Вие сте тук:

Начало Статии Д-Р БОГДАН РУЙЧЕВ: НЯМА АПАРАТУРА, КОЯТО ДА ВИДИ БОЛКАТА

Сходни статии

Д-Р БОГДАН РУЙЧЕВ: НЯМА АПАРАТУРА, КОЯТО ДА ВИДИ БОЛКАТА

Облекчаването на болката е основно човешко право, на което медицината обръща гръб

Преди време писахте във вестника за единственото болнично отделение в страната, в което се лекува болката. Развива ли още дейност това звено, има ли последователи и в други градове? Имам много познати и връстници, които живо се интересуват от това.
Веска ГЕОРГИЕВА, Варна

Уважаеми читатели, не само г-жа Георгиева, а и много други болни се интересуват от дейността на това звено, потърсихме отново за повече информация д-р Богдан Руйчев, завеждащ “Отделение за лечение на болката” към УМБАЛ “Св. Анна”- София.

- Лечението на дълготрайните болки вълнува много хора, особено възрастните и хронично болните. Преди две години, когато стартира дейността на вашето отделение, запознахме читателите на в. “Над 55” с него. Бихте ли разказали с днешна дата с какви оплаквания се обръщат към вас пациентите и в кои случаи вашето лечение има действително дълготраен ефект?
- За времето, откакто бяхме представени във в. “Над 55”, през нас са минали стотици пациенти от цяла България. Най-младият ни пациент бе 12-годишен и спря да се напикава нощем, а доайенката на 86 г. преодоля дългогодишните болки в коленете и гръбнака и продължи да работи в двора на вилата си. Конкретно по заболявания ще кажем, че болките от междупрешленни дискове се овладяват най-успешно – в близо 75 на сто от случаите. Десетина болни, които бяха пред операция от дискова херния, сега са добре, без всякакви други лекарства, освен гимнастиката, която правят индивидуално, всекидневно. 19-годишно момче избегна операция, 33-годишна жена дойде след две неуспешни операции с долна парапареза и незадържане на урина, шампионка по брой такива операции – 4 пъти – също овладя уринирането си.

- Още в началото на дейността си съветвахте вашите пациенти с подобни оплаквания да не бързат с операциите, а да пробват алтернативни методи. Правите ли го сега и няма ли опасност изчакването им да е фатално?

- Резултатите, от една страна, потвърждават западните проучвания, че тези операции вече не са сигурен метод за премахване на болката. Нещо повече – три години по-късно лекуваните с китайска медицина са често по-добре от оперираните! От друга страна, това показва, че правилното лечение с китайска медицина (в това число иглотерапия) не само обезболява, а и лекува, защото предотвратява сраствания на меките тъкани около диска и нервните коренчета – нещо, което се случва и след операция. Този извод бе възприет без възражения от лекари с различни специалности на международни форуми за изследване и лечение на болката, където докладвахме нашия опит. Смея да твърдя, че нашата скромна “пейн клиника” заема достойно място в Европа. Установихме, че най-добре е първо да се започне лечението с китайска медицина, защото алтернативата да направим епидурално (с инжекция в гръбнака) обезболяване на дискоболен все пак носи минимален риск.

- Много читатели търсят спасение от артритни болки. Как помагате в подобни случаи?

- Голям контингент са пациентите с артритни болки. Разнообразието е много голямо и при напреднали деформации за съжаление резултатите са частични. И въпреки това дори болни с коксартроза се научават при нас как да се обезболяват вкъщи с помощта на мокса, периодично идвайки на контролен преглед. В момента имаме десетина възрастни двойки, които взаимно облекчават страданията си по наше предписание. Възможностите освен мокса са обучение в масаж с балсам или индивидуални източни упражнения, за които няма възрастов предел. Добри са резултатите ни при мигрена, болезнена менструация, болки в гръбнака и врата.

- На 11 октомври беше Международният ден на болката. Какво се случи на този ден във вашето единствено за страната “Отделение за лечение на болката”?

- Случи се ден за размисъл. Сутринта изненадващо дадох две интервюта и от журналистите разбрах какъв ден е.

Логото на този ден “Облекчаването на болката - основно човешко право” го знам от години, но какво от това?

По ирония на съдбата същия ден при мен беше 33-годишна жена с няколкомесечна болка от дискова херния. Отчаяна след лечението при множество невролози, паникьосана от дилемата дали да се оперира или да ходи на екстензия в Павел баня, случайно се насочила към нас, упътена от наш пациент. След като усети облекчение и започна да добива надежда за бъдещето си, ме попита: ”Е, добре де, защо нито един лекар не ме насочи към вас? Вие не сте знахар или чакръкчия, вие сте анестезиолог – именно специалист по болката?” Ето на този въпрос и аз не мога да си отговоря вече две години след откриване на звеното ни! Какво пречи на колегите да осведомяват пациентите с хронична болка, че има такава възможност за лечение? Не се изисква направление, само да им кажат – така и така, ако искате – идете в “Света Анна”.

Жената беше финансистка – влиятелна и състоятелна. Но каза, че дори да не може да си го позволи, болният има право поне да знае за това лечение! Инак за какво човешко право говорим?

- През тези две години какво беше направено за популяризиране и разширяване на вашата дейност? Коя институция или организация беше най-активният ви съмишленик?

- Отделението бе разкрито благодарение на доц. Петър Тенчев – ръководител и знакова фигура на Университетската болница “Св. Анна” в София. С реформата в болничното финансиране обаче от следващата година делото се стовари на моите рамене и джоба на страдащите. Тук въобще не става дума за д-р Руйчев като персона или за личната му практика.

Става дума за бъдещето на “Медицината на болката” в България. Става дума за това, че професори пишат по пресата, без да знаят какво е определението за болка. Дори не знаят, че болката се нуждае от друго определение, освен “симптом”. А това са разбирания в медицината преди 50 години!

Неотдавна самият аз имах тежък болков проблем в корема. Самолечението е нещо много опасно, включително и за лекарите. Отидох при мой приятел, професор. Скенерът отхвърли подозренията ни, но с болката трябваше да се справя сам. Стана ми мъчно, че след нашето поколение медици няма да има кой клинично да разглежда болката.

Апаратите няма да я “видят” никога, а все повече специалисти се осланят само на тях! Кой още обучава студентите по медицина в диагностика на болката? Или в диференциалната й диагноза?

Какво чудно има тогава, че вчерашната ми пациентка са я пратили за изследване на бактерии в стомаха (отнема 14 дни и струва немалко!), а тя е с междуребрена невралгия? Разбирате ли колко далеч отиват нещата? Да сте чули у нас някой медицински институт да има болката като учебна програма или да има катедра “Болка”? Всичко това се осъзнава на Запад и на Изток от години, затова конвенционалната медицина по света търпи преображение – появи се нова специалност “Лечение на болката”! А въз основа на натрупания вече опит и “Медицина на болката”.

- И никой ли не ви подкрепя истински?
- О, много хора ни подкрепят, доста колеги и, разбира се, пациентите. Но най-много благодарим на вас, медиите! Имало е моменти, когато без вашата помощ каузата трудно би издържала. Всъщност това е обществената институция зад гърба ни! И слава богу, защото видяхме, че тя е единствена. По нас може да се разбере коя медия колко е силна. В. “Над 55” обаче е нещо специално - не само защото читателите му имат проблеми с хронични болки - навсякъде по света е така за хората от тази възраст. Но той се оказа много четен и последователен - него хората питаха за нас, на него излекувани му благодаряха. Не ви правя комплимент, но в известен смисъл вие се оказахте печатен форум, институция по въпроса. Затова по повод деня на болката, макар със закъснение, приемете и нашата благодарност!

http://www.bulpress.net/

Още...

 

Д-р Богдан Руйчев: Черпим с пълни шепи от алтернативната медицина

Сам преживях кошмара на болката, която днес лекувам, казва анестезиологът

Д-р Богдан Руйчев е работил 30 години като анестезиолог в АГ болницата “Майчин дом”. От 15 години се занимава с традиционна китайска медицина. Завършил акупресура и курсове по рефлексотерапия. Бил е на специализация по пулсология в Прага. Практикувал е в клиниката по алтернативна медицина към университетската болница Хадаса в Ерусалим. Специализирал е при проф. Морис Муса във висшето училище по акупунктура в Париж. През 2003 г. заминал на обучение в Пейн клиника (за лечение на болката) в Осака, Япония. От 1 юни оглавява първото и единствено засега у нас отделение по лечение на болката в университетската болница “Св. Ана” (бившата Окръжна) в София.

Женен е, има две деца и трима внуци. Утре, 4 януари, навършва 61 години. Честито!

Д-р Руйчев, откак свят светува, човекът познава болката, но досега у нас нямаше подобно специализирано държавно звено, което да се занимава точно с проблема. Какво ви накара да се ориентирате към тази област и да станете инициатор на създаването на такова отделение именно в държавна болница? Може би възможността НЗОК да поеме част от разноските по лечение на пациентите?

- Сам преживях кошмара на болката, която днес лекувам, и на собствен гръб усетих безпомощността на конвенционалната ни медицина. Предпочетох не частен кабинет, а отделение в университетска болница, защото това означава по-далечна перспектива и за болните, и за специалистите, които могат да се подготвят тук, да се квалифицират и усъвършенстват. Намерих пълната подкрепа и разбиране на ръководството на болницата. Добре би било, естествено, НЗОК да помага на страдащите, като поеме част от тяхното лечение. Този въпрос няма решение сега и не е известно какво ще стане в началото на тази година. А има гигантска ниша от нуждаещи се, това са финалните онкоболни, които изживяват последните си дни. Това е и най-скъпата част от пейн клиниката, където се правят катетри в гръбначния мозък, блокове с обезболяващи и т. н. А те струват много пари, които болните и близките не могат да си позволят.

Има ли дефиниция за болката? Субективно или обективно е това усещане? Може ли да се измери неговата степен?

- Има дефиниция, но няма да я откриете в учебниците ни по медицина, няма нито такъв урок, нито такава лекция. У нас няма и клинична пътека “Болка”. Ако някой е скован от ишиас, може да получи направление от невролог и оттам вече да лекува ишиаса и респективно болката, предизвикана от него, но това просто не е същото. Болката е субективно сензорно усещане и емоционално изживяване, свързано с наличието на съзнание, което определя стимула като неприятен. ” Няма мярка, с която да се измерва степента на болката, всичко е въпрос на индивидуалното усещане за болка. Болката е неделимо триизмерно понятие – сетивност, емоции, съзнание.

Тоест, когато се изключи съзнанието, да речем при пълната анестезия, болката не се усеща. А как стои въпросът с локалните упойки?

- Локално. Една раждаща със секцио жена с епидорална (местна, в гръбначния стълб - б. а. ) анестезия примерно, няма да усеща болката от хирургическата интервенция, но през цялото това време може да я мъчи зъбобол.

Има ли “сладка” болка?

 - Има, това е болката с обърнат знак, когато съществуват сетивност и съзнание за неприятен стимул, но емоцията е положителна. Това е обяснението как могат да съществуват сексуалните перверзии.

С какви оплаквания главно се обръщат за помощ вашите пациенти? Колко са и какъв е резултатът?
– В клиниката лекуваме основно хроничната болка, за нея търсим лек. При нас идват страдащи от радикулит, ишиас, лумбаго, в над 60 на сто от случаите болките са в гръбнака, кръста, големите стави и врата. Идват и болни, вече оперирани от дискова херния. Лекуваме невралгии след херпес зостер, болки в бъбреците, даже зъбобол. Само за три месеца през клиниката минаха над сто души, без да броим пациентите, които са лежащи в болничните отделения. Имаме много добри успехи – в над 66 на сто от случаите болните се чувстват като новородени.

Как по-точно лекувате пациентите?
- Западната медицина решава проблема с хапчета, източната – с процедури, ние съвместяваме едното с другото. С пълни шепи черпим от класическата медицина и я съчетаваме с алтернативната. От личен опит знам, че няма успешна клиника за лечение на болката в света, която да не използва традиционната китайска медицина. Освен иглите, които се поставят на десетки места по тялото, прилагаме и моксатерапия – нагряване с пури от шестгодишен изсушен пелин, не е като нагряването с пури от тютюн. Следим състоянието на пациента по езика и пулса му. Така се разбира как организмът откликва на процедурите.

Колко сеанса са необходими за лечението и колко е времетраенето на всеки от тях?
- Преглед и сеанс на традиционна китайска медицина отнемат минимум 90 минути, затова предварително записаните часове трябва да се спазват стриктно. Правилото е за три сеанса да решиш проблема веднъж завинаги или поне за много дълъг период от време. Лечението с акупунктура и мокса изискват поне три сеанса, като първите се правят в рамките на четири дни, а след две седмици още един, при който се поставят постоянни игли в ушите, стоят две седмици и след това се махат. По този начин се дирижира един лунарен месец, който коригира биоритмите на човека. Ако акупунктурата и моксана не помогнат, пристъпваме към фармакопунктура – поставяне на микродози лекарства в определени точки със спринцовки, което вече е анестезиология.

Като споменахте здравната каса и отчаяно нуждаещите се от лечение на болката, за която липсва клинична пътека, плаща ли все пак нещо касата, или пациентите покриват разноските сами? Колко струва един цикъл на лечение при вас?
- Здравната каса не покрива лечението с традиционна китайска медицина. 20 лв. струва първичен преглед, по 25 лв. се плаща всеки от трите сеанса, или общо 95 лв.

Няма да ви питам, защото се предполага, че освен с предварително записан час пациентите ви трябва да идват и с изследвания, епикризи, ЕКГ и че за всичко, което ги интересува, могат да се информират по телефона на болница “Св. Ана”.

Въпросът ми е друг. Както е известно, има много неприятни инциденти с пациенти, непонасящи упойки. Има ли към акупунктурата непоносимост?

 - Не. Единствено, ако има у пациента наличие на акуфобия, тоест страх от игли. През цялата си досегашна практика съм срещнал само един такъв. Искаше да се лекува, но щом като си представяше, че ще го бодат с игли, полудяваше от страх. Акуфобията е нещо като клаустрофобията, не се умира от това, но човекът страда. А смятам, че акуфобията се корени дълбоко и в чисто нашенското възпитание, което диктува на палаво дете: ако не слушаш, ще взема иглата и ще те набода! Но това е несериозно. Убождане с игла всеки може да изтърпи. А залогът е голям и си заслужава, а той е да преодолеш истинската болка.

http://www.chudesa.net/

„Ние сме трима: ти, аз и болестта. Чиято страна вземеш, тя ще победи.“-Авицена


8-Триграми

 

< Предишна   Следваща >
Последна промяна ( Вторник, 21 Август 2012 16:32 )