за разпространяване на информацията за лечебните свойства на водата, както и за изключителната настойчивост и упорство за осъществяването на тази цел. Опитите ви да промените нещата в медицината, независимо от трудностите, могат да бъдат наречени наистина героични. Знам, че вашата дейност промени не само моя живот, но и живота на безброй други хора.
Още веднъж ви благодаря за приноса за индивидуалното и за колективното здраве на всички, които живеят на тази земя.
С най-дълбоко уважение: У. М.
http://www.spiralata.net/
|
