|
На почти всички европейски езици гангрената се назовава по един и същ начин, включително и на старобългарски, и на латински - умъртвяване на тъкани в живо тяло. То е причинено от нарушаване на храненето на клетките на болното място.
Започва да не достига кръв до периферната нервна система. Причината е в отслабването или в прекъсване на кръвния приток чрез притискане, дълбоки наранявания, замърсени рани и други сериозни увреждания.
Гангрената започва с леко зачервяване и постоянни денонощни болки. Болното място става вишнево червено след това посинява и не след дълго загнива, замирисва и почернява.
Болният изпитва силни болки, от които има временно облекчение с налагането на топли или студени компреси, но лечението не е трайно.
Независимо в кой стадий се е развила болестта, тя може да бъде излекувана без ампутация. Естествено е, че още при първото появяване на болките и зачервяването на болното място ефектът би настъпил по-бързо.
Лечението е по една и съща процедура, която трябва стриктно да се спазва.
Направете го точно, както ви го предлагам!
Един по-дълбок съд се пълни до половината с преварена вода, така че да може да се покрие болното място на крайника. Водата трябва да е толкова топла, че болният едва да я търпи. След това болният крак се вади и вкарва във водата поне десетина пъти. Последния път кракът се оставя във водата и се посипва обилно с едра сол. Държи се така, докато водата напълно изстине.
Когато се извади от водата, кракът не се бърше, а се оставя да изсъхне. Когато това стане, болното място се завива с обилно напоен с риванол памук. Оставя се така до провеждането на следващата процедура. Ако болестта е в напреднал стадий и болното място вече е почерняло, болният не бива да се отчайва, а да продължи да провежда процедурите - до тогава, докато мястото се пробие и от там потече гной. В този момент мястото, откъдето тече тази гной, не бива да се подсушава или дезинфекцира, а да се остави да изтече спокойно. Възможно е да е много гъста и да виси като конци. Нека си виси.
Народният лечител гарантира, че най-много след десетина процедури болката ще престане, а почернялото място ще започне да се избистря и да порозовява. След още пет шест дена зарастващата раничка се поръсва със сулфатиацол. Това значи, че организмът вече е започнал да възстановява тъканите на болното място.
Лечението продължава не повече от 20 дена и след това никога не се повтаря на същия крак.
При болните от диабет лечебният процес протича по-бавно, но винаги е успешно.
Ученикът на Петър Димков - Иванчо Къжелов от Севлиево знае силата на всяка тревичка.
За него казват, че е всестранно развита личност, но най-много ценят невероятните му умения да се справя с трудно лечимите заболявания. За 30 години е издал над 100 малки книжки, в които публикува всичките си успешни рецепти.
И не само това - три от книгите му са на особена почит в Нюйоркската национална библиотека, удостоен е и със специалната награда на Академията на науките в бившия СССР.
ОТКЪДЕ ЗНАЕ ТАЙНИТЕ В БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО?
Лечителската дарба бай Иванчо е наследил от баба си и от майка си, които цял век са били лечителки на десетина села. Билковите комбинации си приготвя сам. Има изработена и изпробвана собствена методика за всяко едно от заболяванията.
Навремето баща му години наред е събирал билки за народния лечител Петър Димков.
“Това, което баща ми е научил от Петър Димков, е информация за милиони. Навремето търсеха баща ми от къде ли не, сега така търсят и мен от Щатите, Бразилия, Гърция, Италия, Франция...”, споделя бай Иванчо.
http://m.blitz.bg/
|
