ПЪЛНО ПРОЧИСТВАНЕ ПОДМЛАДЯВАНЕ И ОТСЛАБВАНЕ.-2-ра част

НАЙ-ТЕЖКОТО ОТ ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ Е ДА СЕ ПРИВИКВА НОВОРОДЕНОТО ДЕТЕ КЪМ ГОТВЕНИ ХРАНИ

На всички трябва да стане ясно, че яденето на готвена храна е едно неестествено действие и бидейки причина за всички човешки болести, то е такъв страшен навик, че веднъж станал жертва на безмилостните му лапи, човек никога не може да се освободи от неговите нокти. Тогава какво право има здравомислещият човек да вкарва тази храна в организма на едно новородено дете със собствените си ръце? Какво право има една майка да ограбва и разрушава органите на своето дете с храни, които са били изгорени, разрушени, убити върху огъня? Не е ли това най-грубото, най-безмилостното от всички престъпления, не е ли то по ефект едно брутално убийство? Аз самият убих моите две любими деца по този начин и напълно съзнавам колосалните размери на престъплението.

В действителност всички родители-привърженици на храненето с варена храна са убийци. В настоящия век никой не умира от естествена смърт. Всички смъртни случаи са в резултат на болести, причинени от готвената храна, а хората, които учат децата си да я ядат, са техните родители.

Консумиращите варена храна родители трябва ясно да разберат, че отговорността за всяка болест и разстройство на децата им лежи изцяло върху техните рамене. Те трябва да преценят този въпрос най-сериозно, преди да продължат да следват своя обикновен погрешен курс. Основите на всеки рак или сърдечен удар се полагат с първата хапка готвена храна. Отлично, в такъв случай нека да постоянстват в своите пагубни навици, колкото желаят. Но на какво основание те горят пълноценните сурови хранителни материали на едно дете, разрушават ги, лишават ги от най-съществените им съставки, превръщат ги във вредни вещества и тогава ги дават на бебето? Това нечовешко поведение към невинните деца, това варварство не трябва да трае дълго.
Няма никакво научно основание, което да не позволява на родителите да дават на своите деца житни кълнове вместо бял хляб, полиран ориз или макарони; мед вместо захар; пресен сок от моркови, портокали, грозде, ябълка вместо мляко на прах; сурови плодове вместо компоти; орехи, бадеми, покълнал боб, грах и пр. вместо месо и мазнини. Чрез ядене на сурова храна децата се радват на здрав и щастлив дълъг живот, докато видоизменената храна ги води към болести и преждевременна смърт. Бъдете уверени, че децата желаят сурова храна с цялата си душа. Детето изисква да получи суровините си в непроменено състояние и то има неоспоримо право на това. Лекарят или родителят, които не са лишени от здрав разум и съвест, трябва да се съобразят с него без колебание.

Когато на 3-4-месечна възраст органите на едно бебе започват да работят неправилно, късогледият лекар предписва два, три вида изкуствени витамини вместо хилядите субстанции, които са били изгорени върху огъня или в най-добрия случай препоръчва като лекарство няколко строго отмерени лъжици плодов сок и така успокоява собствената си съвест и съвестта на родителите на бебето.

Защо едно дете би страдало от липса на витамини, ако неговата майка със собствените си ръце не е разрушила витамините, които се съдържат в естествените хранителни продукти?

Нека си затворим очите за момент и си представим картинно в неговата цялост чудото, което природата извършва. Щом внесем едно единствено житно зърно в човешката фабрика през устата, организмът поема това зърно, разпада го и го разпределя по цялото тяло. Хилядите различни вещества, които са включени в това зърно се движат в различни направления и всяко от тях отива да изпълни своето предназначение. Така различните съставки в едно житно зърно извършват десетки хиляди различни задачи и направляват биологичните функции на организма без никаква грешка и слабости.

Но какво става, когато внесем в стомаха си едно парче бял хляб? То кара стомаха безцелно да работи, то изгаря и се превръща в безполезна топлина или, в най-добрия случай, отива да прибави няколко неспоени тухли и камъни в няколко лениви и лишени от стойност клетки. Сърцето на човек, който се храни с чисто жито, е твърдо и силно като жълъд, а сърцето на човек, който яде бял хляб, е слабо и трошливо като хляба, който яде. За това свидетелства увеличаващият се брой на сърдечни заболявания и разриви.

Ако по някакво чудо целият свят можеше да се вразуми и приеме суровоядството, с изключение на някои особени случаи в прекалено напреднала възраст, през следващите 3-4 десетилетия не би имало ненавременна смърт, докато хората достигнат дълбока старост. Смъртността, причинена от яденето на готвена храна надхвърля няколко пъти жертвите на най-голямата война.

В името на всяко безпомощно дете аз пак апелирам към всички учени, просветени хора, националните водачи, Министерството на народното здраве, родителите и добросърдечните хора по цял свят незабавно да сложат край на това ужасно престъпление към малките деца. Възрастните са свободни да жертват живота си за гибелните удоволствия от варената храна и по този начин да се самоубиват, но те нямат право масово да убиват децата, особено като се знае, че тези храни не им доставят никакво удоволствие, напротив, отвращават ги. Неразумно е да се възразява, че когато детето порасне, ще види другите да ядат готвена храна и то самото ще почувства желание за такава храна. Има милиони хора, които виждат алкохолизма и пушенето на другите, но се държат настрана от тези пороци. Моята дъщеря е вече 6-годишна и разбира всичко — тя вижда готвените храни, които другите ядат, но ги отхвърля с цялата си душа. Кой встрастен пушач на опиум учи своето невръстно дете да придобие още от люлката навик към наркотичните отрови?

Какъв здрав разум подтиква един човек да жертва собствения си син и да го направи равен компаньон на своите отвратителни навици и страсти? Нека родителите първо създадат едно здраво дете според законите на природата и когато то порасне, нека предоставят бъдещата му посока на действие на неговата собствена воля, точно така, както постъпват спрямо всички други пороци.

След прочитането на тези редове никой разумен родител не би намерил оправдание във факта, че други авторитети са дали друг съвет. Ако продължи да пренебрегва гласа на истината, той трябва да поеме на раменете си отговорността за разрушаване здравето на своите деца и провалянето на тяхното бъдеще. Един човек трябва да е лишен от най-елементарен разсъдък, за да замести 10 000 вещества с 2, живи с мъртви клетки, пълноценни сурови материали с дегенерирали, естествени с неестествени храни, житни кълнове с бял хляб, зеле и грах с готвено месо, пресни плодове с мармалад.

БИОЛОЗИТЕ-ГАСТРОНОМИ ТРЯБВА ДА ДОКАЖАТ, ЧЕ ПРИРОДАТА Е СГРЕШИЛА,КАТО НЕ НИ Е СНАБДИЛА С ХРАНИ ВЪВ ВАРЕНО СЪСТОЯНИЕ

Публично апелирам към всички учени да потвърдят моето гледище и да го обявят открито на цял свят или да докажат, че когато естествените хранителни продукти се поставят на огъня, не се получават никакви загуби в техните хранителни съставки или енергийно съдържание; не се наблюдава никаква смърт в живите растителни клетки и в устройството на атомите не настъпват никакви промени. Те трябва още да докажат, че при създаването на хранителни елементи за човешкия организъм Природата е направила грешка, като не ни е снабдила с храни в „рафинирано”, варено или изгорено състояние, че операциите, извършвани в печките и кухните са научни мерки, целящи да коригират грешките на Природата, и че изкуствените витамини, създадени от човека, са по-ценни от витамините в Природата. Ако не успеят да направят това, те трябва да признаят трагичната грешка, която са допуснали и отказвайки се веднъж завинаги от варената храна, трябва да си намерят убежище в мъдростта на Природата и да престанат да се месят в устройството на естествените храни, създадени от нея. Нека онези, които се смятат за месоядци, консумират своето месо, ако могат прясно или изцяло с вътрешностите, както правят това месоядните зверове, без да убиват неговите клетки или да го израждат по какъвто и да е начин.

Ние нямаме право да нарушаваме целостта на суровите материали, създадени от Природата за човешкия организъм, докато с всички научни средства, намиращи се на наше разположение, не сме способни да създадем и най-малкия едноклетъчен организъм, докато с помощта на всички познати хранителни съставки ние не можем да изхраним един организъм изкуствено и да го поддържаме дълго време и докато сме успели да разпознаем едва една стотна част от веществата на едно житно зърно. Вярно е, че благодарение на многото извършени изследвания е бил направен значителен прогрес в признаването на различните хранителни елементи и в резултат на това са били открити много хранителни съставки. Но всички тези открития не могат да бъдат от по-голяма важност отколкото изобретяването на изкуствени спътници на Земята. Разликата между изкуствените витамини и естествените съставни елементи, които влизат в състава на едно житно зърно, е от същото естество, както между направените от човека изкуствени спътници и небесните тела, образуващи цялата наша Слънчева система. Учените, които създават изкуствените спътници, никога не са възнамерявали да унищожат съществуващите галактики и да ги заместят с новосъздадени от тях самите небесни тела.

Нашият най-верен път е да изучаваме грижливо законите на естествената природа, на животинските и растителните организми и така да подпомагаме работата на природата, като за целта използваме всяко естествено средство. Но в никакъв случай не трябва да разстройваме механизмите на природата и едва след това да се опитваме да я преустроим с помощта на мизерни екстракти от жлези и изкуствени витамини.

Когато поставим парче картоф с бучка краве масло в тиган и започнем да го пържим, ние слагаме началото на неговото разрушение още в първия момент. То започва да цвърчи, свива се, става кафяво и изсъхва и ако ние продължим операцията малко по-дълго, картофът се овъглява и се превръща на пепел. Тази апетитна миризма, която гъделичка ноздрите ни, е ароматът на най-ценните съставки на естествените хранителни продукти, които се подиграват със сетивата ни и изчезват в прозрачния въздух.
Термините „варене” и „печене” не трябва да се употребяват в смисъл на приготвяне, застройване и подобряване, както е било досега, а само в смисъл на разпадане, разрушаване, изгаряне, убиване или унищожаване, понеже чрез тези операции ние разрушаваме най-ценните вещества, които са от жизнена важност за нашия организъм, като по този начин извършваме най-ужасното престъпление срещу цялото човечество.

ЕДНО ДЕТЕ СЕ ОТВРАЩАВА ОТ ВКУСА НА ВАРЕНАТА ХРАНА, КОЯТО ИЗГЛЕЖДА АПЕТИТНА САМО ЗА ПРИВИКНАЛИЯ КЪМ НЕЯ, ТЪЙ КАКТО ОПИУМЪТ ИЗГЛЕЖДА ПРИЯТЕН НА НАРКОМАНА

Повърхностните хора могат да помислят, че би било жестоко децата да се лишават от удоволствието, което дава вкусът на готвената храна. Такива хора трябва да разберат, че фактически варената храна не е вкусна въобще. Тя е вкусна само за пристрастилите се към нея. Досега не се е намерил кой да ни каже тази проста истина, понеже от незапомнени времена никой не е бил свободен от създадените навици по отношение на храненето.

Органите на едно новородено дете са нагодени само към състава на суровите хранителни материали. То яде с най-голямо удоволствие сурови зърна, картофи, бобови, зелен грах, леща, които са му вкусни, но са безвкусни за консуматора на готвена храна. Малкото дете не изпитва никакво удоволствие от вкуса на готвените ястия — то се отвращава от тях и ги избягва и отблъсква с цялата си душа, с голяма болка поглъща натрапените му насила неестествени храни. Но бедните и глупави родители не разбират това.

Майката се ръководи само от собствения си вкус и, загрижена да нахрани детето добре, тя продължава да му налага и насила да му натиква в устата тези отвратителни храни, докато превърне детето си в пълен наркоман, разрушавайки здравето и щастието му.

През първите няколко години от своя живот детето води отчаяна борба срещу неестествените храни. Това се вижда от многобройните детски заболявания и от честите стомашно-чревни разстройства, от които децата страдат, както и от високия процент на детската смъртност. Новороденото е една новопостроена съвършена фабрика. То не би се разболяло никога, ако ние го снабдявахме с естествените хранителни материали, необходими за нормалната дейност на неговите органи.

Всеобщото приемане на суровоядството е единственият начин човечеството да се освободи веднъж завинаги от проклятието на болестите. Пропагандирането на суровоядството трябва да започне от болните, новородените деца, великите хора, надарени с необикновена волева сила и мъдрост и разумните родители на децата-суровоядци, които ще бъдат длъжни да отстранят от своите домове всички следи от недоброкачествена храна, така че да няма изкушение по пътя на техните деца. Този предварителен период на доброволно въздържане от готвена храна ще трае до деня, когато авторитетите ще се вразумят и ще решат да обявят суровоядството за задължително и така да наложат благоразумната природна воля на невежите, непросветени маси. Ще дойде време, когато суровоядството ще се наложи в целия свят. В тези благословени дни израждането и разрушаването на цялостните сурови материали, необходими за човешката фабрика, ще бъде обявено за най-зверско престъпление и ще бъде наказвано най-строго.

Трудността да се премахне бързо навикът да се ядат готвени храни не трябва да служи като извинение за отричането на вредата, която те причиняват. Никой не се опитва да оправдае крадците и убийците, макар да не е възможно да се отстранят тези язви на човешкото общество. Същественото тук е учените да признаят принципната истина и да заявят на публиката, че възприетата практика храната да се готви е погрешна, неестествена и опасна и именно тя е пряката причина за болестите. Едва тогава може да се постави на дневен ред второстепенният въпрос за практическото приложение на суровоядството.

Яденето на готвена храна постепенно е породило навика към тази храна, появили са се болестите, медицинската наука и фармакологията. Крайната цел на медицинската наука е да поправя и подновява дегенериралите и изхабени органи на човека. Суровоядецът има своя наука за здравето, заместваща медицината, чиято цел е да предотврати споменатото израждане и да осигури здрав, щастлив, дълъг и спокоен живот за идните поколения. Всички болести са причинени от нарушаването на природните закони. Съблюдаването и уважението на тези закони изисква прилагане на суровоядството.

ПРАКТИКУВАНЕ НА СУРОВОЯДСТВОТО В МОЕТО СЕМЕЙСТВО

Фактът, че на 60 години аз съм способен да пиша тези редове, се дължи на суровоядството. Преди 7-8 години моето сърце беше в такова лошо състояние, че един сърдечен удар изглеждаше неизбежен. Аз се задушавах при изкачване само на няколко стъпала и нямах сили да повдигна една кофа с вода. Запек, несмилане, сърдечни болки, безсъние, главоболие, хемороиди, подагра, склероза, високо кръвно налягане, тахикардия, хроничен бронхит и чести простуди бяха постоянните спътници на моя живот в течение на дълъг период в миналото. Благодарение на суровоядството сега съм свободен от всички тези безспокойства. Аз крайно понижих своето дишане от 18-20 на 13, а пулсът си — от 80-90 на 58-60. Без никаква умора аз мога да отида пеша до Тайрин и обратно (едно разстояние от 24 км) за 4 часа, мога да изкачвам планини като коза, да пренасям тежки куфари нагоре по стълбището и когато имам време, преминавам по 12 км като всекидневно упражнение. Аз, който някога страдах от хроничен бронхит и боледувах от инфлуенца по няколко пъти в годината, като за мен това беше нещо естествено, през последните няколко години не съм имал и най-обикновена простуда и съм спал на открито през цялата година, зиме и лете, без никакъв страх от настинка или микроби.
Преди години имах толкова тежка атака на подагра, че не можех да докосна ставите на палците си — днес мога да ги извивам с всичка сила, без да чувствам и най-малка болка. Къде по света са били получени подобни резултати посредством атофан, АСТН, дигиталис, бромиди, йодин, аспирин, антибиотици и хиляди други лекарства?
От сърцето, което работи с 58 удара в минута, може с доверие да се очаква да продължи да работи в продължение на много години, без опасност от разрив. В условията, създадени при консумирането на готвена храна, такова забавяне на пулса настъпва само когато сърцето е слабо, но в моя случай това е естествен резултат от правилното функциониране на храносмилателните органи.
От много голямо значение е, че винаги когато се опитам да претоваря стомаха си с храна, чието количество е няколко пъти по-голямо от нормалното, излишната храна не се задържа дълго в стомаха, а преминава веднага в червата и напуска тялото след няколко часа, без да претърпи никакво разлагане, без да произведе и най-малкото храносмилателно разстройство и без да ми причини каквото и да било неудобство. При това състояние пулсът ми се увеличава само с 4-5 удара в минута. Когато, обаче, се опитам „да задоволя” апетита си с готвена храна като „всяко обикновено човешко същество”, моят пулс веднага отскача до 85-90 удара в минута и на стомаха ми са необходими няколко дни, за да възстанови нормалното си чувство на лекота.
Паралелно със себе си аз отглеждах моето тригодишно дете като суровоядец. Тя е вече малко 7-годишно момиче, но не слагала в устата си и залък дегенерирала храна. Нейното здраве е истинско съвършенство. Сега аз мога да видя каква голяма разлика има между децата-суровоядци и онези, които се хранят с готвена храна. Много по-лесно е да отгледам 100 деца-суровоядци, отколкото едно дете, хранено с готвена храна. Човек никога няма да има случай да се грижи за детските болести, като простуди, диария и запек, или да се тревожи дали детето е яло много или малко. Моята дъщеря е весела като катеричка и винаги, когато пожелае, отива до масата и се подкрепя с нещо за ядене според желанието си. Тя пее, танцува и играе през целия ден без прищевки и капризи, без викане и без да причинява никакво безпокойство на околните. Ляга си точно в 8 часа вечерта и след като си попее няколко минути, затваря очи и спи като пумпал до 6 часа сутринта. При това забележително е, че след първите няколко месеца ние можем да си спомним само 3-4 случая, когато тя се е събуждала през нощта. Нейният сън е толкова дълбок и здрав, че никакъв шум или движение не са в състояние да я събудят.
Когато другите деца в забавачницата сядат да закусват с хляб и сирене, хляб и масло, сладкиши и пр., тя изважда от чантата си плодовете, които е донесла от дома и тихо им се радва. Когато посещаваме приятели, тя гледа с пълно безразличие претрупаните с храна маси, около които сядат хората и се „радват” на всички видове пасти и сладкиши. Много често тя пълни чинийките на своя чаен сервиз с тези сладкиши и играе на „гости” с куклите си или със своите другарчета по игра. Тя никога не изразява желание, дори и от любопитство, да вкуси някои от тях. По този начин трябва да бъдат възпитани всички деца-суровоядци.
Моята жена, на която аз никога не съм налагал разбиранията си, постепенно промени своята система на хранене заради своето дете и заради собственото си здраве. Сега тя е станала почти напълно суровоядец и е много доволна от състоянието си. Отначало тя напълно изостави месото и намали безмесните варени блюда на 1-2 седмично. Когато дъщеря ни поизрастна, те бяха заменени с няколко варени картофа, приговяни от време на време. Накрая те също бяха изоставени, когато детето един ден запита: „Какъв е този приятен аромат, който иде от мама?” След това тя вземаше само по една много тънка филийка пълнозърнест хляб, който понякога ядеше с мед и орехи, скрито от детето. Днес тя вижда чудния ефект от суровоядството върху своя организъм, ето защо не е изненадващо, че се въздържа от всякакви готвени храни. И всичко това беше постигнато без особени трудности, необходимо е веднъж само да се вземе волево решение. Когато няма мирис на готвена храна в дома, суровоядството става нещо много леко и просто. Това е пътят, който трябва да бъде следван от онези родители, които ценят здравето си и обичат децата си.

ВСИЧКИ ЛОШИ НАВИЦИ И ЖИВОТИНСКИ СКЛОННОСТИ
НА ЧОВЕКА СА РЕЗУЛТАТ ОТ ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА

Суровоядството ще свали от сцената на живота и всички други пороци, като алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания и алчност. Тези страсти не ще могат да съжителстват повече със суровоядството, както дяволът не може да се сдружи с един ангел. Пороците са сателити на готвената храна.
С победата на суровоядството в света най-после ще бъде установен траен мир и ще бъде постигнато сътрудничество между народите. Всички престъпления, омраза, вражда, грубост, завист, ревност и въобще всички зли навици и животински наклонности у човека са резултат от навика да се яде готвена храна. С унищожаването на този навик страстите на човека ще се успокоят, умът му ще се облагороди и животът ще стане така лесен, че хората вече няма да бъдат принудени да се убиват взаимно или да продават съвестта си за паница леща.
Диетичните препоръки трябва да се ограничат в заместване на неестественото хранене с естествения метод на хранене.
Пълното суровоядство е единственият път човечеството да се освободи от болестите. Полумерките никога не са давали и не ще дадат резултати. При сегашните условия на масова консумация на готвени храни всички възприети изчисления за хранителните стойности в специфичните диети трябва да се смятат за невалидни. Каквато и да е болестта, когато се разисква въпросът за диетата, ние трябва да мислим само посредством термините сурово и готвено, естествено и неестествено, чисто и дегенерирало. Препоръките, които се правят всеки ден по радиото, в ежедневниците и чрез различни други средства относно употребата на разните специфични витамини, минерали и протеини и информацията, давана за калоричната им стойност, са напълно непрактични, опасни и без стойност, особено когато са базирани върху употребата на изкуствени лекарства и животински храни.
При разглеждане на особеностите на отделните хранителни субстанции ние изобщо не трябва да се безпокоим по отношение на въпроса какви особени витамини или други съставни елементи съществуват в даден хранителен продукт. Неизменното присъствие на всички съставни елементи във всяка хапка храна следва да бъде обезпечено. Поради това трябва да се грижим в консумираната от нас храна да не липсва нито един от съставните елементи. Такъв е случаят, когато ядем каквато и да е сурова растителна храна, докато при готвената храна те липсват в хилядите си разновидности. В течение на векове хиляди специалисти са правили диетиката цел на своите научни изследвания. Но тъй като са обръщали внимание само на второстепенни проблеми и не са взимали под внимание вредите, причинявани от огъня и кухнята, техните опити не са имали желаните резултати и още по-ясно: поради многобройните противоречия те много често са били катастрофални за човечеството. Дори вегетарианците, които се смятат за най-прогресивни между тях, не само са толерирали вредите, нанасяни от огъня, но и са въвели употребата на бялото брашно, хляба и рафинираната захар — продукти, лишени от всички ценни съставни елементи. При все това трябва да се признае, че в процеса на побеждаване на човешките навици и страсти вегетарианците са изминали най-трудния път — въздържането от месо. След това заместването на безмесната диета със сурова е само една малка стъпка, макар че тъкмо чрез тази малка стъпка крайната цел е достигната. Ето защо ще трябва да се очаква различните видове вегетарианци да възприемат принципите на суровоядството, да се обединят под същото знаме и да поставят основите на онзи красив живот, който винаги е бил мечта за човечеството. Като експерт по диетика голям престиж в Америка е спечелил Г. Хаузер. Но дори и Хаузер, колкото и прогресивен да е, в сравнение с другите диетици, не взема под внимание вредата, причинена от готвенето, и поради това той се опитва да възстанови вредите, нанесени от кухнята, с някои предписания. Нека предположим, че от неговия съвет може да има известна полза. Но откъде работникът, земеделецът (селянинът) или обикновеният човек от улицата ще намерят хилядите долари, за да заплатят информацията за това какви количества меласа трябва да се вземат сутрин, колко квас вечерта или колко хиляди единици от даден специален витамин трябва да се приемат всеки ден?
Това не е правилният път. Необходимо е да се запознае целият свят, доколкото е възможно, по-пълно и изчерпателно с ползата от цялостните сурови материали за човешкия организъм, за да се променят радикално сегашните хранителни навици и да се спре препоръчването на индивидуални диети и специфични витамини.
Хората на науката знаят, че никой човек, който се храни изключително с бял хляб, полиран ориз или варено месо, не може да се надява да живее дълго. Но обикновеният човек не знае това. По неговото мнение тези хранителни продукти ат отлична хранителна стойност. Как можем да гарантираме, че по силата на обстоятелствата или под натиска на бедността един индивид не ще храни глупаво себе си и своите деца с тези хранителни продукти и като резултат няма да разруши здравето си? Дори най-изтъкнатият учен, основно запознат с предмета, не може да устои на своята лакомия и консумирайки тези прокълнати вещества се убива бавно, но сигурно, като много скоро самоубийството му завършва с рак или сърдечен разрив. Поради това не е достатъчно тези идеи да се пропагандират само в книгите: необходимо е да се мобилизират съответните държавни органи, за да въведат основни, планирани промени в хранителните навици на хората. Трябва да бъдат взети активни мерки, за да се ограничи колосалното прахосничество на хранителни елементи и да се насърчи консумирането на сурови и неосквернени храни. Крайната цел на всеки вид диета е суровоядството. Тогава думата „диета” загубва своето значение и отстъпва място на израза „естествено хранене” или цялостни сурови материали за човешката фабрика.

УПОТРЕБАТА НА ИЗКУСТВЕНИ ВИТАМИНИ
И МИНЕРАЛИ ТРЯБВА ДА БЪДЕ СПРЯНА
Относителките количества на хранителните съставки в естествените храни варира твърде много — в смисъл, че на 1 милиграм от една съставка съответства една хилядна от милиграма от втората съставка и 1 милионна част от третата. Но съставката, която тежи една милионна част от милиграма е толкова съществена за човешката фабрика, колкото е тази, тежаща 1 милиграм. Точно тези едва забележими съставки, който имат да изпълняват съществена многостранна служба, се разрушават от огъня при готвенето още в първия момент.
Някой може да се учуди, че с такива дефектни материали човешката фабрика не спира да работи изведнъж, както би станало при една обикновена фабрика, а продължава своята работа доста дълго време и така довежда хората до погрешното заключение, че всичко, което задоволява апетита им, е хранително.
Истината по въпроса обаче е, че човешкият организъм не е обикновена машина. Той е един грамаден свят с милиарди обитатели, безброй много фабрики, разнообразни организации, системи, складове, резерви и др. Дори ако въобще не се получи никакъв хранителен материал, той все още може да се поддържа жив до 70 дни, като използва складираните си резерви.
След като влязат в тялото, хранителните материали се разпределят посредством кръвта и всяка отделна клетка получава вещества, нагодени към нейната структура и специалност. Но клетките на жлезите и на органите не вземат почти нищо от няколкото дегенерирали съставки, които присъстват във варената храна в такава оскъдна бройка, че могат да бъдат преброени с пръстите на ръцете ни. Те продължават да чакат в глад и недостиг, докато господарят благоволи да протегне пръстите си, за да вземе едно парче глава лук, зеленчук или някой плод.
Човек не знае нищо за гладуването на отделните клетки и въпреки крайния глад на клетките на жлезите и на органите, неговият стомах е пълен, страстта му — задоволена, той самият е доволен. Но още по-доволни са лишените от стойност, ленивите и неактивни клетки, които лакомо се нахвърлят върху „пълноценните строителни материали”, отговарящи на тяхната структура, и „засилват и укрепват” тялото чрез увеличение на неговата маса.
Тази е причината, поради която с 50-60 кг от нестабилни и безполезни клетки т.нар. здрави, енергични и дебели хора, не притежават и няколко стотин грама активни специализирани клетки, чрез които жлезите им биха могли да функционират и да произвеждат завършени продукти. Дотогава, докато жлезите и органите не са лишени от последните остатъци активни клетки, човек е способен някак да влачи съществуването си, но когато и те се изчерпят, смъртта става неизбежна. Тогава „преситените”, „охранените” и „силните” хора умират, тъй като са изтощили докрай своите жлези и органи. Например сърдечните клетки загубват необходимата сила и еластичност, за да продължават контракциите си. Тогава сърцето се опитва да спаси положението, като увеличи броя на клетките си. В резултат то се увеличава от клетки, образувани от животински протеини и бял хляб. Но това е безполезно, понеже на тези клетки липсва способността да извършват каквато и да било полезна работа и не след дълго престава да пулсира и да работи.
Ние не знаем със сигурност колко различни съставни елемента влизат в състава на едно житно зърно или в което и да е растение. Нека да вземем едно приблизително предполагаемо число, да кажем 10 000. Тогава според най-елементарните природни закони ние ще трябва да заключим, че суровите материали, необходими за човешката фабрика, са съставени от 10 000 различни субстанции и при попълването на тези материали е важно внимателно да се следи да не липсва никоя от съставките. Това е най-естествената система за осигуряване нормалната работа на човешката фабрика.
Сега нека видим как диетиката на нашата епоха е обърната с главата надолу благодарение на готвените храни. Хората масово разрушават съществените субстанции и се хранят с малък брой от техните съставни елементи.
След дълги години на упорити изследвания биолозите откриват, че има само 10-15 вещества в сиренето, в маслото, в черния дроб, в мозъка. Човек би очаквал те да признаят, че след дългогодишни изследвания са открили, че тези хранителни продукти се състоят само от 10-15 вида изпортени, непълноценни, пропити с отрови, дегенерирали и мъртви вещества и че отсъстват 9990 от съставките, образуващи нашите сурови материали, поради което тези хранителни материали са недостатъчни, вредни, опасни, че тяхната употреба като храна не трябва да се препоръчва на никого. Но вместо това те специфират едно по едно имената на всички вещества, които са успели да намерят в тези хранителни продукти, описват подробно техните функции при храненето и след като изброят особеностите им, препоръчват тези храни като „полезни” хранителни материали. Те не споменават нито дума за отсъствието на хилядите хранителни съставки, нито пък говорят за тяхната роля при храненето или за катастрофалните последствия от тяхната липса. При все това тези проучвания са много важни и съществени страни на въпроса.
Трябва да се помни, че ролята на суровите хранителни материали в организма е най-многообразна и те са толкова много, че не би стигнал един цял живот, за да бъдат описани. Ние трябва да разглеждаме като елементарен природен закон факта, че нито една хранителна съставка не може да изпълни предназначението си, ако се вземе изолирана от цялото.
Когато и на големия учен се посочи, че в белия хляб, който яде, няма следа от каквито и да било витамини, той отвръща без колебание, че употребява храни, които съдържат витамини. На същото основание един зидар може да реди тухли през целия ден и да издига стената без спойка, като уверява, че има време, когато и той ще употребява спойка. Тази слепота се дължи на пристрастяването към готвената храна.
Какво представлява белият хляб, ако не скорбяла, мазнини, белтъчини и няколко вида мъртви соли, с други думи само няколко от десетките хиляди съставни елементи, образуващи нашите сурови материали. Не представлява ли същото и рафинираната захар? Не представлява ли месото белтъчини, пропити от отрови и слаби следи от няколко изродени съставки? При все това човек пълни стомаха си до спукване с тези няколко храни и лишава органите си от действително съществени вещества. Що се отнася до разстройствата, произтичащи в неговите органи, то всеки може да добие ясна представа, като посети някоя болница или разгледа илюстрациите в медицинските ръководства. Всички тези ужасни деформации не могат да бъдат обяснени по друг начин, освен с отсъствието на важни съставни елементи в храната.
Досега учените са проучили само 40-50 от хилядите съставки на храните и са ги обявили надлъж и нашир по целия свят, за да се произвеждат и разпространяват в разни търговски заведения.
Ние можем добре да си представим картинно какво би било, ако вместо тези 40-50 съставни елемента, учените-изследователи успеят един ден да открият 400 или 600, да не говорим за 4000 или 5000 вида субстанции. Днешният човек изглежда е загубил представа за целостта на истинските сурови материали, необходими за неговия организъм, или те не са непосредствено на негово разположение, или за него е невъзможно да ги открие (да ги получи). Така той трябва да се вглежда във всяко ъгълче, за да ги открива една по една и да задоволява нуждите на своя организъм. Учените-изследователи смятат за научни само онези субстанции, формулите на които са им познати и са отпечатани в книгите. Тъй като те нямат никакво познание за пълните формули на съставките на едно житно зърно, то те не виждат и нищо научно в него. То е едно „обикновено” вещество, което лесно се получава, изобилства навсякъде и е познато на всички. Но съвсем друго е, когато те успеят да открият една нова хранителна съставка и установят нейната формула. Тогава тя става научна, нейното откритие се приветства като велик триумф в полето на медицината и което е най-важно, внася нов ентусиазъм във фабриките, аптеките, клиниките. И всичко това е, защото човек не желае да се откаже от своя бял хляб.
Ако хората искат да се освободят от болестите, те трябва да престанат да разрушават тези още неизвестни елементи в суровите продукти. Те трябва да се научат да си съставят нови блюда от суровите продукти. Само тогава болестите ще бъдат отстранени, като същевременно ще се направят големи икономии.
Преди да станем суровоядци, нашето семейство беше свикнало да употребява по 1 кг бял хляб, а сега 1 кг жито ни стига за 8-10 дни. С една диета от бял хляб аз бих умрял отдавна, но благодарение на животворното жито, аз живея и съм уверен, че ще живея още най-малко 40-50 години.

СРАВНЕНИЕТО МЕЖДУ ЗДРАВЕТО НА
ДЕЦАТА-СУРОВОЯДЦИ И ДЕЦАТА-КОНСУМАТОРИ
И НА ГОТВЕНА ХРАНА Е НАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО,
ЗА ДА СЕ ПОТВЪРДИ ВРЕДАТА ОТ ЯДЕНЕТО НА ГОТВЕНА ХРАНА

Принципите на суровоядството трябва най-напред да бъдат възприети в детските ясли, домове, болници и ресторантите, и тогава да бъдат популяризирани чрез сказки и книги сред широките маси. Фактите, които изнасям, би трябвало да накарат всеки далновиден учен да се залови за работа. Но ако учените искат да имат още по-конкретни доказателства, аз им предлагам следния опит. Нека децата в определен детски дом бъдат разделени на две групи, като едната се храни според възприетите медицински методи, а другата — според принципите на суровоядството. И нека тогава здравето на двете групи деца бъде съпоставено. Аз не се съмнявам ни най-малко, че още от самото начало за цял свят ще стане ясно коя от двете системи на хранене е научна и хуманитарна. Същият резултат може да бъде получен, ако този опит се приложи в болниците като метод за лекуване на болните.
Много простодушни хорица може да се противопоставят, обосновавайки се, че е грешно или вредно да се провеждат такива „експерименти” върху децата. Обаче ако тези хора се замислят по-дълбоко, ще видят, че не е експеримент да се запази здравето и живота на едно дете чрез храненето му с пълната колекция от чисти хранителни съставки, предназначени от природата за човешкия организъм. Истинските експерименти са онези нечовешки опити, които се правят под маската на науката чрез няколко вида синтетични субстанции, открити в лабораториите, в резултат на което милиони хора или деца си отиват от този свят, потапяйки близките или родителите си в горчива скръб. Експерименти са и онези операции, които си играят със здравето на хората с 1001 дегенерирали храни и отрови, създаващи нови болести, които смешно са наречени „болести на цивилизацията”, без ни най-малко чувство на срам от такава „цивилизация” и без да се помисли, че причините, пораждащи тези болести, могат да се нарекат невежество, диващина или варварство, но никога не и цивилизация.

НАУЧНИТЕ ИНСТИТУТИ И ОТГОВОРНИТЕ ОРГАНИ
НА УПРАВЛЕНИЕТО ТРЯБВА ДА ПРОУЧАТ ПРОБЛЕМА
ЗА СУРОВОЯДСТВОТО БЕЗ ПО-НАТАТЪШНО ОТЛАГАНЕ

Аз предложих един радикален и същевременно много прост и естествен метод, чрез който човечеството ще бъде освободено от всички или в началото поне от повечето болести. Това е много важен въпрос, на който веднага трябва да обърнат внимание всички лекари, учени-интелектуалци и отговорни управляващи лица. Те трябва или да докажат публично, че аз греша в разбиранията си и да ги оборят научно, или да потвърдят тяхната истинност и да направят необходимите стъпки за практическото им приложение. Ако лекарите не се отзоват на този повик, това може да бъде изтълкувано от публиката като нежелание от тяхна страна да намалят полето на работата си. Лично аз не вярвам, че това може да бъде всеобща истина, понеже малко хора могат да бъдат тъй жестоки и безмилостни, но лекарите трябва да дадат положително доказателство, че имат по-висока и по-благородна цел от трупането на пари и че тази цел е да служат на науката и на човечеството.
Благородните, алтруистични лекари, които имат чувство за обществена отговорност, достигат своите вдъхновени цели чрез възприемане на суровоядството, докато нечовечните, себични и алчни лекари виждат в него своя лична загуба. Приписваната трудност при промяната на дълбоко вкоренените навици може да служи само като плитко извинение, за да прикрие алчния личен интерес на лошите и безнравствени хора. Откриването на суровоядството е най-благоприятният случай да се различи благородният от подлия, добрият от злия, мъдрият от глупавия.
Няма по-хуманна дейност от пропагандирането на суровоядството. То е необходимо, за да изтръгне човечеството от върховното му невежество, да му отвори очите, да го събуди от летаргията и да го освободи от сегашния му кошмар. Богатите трябва да вложат парите си за тази кауза, а интелектуалците — да ангажират своите мозъци.
От съществено значение е да се образуват общества — клубове, да се публикуват ежедневници и да се печатат книги. Освен това ще бъде необходимо да се построи обширна мрежа от санаториуми с всички удобства за почивка, забава, спортуване и чрез неколкомесечно „арестуване” да се лекуват, подмладяват, освобождават от разрушителните предразсъдъци и да бъдат подпомагани и просвещавани онези хора, на които липсват необходимата информация и волева сила. Много по-полезно и желателно е да се вложат пари и енергия за тази цел, отколкото да се строят църкви, училища и да се умножават болниците.
Суровоядството е един пробен камък, чрез който ние можем да удостоверим кой интелектуалец притежава действително свободна и необикновена мисъл или кой отговорен правителствен официален орган е действително заинтересован от здравето и благосъстоянието на народа. Историята ще запише със златни букви имената на такива хора.

НЕ Е ГРЯХ ДА СЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА

Някои хора ме обвиняват, че съм имал остър език, като наричам консуматорите на готвена храна убийци и престъпници, но аз не обвинявам, а само казвам истината, колкото и горчива да е тя. Когато една майка пълни устата на любимото си дете с гореща храна със собствените си грижовни ръце, тя уврежда органите на своето бебе и го води към заболяване и смърт. Когато един лекар приготви една диета от „питателни” и „лесносмилаеми” храни за малките деца и предписва хапчета с изкуствени витамини вместо зеленчуци и плодове, той причинява дори по-голяма вреда.
Аз наблюдавах всеки ден как по една странна ирония на съдбата слабите и болните смятат за лечебни именно онези вещества, които са станали причина за техните болести и ги поглъщат лакомо, а от друга страна отбягват със страх единствените продукти (суровите плодове и зеленчуци), които могат да им върнат здравето, само защото смятат, че те са причината за техните страдания. Милиони животи са пожертвани само поради това фатално недоразумение. Всеки, който осъзнае цялата дълбочина на трагедията, не може да остане хладнокръвен и безучастен.

НЕ СЪЩЕСТВУВА ЗАКОННА БАРИЕРА
СРЕЩУ РАЗРУШАВАНЕТО НА СУРОВИТЕ МАТЕРИАЛИ,
ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

Когато се появи незначителен дефицит в баланса на суровите материали, доставяни за индустрията на една страна, виновните носят отговорност за немарливостта, получават мъмрене или отиват на съд, докато онези, които вършат най-старателна злоупотреба със суровите матерната, необходими за правилната работа на човешката фабрика, често минават гратис. В днешния век на научен напредък и най-невежият глупав човек има абсолютно право да търси нови методи за дегенериране на естествените хранителни продукти и предлага най-смешни неща за ядене. Но най-странен е фактът, че великият учен-цитолог, който е посветил живота си на изучаването на биологичните функции на живите клетки или храненето, чиято главна цел в живота е изработването на идеална диета за човека, купува куп такива дегенерирали субстанции и ги предлага на своите клетки с пълно безразличие и безгрижие, ръководен единствено от желанията на своето небце, от своите вкусови усещания.
На пръв поглед изглежда невероятно, че ние можем да се освободим от всичките си болести чрез суровоядство. Но величието на предложението лежи в самия факт, че „невероятното” лесно става постижима реалност. Трудностите при изкореняването на създадения навик не трябва да се смятат като пречка за постигане идеала на суровоядството; напротив, те трябва да служат като мерило за силата на врага на човешката раса и трябва да ни подтикват да положим всички усилия, за да предотвратим влизането на такова ужасно чудовище в организма на новороденото дете. Дори и онези хора, на които е трудно да изоставят варената храна и още продължават да следват вредните си навици, трябва да потвърдят научната истина заради подрастващите поколения и заради бъдещето на човечеството. Те трябва да се борят за победата на тази истина, като проповядват и разпространяват принципите на суровоядството с всички средства.
Разбира се, за онези тесногръди и назадничави хора, които безвъзвратно са спечелени на страната на готвената храна и лекарствата (наркотиците), принципите на суровоядството са прекалено прогресивни, но днес ние живеем в Космическата ера, а не в средните векове, когато всяка прогресивна идея или велико откритие са били преследвани в продължение на години от невежата тълпа. Днес става въпрос за оцеляването или унищожаването на човешката раса и този въпрос е поставен пред нас с належаща неотложност. Колебанието е нехуманно.

СУРОВОЯДСТВОТО ИМА ОГРОМНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА
ОБЩЕСТВЕНАТА ИКОНОМИКА И ПОВИШАВА
СТАНДАРТА НА ЖИВОТ НЯКОЛКО ПЪТИ

Невероятно количество хранителни елементи се разрушават върху огъня и чрез многобройните форми на белене, рафиниране и преработване. Като пример може да се даде фактът, че 100 г житни кълнове имат много по-голяма хранителна стойност от белия хляб, получен от 1 кг жито. Същото се отнася и за всички други видове зърнени храни, варива, зеленчуци и плодове. Ако днес ние се откажем от всичката животинска храна, зеленчуците, произвеждани в света, ще бъдат достатъчни, за да се нахрани няколко пъти сегашното население на Земята при условие, че бъдат консумирани в сурово състояние. Истинското значение на суровоядството ще стане още по-разбираемо, когато помислим за целия тежък труд, време и пари, които хората прахосват за разрушаването на хранителните продукти и когато се пресметнат всички медицински разходи, правени от различните здравни институти и от обикновените хора с надеждата да се отстранят пораженията, причинени на органите ни в резултат на разрушаването на истинските хранителни материали. Независимо дали някой желае или не, аз съм готов да демонстрирам истинността на моите твърдения с конкретни доказателства. Историята никога не ще прости на онези отговорни фактори, които проявяват безразличие към тази материя и си затварят очите за крещящите истини, за да оправдаят собствените си страсти и привички. Може да има само две причини за техния отказ да възприемат принципите на суровоядството. Те или трябва да декларират, че предпочитат да толерират съществуващите болести, вместо да „лишат” човечеството от „удоволствията” на готвена храна и да се откажат от възможността да приложат на дело цяла серия научни постижения, добити като резултат на много усилена и трудна работа, или чрез прилагането на предлаганите от мене основни методи, те трябва да докажат, че суровоядството не само не ги освобождава от болестите им, но че то в действителност ги уврежда още повече. Те ще установят, че е съвършено възможно да бъде направено това. Следва, че за тях няма алтернатива, освен да се облегнат на първата причина: крайната нехуманност, която е очевидна за всички.
Поради това в името на всички невинни деца, аз настоятелно изисквам от опонентите на суровоядството да изнесат своите възражения в пресата, за да могат да им се дадат съответните отговори и общественото мнение да има възможност да извлече необходимите заключения, и да произнесе своята крайна и справедлива присъда.

ВСЕКИ ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ПОЗНАВА ИСТИНСКИТЕ
И ЦЯЛОСТНИ СУРОВИ МАТЕРИАЛИ ЗА СВОЕТО ТЯЛО

Всеки човек е гордият притежател на една от най-сложните фабрики в света и само единствен е отговорен за нейното нормално функциониране. Поради това е необходимо той да бъде напълно запознат с истинските, безпогрешни и цялостни сурови материали за тази чудна фабрика.
Целостта на суровите материали не се определя от количеството белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини, минерали и калории, които са специфирани от днешните биолози техните наръчници по хранене. Нито пък е възможно тя да се определи чрез дългите списъци от рецепти за готвени храни. При никакви условия веществата, състоящи се от мъртви клетки, не могат да служат като сурови материали за човешката фабрика.
Човек не трябва да губи чувството си за пропорция и проницателност в изобретенията, надхвърлящи границите на разума. Вярно е, че при изучаването на отделните хранителни съставки биолозите са изпитали големи безпокойства и са направили много важни открития, които напълно заслужават нашата положителна оценка. Всички тези постижения, обаче, могат да бъдат разглеждани като велики само от гледището на сегашното техническо и умствено развитие на човека. По отношение висшата мъдрост на Природата дори и най-знаменитите учени с всичките си познания и безбройни открития нямат по-голяма проницателност от едно 5-годишно дете. Ето защо те нямат право да нарушават хармонията и целостта на суровите материали, създадени от Природата, налагайки на хората своето детинско аматьорско знание като съвършена наука.
Несъмнено в опитите си да проникне в тайните на хранителните материали крайната цел на учения е да открие всички онези съставки на храната, които са съществени за човешкия организъм, да определи техните относителни количества и да ги свърже заедно. С други думи, учените желаят да създадат по изкуствен начин едно житно зърно или каквото и да било друго зърно и да му дадат живот. Но онова, което човек не е могъл да добие след хилядогодишен неспирен труд, днес природата ни го предлага щедро. Какво повече можем да желаем? Съмняваме се в природата и нейната мъдрост или пристрастяването към месото кара човека да върши най-невероятни глупости?
Най-неразумно и опасно е да се предполага, че ние се нуждаем от повече белтъчини или други хранителни съставки, отколкото са онези, които се съдържат в растенията. Ако последните съдържат само малко количество протеини, следва че нашият организъм не се нуждае от повече, защото той е бил построен точно с тези количества.
Някои хора много обичат постоянно да говорят за съграждащи тялото материали. Ако „напълно балансираните” животински белтъчини и „питателни ястия” можеха да увеличат височината на всяка генерация поне с 1 мм. днес височината на човека следваше да бъде увеличена вече с няколко метра.
Масово произвежданите изкуствени витамини никога не могат да послужат като хранителни съставки по съвсем очевидната причина, че много често едва 5 минути след приемането им в човешкото тяло, те спират функциите на нашия организъм напълно или с други думи —: водят ни към смъртта.
Печално късогледство е някои особени хранителни продукти да се смятат за източник на витамини или на някоя друга хранителна съставка. Всички органически смеси са образувани от почти същите съставки, но се различават по своите физически и химически особености, поради различията в своето устройство и молекулярна структура. Така всеки знае, че алкохолите и захарите са съставени от едни и същи химически елементи (С, Н и О), но се различават коренно по цвят, вкус и вид. Птиците в кафезите се хранят с един вид храна. При все това тези животни получават пълния набор белтъци, витамини и минерални соли само от този вид хранителен материал, който им се дава.
Лекуването на болестите посредством фалшиви витамини, разрушителни антибиотици и различни отрови са безнадеждни опити, които не са основани на здравомислие, а се основават сами по себе си на симптоматични и видимо противоречиви данни.
Никакъв изкуствен витамин не може да възвърне чудния баланс на естествените витамини, които се изгарят на огъня, никоя отрова не може да регулира нормалните биологични функции на изродените органи и жлези, никакви антибиотици не могат да заменят природните антибиотици, разрушени в кухнята.
Животните лекуват раните си чрез близане. Техните секрети и слюнки са надарени с бактерицидни свойства. Секрециите на консумиращия готвена храна човек обаче са лишени от такива свойства. Суровоядецът е предпазен от опасността за сериозни простуди с помощта на секрециите, излъчвани от клетките на дихателните органи, докато един консуматор на готвена храна произвежда цели потоци от слуз и слюнка, без да е способен да се съпротивлява на същата тази опасност.







ЕПОХАТА НА КОНСУМИРАНЕ НА ГОТВЕНИ ХРАНИ
Е ЕПОХА, В КОЯТО СТРАСТИТЕ, НАВИЦИТЕ, СУЕВЕРИЯТА,
ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ И МИКРОБИТЕ ИМАТ ПЪЛНА ВЛАСТ

Модерната медицина е обкръжена от ужасна мрежа суети, предразсъдъци и суеверия. Цялата медицинска дейност е основана върху систематични, измамни и противоречиви данни, докато най-основните и съществени принципи са заровени в забрава. Факт е, че ефикасната работа на всяка фабрика зависи от доставката на цялостните сурови материали, определени от инженера. В случая цялостните сурови материали на човешката фабрика са живите растителни клетки и нищо друго.
Опиянен от някои технически успехи, днешният човек си въобразява, че се намира в зенита на цивилизацията, а в действителност той се валя в най-примитивен, неестествен и отвратителен кошмарен живот. Общо казано, в полето на политиката, икономиката, морала и здравето, умът и чувствата на човека са управлявани, а действията му са водени от отвратителни навици и суетни предразсъдъци и суеверия. Забравяйки най-съществените и основни проблеми на живота, хората преувеличават значението на най-обикновени материали от второстепенна важност и ги превръщат в жизнени въпроси и тогава прахосват по тях огромни количества време и средства, създават вражди, проливат океани от кръв и изпълват света със смърт и развалини.
Историята на миналото рисува в отблъскващи краски нашествията на завоевателите, чиито грабежи често са отнемали незначителна част от благосъстоянието на народите. Днес те, под маската на законни управници, под претекста на различни законни положения заграбват повече от 90 % от целия доход на своя собствен народ, за да задоволят личните си навици, страсти и амбиции. Те насърчават производството на тютюн, алкохолни и безалкохолни питиета, чай, какао и кафе, всяко от които уврежда здравето на хората и се гордеят, че са увеличили държавните постъпления от тези източници.
Че текущите внушения и препоръки за ползата от отделните витамини и минерали не дават какъвто и да било положителен резултат се вижда от факта, че човешките хранителни навици постепенно са се развили до страхотни размери, което насърчава производството на онези опасни храни, които са лишени от витамини и минерали. Безспорно се увеличават фабриките за производството на тютюн, алкохолни и безалкохолни питиета, бисквити, сладкиши, сладоледи, салами, консервирани храни, бял хляб, маргарин и различни други опасни субстанции.
Всичко това идва да докаже, че във всекидневния си живот човек се ръководи не от здравия разум, а от разрушителните навици и суетните предразсъдъци, поне що се отнася до консумацията на готвени храни. В този свят съществуват многобройни политически партии, религиозни секти и други групировки, които се занимават с тривиалните и второстепенни въпроси на строго ограничения интерес. Поради това главният дълг на цивилизования човек трябва да бъде да поведе една настойчива и решителна кампания срещу навиците, страстите и предразсъдъците от какъвто и вид да са те. Това е единственото и основно средство, чрез което човек ще успее да постигне онзи изобилен, мирен, удобен, здрав, дълъг и щастлив живот, за който винаги е мечтал.
Конкретното доказателство е пред моите очи. Посредством суровоядството аз не само спасих живота си, но и се освободих от всички онези болести, които ме тормозеха постоянно и аз напълно се избавих от ужасните перспективи на грозящата ме ранна смърт. На 61 години, когато консуматорите на готвена храна спират да работят и се оттеглят за почивка, аз си възвърнах здравето, силата, енергията и бодростта на един 25-годишен млад човек. В продължение на месеци съм работил по 16 часа на ден, стоейки неподвижен на едно място, без да изпитвам ни най-малко чувство на умора и слабост. Аз съм напълно уверен, че ще живея двойно повече от един консуматор на готвена храна.
Казва се, че човек трябва да яде, за да живее, а не да живее, за да яде. Сега е дошло време да се докаже, че има хора, за които яденето е средство за постигане на една цел, а не е само по себе си цел. Нека такива хора да следват моя пример, да излязат на арената, да се обединят за една обща кауза, да се борят срещу всяка човешка страст и навик, да открият път към нов и щастлив живот за цялото човечество.
Въпросите, третирани в тази книга не са специални въпроси, които трябва да бъдат разисквани при закрити врати. Те засягат цялото човечество и трябва да бъдат разглеждани публично, така че всеки човек да може да разбере кои са истинските сурови материали за неговото тяло.
Дълг на всички хора, които се интересуват от собственото си здраве и това на своите деца, е да издигнат глас и да изискват от онези, които се противопоставят на принципите на суровоядството, да публикуват своите критики в пресата, за да има възможност да им се даде съответен отговор и така да се разпръсне скептицизмът на публиката по отношение доктрината на суровоядството.


ПРИЛОЖЕНИЕ

Читателите на книгата върху суровоядството, която публикувах в Армения, ми задават много въпроси, писмено или устно, и лично ме молят за повече подробности по отношение на една специална суровоядна диета. Сега суровоядецът няма никаква особена програма за ядене сутрин, обед и вечер. Той яде винаги, когато пожелае, каквото пожелае и толкова пъти, колкото апетитът му изисква. Но тъй като консуматорът на готвена храна е свикнал на специални часове и закони на хранене, регулирани според известни правила, то той желае да види същото и в системата на суровоядството. Нека да бъде така — от това няма вреда.
Разбира се, не е във възможностите на едно единствено лице да изработи подробни рецепти и да планира различни менюта, които да включват голям брой блюда. Многобройните разновидности на варените гозби и дегенерирали хранителни продукти, които виждаме днес, са били създадени постепенно, в течение на хиляди години и с усилията на хиляди хора. Когато хората най-после се убедят, че най-разумната форма на хранене е суровоядството, в най-скоро време ще се появят много видове вкусни блюда.
Тогава всяка домакиня ще има възможност да създаде според вкуса си голямо разнообразие от чудесни нови блюда чрез смесване на многобройните сурови материали, които имаме на наше разположение, и вършейки това, тя ще обогати същевременно и общото меню. Нека вземе за пример моето собствено семейство.
След няколко опита аз дойдох до заключение, че храни като пшеничените зърна, боба, картофите и пр., суровото консумиране на които се смята за невъзможно от консуматорите на готвени храни, могат да бъдат смесвани в различни количества и образуват такива вкусни салати, които биха задоволили дори и най-големите любители на месната храна.

Ние накисваме жито, леща, бакла, грах, боб и пр. в достатъчно количество вода, за да ги покрие добре. Когато те започват да покълват след ден-два ги изплакваме с прясна вода. Тогава изливаме тази вода, покриваме тенджерата с капак И ги оставяме на хладно място. В това състояние те могат да бъдат консумирани в продължение на 3-4 дни. Те могат да се приготвят също и със стафиди, орехи, фурми, мед и с много други храни или да бъдат прибавяни в различни салати.

Когато искаме да приготвим салата, ние прекарваме житото, лещата и пр. през мелачка, настъргваме картофи и моркови на ситно ренде; нарязваме краставици, домати и лук на ситни резенчета и гарнираме със зелени чушки или други зеленчуци. След това смесваме всичко заедно, прибавяме малко соя, маслиново масло, пресен лимонов сок и малко вода. Към житните храни могат да се добавят и орехи, стафиди, фурми и пр. Количеството на съставките зависи от индивидуалния вкус. Изстудени, такива салати са предпочитана храна през лятото.
Като се има предвид приготвянето на тази салата като основа, е възможно да се приготвят най-разнообразни салати с различен вкус и вид. Могат да се използват всички видове зеленина и други зеленчуци, като спанак, маруля, корени и въобще всичко, което нашата зеленчукова градина ни предлага, но съществените съставки на салатата са зърната, бобовете и картофите.
Тази салата трябва да стане основното ястие за цялото човечество. Това е най-пълноценната храна за богати и бедни, тя е здравословна, укрепваща, питателна и евтина, защото съдържа всички съществени фактори за един дълъг и здрав живот. Тази салата е рецепта против болестите. Една пълна чиния от това ядене с добавката на малко плод е количество, съвсем достатъчно да посрещне изискванията на един човек и в същото време да го предпази от всякакви болести.
Като се вземе под внимание, че някои плодове през зимата са рядкост и са доста скъпи, някои хора мислят, че суровоядството ще се окаже скъпо за тях. Те си въобразяват, че при суровоядството трябва да се храним само със сурови плодове. Това, разбира се, не е вярно. Има хора, които завършват един богат обяд с изобилно количество плодове.

Ако тези хора ядат плодовете само с една порция хляб, която обикновено консумират (но във вид на сурово жито, разбира се) заедно с шепа орехи или бадеми, те ще бъдат напълно задоволени. По този начин ще бъдат спасени от разходите и безпокойствата по приготвянето на яденетата, чая, сладкишите и всички други дегенерирали видове готвена храна. Има известни хранителни продукти като жито, орехи, мед, коренови зеленчуци, които се намират през всички сезони на годината само с незначителна промяна в цените им. При това могат да се използват сезонните плодове, така че когато ягодите са изобилни, ние можем да се храним главно с ягоди или с грозде и други плодове.

През зимата много сушени плодове могат да бъдат накисвани в студена вода, за да се превърнат в сурови компоти и така да се ядат с голямо удоволствие. Към този компот можем да прибавим няколко ореха, бадеми, покълнало жито, мед и пр. Суровият компот е най-икономичен и в същото време най-приятната храна през зимата.
Освен ядене на всички видове орехови плодове, смесени в сурово състояние с други плодове и зеленчуци, ние можем да ги смелим и употребим в различни други форми. Най-приятният сладкиш за един суровоядец е „халвата” или сладкишът с орехи, бадеми и фъстъци. Те се счукват, смесват се с малко мед, ароматизират се по желание с лимон или ванилия и се режат на малки квадратчета. В храната на суровоядеца специално място заема медът, за предпочитане приеман с восъка. Мед, разтворен във вода и смесен с пресен лимонов сок е най-доброто питие, което може да бъде давано на децата.
В заключение необходимо е още веднъж да напомним на читателите за едно много важно обстоятелство, което винаги трябва да се помни. В началния период на суровоядството свикналите с готвена храна може да изживеят различни неудобства, което може да остави у тях впечатление, че суровите продукти са вредни за тях, че те отслабват или се разболяват от тях. Трябва да се помни, че всички съществуващи погрешни и катастрофални схващания за диетиката водят своя произход от такива очевидни и противоречиви впечатления. Поради това нейните симптоми никога не трябва да служат като извинение да се изостави работата, свършена наполовина. Необходимо е да се чака за трайните резултати, за идването на които са необходими месеци. Но ако готвените храни се смесват понякога със сурови хранителни продукти, резултатите могат да се забавят много или да бъдат незабележими. Единственото изключение, което може да се направи със закоравелите консуматори на готвена храна, но не и с децата, е да им се позволи временно малко количество пълнозърнест хляб, който може да се яде със салата, мед или орехи.
Новопреминалите към суровоядство трябва да бъдат абсолютно убедени, че всичките техни неудобства са само лечебни акции и след оказаната им съпротива те ще бъдат способни да се освободят от всички знайни и незнайни болести.
Най-продължителното неудобство, разбира се, е желанието да се яде много често.
В своята книга Атерхов пише, че в продължение на 8 години суровоядство се е излекувал от 12 болести и се е почувствал енергичен и жизнерадостен като 25-годишен младеж и е могъл да работи по 16 часа на денонощие и да измине едно разстояние от 24 км отиване и връщане само за 4 часа. „За 52 години консумиране на готвена храна — казва той — аз стигнах дотам, че не можех да изкача две стъпала, без да се задъхвам”. На какво се дължи разликата в неговото състояние — само на природосъобразния начин на живот и преминаване изцяло към пълно суровоядство.
Природата се е погрижила за богатото изобилие на храни през всяко време от годината и осигурява голямото им разнообразие.
Естествените храни за човека са следните: плодовете, богатите със сок зеленчуци и корени, ядките от черупчести овощия, бобовите и зърнени храни. Суровата, правилно приготвена природна храна въздейства не само здравословно, но и естетически върху хората. Нейният привлекателен вид поставя цялото тяло в такова положение, при което тя е използвана и усвоявана най-пълноценно от организма. Тя дразни вкусовите усещания, с което възбужда отделянето на слюнка и храносмилателни сокове.
Голям процент от храносмилателните разстройства се дължи на варените и неправилно комбинирани храни, които ферментират и гният в чревния канал, понеже образувалите се чрез ферментацията им и гнилостни отрови парализират нервите на храносмилателния канал. Вследствие мускулите, които изтикват храносмилателната каша от стомаха, отслабват и се появява запек. Образуването на газове (подувания) от насъбралите се стари, загнили материали в стомаха и червата при преминаването към природосъобразно хранене се дължи на очистването на чревния канал, което настъпва при промяна в храносмилателния режим.
Много хора ще се обърнат за помощ към природосъобразното хранене, но нека това стане преди те да бъдат споходени от болести, страдания и мъки.
Време е всички да разберат, че природосъобразното хранене води без голям труд и разход към придобиване на телесно и душевно здраве.
Но тъй като срокът на лечение само чрез суровоядство в повечето случаи е доста дълъг, видно от горенаписаното, то за съкращаването му предлагаме от личен опит първо да се започне с пълно въздържане от храна. Срокът да бъде определен по желание и според физическите възможности.
Глава втора от своята книга проф.Николаев озаглавява така:
ГЛАДУВАЙТЕ ЗА ЗДРАВЕ!
Въпросът е как да се започне, как да протече и колко да продължи въздържанието от вземане на храна?
Започва се по следния начин:
Първия ден, в който не се поема вече храна, се взема 30 г английска сол, разтворена в 200 г хладка вода, след което се изпива още 400 г вода и слагаме в устата едно малко ментово бонбонче за неутрализиране неприятния вкус от английската сол. На другия ден правим клизма с един литър вода с температура 37 градуса С и това продължава всеки ден през време на гладуването.
През този период не се вземат лекарства, само вода със стайна температура, чай от лайка или шипки — по желание.
В началото, при започване на гладуването човек се чувства отпаднал, по-малко спи. Пулсът му се ускорява или забавя, може да получи главоболие, езикът му се облага, явява се лош дъх и започват да се отделят слюнки, които трябва да се изплюват, а не да се гълтат, защото чрез тях тялото се чисти от отровите. Необходимо е да се поддържа хигиена на устата. Споменатите неприятни усещания се облекчават, като се пие малко вода, правят се фрикции на тялото, гимнастически упражнения, разходки и дихателни упражнения. Колкото по-активен живот се води през време на гладуването, толкова по-бодър се чувства човек, по-бързо и незабелязано минава времето и по-бързо се изчистват токсините от тялото. Появяването на болки не бива да ни обезпокоява, а трябва да ни радва, както пише д-р Х.Шелтън, да ги приветстваме, защото това са кризи, които говорят къде са болните ни места и това, че лечението им вече е започнало.
По време на гладуването тялото и краката трябва да се поддържат винаги топли. Ако се допусне простудяване, грип, хрема и др., в никакъв случай не бива да се прекъсва гладуването; всичко ще отмине незабелязано без лекарства.
На въпроса колко да продължи въздържането от храна д-р Х.Шелтън отговаря така:
Оставете организмът сам да определи срока. С изчезването на апетита и завръщането на глада следва да се прекрати и гладуването. Езикът и зъбите се изчистват и дъхът на устата става приятен. При всички случаи това става преди да са изчерпани резервите на организма и да е наближила опасност от гладна смърт. Прочистването на организма обикновено се извършва за около 42 дни. При тежки хронически болести това е недостатъчно. Курсът след известен интервал от време може да се повтори. Поради различни причини не всеки може да издържи толкова дълго гладуване и в такъв случай 15-20 дни са достатъчни, ако се прилага периодически до изчезване на всички болести.
След приключване на гладуването се появява голям апетит. И за да не се преяжда е необходима силна воля и самоконтрол. Захранването продължава толкова време, колкото е продължило гладуването. След този период всичко се нормализира и опасността от преяждане минава.
През възстановителния период не бива в никакъв случай да се употребяват, риба, яйца, сол. Ако се появят през това време отоци на глезените, това показва, че сме преяли и за да се оправим се налага да спрем храната за един-два дни. Загубените килограми се връщат в границите на нормалното тегло, а то е височината на човека в сантиметри минус 100.
Целта на терапевтичното гладуване е да се възстановят нормалните функции на организма и да се отстранят причините за болестите, свързани на първо място с неправилния начин на живот. Ако след лечението човек заживее по същия начин, както и преди, бързо ще се създадат условия, които отново ще предизвикат заболяването. Преди всичко трябва да се погрижим да установим правилен начин на живот.
В глава 4 от своя труд за гладолечението проф. Николаев се спира на профилактиката.
Болестите, поразяващи сърцето, дихателните органи и др., пише той, се предизвикват от обедняване на химическия състав на кръвта и тъканите, и се появяват като резултат от така наречената „кисело-азотна диета” — типичното хранене, състоящо се от хляб, тестени изделия и варена храна в изобилие, при недостатъчна употреба на сурови храни. Това нарушава нормалното състояние на кръвта и тъканите по отношение на важни химически елементи.
Болестите, поразяващи възрастните и старите хора, като атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, артрити, диабет, заболяване на черния дроб, простатната жлеза и др., могат да се излекуват при правилен начин на хранене. Ние сме това, което ядем — гласи една древна поговорка.
През време на лечението е необходима консултация с компетентно лице. Важен дял при гладолечението заема захранването, което може да се осъществи по следния начин:
Първия ден се вземат сокове от плодове или зеленчуци на 2 часа по 100 г, разредени със 100 г вода или шипкова отвара.
Втори ден — също сокове на 3 часа по 150 г и 150 г шипкова отвара.
Трети ден — също сокове на 3 часа по 200 г неразредени.
Четвърти ден — закуска 1 портокал, обяд — два, вечеря — три, същите могат да се заменят с някакъв друг зрял плод.
Пети ден — закуска пак плодове, за обяд — зеленчукова салата без сол, масло, оцет или други някакви подправки.
Шестия ден — както и петия, само че количеството малко се завишава.
През седмия ден може да се взема нормално количество храна, която по-горе е вече описана в книгата на Атерхов. Пак с цел по-скоро да настъпи оздравяването, е необходимо с тези храни да се употребява ежедневно поне 0.5 кг пресни плодове и зеленчукови сокове, както пише в своята книга докторът по медицинските науки Норман Уокър.
В началния период на суровоядството се явява подуване на стомаха, отделяне на газове, което се дължи на това, че червата не разполагат още с необходимата флора. За да се облекчи това състояние е необходимо храната да се дъвче много добре и между храненията да се приема достатъчно количество течности.
Трябва да се обръща внимание на навременното изпразване на червата; в началния период то може да се подпомага с половинлитрова клизма, която се прави всекидневно по едно и също време. След нормализиране клизмите стават излишни.
За да може читателят да добие по-добра представа за лечебния ефект на горепосочения метод, е необходимо да ползва книгите на проф.Николаев, д-р Шелтън, Виктор Поше, Аре Веерланд, Бирхар-Бенер, Дрюз, Зонер, Норман Уокър, академик Микулин и др.
Лично аз след 42-дневно гладуване започнах да се храня по следния начин:
Първите седем дни вземах сокове от плодове, разредени 50% с чай от шипки 4 пъти на ден по 250 г на 3 часа. След това преминах постепенно само на сокове от плодове и зеленчуци, без да ги разреждам с чай. Закусвах с грейпфрут (2 малки или един по-голям) и така продължих 2 седмици.
След тези 14 дни започнах да консумирам и малки салати от марули, краставици и настъргани моркови, като продължавах да вземам и соковете. Така изкарах 3-та седмица.
През четвъртата седмица започнах да слагам по 1-1 1/2 лъжица покълнало жито в салатите, но без никакви подправки — сол, оцет или масло.
През 5-та седмица на закуска изяждах ябълка или портокал, а на обяд добавях към салатите и по един суров картоф. Сокове вземах 2 пъти на ден по 400 г.
Импулсите на глад, които се чувстват по време на захранването, не са стимулирани от нормалните здрави клетки, а от дегенериралите, безполезни и неактивни такива и от натрупаните в тялото отрови; с други думи, от самите болести, които погубват организма. Поради това точно чрез установяването и издържането на напора на чувството за глад, ние ще бъдем способни да елиминираме тези отрови, да се освободим от присъствието на безполезните клетки, да изградим необходимия комплект от активни клетки и да осигурим веднъж завинаги благословението на добро здраве. Всеки един час на отстояване на този глад е една извоювана победа в борбата ни против болестта.

ЧАСТ II
РЕЦЕПТИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ
НА СУРОВИ ЯСТИЯ

Д-р Дрюс и Валтер Зомер

ВЪВЕДЕНИЕ

3а да можем да приготвяме вкусни и хранителни ястия, най-добре е да се наблюдават желанията и вкуса на децата. Наблюдавайки ги, ние ще констатираме, че на тях много им се услаждат суровите корени и те ядат с удоволствие всички видове сурови плодове, особено ако са узрели и сладки. Понякога предпочитат и не съвсем узрелите плодове, с охота идат орехи и ядки, особено когато са съчетани със сочни плодове. Децата обаче съвсем инстинктивно избягват всяка комбинация от сочни плодове и зеленчуци. Те ядат с удоволствие жито, когато то е още меко в класа или е приготвено за консумация след накисване. Всички деца ядат с охота пресен житен квакер в комбинация с пресни плодове. От тези кратки указания става ясно как трябва да стане подбирането на хранителните продукти. Нека се опитат следните прости комбинации:
Маруля с настъргани орехи
Овесен квакер, стафиди без семки и смлени орехи
Ябълки с орехи
Няколко фъстъка с ряпа
Парчета от целина с фъстъци или смлени орехи
Домати с орехови ядки, смесени с малко мед
Овесен квакер със смлени орехи и прибавени ябълки или друг пресен плод
Листа от някакъв вид зеле, смлени фъстъци и настъргани корени от целина.
В първото издание на тази книга се яви една неяснота за новоначинаещите, която тук трябва да се поясни. Тя се състои в това, че дадените там количества (от 60 до 150 г) продукти за всяко ястие са се видели недостатъчни за мнозина, те са били недостатъчни за новоначинаещия, защото при днешното хранене цялото човешко тяло, всички тъкани са така изгладнели, че наистина трябва да се употребяват по-големи количества, отколкото дадените в първото издание, за да се преодолеят по-лесно и по-бързо първите преходни явления и да се задържи тялото силно и работоспособно. За да не се повтори тази грешка трябва да бъде казано още тук:
При преминаване към суровоядството яжте спокойно, така добре и толкова обилно, колкото е нужно, за да получите истинско чувство за ситост. Авторът знае от собствен опит, че в първите 4-6 седмици може да се консумира невероятно количество хранителни продукти, без да се явят храносмилателни смущения. След няколко месеца обаче склонността към много храна ще се ограничи и ще се появи една нормална нужда от такава, особено ако човек има добри зъби и може сам да надробява и дъвче своята храна. Във връзка с това веднага обръщаме внимание, че при промяна на хранителния режима човек не бива да се ограничава само върху отделни продукти, а трябва да се използва голямото разнообразие, което природата ни предлага през всяко годишно време. Защото „разнообразието е подправката на ястията”.

ТЕГЛОВНИ КОЛИЧЕСТВА

Всички рецепти в тази книга са така съставени, че тегловните количества на разните продукти в една комбинация дават една порция. За насищане на едно лице са необходими две порции. За приготвяне на храна за повече хора трябва да се умножат тегловните количества с числото на лицата, които ще се хранят. Но ако трябва да се поднесе само една порция за ядене, както е при опростеното суровоядство, тогава е необходимо тя да се допълни с малко силна храна или плодове.

ПРИБОРИ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ЯСТИЯТА

Суровоядецът обикновено приготвя своите ястия в кухнята си и за тази цел са му необходими следните съдове и уреди:
1. Една дъска за кълцане, голяма 30/50 см.
2. Един нож за рязане и наситняване на зеленчука.
3. Един нож за рязане на зеленчукови корени, като моркови, репички, ряпа, целина, мерудия, пащърнак, алабаш, картофи, краставици, тикви, твърди ябълки, круши и др.
4. Една орехомелачка за смилане на фъстъците, бадемите, пиниите, орехите и пр., както и за по-доброто смесване на различните прибавки.
5. Едно комбинирано ренде за стъргане на кокосови орехи, хрян, корени и пр., за получаване на сок от дръжките на рабарбера и пр.
6. Едно стъклено ренде за ябълки.
7. Една преса за лимонов сок от стъкло или порцелан.
8. Една разбивачка.
9. Една тортена форма, дълга 15 см.
10. Една малка форма за хляб.
11. Един съд за миене на зеленчуци и плодове.
12. Една голяма чиния за приготвяне на салата.
13. Едни кухненски везни марка „Цито" или др.
14. Една машина за мелене на зърното в къщи, за да имаме винаги прясно нужното грубо брашно от цели зърна или житен квакер.
15. Едно хаванче с чукче.
16. Една преса за овощен сок.

УПЪТВАНИЯ ЗА ПРИГОТВЯНЕ НА ХРАНАТА

В общоприетото днешно хранене хлябът служи предимно за насищане. Той е храна, която се приготовлява от зърната на житните растения.
Суровоядецът не трябва да употребява брашното от днешните мелници, които изхвърлят като трици най-важните и полезни хранителни вещества от зърната. Житните зърна трябва да се употребяват за храна така, както природата ни ги предлага с тяхната висококонцентрирана хранителна сила, дължаща се на съдържащите се в тях захарни вещества, масла, хранителни соли и витамини, които се намират предимно в триците. При суровоядството житните зърна трябва да се употребяват така, че от тях да не се изхвърля нищо, нито да се подлагат на нагряване чрез варене и печене, защото теориите на общоприетото учение за храненето, които поддържат становището, че при загряване разлагащото се нишесте става годно да се смила по-добре, се оказаха жалка измама. Вареното и печено нишесте преминава много лесно и в ненапълно преработено състояние в кръвоносната система, като в това състояние то представлява мъчно горим материал и много тежко бреме за дихателните органи. Не може да се изрази чудовищното напрежение, на което е подложен черният дроб при преработката на разложеното, разрушено и уж лесносмилаемо нишесте до употребима кръвна и мускулна маса. За неправилната обмяна на веществата, до която води консумацията на хляб е говорено доста, а тук ще покажем как се приготвят вкусни житни храни, без да се унищожава хранителната им сила.
Всички житни храни трябва да се дъвчат старателно и добре да се смесват със слюнката, защото чрез нея става превръщането на нишестето в захар.

I. ПРОСТИ ЗЪРНЕНИ ЯСТИЯ

Най-хубавите зърна пшеница, ръж или олющен ечемик се потапят във вода и се оставят да се накиснат през нощта, докато зърната станат съвсем меки. След това се изцеждат и сушат на слънце, а през зимата — като се оставят близо до печката. Приготвя се сос от мед и дървено масло /елей/, който се смесва точно преди поднасянето със съответното количество зърна:
60 г омекнали зърна, без други прибавки, се смесват с 15 г мед или дървено масло.
Тази комбинация се дава на деца, които желаят да ядат и имат време за дъвчене. Тя дава добра работа на зъбите и действа възбуждащо върху образуването на слюнката и вкусовите нерви, като освен това има редица други здравословни благотворни свойства. Тя възбужда храносмилателната дейност, предотвратява запека, поглъща отровите и бактериите в червата и пр. Ако е прибавено дървено масло, ястието трябва да се консумира с някакъв стипчив плод

1. Цели житни зърна за стари хора
Понеже при старите хора отделянето на слюнка не е достатъчно обилно, за да превръща напълно нишестето в захар, зърното, определено за храна на възрастните, трябва да се кисне дотогава, докато се покажат първите бели зародишни листенца. Чрез диастазата, която се получава в зародишните листенца, се извършва превръщането на нишестето в захар, което се използва и при получаването на малца. След като се появят белите кълнове, водата се отлива и се постъпва по гореописания начин. Така става възможно и старите хора със слаб приток на слюнка да смелят целите зърна.

2. Прост житен квакер
Зърна от пшеница, ръж или олющен ечемик се накисват във вода; промиват се няколко пъти, за да се отстранят всички нечистотии, заливат се с хладка вода и се оставят да престоят през нощта или докато станат съвсем меки. Преди да се покажат листенцата на зародиша, омекналите зърна се изваждат и се сушат чрез разстилане на кърпа дотогава, докато не остане нито една капка вода по повърхността на зърното. След това се прекарват през специалната мелачка и се получава мека маса, която се яде с удоволствие, особено ако е смесена с мед, тръстикова захар или с пресни плодове.
Омекналите зърна могат да се прекарат и мокри през мелничката, но след това трябва да се изсушат на слънце. Получената маса може да се поднесе във формата на питчици.

3. Зърнена силна храна
Зърнената силна храна може да се получи, като се смесят пресен неопечен житен квакер или домашно смляно грубо брашно с равно количество смлени ядки от черупчести плодове. Такава смес е винаги вкусна, при дъвчене тя възбужда по един особен начин слюнкоотделянето, така че не е никак трудно тази суха храна да се ослюнчи лесно и бързо, дори и ако човек не е свикнал с нея. Опитвайки дори само веднъж пшеничен или овесен квакер с настърган кокосов орех, всеки ще остане удивен от вкуса на комбинацията.

4. Силно ядково брашно /СЯБ/
50 г лимец (капладжа), пшеница, ръж, олющен ечемик или овес, царевица, смлени на грубо брашно.
(Обърнете внимание още веднъж върху това, че трябва да се употребява цялото зърно с всичките му обвивки. Полученото брашно не бива да бъде във вид на прах, но по възможност не трябва да съдържа и никакви парчета от зърното.)
50 г настърган кокосов орех, пинии, бадеми, фъстъци и др., настъргани или прекарани през мелачката, се смесват с по-горе посочените зърна и се поднасят в чиния.
Лимец – вид твърда пшеница

5. Силно ядково брашно /СЯБ/ от житен квакер
По същия начин може да се използва готовият житен квакер от овес, пшеница или ръж за получаване на гореописаното силно ядково брашно (СЯБ).
Тази смес от грубо зърнено брашно или квакер, със смлени ядки от какъвто и да е вид черупчести плодове*, се нарича СЯБ, което значи силно ядково брашно**.

6. СЯБ с плодове
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г наситнена ябълка или круша, слива или череша, мандарина, банан и т. н. Ябълката може така да се нареже и постави, че да представлява цвят. Ако искаме ястието да бъде особено вкусно, можем да го полеем с малко дървено масло или мед.

7. СЯБ с грозде
100 г СЯБ се смесват със 100-150 г грозде, според сезона. Ягодите, немското грозде, къпината, френското грозде, черниците, боровинките, гроздето и пр. дават съблазнителни комбинации.
Ако гроздовете са много кисели, подслаждаме с малко мед.

* Под черупчести плодове в овощарството се разбират тези плодове, които имат вместо месеста, черупчеста обвивка. Такива са: орехите, бадемите, лешниците, кестените и пр.
** Вместо черупчести плодове могат да се употребяват семената на следните маслодайни растения: слънчоглед, лен, сусам и мак, които не са споменати в книгата, но са отлична концентрирана храна.

8. СЯБ със сушени плодове

100 г СЯБ се смесват с 50 г нарязани на ситно смокини, фурми или круши. Ястието се поръсва със стафиди.
Сушените плодове предварително се накисват във вода.

9. СЯБ със сушено грозде
100 г СЯБ се смесват с 50 г сушени гроздови плодове, като боровинки, френско грозде или други, като те трябва предварително да се накиснат за малко във вода.

10. СЯБ с цветя
100 г СЯБ се поръсват с 30 г ситно нарязани цветове от глухарче (радика), латинка и други ядливи цветя.

11. СЯБ с домати
100 г СЯБ се залива със 120 г доматен сос (вж. сосове) и ястието се сервира.

12. Силна храна - 1
100 г СЯБ се смесват с 50 г ситно смлени или настъргани репички, моркови, зеле, алабаш, артишок, твърда тиква и картофи
Ако основа за тази храна са овесът или ечемикът, се поучава една действително силна храна за мускулите, мозъка, нервите, костите и въобще за цялото тяло.

13. Силна храна - 2
100 г СЯБ се смесват с 50 г настъргани продукти — корени от мерудия или целина, морков, сладки картофи, ряпа, цвекло твърд пъпеш и пр. Разбърква се добре, без сместа да става на каша, украсява се и се поднася.

14. СЯБ с мед
100 г СЯБ се разбъркват с 30 г мед. Плодовете са вкусна добавка.

15. Овесена силна храна
30 г бадеми или орехови ядки и 30 г предварително накиснати сушени плодове се нарязват и се смесват с 60 г цели овесени зърна без люспи. Сместа се поставя в дълбока чиния и се поднася. Тази комбинация не може да се приготви с друг вид зърно, освен с овес и олющена капладжа (лимец). Всички други житни храни са много твърди или нямат приятен вкус.
Това ястие дава отлична работа за зъбите и ги запазва хубави и здрави. То е много подходящо за растящите момичета и момчета, понеже съдържа всички нужни соли в обилно количество и във вкусна форма. (Добре е старите хора да използват квакер.)

16. Грахово ястие
60 г сушени плодове се нарязват и се смесват с 30 г грахово брашно. Прибавят се 30 г грубо брашно по избор и се поднася. Младите и зелени грахови зърна са единствените легуминозни зърна, които могат да се използват за това ястие.

17. Сладка царевица и плодове
60 г сладка царевица, смляна на грубо брашно, се смесва с 60 г сладки пресни плодове. Ако са големи плодовете се наситняват, а малките се разполовяват.
Това ястие е много полезно. Не трябва да се разбърква до кашкавост.

18. Орехов булгур
50 г цяла олющена пшеница и 50 г смлени орехови ядки (или настърган кокосов орех) се объркват леко и се поднасят с или без прибавки. Този орехов булгур се смесва с 50 г накиснати и наситнени сушени плодове. Получава се много вкусно и полезно ястие. Олющената пшеница е мека и с приятен орехов вкус. Децата я обичат, ако техният вкус не е вече извратен.

19. „Сечено брашно”
Приготвят се 100 г грубо брашно и 100 г фурми или смокини, стафиди без семки, сушени круши или други сушени плодове. Плодовете се нарязват на ситно, докато всичкото брашно поеме от влагата, продуктите се размесват и се поднасят. Получава се вкусна и полезна комбинация, която е за предпочитане пред сладкия хляб и тортите.
Заб.: Преди рязането оваляйте плодовете в брашно — така те няма да полепват по ножа.

20. СЯБ — торта
100 г СЯБ се разстила по стените на дълбока чиния и трапчината сред брашното се запълва със 100 г сос за пасти (вж. ,,сос за пасти”).

21. СЯБ —закуска
150-240 г от някакъв плод, отговарящ на годишното време, в комбинация с 60 г СЯБ е една идеална закуска.

22. Медено брашно
100 г ориз, сладка царевица или олющен ечемик, смлени на грубо брашно и 30 г мед се смесват и се разбъркват добре, докато всичкото брашно дойде в допир с меда. Другите житни видове изискват повече мед.

ПРОЧИСТВАЩИ ЗЪРНЕНИ ХРАНИ
Ръженото брашно, смокините и орехите във вид на СЯБ или приготвени като ръжено-смокинена питка имат полезно очистително действие поради високото съдържание на целулоза в ръжта и многобройните безвредни семки в смокините. Ръженото брашно, което ще се употребява с очистителна цел, трябва да се смели по-грубо отколкото другите брашна, защото иначе се слепва в устата и образува топки, които не могат да се ослюнчат добре. Ръженият квакер е за предпочитане пред смляната ръж, но при приготвянето той не бива да се загрява.

БРАШНА, БОГАТИ НА МИНЕРАЛНИ СОЛИ
Тези брашна са нещо ново в науката за хранителните продукти. Получават се от сушени листа, корени на сладки треви и листни зеленчуци, които са богати на органични соли, и се смилат с житни зърна. Това брашно се смесва с равно количество настъргани орехи и смлени пинии и се поднася като СЯБ. То е много полезно, особено когато не се намират пресни земни листни зеленчуци. Една чиния от това брашно, което съдържа 15 г сушени листа или зеленчуков прах, е равносилно на салата от 120 г пресни зеленчуци и дава същото чувство за ситост. То би трябвало да се употребява като заместител на чая, като очистващо и засилващо кръвта средство, защото то е по-хранително, по-полезно и се понася по-добре отколкото екстрактите, получени чрез попарване, понеже органичните соли не са разложени и минерализирани чрез варенето. Освен това не е разрушено и лечебното действие на хлорофила и целулозата. Киселецът, магданозът и цвекловите листа трябва да се очистят от дръжките и тогава да се сушат на слънце. Дръжките се нарязват много ситно и се сушат дотогава, докато станат лесно трошливи, преди да се смесят и смелят със зърната. Дръжките на манголда са тъй богати на хранителни соли, че те често кристализират по външната страна на изсушените листа.
30 г от сушените листа или дръжки се смесват с 90 г олющен овес или пшеница и се мелят като за СЯБ. Сушените листа на целината, мерудията, ягодите, слеза (лекарския), детелината и други сладки чаени треви имат преимуществото, че лечебно им действие в прясно или сушено състояние (непопарвани) превъзхожда попарваните екстракти и те не дразнят и не обременяват отделителните органи. Употребяват се по гореописания начин. Корените от целината и мерудията трябва да се нарежат по възможност най-ситно и да се изсушат напълно, преди да се преработят в брашно. Те се стриват като листата и придават на ястията чудесен вкус.
Да се внимава:
Различните видове зърнени храни не трябва никога да се ядат с пресни зелени листни зеленчуци, защото се появяват храносмилателни смущения, силни газообразувания и неприятна миризма, която напомня на кравешки обор. Зърнените храни обаче си подхождат с кореновите зеленчуци (моркови, ряпа и пр.).

ІІ. ПЛОДОВЕ И ПЛОДОВИ ДЕСЕРТИ

Плодовете и плодовите десерти трябва да се ядат:
1) Преди ядене 1 час или най-малко половин час, за да се асимилират пълноценно от организма и да въздействат максимално ползотворно.
2) Като закуска сутрин — да се приемат само плодове
3) Като втора закуска — в 10 ч. и в 16 ч.
4) За вечеря — само плодове.
Плодовете трябва да се консумират най-малко един час след приемането на зеленчукова салата или белтъчна храна.
Обикновено се счита, че плодовете трябва да се използват като десерт след ядене. Съгласно най-новите изследвания и принципите на разделното хранене плодовете са най-полезни, когато се приемат самостоятелно, без да се смесват с други храни.
Плодовете са съвършена храна за човека, определена му от природата. Те не могат да бъдат „подобрени” нито по вкус, нито по полезност с каквото и да било изкуствено средство. Затова нека всички привикват да ядат различните видове овощия и грозде в прясно състояние — така, както природата ни ги предлага. Плодовете са особено приятни, ако се консумират в комбинация с ядки от черупчести плодове. През лятото сочните гроздове не трябва да се разрушават чрез варене, стерилизиране и пр., а е най-добре да се ядат пресни, направо от градината, по възможност в по-големи количества. Тогава те, ако са добре узрели, са най-лесносмилаеми и най-полезни за тялото. Предлагаме ви някои изпитани плодови десерти.

1. Плодов десерт
Вземат се 100-180 г ягоди, череши, боровинки, малини, френско грозде, ябълки, круши, сливи, праскови, кайсии, дюли, мандарини или други плодове, отговарящи на годишното време. Разполовяват се или се наситняват и се смесват с 50 г смлени бадеми, орехи или други ядки. Ако е безвкусно, ястието се залива с 30 г мед.

2. Ябълкови или крушови резенки
100-150 г ябълки или круши, нарязани на резенчета, се поръсват със 75 г лимонено ядково сирене или масло (вж.„ядково масло и сирене”).

З. Сливов десерт
125 г сливи с извадени костилки, с или без ципа се бъркат до получаване на каша. Прибавят се 45 г пинии или лешници.

4. Прасковен десерт
100 г праскови и 50 г кайсии без костилки, настъргани ябълки или круши, наситнени сливи и 50 г смлени пинии, фъстъци или други ядки се смесват и се поднасят.

5. Пълнени праскови
5 праскови се обелват и се разполовяват. Костилките се изваждат и кухината се пълни с 50 г пинии или смлени бадеми, 70 г орехово масло и се поднасят.

6. Смесен плодов десерт
100 г ябълки или банани, 100 г грозде или други гроздови плодове, отговарящи на годишното време, се смилат и ястието се поднася.

7. Зимна плодова каша
Вземат се 100 г сушени плодове, измиват се и се нарязват на ситно. Заливат се със 150 г вода, докато омекнат, и към тях се прибавят 50 г пинии или други смлени ядки или настърган кокосов орех и се поднася.

8. Зимен десерт - 1
100 г ябълки, банани или мандарини на парченца се смесват с 50 г стафиди, смокини или фурми, нарязани на ситно. Към тях се прибавят 50 г смлени или счукани орехови или други ядки, след което ястието се поднася.

9. Зимен десерт - 2
Приготвят се 50 г нарязани смокини, 50 г наситнени фурми, 50 г стафиди и 50 г настърган кокосов орех или други счукани ядки. След като се измият и накиснат, те се смесват и ястието се поднася. Вкусът му става особено приятен, ако се използва заливка от 50 г кокосово мляко.

10. Зимен десерт - 3
В по-голям съд се поставят 100 г стафиди, смокини, фурми или други сушени плодове и 50 г орехи или пинии, паранаст, лешник, кестени или смесени ядки и се сече всичко заедно. Ястието се поднася отделно или комбинирано с пресни плодове и силно ядково брашно.

11. Плодово пюре
Нарязват се плодове по избор, след което се смачкват до получаването на пюре. Прибавя се ситно нарязано ендрише. Поръсва се със счукани орехи, фъстъци или бадеми и по желание канела. Пюрето е много ценна храна за децата.

12. Бананово пюре с кисело мляко
Нарязваме няколко банана на ситни парчета и ги смачкваме. Банановата каша смесваме с кисело мляко и поръсваме със счукани орехи.

13. Компот от сурови плодове
В купичка изстискваме 2-3 парчета лимон и един портокал, по желание разреждаме с вода. Нарязваме на ситно два банана или други сладки плодове като ягоди, круши, зрели праскови или кайсии. Полученият компот е много подходящ за диабетици и при диета за отслабване, тъй като киселините неутрализират фруктовата захар.

14. Плодови сокове
Натурален плодов сок можем да получим чрез изстискване със сокоизстисквачка. Те не трябва да се подслаждат нито с мед, нито със захар. Плодовите сокове се консумират пресни, тъй като при престояване губят част от полезните вещества.
Плодовите сокове трябва да се консумират така, както е посочено по-горе за плодовете — самостоятелно.
Особено полезно за организма е провеждането на сокова диета — дни, в които приемате само сокове. Количеството трябва да бъде 1,5 до 2 литра. Чрез соколечението организма се пречиства, освобождава се от излишните килограми, подобрява се самочувствието. Соколечението може да се проведе от 1 до 7 дни — с изключение на диабетиците.

15. Натурално газирано питие — лимонада
В чаша с вода се изстисква половин лимон. Разбърква се с малка лъжичка, на края на която има сода за пиене и започва да шупти. Тази газирана лимонада прекрасно утолява жаждата и стопява мазнините и тлъстините.

16. Натурално плодово газирано питие
Когато ядете ябълки, круши, праскови не изхвърляйте обелените кори и остатъците — събирайте ги в един буркан и заливайте с вода. Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете буркана в хладилника. Настържете малко кора от лимон или портокал. Така ще имата прекрасно газирано питие.

17. Шипково газирано питие
Напълнете един голям буркан до 1/4 част с шипки и напълнете догоре с вода. Оставете при стайна температура да ферментира, след което поставете в хладилника. При употреба :прецедете.

18. Плодов ликьор
В чаша прясно изстискан плодов сок прибавете една супена лъжица ракия и подсладете с половин чаена лъжичка мед. Получава се плодов ликьор.
Друг начин за приготвяне: В една купичка нарежете на ситно плод като праскова, кайсия, вишна, ягода и др. Размачкайте плодовете и залейте с една кафяна чашка ракия или водка. Оставете да престои няколко дни. След това прецедете през цедка плодово-алкохолната каша и разредете с вода. Подсладете с 1/2 чаена лъжичка мед. Получава се по-гъст ликьор.

III. ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ

При промяна на храненето пресните листни и коренови зеленчуци имат широка приложение, защото тъкмо те помагат по чуден начин за прочистването на кръвта от отпадните вещества при обмяната и за подновяване и възстановяване на клетките на тялото. При всички видове болести, особено при тези, които са предизвикани от излишък на пикочна киселина в кръвта, необходимо условие за лекуване дори и на хронични болести, наред с горещите бани, е обилното ядене на листни и коренови зеленчуци. Но понеже при преминаване към суровоядство много домакини са безпомощни и не знаят какво да приготвят от пресните и сурови зеленчуци, тук ще посочим накратко различните начини за приготвяне.

ПРИГОТВЯНЕ НА САЛАТНИТЕ ЛИСТА И КОРЕНИ

При въвеждане на начинаещия в принципите на природосъобразното хранене е нужно да се дадат и някои упътвания за чистенето и приготвянето на салатните листа и корени. Всички корени, чиято кора има забележителен, съблазнителен вкус, като ряпа, пащърнак, целина и пр., трябва първо да се чистят, да се мият с четка и сушат, за да станат годни за употреба. Корени като морковите се остъргват лесно. Младите сладки картофи и артишокът само се изчистват и измиват, а старите се обелват. Картофите трябва винаги леко да се белят, защото под ципата им се намира едно неприятно етерично масло, което силно дразни мирисните нерви на повечето хора, като на по-чувствителните причинява главоболие. Ряпата и алабашът имат твърда дървесна кора и затова те също трябва да се белят.
Вътрешните, запазени листа на зелевата глава не трябва да се мият. Листата на едрата латинка, младите липови и яворови листа са чисти, освен ако се берат от много ниски храсти. Салатите и салатовите зеленчуци, които са замърсени с пясък и пръст, трябва да се мият по няколко пъти, за да не остане прилепено нито едно зрънце пясък. Дръжките на младата главеста салата (марулята) не трябва се хвърлят, а трябва листата да се отделят и измиват едно по едно. Няма нищо по-неприятно при ядене на една салата от схрускването на някоя песъчинка.
Салатните зеленчуци, които се режат и комбинират с ядки от черупчести плодове, трябва старателно да се изцедят от водата, в която са мити, защото в противен случай салатата добива воден блудкав вкус. Най-добрият начин за сушене на салатовите листа е следният: мокрите листа се нареждат едно по едно върху кърпа, завива се от единия край към другия и се натиска леко, за да може кърпата да попие почти всичката вода.
Краставиците само се измиват. Доматите за салата не се белят. Тези упътвания са достатъчни за общи цели, а специални такива се дадени в отделните рецепти.

САЛАТНИ ЯСТИЯ И ТЯХНОТО ЗНАЧЕНИЕ
Всеки знае, че за съвършеното ухо на културния човек е по-приятно хармоничното съчетание на тоновете, отколкото звученето на само един прост тон, както и гледането на хармонично съчетание на цветовете е приятно и радостно за окото. По същия начин вкусовите и мирисните нерви се възбуждат от хармоничното съчетаване на различните подправки. Най-важното при съставянето на комбинации от твърди хранителни продукти е организмът да има голям избор от нужните му хранителни вещества и соли. Продуктите трябва да се комбинират по такъв начин, че да се получи едно вкусно и полезно ястие.
Нежните, сочни и меки зеленчуци се нарязват на едро, за да дадат нужната работа на зъбите, а твърдите, напротив, трябва да се раздробят чрез настъргване или смилане. Една добре подбрана комбинация ще даде добра работа на всички храносмилателни органи.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ПОСОЧЕНИТЕ ПОДПРАВКИ

В тези упътвания са дадени само полезните и хранителни подправки — зеленчуци за подправяне на ястията. Най-добре познати, широко разпространени и употребявани са: зелени листа от целина, мерудия, копър, чесън, лук, праз, хрян, чубрица, риган, естрагон (див пипер), босилек, анасон, розмарин и градински чай (салвия). Ако някои от посочените подправки липсват или поради годишното време не могат да се набавят, готвачът е свободен да си избере съответна допълнителна такава. Щом веднъж е разбрана основната идея па природосъобразното хранене, вече лесно могат да се направят някои подобрения или промени в зависимост от предпочитанията на отделните лица, защото всички тук посочени комбинации трябва да се разбират само като образци, своеобразно ръководство за новоначинаещия.

ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ЯДКОВОТО МАСЛО
Хубавото, получено по студен начин, масло от ядките на черупчестите овощия, както и маслиненото масло са най-добрите и вкусни масла за ястия, ето защо те трябва да се употребяват, където е възможно. Но ако такива масла липсват или са много скъпи, те могат да се заместят с памуково, слънчогледово, маково и други растителни масла. При това трябва винаги да се помни, че всички масла, претърпели топлинна обработка, за да се изтеглят от маслените семена, са загубили своята ценност за здравето и са по трудносмилаеми, отколкото студено пресованите.

ПРОСТИ ЗЕЛЕНЧУКОВИ САЛАТИ

1. Маруля с ядки
В една по-голяма чиния се поставят 120 г измити листа от маруля. Сервира се заедно с малка чинийка с 30 г лешници, фъстъци или други ядки. Салатата и ядките се ядат заедно.

2. Листни зеленчуци и ядки
150 г къдрави листа от латинка или листа от глухарче, индивия, младо нежно зеле, обелен алабаш, нежни глави от цветно зеле, или обелена ряпа, измити и изсушени върху кърпа, се поднасят с 50 г фъстъци или пинии, орехи или парнас. Дъвчете по една или повече ядки с всяка хапка и ще се изненадате от чудесния вкус на соковете при дъвкането.

3. Проста салата от цвят
60 г цветчета от глухарче (радика), смесени с парички или ружа, лекарски слез, алтънка или други ядливи цветове се поднасят с 30 г смесени ядки.


4. Репички и ядки
100 г репички се поставят върху лист салата и се поръсват с 50 г фъстъци или други ядки.
Ако се съчетае ослюнченият ядков сок със сока от репичките или ряпата, и най-лютивата ряпа вече не е тъй остра, а приятна.

5. Корени и ядки
100-150 г морков, пащърнак или сладки картофи се поднасят с 50 г фъстъци или други ядки и се получава хубав вкус, ако се дъвчат заедно орехите и корените.
Такива ястия засилват и освежават целия храносмилателен канал и лекуват гниенето и ферментирането в стомаха, при условие, че се избягват всички варени нишестени храни. Неварените корени не могат да ферментират, а орехите свързват киселината в стомаха.

6. Лук и орехи
Около 50 г млад зелен лук с добри пера се поднася заедно с 10 г фъстъци или други ядки. Дъвченето на ядки с лук дава превъзходен вкус и не се образува лоша миризма.

7. Бакла и ядки
50 г олющени зърна от бакла се смесват с 30 г пинии, фъстъци или други ядки. Всяко зърно се дъвче с по една ядка и скоро това ястие става предпочитано.

8. Млад грах и ядки
50 г млад грах се смесва с 30 г орехови или други ядки, но не и фъстъци.

ПРОЛЕТНИ САЛАТИ

9. Салата от киселец
Приготвят се 80 г листа от киселец, нарязани на ситно, 50 г (счукани фъстъци или пинии, настърган кокосов орех или други смлени ядки и 15 г мед или масло (може да се използват и двете заедно).
Всичко се смесва добре и се поднася. Ако киселецът се отглежда в градина, трябва да се внимава да не даде семе и тогава ще има нежни листа за през цялото лято.

10. Салата от лапад
50 г ситно нарязани листа от лапад, 50 г фъстъци, смлени пинии или настъргани орехи се смесват и се поднасят.

11. Салата от овчарска топбичка
Тази салата се приготвя като салатата от лапад. Овчарската торбичка се бере дотогава, докато избие в семе.

12. Лапад с орехи
За ястието са необходими 50 г ситно нарязани листа от лапад, 50 г смлени фъстъци и 100 г рабарберов сок. Всичко се смесва и се бърка до получаването на каша. Украсява се с няколко листа от лапад и се поднася. Лъжицата, с която се бърка и яде, трябва да е дървена или от безвреден материал. Ако ястието се нуждае от подправяне, се прибавят 15 г мед или масло.

13. Смесена салата от глухарче
Приготвят се 50 г ситно нарязана маруля, 50 г листа от глухарче, 50 г киселец — листа и дръжки, 30 г настъргани репички и 50 г счукани или смлени ядки по избор. Поставя се всичко заедно и се подправя с малко мед и масло. Украсява се и се поднася.

14. Салата от цветовете на глухарче
Една стиска от цветовете на глухарчето се поставят върху дъска и се нарязват на ситно. Прибавят се 50 г настърган кокосов орех, фъстъци и счукани или смлени бадеми. Всичко се смесва добре и се поднася, украсено с няколко цветчета. Това е една много вкусна салата. Глухарчето цъфти за втори път през септември и октомври.

15. Смесена салата
Необходими са 100 г листа от салата, 30 г млад чесън или пера от лук, 115 г къдрава градинска латинка, 50 г пинии или други ядки. Зеленината се нарязва на ситно, смесва се добре, ядките се настъргват върху салатата и се полива със 100 г сок от рабарбер. Поднася се така или като се смесва на каша.

16. Салата от репички
100 г нарязани или настъргани репички се смесват с 40 г фъстъци, бадеми или други ядки, счукани или смлени. Салатата се украсява с няколко тънки резенчета и се поднася.

17. Салата от маруля
100 г ситно нарязани листа от маруля, 30 г надребнен лук и 50 г орехи, счукани или смлени, се смесват добре и се заливат с 30-60 г кокосово мляко или масло.

18. Пудинг от репички или ряпа
За пудинга са необходими 100 г репички или настъргана ряпа, 25 г подправки, 1/2 чаена лъжичка смлени кимионови семена, 50 г смлени бадеми, фъстъци, пинии или други ядки. Продуктите се смесват и се бъркат до получаване на каша.

19. Бял равнец в крем от ядки
Приготвят се 30 г млади листа от бял равнец, нарязани възможно най-ситно, 30 г смлени фъстъци, 60 г рабарберов сок. Всичко се разбива на каша и се смесва с 15 г мед и 15 г масло. Подправя се с маслото и се поднася.

20. Маруля и листа от целина
100 г ситно нарязана маруля и 75 г надребнени листа от мерудия (магданоз) се смесват и се поднасят със 100 г меден сос (вж.„салатни сосове”).

21. Салата от алабаш
100 г ранен алабаш, настърган или нарязан и 30 г ситно нарязани лукови пера или 60 г листа от салата се смесват със 75 г настърган кокосов орех, смлени орехи или бадеми. Ако салатата е приготвена с орехи, се прибавят и 30 г мед или масло за подобряване на вкуса.

22. Салата от ряпа и млад фасул
50 г настъргани ряпа, алабаш или моркови се смесват с 50 г нарязан млад фасул и 50 г млени фъстъци или бадеми и салатата се поднася.

23. Млад грах в орехов крем
Приготвят се 100 г зърна от млад грах, 30 г ситно нарязани подправки-зеленчуци, 60 г смлени фъстъци или други ядки и 120 г рабарберов сок. Смесват се, бъркат се до получаването на каша и се поднасят.

24. Подобрена сладка салата
50 г листа от салата, 50 г млад фасул и 25 г лукови пера се нарязват и се смесват добре. Заливат се с 25 г мед и салатата се поднася.

25. Спанакова салата
За салатата са необходими 50 г спанак, 25 г лукови пера, праз, чесън, магданоз или целина и 50 г фъстъци или бадеми. Зеленината се нарязва на ситно, а ядките се смилат. Всичко се смесва добре и се поднася. Може да се подправи с 120 г рабарберов сок.

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена

8-Триграми