Общи упътвания
Хигиена на дихателните органи.
Важно условие, за да се запазят тези органи от заболяване, е да се диша винаги чист въздух. Затова е необходимо да се прекарва повече на открито сред природата, да се проветряват редовно помещенията, където се пребивава, да се избягват помещения със замърсен въздух, препълнени с много хора. При топло време да се спи на отворен прозорец.
Полезно е да се правят телесни упражнения, особено дихателна гимнастика, и то на чист въздух. Вдишването трябва да става през носа, а издишването през устата.
Много важно е да се създаде навик да се стои и ходи с изправено тяло, изпъкнали гърди и прибрани назад рамене. Прегърбеното положение, отпуснатите напред рамене не позволяват дробовете да се проветряват добре. Всекидневно или през ден да се правят хладни фрикции на гърдите. Въздушните и слънчевите бани са много полезни и трябва да се правят редовно.
Пушенето и пиенето са вредни, мъглата също.
Всички мерки дават особено добри резултати, ако се прилагат още в детските и юношеските години, когато тялото се развива.
Общо за лечението на белодробните заболявания. При лечение на гръдните болести много важно е да се усили съпротивителната способност на тялото и да се отстранят вредните влияния. Трябва да се осигурят здрава храна, хигиенични условия и добър сън. Наред с правилното (природосъобразното) хранене да се вземат мерки за усилване на кръвообращението и дишането. За тази цел наред с въздушните бани най-подходящи са компресите, изтриванията (фрикциите) и т. н.
Остро възпаление на глътката (остър фарингит)
Причини.
Най-често настъпва при простуда, когато в глътката попаднат болестотворни причинители. Понякога придружава общото възпаление на горните дихателни пътища и някои инфекциозни заболявания.
Признаци.
Болният усеща сухота и парене в гърлото, а понякога и болки при преглъщане. Дразненето в гърлото го принуждава да прави често опит да кашля и храчи. Лигавата ципа в гърлото е зачервена. Понякога езичето (мъжецът) е значително увеличено и болният го чувствува като храчка в гърлото.
Предсказание.
Благоприятно. Заболяването обикновено трае няколко дни.
Предпазване.
Фарингитът може да се повлияе благоприятно още в самото начало, ако се направи гаргара с хладка вода, в която има няколко капки оцет.
Лечение.
Народната медицина препоръчва, ако болният е запечен, да му се направи топла клизма с 1 л вода или пък да му се даде очистително.
Всяка сутрин да се прави парна баня на главата с чай от лайка с продължителност 5-10 минути, последвана от гореща баня на краката (40°С за 10-15 минути) и коремен компрес от 4 хасени парчета, натопени в хладка вода, покрити отгоре с вълнен пояс. На гърлото се поставя торбичка с топла лапа от печен кромид лук, обелен, нарязан, изстискан и поръсен с 1 супена лъжица ситна захар и малко брашно от царевица (за отнемане на излишната влага на лапата), а отгоре фланелен бинт държи се до вечерта.
Вечер преди лягане се повтаря същото, съчетано с „шапка“ на главата от зелен лист прясно зеле, леко напръскан от вътрешната страна с малко оцет, или пък (при главоболие) от тензух, напълнена със сурови настъргани картофи, полети с една кафена чашка оцет, престояли в него 1/2 час и много добре изстискани. Отгоре се слагат вестник и вълнена шапка и се държи до сутринта.
Всеки 2-3 часа през деня се прави гаргара с хладка солена вода (една чаша вода с 1/4 лъжичка готварска сол) или с нишадърена вода (прави се както солената вода). При по-силен оток може да се прави гаргара с гореща лимонена вода. Гаргара се прави и с 2-3 стръка от меча пита и джоджен, които се варят в половин литър вода, докато остане половината. Отварката се прецежда и се гаргари няколко пъти на ден, като се сръбва и по една-две глътки от нея.
Външно.
Полезно е да се намазва глътката сутрин и вечер с памук, натопен в лимонов сок.
Вътрешно.
Да се пие топъл чай от лайка, подсладен с мед и лимонов сок, или чист лимонов сок сутрин, обед и вечер по 2-3 чаени лъжички преди ядене.
Диета.
Лека природосъобразна, млечно-растителна храна с повече сок от ябълки и други плодове или компот с хляб.
При лечението трябва да се спазват общите упътвания за болестите на дихателните органи.
Хронично възпаление на глътката (хроничен фарингит)
Среща се по-често сред мъжете.
Причини.
Простуда, особено на краката, дишане през устата на студен и прашен въздух, неправилно дишане, злоупотреба с алкохол и тютюн, хронична хрема или синузит, прекалено напрягане при говорене, пеене, викане.
Признаци.
Болните усещат сухота и болки в гърлото, особено при преглъщане, дразнене и парене. Лигавата ципа и сливиците в гърлото са зачервени. По тях се намират понякога малки червени и по-рядко жълти зрънца. Подчелюстните жлези са подути. В повечето случаи гласът е прегракнал и дрезгав. Често се среща дразнеща, мъчителна кашлица с жилави храчки. Гърлото става много чувствително, появява се гадене за повръщане. При все че страданието е хронично, често възникват периоди на утихване и усилване.
Предпазване.
Необходимо е организмът да се закалява от ранни години, като се правят въздушни бани, а всяка вечер да се измиват (изтриват) шията и гърдите със студена вода. Да се избягва и вредното влияние на различните дразнители (главно простуди). Да се възстанови носовото дишане.
Лечение.
Лечението се провежда както при острото възпаление.
Пушенето, алкохолните напитки и прашният въздух трябва да се избягват.
Болният да се научи да диша правилно, т. е. през носа, а не през устата.
Морският и планинският климат действуват добре, особено ако се съчетаят със слънчеви и въздушни бани и с масаж на цялото тяло, като се последват от хладка баня (3-5 минути).
Всеки 2-3 часа се прави гаргара с хладка отварка от корените на бяла ружа (една супена лъжица корени се варят в 200 г вода 10 минути) или със слабо подсолена вода (1/4 чаена лъжичка сол в чаша хладка вода).
Вътрешно.
Отварка от раноцелебник 1 супена лъжица се запарва като чай с 300 г вряща вода. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по една винена чашка. Добре действува и отварка от корените на бяла ружа една чаена лъжичка корени се варят в една чаша вода, докато остане половин чаша течност. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене по една кафена чашка с мед и лимон. При сухота в гърлото се взема краве масло 100 г, мед (предварително врял 10 минути на водна баня) 100 г, бадеми счукани 100 г, бяла дъвка 10 г и камфор 1 зърно с големина колкото грахово, счукано на прах. Всичко се изсипва в чист тиган и се бърка на тих огън, докато се стопи дъвката. От тази смес се взема по 1 чаена лъжичка сутрин, обед и вечер преди ядене.
При дразнене в гърлото се препоръчва да се изпива на глътки по едно сурово разбито яйце, подсладено с мед.
При лечението трябва да се имат предвид общите упътвания за болестите на дихателните органи.
Рани на гърлото (улцеративен фарингит)
Причини.
Те могат да бъдат най-различни: туберкулоза на гърлото, сифилис, дифтерит и други.
Признаци.
Рани в гърлото от различна големина и вид.
Лечение.
Според болестта, която ги е породила. Ако не е известна, да се търси лекарска помощ. След това или да се приложи казаното за същата болест, или пък болният да се довери на грижите на лекар специалист по същите болести.
Гърлобол (ангина)
Причини.
Простуда и попадане в глътката и гърлото на болестотворни микроби или вируси.
Признаци.
Болният усеща болки в гърлото, особено при преглъщане. Температурата се покачва, езикът побелява, дъхът започва да мирише, болният има запек, липса на апетит и обща отпадналост. Сливиците са зачервени и подути; по тях често се виждат малки жълти зрънца. След 3-4-5 дни от заболяването сливиците избледняват и спадат, гнойната материя постепенно изчезва. Температурата спада, болките изчезват и болният се чувствува по-добре.
Предпазване.
Да се избягва простудата. Да не се употребяват много студени напитки (вода, бира, вино). При студено време да се обличат топли дрехи и обувки. Добре е да не се говори и пее на студено, да не се тича, когато е студено, има вятър, нито пък да се диша много студен въздух. И да не се общува с болни от тази болест. Важно значение има закаляването на организма.
Лечение.
Провежда се както при възпаление на глътката, като се действува на сливиците и общо на цялото тяло. Освен това всеки 2—3 часа да се прави гаргара с гореща лимонена вода (20-30 капки на чаша вода), с горещ чай от лайкучка или с горещ чай от жълт кантарион (1 супена лъжица цвят се запарва с 200 г вряща вода и кисне захлупено 1—2 часа) или пък с отварка от къпина (20 г листа и цвят се запарват с 500 г вряща вода и врят 10 минути, като изстине, се прецежда).
Много е важно след всяко хранене да се изплакват гърлото и устата с хладка лимонова или солена вода.
Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“
При лечението трябва да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.
БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА - ТОМ ІII, КНИГА 1- Петър Димков
Още...
КАШЛИЦА
Причини.
Най-често кашлицата е проява на простудно-възпалително заболяване на дихателните пътища. С нея се изчистват образувалите се храчки, които дразнят и затрудняват дишането. Тя придружава и някои инфекциозни заболявания. Лечението на кашлицата е свързано с лечението на основното заболяване.
Признаци.
Усещане на слабо дращене в гърлото и трахеята, последвано от притискане зад гръдната кост и между раменете. Появяване на слаба суха кашлица, по-сетне отделяне на бели прозрачни храчки (сиви, непрозрачни, жълти), понякога слаба треска и главоболие. Признаците зависят от това, коя е основната причина за кашлицата, която сама по себе си е болестен признак, целящ да изхвърли всички неорганични материи (болестни вещества), напластили се в белите дробове.
Лечение.
При обикновена кашлица народната медицина препоръчва на болния в продължение на 1-2 вечери подред да си прави по една топла клизма (38°С). Всекидневно сутрин парна баня на гръдния кош (прави се както тази на главата, само че в случая парата да бие предимно в гърдите), за да се предизвика изпотяване, а половин час подир нея, т. е. когато болният се препоти коремна баня (30-25 °С за 10-20 минути) или пък коремен компрес държи се 2 часа.
Вечер на болния да се направи гореща баня на краката, след която да се постави коремният компрес, съчетан с гръден („жилетка“), натопен в топло сурово краве мляко (вж. том I, „Млечен компрес“).
ПРИ СИЛНА И МЪЧИТЕЛНА КАШЛИЦА
същото лечение, засилено така: вместо парна баня на гърдите се поставя торбичка, напълнена с гореща лапа от ленено семе (държи се от 30 до 60 минути), и вместо гореща баня на краката може да се прави меняваща баня на краката (42°С за 30 секунди, 20°С за 3 секунди 5 пъти), а вместо млечния компрес на гърдите може да се слага синапена лапа, приготвена със сол и оцет налага се вечер за през цялата нощ на гърдите и гърба и се повтаря, докато изчезне кашлицата. Добре е да се поставят и вендузи на гърба. Синапената лапа се последва от компрес на корема, а вендузите от компрес на гърдите.
ПРИ СУХА И МЪЧИТЕЛНА КАШЛИЦА,
когато изброените средства не помагат, може да се прибегне до лапата от кромид лук с газ (петрол). Вземат се 10 глави кромид лук, нарязват се на ситно и се запържват в тиган с 1/2 л газ, докато лукът омекне. След това той хубаво се изстисква от газта и се слага на гърдите в торбичка по възможност търпимо горещ държи се 12-24 часа. Препоръчва се и следното: кърпа с размерите на гърдите и гърба се натопява в чист зехтин, размесен с лимон и камфор (в 100 г чист спирт се разтваря 5 г камфор на кристали; след като се разтопи камфорът, се прибавя 50 г чисто дървено масло и сок от 1 лимон държи се в запушено шише). В тази смес, предварително разклатена и малко затоплена в една чинийка, се натопява кърпата (компресът) за гърдите и гърба, която след това се покрива с фланела, за да е стегнато. Държи се, докато е приятно на болния.
Прозорецът в стаята му при топло време трябва да бъде денонощно отворен, а в студено време всеки 2-3 часа стаята добре да се проветрява. Болните, които са се залежали, често да променят положението си да лежат ту на гръб, ту на страна и от време на време да правят по няколко дълбоки вдишвания през носа с бавни издишвания през устата. Трябва да се избягва всичко, което дразни и затруднява дишането: прашният, сух и горещ въздух, бързите промени на температурата, оживените разговори и т. н. Да се диша винаги през носа. В тежките случаи лежането на легло е най-препоръчително. Важно е също така да се вдишва влажен и топъл въздух.
Гаргара.
Прави се всеки 2-3 часа с топъл (36°С) чай от ленено семе (1 супена лъжица ленено семе в 300 г вода врят 10 минути).
Вътрешно.
При обикновена кашлица да се дават на болния често (по желание) един или два от следните чайове.
1.Чай с цвят от липа, гръден или от джоджен, подсладен с варен мед, врял във водна баня 10 минути. медът се вари така: 1 супена лъжица мед в 250 г вода ври 10 минути. Чайовете се запарват като обикновен чай и се пият сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане.
2.Отварка от агримония с варен мед: 1 супена лъжица от агримония в 1/2 л вода ври 10 минути. Пие се както първия чай.
3.Отварка от ирландски мъх (морски кадаиф) с варен мед 1 супена лъжица от мъха в 1/2 л вода ври 10 минути. Пие се по 100 г наведнъж.
4.Много успокоително и оздравяващо действува и следното питие: преди лягане (най-малко 1 час след ядене) да се изпие 1/4 л горещо мляко, в което има добре разбити 2 лъжици варен мед и 1 яйце (с белтъка и жълтъка). Същото да се повтори и сутрин преди ставане, но най-малко 1-2 часа преди ставане от кревата.
5.Отварка от подбел и семе от дюля : 4-5 листа от подбел и 1/2 чаена лъжичка семе от дюля се варят 10-15 минути в половин литър вода. Отварката се пие топла с варен мед по една винена чаша.
6.Смесена отварка за кашлица: 5 смокини, 5 рожкови, 1 голяма кисела ябълка, 1 г анасон, 25 г лята захар ( небетшекер) или мед се варят в 2 л вода, докато изври и остане наполовина. Пие се три пъти на ден по една чашка. Изпива се 3 л отварка.
7.Смесена отварка от червен кантарион, подбел, цвят от липа и волски език по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка ленено семе се запарват с 500 г вряща вода и захлупено, ври 10 минути; като изстине, се прецежда.
ПРИ СУХА И ДРАЗНЕЩА КАШЛИЦА БЕЗ ХРАЧКИ
сутрин, обед и вечер преди ядене се взема по 1 чаена лъжичка исиот на прах, разбъркан добре с малко топъл варен мед, а след него се изпива по 1 чашка от една или две от по-долу изброените отварки:
1. Отварка от външните люспи на 10 глави кромид лук: варят се в 1 л вода, докато остане наполовина. Прецежда се и се пие подсладена с варен мед.
2. Отварка от корените на обикновена коприва с варен мед 1 шепа корени се варят в 2 л вода, докато остане 1 л. Пие се както първата.
3. Отварка от ленено семе с корите на ябълка 3 чаени лъжички ленено семе и корите на една ябълка в 300 г вода врят 10-15 минути. Пие се както другите, подсладена с варен мед.
4. Отварка от бяла ружа (алтея), обикновена коприва, медуница и овча опашка (бабяк): вземат се по равно количество корени от бяла ружа и коприва (цялата билка), медуница с корена и бабяк (листа и цвят) и се прави обща смес. От нея се вземат 2 супени лъжици и в 1/2 л вода врят 15 минути. Пие се по 1 кафена чашка, подсладена с варен мед и лимон, сутрин, обед и вечер преди ядене.
ПРИ КАШЛИЦА С ИЗОБИЛНИ ХРАЧКИ (ЗА ИЗХВЪРЛЯНЕТО ИМ):
1.Отварка от феникъл (резене) с варен мед една чаена лъжичка семе от феникъл в 300 г вода врят 10 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане по 1 кафена чашка, подсладена с варен мед.
2.Отварка от пчелник с варен мед една супена лъжица от билката без корена и 500 г вода врят 5 минути. Пие се сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане по една чаша, подсладена с варен мед.
3. Чай от червена ружа с варен мед.
ПРИ СИЛНА И МЪЧИТЕЛНА КАШЛИЦА
да се взема едно от следните средства:
1. Отварка от подбел, риган, бяла ружа (корени, листа и цветове),цвят от липа , мащерка, драка, волски език и сладък корен по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън ври 10 минути. Пие се топла сутрин, обед и вечер преди ядене и лягане, а през деня вместо вода.
2. Отварка от волски език, подбел, борови връхчета, анасон, бял слез, марибиум, алтея (корени), бъзов цвят, резене, пирински чай, риган, драка, агримония, градински чай, горска теменуга (листа) и сладък корен. От тези 16 треви, смесени всички добре и поравно (50 г от всяка), се прави обща смес, от която се вземат 2 супени лъжици на половин литър вода и се вари да остане наполовина. Пие се подсладена с варен мед, и то след кашлянето, една чаша, немного топла и не студена.
Смес от варен мед с прясно масло 1/4 кг мед се разбърква добре с 1/4 прясно несолено масло. От тази смес болният взема всеки час по 1 чаена лъжичка преди и след ядене.
Смес от варен мед с лимонов сок и синап всяка вечер преди лягане се взема по 1 чаена лъжичка варен мед с малко лимонов сок и 10-20 зърна счукан синап.
Смес от исиот, бял тамян, бяла дъвка (сакъз) и варен мед една чаена лъжичка предварително счукани исиот, бял тамян и дъвка се разбъркват добре с 1/4 кг варен мед. Сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане се взема по 1 чаена лъжичка.
Смес от варен мед, ленено семе, чер пипер и индийски орехчета 1/2 кг чист варен мед, 100 г счукано (смляно) ленено семе, 100 г смлян чер пипер (зърна) и 2 индийски орехчета (счукани).
Приготовление:
медът се стопля, за да стане рядък, след това се прибавя лененото семе и се бърка, след него черният пипер и пак се бърка, и най-после индийските орехчета и пак се бърка, докато се изгубят в общата смес. Сутрин и вечер на гладен стомах се взема по едно късче, голямо колкото царевично зърно, което трябва да се сдъвче, а не да се глътне.
ПРИ СТАРА, ХРОНИЧНА КАШЛИЦА
действуват добре следните отварки:
1. Отварка от миризлива теменуга и драка. Пие се топла сутрин, обед и вечер преди ядене и преди лягане по 1 чаша, подсладена с варен мед.
2. Чай от каменоломка 1 супена лъжица от билката се запарва с 1 чаша вряла вода и кисне 1 час. Пие се както първата.
3. Отварка от слез (корена), бъзов цвят, цвят от липа, коприва и подбел (листа) по 10 г от всяка се варят с 1200 г вода или прясно мляко с прибавка по 50 г лята захар (небетшекер) и мед. Ври, докато остане 800 г, прецежда се и се изпива на три пъти сутрин, обед и вечер преди ядене, и то топла като чай.
4.Отварка от смрадлика, шипка, червен трън (драка), червена върба, синя ружа (градинска перуника) и бяла ружа с варен мед 250 г корени от смрадлика, 130 г шипка (плода), 100 г червен трън (корен), 25 г червена върба (корен), 35 г синя ружа (корен) и 50 г бяла ружа (цвят).
Приготовление:
Поставя се всичко в два и половина литра вода и ври, докато стане на литър и половина. Пие се по една винена чаша сутрин, обед и вечер преди ядене.
Диета.
Лека природосъобразна (млечно-растителна) храна. Силно осолените и подправени ястия, оцетът и студените напитки да се отбягват на всяка цена. Много полезно е в случая яденето на чесън, защото е същинско лекарство за вадене на храчки. Тези, които отбягват миризмата му, да го употребяват така: 2 чаени лъжички чесън, предварително счукан на дребно, да се изпият преди лягане с 1 чаша топло мляко.
Самовнушение.
С общата формула: „Всеки ден във всяко отношение все по-добре и по-добре ми става.“
При лечението да се имат предвид и общите упътвания за болестите на дихателните органи.
БЪЛГАРСКА НАРОДНА МЕДИЦИНА-РЕЦЕПТИ ПЕТЪР ДИМКОВ
|
