|
Цикорията е средството, което ще неутрализира ефекта от тежката празнична трапеза и ще запази настроението ви. Освен това ще помогне да се справите с разстройството,което често съпровожда не само преяждането, но и простудите и грипа. Цикорията е чудесен тоник за сърцето и балсам за стомаха. Освен всичко това, тя е и кръвоочистител - ще ви поддържа в добра форма независимо от прекаляването с мазнини и алкохол. Вечер преди лягане цикорията успокоява и осигурява добър сън. При простуда билката се комбинира добре с всички други средства.Особено подходяща е за деца, при които простудата често се съпровожда със стомашни смущения. Те могат да я пият и вместо вода-по 1 чаена лъжичка се запарва в 500мл вода. Дозата може да се повтори. Всички части на растението имат сходен лечебен ефект. Но ако искаме да ги разграничим- цветовете са по-добри при неврастения;корените подобряват храносмилането и помагат на жлъчката. Ако не ви се обикаля по билковите аптеки, можете да си помогнете и с готово кафе от цикория - до днес не е открит по-добър заместител на истинското кафе от него. Но диворастящата цикория ( от билковата аптека ) има по-силни лечебни свойства. От цветовете и стръковете се приготвят запарки- по 1-2 чаени лъжички на чаша вода.Корените се варят няколко минути- 1чаена лъжичка в чаша вода. Ако трябва да обобщим-чаят от цикория помага при гастрити, ентерити, колити, подобрява работата на черния дроб и жлъчката, има диуретичен ефект и е особено подходящ при отоци от сърдечен произход. Цикорията има общо укрепващо и меко успокоително действие.
Синята млечка(цикория) - чудодейната билка
Билярките и бабите на преклонна възраст не забравят и не изоставят тази чудодейна билка,но сега се налага да разкрият нейните широки възможности пред по-голям кръг от хора, за да принася полза и занапред. Тя се среща навсякъде из страната, запасите от нея са значителни и още се спори песента "Синьото цвете цъфтеше, който минеше береше" дали се отнася за тази билка или за метличината. Лично аз смятам, че се пее за синята млечка - макар и неугледна на вид,тя лекува много болести,а метличината се прави на букети за красота.
Поради разностранната и употреба, названията са толкова много на брой,че можем да се стъписаме. Първо ще изредя няколко приведени от доайена на българското езикознание Найден Геров: гасилка,гвачка,дъвка и кучешка дъвка. Сакралното за Геров е гасилка - гаси болестите, а следващите напомнят,че селските деца изтръгват растението от край време и от изтеклото и втвърдено на слънцето мляко си правят безплатна и дълготрайна дъвка. Другите названия сочат за нови сфери на използуване: горчивица, динч, жилаво цвете,жлъчка,свинок и цикория( последното е латинското и то е най-разпространено напоследък).Веднага ще изтъкна, че официалната медицина в Австрия и Франция използува отдавна растението като жлъчогонно и пикочогонно средство, при упадък на силите, гастрит и диабет във вид на отварки, екстракти и пресовани таблетки. Великият средновековен учител Авицена, автор на многотомното съчинение"Канон на лечебната медицина",е прилагал синята млечка при разни трески, разстройства на стомашно-чревния тракт и възпаление на очите. Нашата народна медицина препоръчва синята млечка при заболявания на черния дроб най-вече при жълтеница, при камъни в жлъчния мехур и при увеличение на далака, а също така за лечение на хемороиди,ръждива кръв (левкемия), неврастения, истерия и др. С отвара се правят промивки при екземи и червен вятър, като се използува цялото растение,но най-вече корените.Вече няколко века в Западна Европа синята млечка(цикория) се използува широко като заместител на кафето,защото изсушените и смлени корени притежават удивително подобен вкус.
Прочутото кафе Инка, предназначено за сърдечно болни и диабетици,има за основа корени от растението,като се прибавят различни проценти смлян жълъд или препечен овес.
И последната добавка: селските баби прекрасно знаят,че при всякакво разстройство на деца е достатъчно да свариш подръчното горчиво коренче и коремчето незабавно се затяга.
И за магически и за лечебни цели, корените на синята млечка се вадят през есента, когато надземните части започват да увяхват. За предпочитане е това да става през дъждовни дни и то не само заради лесното измъкване, но и да върви по вода при лечението или магиите, като често се добавя:"Дъждът отнася болестта" или "Господ отмива болестта". И така ваденето се препоръчва на празника на Св.Иван Рилски (19 октомври), на Димитров ден ( 26 октомври) на есенния празник на св. лечители Козма и Дамиан (1 ноември) и на Въведение Богородично (21 ноември)
Врачките и баячките предпочитат да берат сини цветчета през цялото лято и ги сушат на сянка,за да не ги опърли слънцето. При наричания те посипват цветчета върху главата на болния, като шепнат непрестанно: Синьото цвете помага..."
Цикория срещу бъбречни и жлъчни камъни
Като дрога се използуват стръковете и особено корените, които се изкопават през есента. Сушат се на сянка. Изсушената билка е с белезникав цвят. Няма миризма и е слабо горчива на вкус.Съдържа белтъчни вещества, гликозиди и др.
Цикорията е резултатно средство за тонизиране на храносмилателната система.Действа жлъчогонно и слабително. Усилва отделянето на стомашен сок и повишава апетита.Приема се, че ускорява обмяната на веществата и увеличава честотата на сърдечните съкращения.
Вътрешно се прилага при анемия,камъни в бъбреците и жлъчката, жълтеница, запек, хронични бъбречни възпаления.Предписва се и като средство за тонус и общо укрепване.Опечен и смлян коренът на цикория се употребява и като кафе.
|
