|
Младоликият билкар разказва надълго и нашироко какви трудности среща при лечението на простатната жлеза при мъжете.
Негодува от това, че самозвани врачки и баячки, които се рекламират по вестници и телевизии като суперлечителки, заблуждават страдащите и усложняват състоянието им
Правят въображаеми сеанси, като размятат ръце наляво-надясно, и болният чака да му стане по-леко. И вместо обещаното облекчение заболяването става хронично.
Има и такива, твърди бай Иванчо, които леят куршум или восък на болната простата и чакат тя да оздравее, макар да знаят, че това не може да стане никога.
Други дават някакви съмнителни билки, които са гнили с години по таваните и не стават за нищо друго, освен за огъня.
Но хората са твърде наивни и се хващат като удавник за сламка. И надявайки се оловото, восъкът или билките да ги излекуват, те спешно стигат до операционната маса.
МЪЖЕТЕ МОГАТ САМИ ДА СЕ ИЗЛЕКУВАТ
Стига да вникнат внимателно в съветите на възрастния лечител.
През лятото, те могат да си берат магарешки трън и да си правят чай от него. Тази билка се бере по време на цъфтежа, суши се на сенчесто и проветриво място. Изсушените цветове се съхраняват в книжни кесии с пробити дупчици отстрани, за да не плесенясат.
Билката се бере само при сухо и слънчево време само от 10 часа сутринта до 5 часа следобед. Откъсва се целият цвят заедно с плодната ябълковидна сфера. Отрязва се с ножица заради бодлите, които могат да наранят пръстите при откъсване.
КАК СЕ ПРИГОТВЯ ЛЕЧЕБНАТА ОТВАРА?
За един курс на лечение са достатъчни от 5 до 6 цвята. Поставят се в чайника, напълнен до половина с вода (500 мл.), варят се не повече от десет минути. Отварата се прецежда, държи се на хладно място в стъклен съд и се пие вместо вода по всяко време на денонощието.
Лечебните свойства на извлечения от тръна екстракт се усвояват от кръвта и по този начин стигат до простатата.
Още на втория ден болният усеща, че болката я няма, и започва да уринира нормално.
Ученикът на Петър Димков - Иванчо Къжелов от Севлиево знае силата на всяка тревичка.
За него казват, че е всестранно развита личност, но най-много ценят невероятните му умения да се справя с трудно лечимите заболявания. За 30 години е издал над 100 малки книжки, в които публикува всичките си успешни рецепти.
И не само това - три от книгите му са на особена почит в Нюйоркската национална библиотека, удостоен е и със специалната награда на Академията на науките в бившия СССР.
ОТКЪДЕ ЗНАЕ ТАЙНИТЕ В БИЛКОЛЕЧЕНИЕТО?
Лечителската дарба бай Иванчо е наследил от баба си и от майка си, които цял век са били лечителки на десетина села. Билковите комбинации си приготвя сам. Има изработена и изпробвана собствена методика за всяко едно от заболяванията.
Навремето баща му години наред е събирал билки за народния лечител Петър Димков.
“Това, което баща ми е научил от Петър Димков, е информация за милиони. Навремето търсеха баща ми от къде ли не, сега така търсят и мен от Щатите, Бразилия, Гърция, Италия, Франция...”, споделя бай Иванчо.
http://m.blitz.bg/
|
