|
Знаем, че липсата на магнезий е в основата на епидемията от сърдечни болести, високо кръвно налягане, диабет и остеопороза.
Лишеното от магнезий сърце бие неравномерно, артериите се втвърдяват, стесняват и запушват, кръвното налягане се повишава, кръвта проявява склонност към съсирване, мускулите получават спазми, инсулинът отслабва и кръвната захар се увеличава, костите губят плътност и болезнените сигнали се усилват.
ПРЕДПИСВАНИТЕ ЛЕКАРСТВА КАТО АНАЛГЕТИЦИ, ТРАНКВИЛАНТИ И БОЛКОУСПОКОЯВАЩИ, ТРЕТИРАТ САМО СИМПТОМИТЕ.
Магнезият третира симптомите, обръщайки се към причината за болката и болестта. Всъщност може да се предположи, че болката и болестта са остатъчен ефект от магнезиевия дефицит или някой друг минерален дисбаланс.
Повечето случаи на болка – като се започне от спортните травми и се стигне до болката в кръста и ишиаса, главоболието, артрита и изхвърлянето на камъни от бъбреците се повлияват от трансдермалното приложение на магнезиев хлорид /английска сол /.
ТРАНСДЕРМАЛНИЯТ ПОДХОД ЧРЕЗ ВАНИ, БАНИ НА КРАКАТА ИЛИ ЛОКАЛНО ПРИЛАГАНЕ ИМА УНИКАЛНОТО ПРЕДИМСТВО, ЧЕ ПОЗВОЛЯВА НА ТЯЛОТО ДА РЕГУЛИРА И РАЗНАСЯ МАГНЕЗИЯ ТАМ, КЪДЕТО Е НЕОБХОДИМ И В НУЖНОТО КОЛИЧЕСТВО.
Тялото не би се предозирало, това би означавало да действа срещу собствения си интерес. Когато се насити, то престава да абсорбира повече магнезий.
Терапевтичният ефект на магнезиевите вани се дължи на факта, че те извличат възпалението от мускулите и ставите. Приложен направо върху кожата, магнезиевият хлорид се абсорбира направо през нея и въздейства почти незабавно върху хроничната болка.
Магнезиевият дефицит е обичайно явление сред хора, страдащи от депресия и хронични болки. Открито е, че случаите на сериозна депресия нарастват линейно с увеличаването на силата на болката.
Тъй като е полезен - както при хронични болки в гърба и кръста, така и при депресия – приложен трансдермално, магнезият е най-доброто лекарство за страдащите от тези два проблема.
Хроничната болка често се третира с опиати и ефектът е страхотен… докато действа, но тялото бързо развива поносимост към тях и се налага дозите да се увеличават непрекъснато, за да се получава същия обезболяващ ефект, което в бъдеще затруднява още повече справянето с болката.
ПОВЕЧЕТО МЕДИКАМЕНТИ ЗА БОЛКА НЕ СА БЕЗОПАСНИ, ДОРИ ПРОДАВАНИТЕ СВОБОДНО БЕЗ РЕЦЕПТА БОЛКОУСПОКОЯВАЩИ КРИЯТ НЕПРЕДВИДИМИ ОПАСНОСТИ.
Д-р Уйлям Лий, специалист по черния дроб в Югозападния Медицински Център към Тексаския Университет в Далас признава, че е смутен като гледа как в болницата идват хора, които само до преди няколко дни са се чувствали добре, а сега се нуждаят от нов черен дроб.
Повечето от тях са нямали представа, че това което са приемали може да повлияе по този начин.
Трансдермалното прилагане на магнезиев хлорид / английска сол / лесно се включва към всяка програма за борба с болката и може да се използва съвместно с всякакви други болкоуспокояващи лекарства.
д-р Марк Съркъс " Трансдермална терапия с магнезий"
Още...
Магнезий
♦ Магнезият е незаменим елемент в процесите, свързани с доставяне и изразходване на енергия. Той участва в електролитния баланс, йонния транспорт, мембранната пропускливост, нервно-мускулната възбудимост. Магнезият е физиологичен калциев антагонист, инхибирайки вътреклетъчното действие на калция. Способства също така за проникване на калиевите йони в клетките, така че недостигът на магнезий води по правило до недостиг и на калий.
Калият и магнезият оказват известно вазодилатативно действие, по-изразено върху артериите, включително и върху коронарните артерии.
При недостиг на калий и магнезий се намалява електричния праг на възбудимост на сърцето, което създава условия за поява на ритъмни нарушения.
♦ Важността на магнезия за функционирането на тялото и вероятността за сериозни последствия, свързани с магнезиевия дефицит, са добре известни и са основа на заместителната магнезиева терапия.
Като важен вътреклетъчен катион, магнезият е от значение за над 300 ензимни реакции, за регулирането на клетъчния пермеабилитет и за нервно-мускулната проводимост. Магнезиевият дефицит се манифестира продължително с клинични симптоми, при което могат да се наблюдават: нервно-мускулни смущения (моторна и сензорна свръхвъзбудимост, мускулни крампи, парестезии), психични промени (депресивни състояния, обърканост и халюцинации) и кардиоваскуларни нарушения (камерни екстрасистоли и тахикардия, повишена чувствителност към дигиталисови препарати, съдови спазми) и др.
При бременни поради магнезиев дефицит възниква тенденция към преждевременна родова дейност и гестози.
Сред населението в индустриалните страни недостатъчният внос на магнезий в организма е обусловен от начина на хранене и е широко разпространен и днес. Ето защо, лечението на магнезиевия дефицит с магнезиеви соли е добре установена практика.
♦ Най-често случаите на хипомагнезиемия са в резултат от намалено усвояване от организма, влошена чревна абсорбция и бъбречна недостатъчност.
Според информация от специализирана международна литература, основните причини за нарушенията в магнезиевия метаболизъм са следните:
• Увеличената консумация на мазнини и протеини инхибира резорбцията на магнезий и води до засилената му екскреция чрез чревния тракт.
• Увеличената консумация на фосфат-съдържащи безалкохолни напитки засилва магнезиевия дефицит.
• Завишеният прием на натрий (диета богата на готварска сол) увеличава бъбречната екскреция, следователно и нуждите от магнезий.
• По време на лечебен глад и диети, добавките от минерали често са пренебрегвани
• Увеличената консумация на алкохол нарушава магнезиевия баланс в организма, поради инхибирана резорбция и засилена магнезиева диуреза.
• Магнезиевата екскреция вследствие от приложението на медикаменти (сърдечни гликозиди, аминогликозидни антибиотици, лаксативни продукти, диуретици и кортикостероиди), изисква увеличен прием на магнезий.
• Повишената потна секреция, напр. при спортисти, води до загуба на магнезий. Тази загуба се задълбочава допълнително от препоръчваната консумация на напитки, съдържащи соли.
• Магнезият е важен елемент в метаболизма на витамин D и/или неговото действие. Секрецията на паратиреоидния хормон е стимулирана от ниски концетрации на магнезий. Магнезият причинява хипокалцемия, която също повишава секрецията на паратиреоидния хормон, но тъй като за синтеза и секрецията на паратиреоиден хормон е необходимо адекватно количество магнезий, то не трябва да се допуска промяна в нивата на паратиреоидния хормон.
• Приемът на витамин D спомага за задръжката на калций и следователно може да доведе до нарушения на магнезиевия баланс. Така влияе и продължително излагане на тялото на въздействието на слънчеви лъчи.
• Естроген-съдържащите контрацептиви често намаляват серумните нива на магнезия.
• По време на бременност и лактация потребността от магнезий в организма нараства.
• Всички видове стрес и преди всичко шумовите въздействия повишават дневните нужди от магнезий (магнезият е необходим за складиране на катехоламини в медуларната част на надбъбрека и за освобождаване на адреналин).
При шумови въздействия, екскрецията на магнезий с урината се увеличава с около 15%.
♦ Освен лечението на симптомите на магнезиев дефицит, чрез възстановяване на нормалните физиологични състояния, приложението на магнезий има следните значителни клинични ефекти:
- Магнезият проявява кураре-подобно действие върху холинергичните нервни окончания, тъй като инхибира освобождаването на ацетилхолин;
- Магнезият и калцият действат в организма отчасти синергично, но магнезият може да действа и като „физиологичен калциев антагонист", чрез компетитивно инхибиране на местата за свързване на калция.
♦ Най-големи количества са установени в сърцето и в скелетната мускулатура. Половината от магнезиевото съдържание в тялото се намира в костите.
Бъбрекът е основният орган, включен в магнезиевата хомеостаза. Приблизително 80 % от плазмения магнезий е несвързан и наличен за гломерулна филтрация.
♦ Европейският научен комитет по храните декларира, че при животните и човека диарията е най-сериозния нежелан ефект на перорално приеманите лесно дисоцииращи се магнезиеви соли.
♦ Аминогликозидни антибиотици, цисплатин и циклоспорин А ускоряват отделянето на магнезий.
♦ Магнезиевият сулфат не може да се използва при провеждане на лечение със следните лекарства:
• калий-съхраняващи диуретици- спиронолактон, триамтерен, амилорид;
• антибиотици от групата на тетрациклините -Tetracycline, Doxycycline, Oxytetracycline;
• флуорохинолини - Ciprofloxacin, Ofloxacin, Norfloxacin;
• дигиталисови гликозиди - Digoxin,
• орални антикоагуланти (производни на индола и кумарина),
• фенотиазини (Chlorpromazine), Etidronate, Sodium polystyrene sulfonate.
http://lekarstva-bg.eu
|
