Диагностициране в китайската медицина

Лекарят използва гледане, слушане, помирисване и допир, както и разговаря с болния, за да може максимално да събере всякаква информация, свързана с болестта и съответно да назначи лечение. Диагностицирането обхваща определяне на болестта по гледане, помирисване, разпитване и допир. Те трябва да се използват комплексно и само така може да се получи правилна картина на болестта.

Диагностициране чрез гледане

Диагностицирането чрез гледане се извършва според теорията за вътрешните органи и меридианите. Външните части на човешкото тяло са тясно свързани с вътрешните органи, ако във функционирането на органите настъпят някакви промени, те със сигурност ще се провят външно като настроение, цвят, форма, състояние и др. Затова чрез наблюдение на промените във външността и състоянието на петте сетивни органа може да се определят промените във вътрешните органи.

При конкретното прилагане, може да разделим на преглед на настроението, на цвета на лицето, на формата и състоянието, на петте сетивни органа.Според различните промени в цвета на лицето и езика може да се разберат промените във вътрешните органи.

Диагностициране чрез слушане и помирисване

Диагностирането чрез слушане и помирисване на основата на гласа и миризмата на тялото на болния може да определи болестта.

Чрез слушане на гласа на болния може не само да се определят промените в гласовите органи, но и в други вътрешни органи. Слушането обхваща: глас, дишане, кашляне, хълцане и др.

Помирисването на телесната миризма се разделя на помирисване на тялото на болния и на стаята на болния. Смята се, че токсините в органите пораждат специфична миризма, която може да се усети.

Диагностициране чрез разпитване

При диагностицирането чрез разпитване лекарят посредством диалог разпитва болния за зараждането и развитието на болестта, състоянието към момента, предприетото лечение. Това се прилага за трудни за установяване подробности от заболяването, които нямат външна проява, а чието допълване ще допълни историята на заболяването или ще даде важна нишка за установяване на болестта.

Диалогът с болния включва общи въпроси по оплакванията, история на болестта, състояние към момента, личен живот, родови заболявания и др. Състоянието към момента обхваща дали болният чувства студ или горещина, състояние на съня, чувства и отделяне на урина и фекалии.

Диагностициране чрез допир

При диагностициране на болестта лекарят с ръка опипва и натиска тялото на болния. Тук влизат взимането на пулса и извършване на натиск. Чрез пулса може да се разбере промените вътре в организма. Чрез натиск с ръка на някои части на болния пък може да се разбере за промени в дадената част и съответно да се направи заключение за заболяването там и степента на сериозност.

Още...

«Човешкото тяло само e лекар на своите недъзи» (Хипократ)

Ще опитам да обясня какво е ТКМ (традиционната китайска медицина) с няколко примера. Цялата световна живопис има една основа седем цвята и множество полутонове. Стилът се диктува от състоянието на душата на автора, от неговото възприятие за света. Светът е познал Рафаело и Рембранд, Пикасо и Ван Гог. Но никой не сравнява кое и кой е по-добър.

Светът на музиката е многообразен: класика и рок, шансон и шлагер, но ако се замислим: целият принцип на музиката е в седемте ноти. Само седем. Ни повече, ни помалко. А веднага става ясно какво произведение слушате. Даже понякога не е важно, каква именно музика звучи в момента, ако тя е съзвучна със състоянието на душата ни и на настроението ни, и светът се преобразява. Всичко гениално е просто.

Също така гениално проста и разбираема е и основата на ТКМ: «Да лекуваш означава да махаш от организма вредното и да му даваш това, което не му достига» (Хипократ). Гениалността на традиционната китайска медицина (ТКМ) е описана през вековете като ноти седем главни учения, всяко от които е важна и неотменна част от цялостната теория на китайската медицина:

1. Учението ин-ян.

2. Учение за плътните и кухите органи.

3. Учението за ци, кръвта и соковете на тялото.

4. Учението за връзките (меридианите) в организма.

5. Причините за болестите и техните прояви.

6. Механизмът на развитие на болестите.

7. Профилактика на заболяванията.

В музиката има не само седем ноти, има и октави, където звукът е по-слаб или по-силен,по-нисък или по-висок,по-тих или по-гръмък.

А в ТКМ – има четири метода на поставяне на диагноза: преглед, изслушване, разпитване, опипване. В музиката има и минор и мажор, диез и бемол. В ТКМ – има осем принципа на диагностика:

повърхностно и вътрешно,

хлад и жар, пустота –пълнота, ин или ян.

Всичко гениално е просто.
При излишък трябва да премахнем, при недостиг на енергия в канала – да попълним, да повдигнем или да спуснем, да премахнем жарта или да дадем топлина при студ.
И не е сложно да решим. Не лекуваме болестта, а даваме здраве. Не се борим със злото, а умножаваме доброто. Привеждаме в норма, в ред.

Запазването на реда, а не поправянето на безпорядъка е висш принцип на мъдростта. Организмът сам се лекува, важно е да му помогнем, а не да му пречим.

Да не нарушаваме равновесието на човека и природата. Природата я е имало, има я и ще я има, но нас ще ни има ли? Всичко, създадено от пиродата е съвършенно.

Човекът е единственото живо същество с болести и дефекти, предизвикани от собствения му разум.

Днес физиолозите казват, че проблемът не е вече във въвеждане на лекарствата в организма, а как да ги изведем оттам.

Въведените в организма антибиотици много силно подтискат имунитета. Щом човек ги приеме в организма, той веднага влиза в борба с тях. В тази борба антибиотиците изгарят 90 % от енергията на имунната система.

Всяко заболяване е съпроводено с отслабване на имунитета. Затова често за причина на заболяванията лекарите смятат понижението нивото на имунната система на човека.

През всички епохи медицинската наука е придавала голямо значение на това свойство на организма. Важна функция на имунната система е различаването на своите от чуждите тела, разпознаване и приемане на съответните действия срещу всякакви вещества, които нямат място в организма, в това число и аномални и повредени.

При определянето на това, кое принадлежи на организма, и кое не, имунната система обръща особено внимание на детайлите на химията на белтъците, т.к. от всички молекули, съставляващи живите организми, белтъците са най-характерни и най-специализирани.

Подобно на нервната система, имунната система е способна да се учи. Тя анализира своя опит, запомня го и предава на бъдещите поколения клетки. Доколкото нейните тъкани са много активни и силно въвлечени в процеса на информация, клетките и се делят много бързо и са извънредно подложени на повреди от такива видове енергии и материи, които могат да изменят (мутират) ДНК.

Много години имунолозите твърдяха, че имунната система е единствената автономна система на организма, работеща независимо от външното влияния и въздействие. И едва днес вече казват, че това не е съвсем така. Нито една система в организма не е автономна. Всички системи са взаимосвързани, особено с нервната система.

Младата наука психоневроимунология свидетелства за взаимовръзка на ума, нервната и имунната системи..

В ТКМ има 5 състояния гняв, радост, размисъл, мъка, страх.

Нервната, имунната и ендокринната системи се намират в постоянна биохимична връзка, обединени от мрежа пептидни хормони.

И така, имунитетът – това е защита на организма от постъпващата информация, чужда и ненужна за организма. А информацията – това са сведения, предаващи се от один обект на друг. Човекът е един обект, а околния свят – друг обект.

Информацията, която постъпва отвън, трябва да съответства на генетичния код, т.е. на онази информация, която е заложена в човешкия организъм. Ако това не стане, настъпва дисхармония или изкривяване, т.е. болест. Човекът получава информация от околния свят, изпълнена с енергия, и първа с информацията отвън «се среща» енергосистемата на човека.

В ТКМ това е «Вей Ци». В Аюверда аурата.

ПРИЧИНА ЗА ЗАБОЛЯВАНИЯТА НА ЧОВЕКА Е НЕГОВОТО СЪЗНАНИЕ

От гледна точка на ТКМ – ако се спазват законите на Природата, човешкия живот би бил с продължителност 180 години.

Пред мен е последно издание на вестник, където са публикувани данни за Одеска област за средната продължителност на живота на населението включително всички видове смъртност при мъжте 49,7 години, при жените 51,1 години. Световната Организация за Здравеопазване определя четири основни фактора, влияещи върху здравето на човека: Генетични фактори (наследственост) – 20 %. Състояние на околната среда (екология) – 20 %. Начин на живот – 50 %. Медицинско осигуряване – 10 %.

«Хората не умират, хората убиват сами себе си». (Сенека).

А някои от тях…просто не попречват на това. В древна Индия изгаряли на клада лекаря, който не е успявал да се излекува сам, а лекаря на китайския император е бил убиван веднага, щом императора се разболее.

Скрижалите на източната медицина са създадени от живота и скрепени с кръв, шлифовани от вековете. «Лекарят от бъдещето няма да дава лекарства, а ще привлича вниманието на пациента към грижата тялото му, към търсене на причините и начина за предотвратяване на болестта.» (Томас Едисон).

Здравето ни, както показва световната статистика, зависи от медицината само 10 %. И не поради това, че медицината е несъвършенна, и не е в състояние да ни помогне, или не и достигат средства, за да може с нейна помощ да се избавим от болестите си.

Всичко е доста по-просто: вашето здраве зависи 90 % от вас самите. Именно тези 90 % са във вашите ръце. За лечение в практическата медицина се използват два варианта на действие: тактика и стратегия. В критични ситуации се използва тактика (реанимация, лекарствена терапия, хирургическа операция и др.)

В стратегията се използва целта – достигане на абсолютното здраве. Абсолютното здраве е хармония. Стратегията на здравето се строи не върху отстраняване симптомите на болестта, а върху отстраняването на първопричините за нея.

Всяко нещо си има причина и следствие. И всеки трябва да държи сметка за това. Всеки трябва сам да отваря Вратата пред себе си. Най важното за човека е неговият живот.

Животът е развитие. А развитието е възможно само ако човек взаимодейства с околния свят.

По такъв начин здравето на човека зависи пряко от неговото отношение към околния свят. За да е здрав, трябва да се лекува не само физическото тяло, но и съзнанието.

Осъзнаването на причината на заболяването через възприемането на света, като цялостна система е пътят към здравето и профилактиката на заболяванията.

Човекът взаимодейства с околния свят съзнателно на всички седем нива от своя живот. За да се изяви хармонично в околния свят, т.е. за да бъде здрав на всичките нива от живота, той трябва да знае, какво е Истина.

Да осъзнава човешката Личност. Да разбира, какво е Душа. Душата контролира:

сърцето,

черния дроб,

бъбреците,

далака,

белите дробове.

Заболяванията на тези органи показват качеството и състоянието на Душата. Биологически погледнато, болестите на Душата се отразяват на нивото на имунитета, на работата на жлезите с вътрешна секреция.

Всичко, което Душата управлява, може да бъде уязвимо:

Тялото е храм на Душата.

Очите са огледало на Душата.

Сърцето е любимо място на Душата.

Кръвта е качеството на Душата.

Чувствата са работните инструменти на Душата.

Жлезите с вътрешна секреция – контролният орган на Душата.

Периферната нервна система е каналът на Душата.

Имунитетът е паметта на Душата.

Интуицията – силата на Душата.

Впечатленията са храна за Душата.

Болестите са подтиснатият живот на Душата.

Китайската цивилизация е наясно с дуализма на конкретизацията, системността и познанието, ярката индивидуалност и вглъбеност.

Китайската традиционна медицина е една от най-древните в света. За разлика от други традиционни медицини, китайската успява да запази до наши дни специалната си литература и традиция за предаване на знанията от учител на ученик.

За няколко хилядолетия китайската медицина е натрупала повече от 20 хиляди ръкописни труда.

Китайските философи и лекари са разработили учението за двете неразривни и противоположни начала на Вселената – мъжкото «Ян» и женското «ИН», които отговарят за духовната и физическа хармония на Света като цяло и човешкия организъм в частност.

Божествената сила, подтикваща света към развитие (в това число и човека) е енергията «Ци».

Материална и духовна база на Вселената са Петте Първоелемента.

Болестта се е определяла от китайските лекари като нарушение на енергобаланса в Петте Първоелемента на човека по две главни причини:

1) Нарушение на взаимоотношенията между човека и околната среда?

2) Нарушение на взаимоотношенията между системите на самия организъм. (Системен подход).

Лекарите от Древен Китай са смятали, че при всяко заболяване в патологичния процес неизбежно е въвличан целия организъм, като едно неделимо цяло, и при изменението на функцията на един орган се изменят функциите на всички други органи и системи. (Цялостност).

Като цяло, китайската медицина се отличава с косвеност и догматизъм. Тя е избягвала непосредственото наблюдение и експерименти и в течение на векове не е претърпяла съществени изменения. Пулсът е играел основна роля в диагностиката. Известни са двеста разновидности на пулса, 26 от тях са означавали приближаване на смъртта.

Традиционната китайска медицина (ТКМ) е наука за полупроводниците на времето, каквито са хората, и за законите на пропускането на времето през човешките системи.

12 канала на човешкия организъм са дванадесетте съда, през които пулсират времевите вълни на дванадесетте месеца, дванадесетте двучасови цикъла, дванадесетте години и други вълнови периоди, притежаващи ритмична структура с различна продължителност и кратност.

Системата от вътрешните приемници на деветте отверстия на човешкото тяло са програмирани по такъв начин, че след раждането на света равновесието на пустотата и пълнотата, топлината и студа, тьмнината и светлината, постепенно стават все по-неустойчиви, поради неясното отчитане на времевите вълни по 360 ключови точки на 12 основни канала.

В резултат се нарушава ритъма на прием на храна и напитки, хлад и жар, движение и покой. Организмът започва да боледува. (Цикличност).

Материята има 5 енергетични състояния: огън, земя (почва), метал, вода, дърво, поляризирани от понятията «ин» и «ян».

Основният принцип на терапевтично въздействие на биологично активните точки и меридиани се състои именно във възстановяването на динамичното и хармонично равновесие между тези субстанции.

В числото на техниките на лечебно въздействие върху организма са:

иглотерапията и изгарянето чженцзю,

фармакологичното лечение цоаяо,

масажа туйна,

двигателните и дихателни упражнения цигун, които са част от даоските практики за вътрешна работа.

Важно място в китайската медицина се отделя на профилактиката. «Запазването на реда, а не поправянето на безпорядъка е висш принцип на мъдростта.

Да се лекува заболяването, след като е възникнало, е все едно да копаеш кладенец, когато ожаднееш или да ковеш оръжие, когато войната е започнала». (Древният труд «Нейцзин»).

Китайските школи за въздействие от древни времена са влияели силно върху развитието на философските и медицински школи в Индия, Япония, Корея, Виетнам, Велика България, в страните от Средна Азия, а покъсно и в страните от Европа.

Като цяло, китайската медицина е проявление на ярката индивидуалност и самобитност на народа. Затвореността и се проявява в това, че медицината се е развивала самостоятелно, без влияние върху нея на медицински школи от други цивилизации. Тя самата е повлияла върху развитието на философските и медицински школи в другите страни.

Татяна Синкевич
http://greenhealth-bg.com

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена

8-Триграми