Тялото жадува за вода 4-та част

култура се поставяше Zystein, не възникваха никакви СПИН-частици. Следователно има непосредствена взаимна зависимост между създаването на СПИН-частиците и съдържанието на аминокиселини в клетката, която създава вируса. Оттук може да се направи заключението, че СПИН-пациентите са жертви на неравнопоставеност при съединяването на аминокиселините в техните организми. Ако можеха да въведат ред в обмяната на белтъчините, те биха имали шанса да оживеят и техният организъм би могъл да окаже достатъчна съпротива и на останалите остри инфекции. И накрая, за да образува антитела против другите микроби, организмът се нуждае от най-важните аминокиселини в съответното съотношение.

За нещастие болните от СПИН обръщат внимание само на вируса и пренебрегват физиологическото неравновесие. Освено това те, за съжаление, не знаят какво второстепенно значение има интрелевкин-6 за отделянето на кортизон и за образуването на интерлевкин-1. Тези и други подобни вещества се произвеждат, за да мобилизират важни градивни вещества за борба със стреса и за отстраняване на възможните щети, предизвикани от определени стресови фактори. Те трябва да разградят белтъчините в мускулите до основните аминокиселини, за да може последните да достигнат в черния дроб. При тежки увреждания, предизвикани от стреса, организмът се стреми да мобилизира най-важните градивни вещества — тялото практически се изхранва от себе си.
Един ранен боксьор или някой пациент, жертва на нещастен случай, са зависими от този физиологичен процес, чрез който се отстраняват ненужните и жизненонеспособните тъкани, поправя се и се възстановява раненото място. Ако са необходими по-големи реконструкции, влизат в действие ИЛ-6 и еквивалента ТНФ. Те разлагат ДНК или РНК на повредените или умрели клетки, така че възникват фрагменти, които трябва да бъдат отстранени. Някои от тези ДНК- или РНК-частици се обозначават с названието ХИВ-частици — и това е основанието да съществуват няколко вида ХИВ. Друго нещастно обстоятелство е, че съединенията на аминокиселините при СПИН са почти същите, както при вазопресина. Една ваксина, която би могла да спре действието на СПИН, най-вероятни би спряла и действието на вазопресина. Изглежда това е причината да не бъде открита още действена ваксина против СПИН. Много съдбоносна е и разпространената представа, че всеки човек, които при теста е бил определен за ХИВ-позитивен, скоро ще умре от СПИН — когато дори самият страх от неизлечимата болест може да доведе до смърта му.
Не бива, обаче, да подхождаме емоционално към тази тема и да се придържаме стриктно към научните знания за човешкото тяло. Просто трябва да осъзнаем един съвсем обикновен факт: тъканите във вагината, около ануса и в червата са предназначени за различни цели. Вярно е, че при всички тях съществува еднаква сензорна система, която чрез един единствен централен механизъм регистрира болката и удоволствието, но по структурата си тези тъкани изобщо не могат да бъдат сравнявани. Вагината е покрита с дебела, многослоеста лигавица, която наистина направо абсорбира сперматозоидите, но издържа на триене и използване на сила. Дори се отделя слуз, способстваща триенето, за да противостои на външни сили. Освен това семенната течност притежава химически качества, които повишават дебелината и съпротивителната сила на стените на влагалището и на кожата на пениса, която също е покрита с тази течност.
Семенната течност, която се отделя заедно със сперматозоидите, има сложен състав. Тя съдържа химическо вещество, наречено трансглутаминаза (ТГА). При определени обстоятелства ТГА свързва някои белтъчини с други такива. Тя принуждава някои клетки да умират по особен начин — те се сбръчкват, но не се разтварят. ТГА удебелява стените на вагината, за да бъде готова за нормално сексуално сношение между мъжа и жената. Това свойство на семенната течност при въвеждане в правото черво води до промяна на способността на стените на правото черво да абсорбират водата: затова се появява СПИН и диария.

Семенната течност съдържа също белтъчини, които силно потискат имунната защита.

Това потискане на имунната защита улеснява пътя на сперматозоидите до матката и до яйцепроводите за оплождане на женското яйце. За тялото милионите сперматозоиди, които проникват в матката, са чужди вещества. Стените на матката и яйцепроводите биха реагирали много бурно, ако сперматозоидите не бяха защитени от това свойство на белтъчините в семенната течност. За да може да оживеят сперматозоидите, а по-късно и зародишът, които отделят антитела, различни от тези на тъканите на майката, имунната защита на майката трябва да бъде потисната за деветмесечния период на бременността. Вероятно това се извършва от вещество в спермата. Това потискащо имунната защита свойство на спермата прави възможно оцеляването на сперматозоидите и зародиша по време на бременността и до раждането на детето. Интересен е фактът, че в последната трета на бременността съотношението Т4:Т8 (клетките на имунната система, които поддържат или премахват защитната реакция) често е обратно.
Спермата не се абсорбира в женската вагина, тя тече през нея в зависимост от положението й. Правото черво, обаче, е облицовано със съвсем тънък слой фини клетки. Там спермата се задържа и може да упражни своето извънредно силно физиологическо въздействие. Веществата в спермата заобикалят защитната имунна система на приемника и я обезсилват, така както някой самолет избягва радарната система на противника, за да се освободи от бомбения си товар. По този начин спермата е в състояние да обезсили имунната система на приемника, когато нейните вещества попаднат в него. Затова и при болните от СПИН хомосексуалисти също се наблюдава обратно съотношение на Т4:Т8 (т. е.броят на потискащите имунната система Т8-тромбоцити се увеличава). Ако спермата често попада в мъжкото или женското право черво, потискането на имунната реакция е неизбежно — не от някакъв вирус, а поради особените химически качества на спермата.

Жени, които често допускат анално сношение, поради страх от забременяване, трябва да знаят, че спермата потиска собствената им имунна защита.

Трябва да добавим още, че стените на правото черво не понасят особено добре натиска, който се упражнява върху тях при сексуалните манипулации в ректума (правото черво —б.пр.). Тези сексуални действия стават възможни поради едно единствено обстоятелство: правото черво няма рецептори за болка, чрез които да регистрира . вътрешните увреждания, ако например не бъде засегната коремната ципа. Коремната ципа (перитонеум) е тънкият външен защитен слой на храносмилателния тракт, който притежава достатъчно нервни влакна, за да може да регистрира болката. Той образува единство, което въпреки това е достатъчно свободно, за да могат различните сегменти на храносмилателния апарат да се плъзгат един над друг — за да се нагаждат към храносмилателната каша, която протича през червата. Правото черво не е покрито напълно с коремна ципа като останалите части на храносмилателния тракт.
По този начин вътрешните стени на правото черво (ректума) могат да бъдат повредени от тласъците или прекалено разтегнати или манипулирани с юмрук или ръка, без уврежданията да бъдат регистрирани, какъвто би бил случая при кожата, когато повредите биха предизвикали сигнал за тревога. Правото черво е последната част от една анатомическа структура, чиято дейност се извършва при пълна тишина. Това обаче не означава, че уврежданията не се отбелязват физиологически, не означава също и че физиологическите стъпки за отстраняване на локалните увреждания трябва да бъдат по-малко енергични.
В рамките на възстановителната дейност се отделят химическите агенти ТНФ, ИЛ-1, ИЛ-6 и други, за да започнат действие по отстраняване на кризата. Ако увреждането е такова, че при него наличните бактерии постоянно се разпространяват и усилват действието си, производството на тези вещества се повишава. (Изследвания на болни от СПИН показаха, че те имат в кръвта си по-високо съдържание на ИЛ-6 и ТНФ). По-високото съдържание на ИЛ-6 води до разрушаване на клетките на задстомашната жлеза, крито произвеждат инсулин (както беше обяснено в главата за диабета). Затова може така лесно да бъде обяснено, защо при напреднал стадий на СПИН се появява диабет.
Тези вещества могат да бъдат сравнени с екип спасители, които след земетресение са пристигнали на мястото на бедствието. Една група отстранява развалините, друга донася храна за оживелите, които не могат да бъдат евакуирани; трети възстановяват снабдяването с ток, вода и телефонните връзки. В някой от градовете това се извършва ежедневно и всички хора и машини са заети с това.
В организма протичат подобни процеси и веществата, които осигуряват протичането на необходимите функции, са хормоните и подчинената им система от ензими. Принципът е един и същ. Всяка клетка има свой собствен живот и трябва да оцелее на своето място, след като се възстанови. Само умрелите или непоправимо повредени клетки трябва да бъдат раздробени и отстранени.
Ако при ректални манипулации се стигне до по-голямо напрежение от обикновеното, тези вещества започват с възстановяването. Но е нужен определен период от време, за да се върне началното състояние и да се възстановят тъканите. Ако тези наранявания се повторят и то върху тъкан, която вече е била отслабена, тези вещества трябва да действат още по-активно. Може да се стигне дотам, тези хормони и подчинените им ензими да започнат да работят непрекъснато и тяхното наличие в кръвта да може да бъде измерено. Значението на тяхното засилено присъствие, а именно поправката на невъзможното за регистриране увреждане на правото черво не се разбира и причините за тяхната активност остават необяснени. Така не се отчита един от аспектите на тяхната функция и те се приемат за първоначалния фактор за физиологическите трусове, обозначавани от общественото мнение с понятието СПИН.
При лабораторни изследвания беше установено, че Zystein пречи на отделянето на ХИВ в засегнатите клетки. Други опити показаха, че при болните от СПИН липсват Zystein и неговият предшественик цистин. При два лесни за разбиране експерименти беше ясно показано, че тази болест се развива в резултат на нарушения в обмяната на веществата. Ако клетките, които са достатъчно изродени, за да произвеждат ХИВ, получат Zystein, те коригират своята анормалност и не произвеждат повече ХИВ. Това, което е необходимо да знаем днес е, как при болните от СПИН може да се стигне до тази липса на Zystein. Сега трябва да започнем да изследваме този феномен, а не да вървим при изследването на СПИН към задънена улица, като се оставяме в плен на убеждението, че при него се касае за болест, причинявана от вирус.
По мое мнение тестът за ХИВ-позитивност показва само, че в увредената клетка има фрагмент от ДНК или РНК — което говори за разрушаване на клетъчното ядро. Това увреждане може да бъде предизвикано и от други фактори, един от които може да бъде липсата на Zystein или цинк, специално при хора от слаборазвитите, бедни страни. Възможно е също тук да се проявява резултатът от едно трайно и засилващо се увреждане на правото черво, което води до дълготрайно натоварване на собствените резерви от белтъчни на тялото. Тестът сам по себе си не е точен индикатор за наличието на вещество, което причинява болестта.
Самият ХИВ-вирус възниква в резултат на силното увреждане на запаса от съединения на аминокиселините в тялото. Опустошителното неравновесие в запаса от аминокиселини умъртвява болните, а не ХИВ-вирусите.
След това изказване у много хора, които досега са вярвали, че СПИН се разпространява чрез кръвта, ще възникнат редица въпроси. Вярно е, че кръвта може да съдържа свободни ХИВ-частици; но тази кръв съдържа и други хормони и трансмитери, като някои от тях дори не се познават добре. Не може да се приеме, че СПИН се предизвиква от ХИВ-вирусите, преди да ни е напълно известно физиологическото въздействие на останалите многобройни съставки на кръвната плазма.
В поредица много важни експерименти учените Бродиш и Лимангроув доказаха, че стресираните вътрешни органи произвеждат един локален хормон, чието въздействие е силно и трайно. Това води до освобождаването на големи количества кортизон. Локалният хормон може да се предаде с кръвта от едно животно на друго. Там той се задържа известно време и води до отделянето на кортизон. Този кортизон предизвиква на определени места в организма разпадане на някои клетъчни ядра и появата на ДНК-фрагменти, които много приличат на ХИВ-частиците. Тук също става дума за нарушение в обмяната на веществата, дори и тестовете ясно да са показали, че има образуване на ХИВ-частици.
Трябва да знаем, че всички градивни биологични процеси в телесните клетки се извършват в течности; отделни частички може да отплуват, ако не се задържат от някаква закотвяща ги система. Много важно е да се разбере фактът, че много от общностите на Zystein образуват заедно подобен вид закотвяща верига. На определени точки на някои молекули Zystein има закрепени „кукички" от цинк, които крепят ДНК-веригите и пречат на отплуването на сегменти от тях. Това много напомня на въже за простиране с щипки за съхнене на прането. Структурата, формата и функциите на рецепторите за сексуалните хормони при мъжете и жените в голяма степен зависят от наличието на тези „щипки" от цинк и Zystein. Затова липсата на Zystein в организма на болните от СПИН може да има много по-голямо значение, отколкото изглежда на пръв поглед. Възможно ли е загубата на господстващото положение на пола при мъжете и жените първоначално да се предизвиква от изменения в запаса от аминокиселини, от относителната липса на Zystein и възможно от липсата на цинк като първопричина? Аз считам това за напълно възможно.
Ако „мислите" с главата си, а не със сърцето, трябва да си зададете няколко въпроса. Ако началният и най-голям проблем при СПИН-а е погрешната смес от аминокиселини в организма, която отива толкова далеч, че да повлиява на естествените атрибути на съответния пол, тогава за в бъдеще може да бъде попречено на появата на СПИН! Логичната първа крачка би било коригирането на физиологичното неравновесие и свързаното с това обяснение на вредното влияние на хомосексуалните практики. Ако в организма липсва необходимата за възникване на поколение смес от аминокиселини, това оказва влияние на сексуалните хормони и на техните рецептори. Може да предположим, че функциите им се парализират и това драстично променя естественото развитие на човека.
В понятието СПИН са обединени много различни болести и моите колеги оказват мечешка услуга на човечеството, като го оставят да си мисли, че СПИН е единствената болест, причинена от латентен вирус. Те бягат от истината и така си осигуряват повече пари за своите изследвания, продават повече тестове и насърчават продажбата на отровни химикали, които разрушават още по-бързо здравето на лекуваните.
Важен въпрос, който може да бъде зададен, е въпросът доколко СПИН стимулира употребата на морфин и наркотици. Вероятно може да бъде намерен отговор, ако си спомним за химическото въздействие на тези вещества върху физиологията на организма. Морфиноподобните вещества въздействат върху нервната система, на която изпращат сигнали чрез хормона серотонин. Морфиноподобните вещества могат да променят обмяната на веществата в организма. Ендорфинините, (естествените морфини на тялото) не само потискат усещането за болка и предизвикват еуфорично настроение, те променят и прага на чувството за глад. Употребяващите морфин и хероин губят апетита си и не се хранят пълноценно. Те разрушават собствения си организъм.
Освен това зависимите от дрогата се намират под силен стрес или по причини, които са ги накарали първоначално да посегнат към дрогата, или поради трудностите за редовното си снабдяване с наркотици. Във всеки случай при тях се задейства стресовата физиология и поради изменената обмяна на веществата тялото не получава повече това, от което се нуждае. Чрез употребата на морфин и хероин се потискат чувствата на глад и жажда, така че тялото започва да се саморазяжда. В страни, където хората пушат опиум, много от тях накрая умират от инфекции на белите дробове и точно затова днес за това обвиняват вируса на СПИН и многократното използване на спринцовките.
Прави впечатление и разликата в периода от времето между откриването на вируса на СПИН и появата на клиничните симптоми на потискане на имунната система. Мога да Ви уверя, че неравнопоставената тежест на аминокиселините през този период действа много по-смъртоносно, отколкото „вирусът на СПИН". В началото организмът произвежда антитела против този вирус. След известно време, обаче, това производство вече не е достатъчно и не действа. Трябва да си спомним също, че съединяването на аминокиселините за производството на антитела е жизненоважно.
Особено ужасно е въздействието на СПИН върху децата на ХИВ-позитивните майки. При това трябва да бъде ясно, че майките, при които липсват определени аминокиселини, не са в състояние да осигуряват необходимите за нормалното развитие на детето аминокиселини. Ако при майката липсват дори нищожни количества от метионин, цистин, Zystein, триптофан и други подобни вещества, те не са достатъчни и за бебето; по този начин детето става податливо към нарушения в ДНК в процеса на развитие на клетките, особено при развитието си по време на периода на кърмене.
Развитие на изследванията на СПИН
През 1992 г., когато излезе тази книга, изследователите на СПИН от Европа и Америка се събраха в Холандия, за да поставят началото на едно протестно движение срещу наложилото се мнение за СПИН като болест, причинявана от вирус. Както може да се прочете в Лондонския „Сънди таймс" от 26 април 1992 г., към един от най-известните членове на това движение принадлежат френският професор Люк Монтание и проф. Дюсберг от Америка.
Проф. Люк Монтание от „Институт Пастьор" е истинският откривател на вируса, който по-късно беше наречен с името „ХИВ". Този френски изследовател изолира гореспоменатия вирус, за който се счита, че възспира действието на имунната система. Той изпраща проби от вируса на Роберт Гало в Америка, който също се опитва да изолира вируса на СПИН от човешкото тяло и да го определя чрез тест. Д-р Гало прави постъпки за патентоване на своя тест. Френското правителство завежда съдебно дело и иска признаването на Франция за първооткривател на вируса. След редица обяснения двете страни стигат до споразумение да делят част от печалбата от продажбата на теста. Останалата част на средствата от продажбата да служи за финансиране на по-нататъшните изследвания на СПИН. Французите, обаче, не се успокояват и налагат по-нататъшни проверки с упрек за научна непочтеност. След обстойно разследване днес вече е изяснено, че д-р Гало е използвал първоначално френската проба за създаване на своя тест.
Но изглежда проф. Монтание се е отказал от първоначалните си възгледи и сега твърди, че вирусът на СПИН не стои на първо място. От едно вестникарско интервю може да заключим, че днес професорът не изключва възможността да има и други причини за възникването на СПИН. Той признава, че може да съществува СПИН и без да бъде доказано наличието на ХИВ. Професорът трябва да се е натъкнал на убедителни аргументи, за да не счита вече ХИВ като единствената причина за всички болести, които се обозначават с наименованието СПИН. В мисленето на проф. Монтание се извършва драстична промяна.
Проф. Дюсберг, който изследва строежа на вируса — докато други продължават да вярват в болестотворните му свойства — оповести, че вирусът не би могъл да предизвика СПИН. Имаше много спорове, но той не успя да убеди маститите изследователи на вируса на СПИН в Америка и Европа. Той не можа да даде научно обяснение на причините за възникването на обединяваните под наименованието СПИН болести. Той само каза, че болестта СПИН не се причинява само от един вирус. Учените продължаваха да търсят правдоподобни научни доказателства за решаването на проблема. Изявлението, че СПИН не е болест, причинявана от вирус, не им беше достатъчно. Научни доказателства, сочещи в друга посока, биха подкрепили изявленията на професора.
На 25 септември 1989 г. аз писах на д-р Манфред Ай-ген, един известен изследовател на ДНК от Макс Планк институт в Германия. В защита на професор Дюсбург аз му изпратих две мои статии, в които излагах своите възгледи, които бяха отпечатани в специално издание на „Фондация за простота в медицината" по въпросите на СПИН. Д-р Айген беше публикувал репортаж за дискусиите между привържениците на теорията за СПИН-ви-руса и проф. Дюсберг в списание „Naturwissenschaften" (нем. „Естествени науки" —б.пр.). Изглеждаше така, като че ли д-р Айген не беше убеден във възгледите на проф. Дюсберг и застъпваше позициите на противниците му. Няколко месеца по-късно получих писмо от д-р Айген, което ми показа, че той междувременно признава, че съществува друго приемливо и научно обосновано мнение относно причините за възникване на СПИН. През 1992 г. по-активно започнаха да се разпространяват алтернативните гледни точки относно болестта СПИН, начело на която отново бяха професорите Монтание и Дюсберг.
През 1989 г. изпратих на тези изследователи екземпляр от са. Science In Medicine Simplified" (SMS) (анг.: „Научното в опростената медицина" —-б.пр.), издание на Foundation for the Simple in Medicine (анг.: Фондация за простота в медицината-б.пр.), посветен на темата СПИН; обичайно е фондацията да запознава с резултатите от своите изследвания най-добрите изследователи. Това издание относно СПИН беше изпратено също на медицинските библиотеки в университетите, занимаващи се с изследвания на СПИН. Отделните статии в него даваха научни обяснения, чието резюме изложих в предидущите раздели на тази книга.
През 1989 г. изложих моите научни резултати относно невротрансмитера хистамин пред третата световна конференция по инфекциите, а през 1990 г. ги публикувах. В тях обяснявах потискането на имунната защита чрез редица химически агенти, освобождаващи се в човешкото тяло в резултат на стреса. В тази статия, която намери широко разпространение, описах някои аспекти на СПИН от гледна точка на предизвиканите в имунната система нарушения от тежък стрес; по този начин се обявих против съществуващото мнение, че СПИН се предизвиква от една единствена частица, от един вирус.
Специалното издание относно СПИН от 1989 г. и изданието на CMC от 1990 г. бяха разпратени в много екземпляри. Двете издания бяха изпратени и на проф. Филипе Лазар, директор на INSERM във Франция. INSERM (Institut National de Sante et de la Recherche Medicall -— Национален институт по здравеопазване и научни изследвания) е противоположност на NIH (National Institute of Health) (англ. Национален здравен институт —б.пр.) в Америка. Бяхме го помолили да предостави информацията от тези две списания и на останалите учени от ИНСЕРМ, които проявяват интерес към нея.
Изследванията ми бяха вече в ход, когато беше публикувана нова информация относно голямото значение на Zystein-a при производството на някои ДНК-материали. За мен стана напълно ясно, че СПИН е нарушение на обмяната на веществата и че ДНК/РНК-фрагментите, които се считат за различни видове вируси на СПИН, са само резултат от липсата на Zystein в организма. Много по-детайлно, отколкото в този раздел, въпросът е разяснен в най-новата ми статия „AIDS: The Dead-End of Virus Etiologiy (нем."АГО8: Die Sackgasse der viralen Enstehundsgeschichte") (англ. „СПИН: Краят на вирусната етиология" и нем.: „Задънената улица на вирусната етиология" — б.пр.), която беше публикувана през 1991 г.в едно от изданията на CMC и беше изпратена на редица други изследователи на СПИН. Всеки истински учен е длъжен да споделя новопридобитата си информация с онези, които правят изследвания в същата област, дори преди да има публикации по тази тема в научните списания. Но и получателите на тези съобщения трябва да вярват на автора им.
Едно заглавие във френския вестник „Монд" от 9 август 1991 г. предизвика ожесточен спор между Бруно Дурио, френският министър на здравеопазването, и проф. Алберт Герман, президент на Националната академия по фармация на Франция. Министърът поиска уволнението на професора. Последният беше изразил в свои речи мнението, че СПИН е резултат от определен начин на живот, което предизвика остри реакции в различни социални групи. Така той предизвика върху себе си гнева на министъра, който поиска уволнението му. Най-добрият метод, да подложиш някое експлозивно мнение на обществена дискусия, е като го използваш като възпламенител в някой нарастващ спор.
Писах на Бруно Дурио, френския министър на здравеопазването, като му изложих своите виждания за възникването на СПИН и му изпратих статията си „СПИН: Краят на вирусната етиология".
Надявам се, че свободното разпространение на резултатите от моите изследвания за СПИН ще накарат останалите хора да се замислят. Те трябва да размислят доколко тази болест е резултат от анормална физиология, възникваща като резултат от стреса във връзка с определен начин на живот и въз основа на тежко недохранване в някои онеправдани общества. Румънските деца, за които се говори в редица програми по телевизията, се заразяват от СПИН не поради заразяване на кръвта им, а много повече при тях СПИН се развива в резултат на недохранване.
Друг момент, който подлежи на дискусия, е значимостта на теста за СПИН, като индикатор за развиваща се болест. Макар че всички са принудени да вярват в това, по мое мнение това е погрешно представяне на една съвсем друга действителност. Този тест показва единствено, че организмът е влязъл в съприкосновение с този антиген и че е регистрирана неговата структура. Освен това тестът означава, че организмът е запаметил в своята банка данни съществуването на тези частици/вируси, за да създаде механизъм за защита против тези чужди тела, при което не винаги трябва да се касае за частица, пристигнала отвън, а може би за частица, която самото тяло не трябва да произвежда — един вид качествен контрол върху производството на ДНК. И накрая този тест е индикатор за нарушение в баланса на аминокиселините, а не признак за наличието на свободен смъртоносен вирус в организма. Има редица участници в експерименти, които първоначално са били ХИВ-позитивни, а после са станали ХИВ-негативни, за да можем да игнорираме тези случаи.
При лабораторни експерименти беше добавен Zystein в определена култура, в която бяха поставени клетки за производството на вируси, които по-късно престанаха да произвеждат вируси. Не става дума само за околна среда, в която има достатъчно Zystein. Този тест съвсем ясно доведе до заключението, че СПИН-тестът показва само наличието на неравновесие при аминокиселините в организма. При това не бива да се забравя, че отсъствието дори само на една аминокиселина може да доведе до изменение в процентното съотношение на останалите аминокиселини и да наруши равновесието.
Тези нови възгледи относно СПИН бяха представени на читателите на тази книга, за да се убедят, че изследването на обмяната на веществата предлага много повече задоволителни резултати за решаването на този проблем. При жени, чието либидо (сексуално влечение - б.пр.) постепенно намалява и на които, подобно на мъжете, опадва косата, могат да се вземат т.н. профилактични мерки против това още в много по-ранен стадий.
Намаляването на мускулната маса лесно може да бъде спряно, ако ежедневно пием достатъчно вода и при храненето внимаваме за получаване на достатъчно пълноценни протеини. Както виждате, пиенето на вода и добавката на малко сол прекратява намаляването на обема на мускулите в резултат от обезводняването. Без познаване на причините тези оплаквания биха били обозначени като мускулна дистрофия (отслабване на мускулите).
Засилената ежедневна тренировка и телесна активност са причина организмът да изпълнява физиологическа програма, при която мускулите увеличават своята маса, вместо да разграждат своите съставни части, аминокиселините, които така могат да изхранват останалите части от тялото. Човешкият организъм е устроен така, че да се защищава от всички възможни видове инфекции. Той бързо надживява по време на развитието си нападащите го вируси на различните шарки —сипаница, морбили, лещенка и др. Обикновено на организма са нужни девет дни, за да изгради действена защита и срещу най-бързодействашите вируси. А когато тялото надживее тези вируси, то е много по-сигурно в себе си, че ще може да противодейства и на бавнодействащите вируси.
Само трябва да разберем, как да укрепваме нашия организъм и как можем да задържаме развитието на процеси, които го правят лесна плячка за нападение.
Помислете си само: ако при камилата съществува една точка на гърба, при която само една допълнителна сламка в товара е достатъчна, за да пречупи гръбнака й, то при човека също би трябвало да съществува точка, при която претоварването от неправилния начин на живот да довежда до телесна катастрофа. Въпросът е само: Ще броим ли и по-нататък само сламките или ще обърнем внимание на собствените си структурни и физиологични граници? Ще отделяме ли внимание да не претоварваме прекалено много своето тяло или безгрижно и лекомислено ще продължим да обвиняваме един неефективен и бавнодействащ вирус за болестите, които спо-хождат някои членове на нашето общество?

Глава 11
ВОДАТА Е НАЙ-ОБИКНОВЕНОТО ЛЕКАРСТВО
Не може да бъде коригирано погрешното мнение на даден човек, което той не е получил чрез логически аргументи.
Бейкън
Коя вода е най-добра?
Вашето тяло ежедневно се нуждае от абсолютния минимум от шест до осем чаши вода (съдържание около 1,5 до 2 литра на ден).
Алкохолът, кафето, чаят и съдържащите кофеин безалкохолни напитки не заместват водата!
Най-добре е водата да се пие по следните времена (резултат от клинични наблюдения при язви на стомаха): една чаша половин час преди храна — закуска, обед и вечеря — и същото количество около два часа и половина след всяко хранене. Това е абсолютното минимално количество вода, от която се нуждае Вашият организъм. Но за да няма опасност това да не е достатъчно за организма Ви, трябва да изпиете още две чаши вода или във връзка с най-обилното Ви хранене, или преди да си легнете.
Жаждата трябва да се утолява по всяко време. Колкото повече вода пиете, толкова по-отчетливо се изразява жаждата Ви. Това означава, че тялото Ви иска повече вода, отколкото беше посочено no-горе като минимум.
Ако във връзка с храненето се пие повече вода, това пречи на концентрацията на кръвта, като следствие от храненето. Ако кръвта Ви е концентрирана, тя изсмуква водата от околните клетки.
Водата е най-евтиното лекарство за обезводнения организъм. Така както обезводняването гарантирано води след себе си някоя от най-разпространените днес болести, така и редовното, достатъчно поемане на вода пречи на появата на някоя от най-страшните за съвременното ни общество болести.
Писмото на Уилям Грей е пример за това, как могат много от появилите се в резултат на обезводняването болести могат да се лекуват просто с вода вместо с медикаменти. Както ще видите, г-н Грей е високоинтелигентен. Наблюденията му показват задълбочено познаване на възможните последствия от хроничното обезводняване. Затова и отпечатвам писмото му на това място в книгата си. Надявам се, че ще Ви впечатля с един съвсем обикновен факт: в чашата вода се крие много no-голяма магическа сила, отколкото във всяко лекарство, което трябва да вземете за лечение на някое от описаните в тази книга заболявания. И още нещо: аз не продавам вода!
Писмо от: Уилям Е. Грей, Виена, 2.11.1994 г.
Преди година прочетох за първи път Вашата книга, подарена ми от Марсел Тевоз. Оттогава здравословното ми състояние значително се подобри. Сега съм на 52 години и се чувствам прекрасно. Но не беше така преди Вашата книга и преди щедростта на Марсел да бяха направили водата неотменна част от моя живот.
Повечето хора ме считаха за преуспял и здрав — с нормално тегло, с много сила и издържливост, спортен тип, здравословно хранещ се (с много пресни зеленчуци и пълнозърнести храни, много малко месо, месни продукти или готови храни). И все пак списъкът с моите болести на 50 години съдържаше: язва на дванадесетопръстника (от 19 годишен), стомашни неразположения, проблеми с правото черво и ходенето по голяма нужда (от 19 до 51 години), алергии спрямо определени храни (от 12 до 17 години), хронични инфекции на ноздрите (от 5 до 51 години), хронични и остри болки в гърба (от 13 до 51 години), емоционални трудности и душевни смущения (от 6 до 51 години).
Тези проблеми бяха толкова повече за учудване, защото аз съм интелигентен, образован и добре мотивиран да намирам решения на проблемите си. 35 години търсих отговора на това. Опитах много неща: диети, частични диети, тренировки, йога, медитации, традиционната религия, спиритически сеанси, акупунктура, традиционна медицина, водолечение, масажи, рейки, поларити, 12-степенна програма, книги и курсове за самопомощ, като например Ест и Хофман Квадринити процес.
Естествено, доста често бях чел, колко полезно е да се пие достатъчно вода. Дори преди шест години си купих воден филтър за обратна осмоза и се надявах, че подобрения вкус на водата ще ме мотивира да пия повече вода. Въпреки това никога не дадох на водната терапия полагащия й се шанс. Докато прочетох книгата Ви повече ми харесваха други напитки, особено чай и кафе.
Когато прочетох книгата Ви, тъкмо страдах от възпаление на нервите в раменете.
Макар че направих доста посещения при водолечител, при остеопат и при масажист, 15 години не бях имал нужда от лекар. Но в своето отчаяние отидох при лекар, който ми предписа лекарства против стреса, против болките и за отпускане на мускулите. Започнах да взимам тези лекарства и след 16 часа изпаднах в безсъзнание, след което престанах да взимам лекарствата. Няколко седмици след това Марсел дойде при мен на обяд и ми подари книгата Ви.
В продължение на седмица пиех допълнително по два до три литра вода и установих следното:
Болките от нервното възпаление изчезнаха и аз отново можех да тренирам.
Имах много no-рядко стомашни оплаквания и по-малко газове.
Натрапчивите ми идеи значително намаляха или изчезваха. Не трябваше повече да водя борба с желанията си да пуша, да пия, да се тъпча с храна или да поемам прекалено много кофеин.
Енергичността ми се подобри.
Мисловният ми процес и работата ми протичат по-лесно.
Може да публикувате моето писмо. Винаги съм готов да разговарям за водата по-всяко време с всеки желаещ.
Уилям Е. Грей
Най-добре е да се пие чешмяна вода, освен ако тя е замърсена от химически вещества или тежки метали, като напр. олово. В някои области чешмяната вода със сигурност съдържа хлор, тъй като той убива бактериите. Тогава водата трябва предварително да се налива в бутилка. Ако не сте сигурни, дали водата Ви не съдържа нечистотии, можете да си купите за крана в кухнята малък филтър. Има много добри филтри с активен въглен или керамични филтри, чрез които може да си спестите труда да мъкнете всеки ден вода от магазините. (Тези филтри, обаче, трябва редовно да се почистват, за да се избегне замърсяването им с бактерии).
С течение на времето филтрирането на водата директно преди употреба ще стане нещо рутинно, особено в напредналите общества, които замърсяват водата си.
При съвременното все по-затруднено финансово положение на градовете, доставката на питейна вода по водопроводите ще стане един ден много скъпо и невъзможно. Няма да бъде икономически оправдано да се използва водата от най-високо качество за пране и за поливане на градините.
Ако сте свикнали да пиете определен вид вода, когато запасът Ви от нея в къщи привърши е по-добре да издържите малко без вода, отколкото да пиете вода с друг. вкус. Често се счита, че хлорираната вода има неприятен вкус. И продавачите, които продават уреди за пречистване на водата, често подчертават този факт. Те Ви обръщат внимание, че във водата може да има разтворен калций и тогава водата се нарича „твърда".
Когато напълним с вода някоя кана без капак и я поставим в хладилника или в кухнята, разтвореният във водата хлор с времето намалява и мирисът на хлор изчезва.
Чистата вода има сладникав вкус и е много приятна. Точно така сервират вода и в ресторантите — от добре изстудена кана, която е напълнена известно време преди това. Що се отнася да калция във водата: дори тя да съдържа много калций, това е напълно безвредно. Не само е безвредно, а твърдата вода е евтин източник на калций, от който се нуждае организма. Калцият е вече разтворен във водата и няма нужда да ходим до аптеката да си купуваме калциеви таблетки, за да ги пием профилактично срещу остеопорозата.
Как и кога мислите, че започва остеопорозата? В действителност много години преди да бъде разпозната. Когато депото за хидроелектрическа енергия в тялото напълно се изпразни, тялото си доставя нужната енергия от калция, свързан в клетките и костите. Когато отделим една молекула калций от друга такава, се отдава една единица АТФ. АТФ е една единица обменна енергия. Свободната молекула калций сега вече може да бъде използвана. Когато се приемат вода и калций в естествената им форма, необходимостта в случай на нужда да се получава енергия от свързания калций е по-малка. Затова костите са великолепен източник на акумулирана енергия, която тялото може да използва.
Във всеки случай високото съдържание на калций във водата няма вредно действие. Изглежда тялото абсорбира вещества от храносмилателния тракт съвсем целенасочено. Много е вероятно да не бъде поеман всичкия калций от твърдата вода. В една нова статия (от друга държава и от район с много твърда вода) прочетох, че при хора, които пият вода с високо съдържание на калций, не са установени никакви вредни странични явления.
При моя метод за профилактика на болестите не е необходимо да се спазва строга диета, за да се държи под контрол едно или друго заболяване. Достатъчно е преди ядене да се пие вода. Но все пак искам да Ви дам един съвет: трябва да избягвате мазнини и пържени в мазнини продукти. Мазнините се превръщат в мастни киселини, които циркулират чрез кръвта. Мастните киселини заместват триптофана, който се свързва с албумина за целите на натрупването и за защита, докато мастните киселини циркулират с кръвта. Черният дроб напада този свободен триптофан и го разрушава, ако в кръвта циркулира свободен триптофан в обем повече от 20% от цялото количество триптофан в организма. Чрез яденето на твърде мазни храни се намаляват резервите от триптофан в организма и затова яденето на мазни храни не е полезно.
И все пак не всички мастни киселини са вредни. Има най-малко две важни мастни киселини, от които организмът се нуждае, защото не може да ги произвежда сам. Това са линолената или Омега-3-киселината и линоловата или омега-6-киселината. Тези киселини се използват за възстановяване на клетъчните мембрани, хормоните и нервните обвивки. От останалите мастни киселини, които достигат до организма, се използва преди всичко тяхната енергия, докато линоловата и линоленовата киселини се натрупват и се използват за производството на хормони и за изграждането на клетъчните мембрани и на клетъчните обвивки.
Най-много линоленова киселина се съдържа в лененото семе, от което се изстисква лененото олио, което се продава в търговската мрежа. Богат източник на линолова киселина са олиото от магарешки тръни (Carduus — б.пр) и от слънчоглед.
Д-р Уцо Еразмус, автор на книгата „Fats That Kill, Fats that Heal" (англ. „Мазнините, които убиват, мазнините, които лекуват"-б.пр.), след дългогодишни изследвания съставя една специална смес от важни растителни масла (олио), от които организмът се нуждае. Към тях спадат: лененото олио, слънчогледовото олио, сусамовото олио, олиото от оризови зародиши, олиото от пшеничени зародиши и олиото от овесени зародиши, както и лецитинът и витамин Е. Няколко грама от тази смес дневно вкарват в организма всички важни мастни киселини, от които той се нуждае. Някои оплаквания могат да бъдат свързани с липсата на важни мастни киселини: косопад, стерилитет, телесна слабост, намалено зрение, смущения в растежа, екземи, чернодробни увреждания, бъбречни увреждания и други дегенеративни болести.
—По-добър сън: Не спите ли нощем добре? Опитайте веднаж да изпиете чаша вода, като предварително сте сложили на езика си малко сол. Според моя опит и според наблюденията на другите хора, след няколко минути ще заспите. По мое виждане тази комбинация променя съотношението на електрическите заряди в мозъка и предизвиква съня. Но внимавайте солта да не достигне небцето Ви, това може да доведе до заблуждаване мозъка.
— Виене на свят: ако след като вземете душ, получите леко виене на свят, трябва да сте наясно, че тялото Ви няма достатъчно вода, за да снабдява мозъка, когато вследствие на горещата вода се отворят кръвоносните съдове в кожата. Преди да вземете душ винаги пийвайте вода. Пийте повече вода и приемайте повече сол в случаите, когато при ставане леко Ви се завива свят.
— Предпазване от сърдечен удар: мой приятел е в болница, защото получи инфаркт със спиране на сърдечната дейност. Той паднал в офиса си, дишането му спряло, така че трябвало да го съживяват. Тъй като мозъкът му вследствие спирането на сърцето не получил достатъчно кислород, имало и неврологични усложнения. От разказа на семейството му разбрах, че няколко дни преди инфаркта той имал бодежи в сърдечната област, които продължавали към лявата му ръка. Но той не им обърнал внимание, като си мислел, че те ще изчезнат от само себе си. Тази грешка имаше скъпо струващи последствия за него и за семейството му — сега те имат големи проблеми с необходимостта да се грижат за него.
Вредите вероятно нямаше да са толкова големи и необратими, ако той знаеше, че сърдечните болки, които се излъчват към лявата ръка, са следствие от хронично обезводняване и че чрез увеличено пиене на вода биха могли да бъдат избегнати. Затова мислете и за Вашите близки, когато пиете повече вода, особено ако имате сърдечни болки. Трябва да започнете и да спортувате — бягайте, бягайте, бягайте!
Пиене на вода — но правилно!
Досега говорих за профилактиката на болестите. Представих Ви списък от болести, чиято причина изглежда е обезводняването. Това убеждение се затвърди от научните изследвания на базата на клинични наблюдения. Така ще можете в бъдеще да се предпазвате от тези болести. Възможно е обаче, още сега да страдате от последиците на обезводняването и може би желаете да обърнете потокът на случилото се в обратна посока. Надявам се, че положението Ви не е безизходно и ще можете да спрете развитието на болестта до определена степен. Естествено, не може всичко да се обещае. Можем само да се надяваме, че нещата ще се променят.
Не забравяйте, че състоянието на Вашия организъм през всяка фаза от живота Ви е резултат на поредица от химични реакции. Някои от тях може би могат да се обърнат при правилно разбиране на нещата, но не всички. Най-важното е да не си мислите, че ще може да обърнете ситуацията, като се „удавите" във вода. Така няма да стане.' Клетките на тялото са като гъбите, необходимо им е време, за да поемат повече вода. И не забравяйте, мембраните на някои от Вас са по-малко пропускливи за вода — навън или навътре. Ако в организма има прекалено много вода и бъбреците не филтрират излишното количество, това най-напред се отразява на белите дробове. Ако бъбреците Ви не са увредени в резултат на дълготрайното и нарастващо обезводняване, причинено от липсата на чувство за жажда, без колебание можете да пиете предписаното Ви количество вода.
Ако бъбреците Ви обаче са увредени в резултат на дълготрайното обезводняване, при което токсичните вещества са преминавали през тях силно концентрирани» трябва да бъдете много предпазливи. В този случай сигурно трябва да взимате лекарства и вече сте под лекарско наблюдение. Затова не можете просто да изоставите лекарствата и да започнете да пиете вода, за да избегнете тези химически манипулации в химията на тялото си. Няколко дни подред трябва да измервате колко вода пиете и колко вода изхвърляте с урината. Тогава можете да започнете да пиете по една или две чаши вода допълнително, но продължавайте да измервате урината си. Когато нейното количество е увеличено, можете да пиете повече вода. Ако Ви се налага да взимате диуретични лекарства, не забравяйте, че водата е най-доброто диуретично средство, ако бъбреците Ви са в ред. По мое мнение научно невежество е да се предписват диуретични средства, вместо да се пие вода, ако бъбреците на пациента отделят достатъчно количество урина.
В медицинската практика стана нещо обичайно да се предписват необмислено и безразборно диуретични средства, калциеви блокери, бета-блокери и анти-холестеролови медикаменти, както може да се види от примера с пациента Фокс. Защо? Просто защото медицинската наука се опира на един фалшив модел. Днес практическата медицина се опира на медицински знания, при които нищо не е известно за водния баланс в организма като възможна причина за възникване на заболяванията.
Аз също съм следвал медицина, преди да открия собственото си незнание. След като прочете книгата ми д-р Юлиан Уайтекер се обърна към обществеността в своя информационен вестник „Health and Healing" (англ.: „ Здраве и лечение" -— б. пр.). с едно издание от 500 000 екземпляра. Там той пише: „В университета учих, че водата не е важна за организма. Водата се считаше за неактивна, само като транспортно средство." Чувал съм, че той информира пациентите в своята клиника за хроничното обезводняване. Вашият личен лекар е получил съвсем същата погрешна информация за човешкия организъм и за неговия стремеж към вода. Тъй като сега Вие сте по-добре запознат, можете да му обърнете внимание къде се заблуждава във Вашия случай. Помолете го да проследи състоянието Ви от момента, когато започнете ежедневно да приемате вода. Ако той или тя не разбират за какво му говорите, предложете информация за хроничната дехидратация. Не се предавайте, ако не бъде обърнато внимание на молбата Ви, защото уж Вие не сте разбирали за какво говорите, а Вашият лекар си мисли, че знае всичко.
Организмът постоянно се стреми да задържа солта в себе си, за да задържи вътре в системата и водата. Количеството урина постепенно трябва да се увеличава, за да може с него да се изхвърли излишната сол. За целта количеството вода постепенно трябва да се увеличава. Ако се отделя малко урина и краката или клепачите са леко подути, трябва да обърнете особено внимание дали при увеличаване на поетото количество вода нараства и количеството урина. Ако подутините около очите и около глезените спаднат, може да пиете повече вода. Аз обръщам особено внимание да не се получи събиране на вода в белите дробове. Затова настоявам да се измерват количествата на поеманата вода и на урината, когато се увеличава дневната доза вода и се изоставят кафето и чая.
Нормално урината не бива да бъде тъмна на цвят, най-добре е цветът й да бъде безцветен или светложълт. Ако цветът се променя към тъмножълт или дори оранжев, Вашето тяло е обезводнено. Това означава, че бъбреците се затрудняват в работата си да изхвърлят от тялото заедно със силно концентрираната урина и отровните вещества. Затова урината става по-тъмна, което е сигурен признак за дехидратация.
За безсмислието на безсолните диети
Солта е важна съставна част от човешкото тяло. По реда на изброяването им най-важните елементи за преживяването на организма са кислородът, водата, солта и калия. Още Плиний, 75 г. пр. Христа, говори за солта като за „най-важното лечебно средство за хората". Той има право. Защото едва 27% от съдържанието на сол в организма се натрупва в костите под формата на кристали.
Казват, че кристалите сол правят костите твърди. Така че липсата на сол може да е отговорна и за възникването на остеопорозата. При нея се извлича сол от костите, за да се задържи нивото на нейното съдържание в кръвта в нормални граници.
Ако тялото не получава достатъчно сол, това води до появата на киселини в някои клетки. Това високо ниво на киселинност може да увреди ДНК-структурите и да предизвика образуването на ракови клетки. Изследванията показаха, че при много от болните от рак се установява ниско ниво на солта. В следващата си книга „The ABC of Cancer and Depression" (англ.: „Азбука на рака и депресията") се спирам в детайли върху значението и извънредно важните функции на водата и солта при профилактиката на рака.
Искам да подчертая още веднаж: Когато тялото натрупва сол, това става, за да се задържи водата в организма. От течността в отоците организмът може да си вземе малко от необходимата му вода, за да го „впръска" през клетъчните мембрани в някои клетки. Това става на същия принцип както прочистването на водата по пътя на обратната осмоза при водоизточниците, където няма на разположение достатъчно изворна вода. Затова се покачва и кръвното налягане — с цел да създаде необходимото за филтрирането налягане.
Затова обръщайте особено внимание да не се стигне до загуба на сол, ако пиете повече вода, а не консумирате повече сол. Ако през някой ден сте изпили шест, осем или десет чаши вода, трябва непременно да помислите за поемането с храната на допълнително количество сол. Нощните схващания на мускулите може да бъдат сигнал за недостиг на сол, схващанията на нетренираните мускули също са знак за липсата на сол. Признак за това могат да бъдат чувството за световъртеж и слабост. При подобни оплаквания трябва да поемате повече витамини и минерали — особено ако не се храните достатъчно здравословно.
Аз имам практическо правило за дневната дажба от сол: на десет чаши вода (около два литра) трябва да се поема половин чаена лъжичка сол дневно. Ако една чаена лъжичка съдържа около шест грама сол, това биха били три грама. Естествено, трябва да се внимава дали бъбреците отделят достатъчно урина. Иначе тялото отича. Ако установите отоци, няколко дни подред взимайте по-малко сол.
Морковите са важен хранителен продукт заради високото съдържание на бета-каротин. Бета-каротинът е предшественик на витамин А и е особено необходим за чернодробната обмяна, а освен това е полезен и за очите. Ежедневно трябва да се пие и малко портокалов сок заради съдържанието на калий. Но не бива да се прекалява с него. Защото прекаленото количество портокалов сок създава други проблеми. Прекалено голямото количество калий в организма води до повишеното отделяне на хистамин. Аз освободих от страданието им мои пациенти с астма, като им препоръчах до пият не повече от една, най-много две чаши портокалов сок дневно — останалото количество сок трябваше естествено да бъде заменено с вода.
Бих искал на това място да Ви информирам също, че значителна част от употребяваните в момента лекарства действат директно или индиректно като антихистамини. Най-често такъв е случаят при антидепресантите. Много от сега използваните антидепресанти са и антихистамини — и то дотолкова, че някои интернисти (лекари по вътрешни болести — б. пр.) ги използват за лечение на язви на стомаха, защото са по-евтини. На пазара има и много други медикаменти, които по конкуретни съображения са по-евтини от Н2-блокерите.
Това показва, че фармацевтичната промишленост правилно оценява значението на хистамина за организма. Тя обаче не ни информира за ролята на хистамина по отношение на водния баланс на организма, защото се интересува само от продажбата на своите продукти. Затова, ако Вашият лекар Ви предпише някое лекарство, попитайте го дали то действа и като антихистамин. Защото антихистамините въздействат силно върху имунната система, особено на костния мозък.

Глава 12
СИСТЕМАТА ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И НАШАТА ОТГОВОРНОСТ
Ако вече сте страдали от последиците на медицинското незнание, когато всъщност тялото Ви е имало нужда от вода, отговорността за това носи лекуващият Ви лекар — че Ви лекува с химически средства, игнорирайки хроничната дехидратация. Трябва да се погрижите Вашия лекар да се информира за водната обмяна, да се научи да открива признаците за липсата на вода в организма, която при обезводняване води до промени и в телесната физиология. Вашият лекар носи отговорност за Вас и е длъжен да се информира. Но Ваша отговорност е да му посочите необходимостта от смяна на парадигмата (модела). Ваша отговорност е да помогнете да бъде променена системата на здравеопазването така, че тя винаги да бъде на ВАШЕ разположение, а не да служи за икономическите и политически цели на тези, които я управляват. Може би е необходимо да се затвърди със закон, че първо трябва да се изключи обезводняването като причина за възникването на съответната болест, преди да се предприема медикаментозно лечение или хирургическа интервенция. Едва когато тялото на пациента съдържа достатъчно вода — а дори и тогава трябва да се изчакат няколко дни, — може да се приеме, че медикаментите са необходими като последно средство. Защото в края на краищата водата, с която се гълта таблетката, въздейства на обезводнения пациент много по-непосредствено, отколкото химическите съставки на самата таблетка! Вече обърнах внимание, че ефектът на Плацебо (даване на въображаемо лекарство — б. пр.) при медицинските опити се дължи вероятно на това, че не са взети мерки за отстраняването на някоя неоткрита дехидратация. Сега Вие сте наред. Трябва да впрегнете знанията си в полза на човечеството и да се опитате да допринесете новите знания за водния баланс в човешкия организъм да намерят достъп и до медицинската практика.
Спестяване на средства за обществото
Ако описаните нови открития в медицината се приложат на практика, биха се спестили голяма част от огромните и ненужни разходи за здравеопазването. Хипертонията и свързаните с нея кардио-васкуларни заболявания (заболявания на кръвоносните съдове на сърцето) създават на САЩ годишни разходи от над 100 милиарда долара. Болките в гърба водят до годишни загуби от 80 милиарда долара. Около 20 милиарда възрастни хора страдат от ревматични заболявания, разходите за лечението на които също изискват милиарди долари — това са само няколко примера. От общо около 850 милиарда долара разходи за лечение на различните заболявания най-вероятно около 50 до 60% са свързани с грешни диагнози поради непознаване на признаците на хронична дехидратация на организма.
Една обикновена корекция в тази научна заблуда би могла да преобърне бюджетния дефицит на тази нация. Във всеки случай смяната на парадигмата (модела) в медицината би имала като последствие едно много по-здраво общество. Преценява се, че експлозивно нарастващите разходи за опазването здравето на нашето общество през 2000 г. ще нарасне на 1,6 билиона долара, а през 2010 г. ще възлиза на вече 28% от брутния социален продукт. Въпреки това нарастване около 50 милиона души по-малко ще бъдат в състояние да си позволят плащането на повишените вноски за здравно осигуряване и ще останат без достатъчна защита. Смяната на парадигмата (модела) би преобърнала тази тенденция, движеща се по посока на нарастващата спирала на разходите „без изгледи за намиране на решение".
Моля Ви, да разпространите информацията от тази книга сред познатите и приятелите си. Ще им направите голяма услуга. Едновременно ще помогнете да се намалят разходите за здравеопазване на Вашата нация с .най-малко 60%.
Направо е престъпно в края на двадесетото столетие жаждата за вода все още да се лекува с неблагонадеждни токсични медикаменти.
Имам още една молба. Ако моята информация Ви помогне, моля пишете ми какви оплаквания сте имали и доколко пиенето на вода Ви е помогнало да се избавите от тях. Искаме да съберем възможно най-много информация относно хроничната дехидратация. Касае се за една млада наука, която се нуждае от опита на всички хора, които я изпробват. Вашето сътрудничество ще ни помогне да спестим на други пациенти с подобни оплаквания страданията, предизвикани от ненавременното разпознаване на хроничното обезводняване. Така, както отпечатаните тук писма, Вашият принос би посочил в бъдеще и на други хора пътя към изцелението.
Заключителни бележки
С описания no-горе метод на лечение днес става възможно да се противопоставим решително на редица болести, които възникват поради обезводняването и да ги изкореним повсеместно за срок от две десетилетия. Обществеността трябва да поиска смяна на парадигмата /модела/ в медицината и сама да приеме този нов модел, за да освободи хората от научните заблуди, които все още поради желание за печалба си ширят в системата на здравеопазване. Моите колеги-лекари също трябва да престанат да лекуват безразборно признаците за обезводняване на организма чрез продуктите на фармацевтичната промишленост или по хирургичен път.
През 1990 г. президентът и членовете на Американската медицинска асоциация (АМА) получиха покана от Фондацията за простота в медицината да се запознаят с най-новата информация относно водната обмяна в организма и да осведомят за нея своите практикуващи колеги. Накрая това писмо бе публикувано през 1991 г. в сп. Научното в опростената медицина ". Заедно с кореспонденцията ни с АМА то е публикувано в приложението към тази книга. По този начин ще бъдете информирани с какви акции се опитвам да предам своите открития относно хроничната дехидратация на членовете на АМА.
Още веднаж Ви приканвам да се обърнете към своя личен лекар и към управителя на Вашата здравна каса. Вече съществуват достатъчно научни доказателства, за да се иска нужната промяна в сегашната здравна система. Не бъдете равнодушни към болките и страданията на останалите хора. Помогнете онези, които все още не са запознати, че обезводняването е причина за повечето заболявания, да не бъдат увредени от сегашната здравна система. Докато АМА мълчи за новите познания, че човешкия организъм притежава редица сигнали за жаждата на тялото, това нейно незнание се обръща против обществото. Писмата, публикувани в приложението, показват правилната посока.
Край

ПРИЛОЖЕНИЕ
Бележки на автора
През март 1899 г. писах на д-р Джеймс Мейсън, и.д. директор на Health and Human Services (Служба по хуманна медицина — б. пр.). Изложих мнението си, че една смяна на парадигмата (модела) в медицината, която би отчитала нуждата на организма от вода, би предложила много възможности за решаване на здравните проблеми на нашето общество. Изпратих му много материали в подкрепа на моята теза. Той ги препрати на д-р Джон Т. Калберер, координатор на National Institute for Health (NIH) (анг. Национален институт по здравеопазване — НИЗ — б. пр.) за Health Promotion and Disease Prevention (англ. Здравеопазване и профилактика на болестите — б. пр.), за да бъдат оценени от него и да ги обсъди с мен; изглежда това бе правилното място за оценка на моите революционни, физиологично обусловени възгледи.
Но не се оказа така! Бях поканен на разговор с д-р Калберер. След около едночасова дискусия той ми обясни, че НИЗ не е в състояние да приеме моите „разпръснати твърде нашироко" медицински възгледи. Той обясни, че НИЗ не би могъл да подкрепя научни изследвания извън рамките на университетите. Аз му отговорих, че съм се обърнал към него и д-р Мейсън, за да изложа своето схващане, че обезводняването е причина за много от заболяванията на хората. Очаквах, че НИЗ ще изследва тази тема и ще популяризира сред обществеността резултатите от това изследване. Той ми каза, че НИЗ се интересува само от молекулярните аспекти на биологичните и фармацевтичните изследвания. А моите знания са разпръснати в толкова широки области, че не биха били съвместими с програмата на техния научноизследователски институт. Когато аз направих забележката, че не се чувствам особено щастлив от това изказване, той поиска да продължа своята работа. Това е единственият път, за да бъда изслушан в бъдеще.
Аз не се предадох. Винаги когато прочитах някоя статия в пресата, посветена на здравен проблем, опираща се на изследвания на НИЗ, пишех писмо и обяснявах какво лежи в основата на този проблем. Писах дори до бюрото за научна интеграция на НИЗ и се оплаках от погрешната информация, която води само до появата на определен продукт на фармацевтичната промишленост в търговската мрежа. Не получих отговор, изглежда темата бе изчерпана за тях. Изглеждаше също, че фотогеничният говорител на института, не бе вече така любезен, както преди. Известно време хранех големи надежди, когато директорка на НИЗ стана д-р Бернардин Хили. Тя ми изглеждаше подходящата личност да извърши промени в НИЗ. Като лекар и учен тя като че ли ме разбираше. Тя ме насочи към Щефен Грофт (доктор по философия), който бе директор на новосъздаденото бюро за алтернативна медицина, докато бъде намерен директор с медицинско образование.
Той ми изглеждаше много честен. След дълъг разговор, по време на който му предадох моите публикации, той ме покани да изнеса кратък доклад на първата конференция за алтернативна медицина, която се организира от НИЗ. Но временното му положение бе твърде временно, за да повлияе за нещо по-добро. Постът бе зает от д-р Йозеф Якобс. Той е лекар и има индиански произход. Бях сигурен, че д-р Грофт ще му предаде моята информация.
Следващата конференция по алтернативна медицина се състоя под председателството на д-р Якобс и неговия заместник, а аз трябваше да бъда представен от д-р Грофт. Естествено в този момент д-р Якобс нямаше време за сериозна дискусия. Договорихме се, че той ще прочете материалите, които съм изпратил на НИЗ и че скоро ще се срещнем. По време на нашата среща в бюрото му го попитах дали е прочел материалите ми. Той се извини, че разполага с много малко свободно време, тъй като в момента бюрото му се мести и той няма време за четене. Аз отговорих, че в такъв случай нашият разговор би бил само загуба на време за него и мен, щом той не е информиран. Предложих да отложим нашата дискусия докато той се информира по въпроса. Станах и си отидох. Трябваше да преодолея надменното му държание.
Той каза, че ще хвърли поглед на работата ми, но тъй като и двамата сме колеги, сигурно няма толкова много неща, които да не биха могли да се изяснят за около час. Така че седнахме и аз разясних моите виждания. Преди да тръгна той ме помоли за повече материали, които аз можах да му дам веднага. Между тях бе и екземпляр от първото издание на тази книга. Обясних му, че информацията трябва да бъде доведена до знанието на обществеността. Помолих го в името на човечеството и напредъка на медицината да изследва тази тематика чрез своята служба.
Повече не чух нищо за д-р Якобс и го видях едва във връзка със следващата конференция по алтернативна медицина, за която научих от трето лице. Темата за хроничната дехидратация изобщо не бе включена в дневния ред. Дори когато полк. Роберт Сандърс, който бе запознат с тази тема, изнесе петминутен философски доклад относно дехидратацията, темата не бе включена за обсъждане в заседанието по комисии. Стана ясно,че бюрото за алтернативна медицина има свой дневен ред и служенето на обществото не е включено в него.
„Да си ненормален означава непрекъснато да правиш едно и също и да очакваш, че резултатът ще бъде друг". Такава дефиниция дава Рита Мае Браун, американска авторка. Според тази дефиниция би могло да се приеме, че аз съм ненормален. Често си мисля, че съм един глупак. Питам се, защо губя времето си и собствените си средства, за да се опитвам да въведа точно в Америка едно научно обосновано обновяване на медицината. Но при следващото вдишване отново се успокоявам и си мисля за това, че притежавам информация, която прави възможно доброто здраве и че тази информация трябва да достигне до невинните болни, които се доверяват на своите лекари и не знаят, че организмът им просто се нуждае от вода. Тези мисли укрепват волята ми да продължа по мъчителния си път.
Междувременно д-р Бернадин Хили напусна НИЗ. Тя е лекарка, а НИЗ е „научен" институт. Вероятно се е появил конфликт на интересите и тя е трябвало да си отиде. Нейният пост бе поет от носителят на нобелова награда Харолд Вармус. И отново аз написах писмо (23 ноември 1993 г.). То започваше с думите: радвам се, че Вие поемате този пост, на който ще можете да допринесете много за напредъка на медицинската наука и на нашето общество. Днешната статия във „Вашингтон пост " ме подтикна да напиша това писмо, за да насоча вниманието Ви към едно откритие, трасиращо нов път в медицинската наука. Хроничната дехидратация е причина за повечето тежки болести. Още в миналото се опитах да заинтересувам сериозно НИЗ с тази проста „ Смяна на парадигмата (модела) на медицината, за да стане бъдещата медицинска практика по-приятелска към пациентите!" Заедно с писмото изпратих книгата си и други материали. До ден днешен (февруари 1995 г.) не чух нищо и дори не получих нито ред за благодарност.
Остана ми един единствен път да доведа до обществеността известието за обезводняването- а именно като пиша за това. И аз го направих. След като писах до редица списания и вестници и не получих никакъв отговор от тях, през 1989 г. реших да основа свое собствено списание при Фондацията за простота в медицината. То получи името „Science in Medicine Simplified" („Научното в опростената медицина"-б.пр.). През първата година излязоха един редовен и един извънреден брой, които бяха изпратени безплатно до някои изследователски центрове и университетски медицински библиотеки.
Направихме постъпки при Националната медицинска библиотека (НМБ) да включи списанието ни в компютърния Index Medicus (англ. Медицински каталог — б. пр.) за да могат и други изследователи да се запознаят със съдържанието му. Помолихме да ни бъдат даден същия шанс, за да представим резултатите от изследванията си свързани с необходимостта от смяната на парадигмата (модела). Получихме отговор, в който ни съобщаваха, че два броя не са достатъчни и едва когато имаме още издания, нашата молба ще бъде разгледана. Третият брой тъкмо се подготвяше.
Когато този брой излезе през 1991 г., изпратихме нова молба и двете издания до НМБ. Два до три пъти годишно се оценяват нови списания дали могат да бъдат включени в Индекс медикус, като комисията за оценка се състои предимно от научни работници от НИЗ. При последното си заседание в края на годината е било обсъдено и нашето списание, но молбата ни е била отхвърлена. Не искаха на нашите възгледи да бъдат дадени същите шансове за разпространение, както на други. „Мислителите" от НИЗ не желаеха нашите нови мисли да достигнат до научната общественост, а накрая и до цялото общество. Така изкусно бяхме цензурирани. Затова взех решение да напиша тази книга и да я дам на обществото.
Шест месеца след отказа от НМБ излезе моята книга. Аз обясних просто и разбираемо къде се заблуждава господстващата медицина. И тази книга изпратих на господата Грофт и Якобс от НИЗ. Исках те да узнаят, че не се нуждая от помощта им, за да направя своите възгледи достояние на обществото. Разбрах, че НИЗ, преизпълнен със самодоволство, желае да продължи безумието на своя вид изследвания, без да открие метод за лечение на някоя болест.
През април 1993 г. в Рестън, Вирджиния, се състоя международна конференция по био-оксидативна медицина. Бях поканен да говоря след президента на сдружението. Това е една от конференциите, организирани от привържениците на алтернативната медицина. Бях представен на един от научните секретари на НИЗ д-р Едмунт Саржънт Кошгьнд, който присъстваше на конференцията като докладчик. След моят доклад за хистамина като важен регулатор за водния баланс в организма, той доста добронамерено дискутира с мен какво трябва да се направи, за да бъде проверена моята теза. Изпратих му почти всичките си публикации. Срещахме се в бюрото му на Вестбърд Авеню. Той положи усилия да ми помогне пред отговорника за програмата на конференцията, за да мога да изнеса доклада си пред членовете на сдружението. Но покана така и не пристигна.
Очевидно възгледите ми са заплаха за съществуването на някои изследователски методи на НИЗ. Така че е съвсем естествено, че не трябва да споделям възгледите си в зданието на НИЗ. Като автомати те искаха от мен да представя резултатите си така, както на тях им е удобно. Всичко трябваше да става така, както те си го представят.
Опитах се да покажа в детайли какви усилия положих, за да накарам хората, които отговарят за здравето на нацията, да действат в интерес на хората. Както виждате, те искат да продължават своята работа в свой собствен интерес. Сега е ясно, че институциите, които изразходват трудно спечелените пари на данъкоплатците, не са загрижени нито на йота за Вашето здраве и за Вашето добро самочувствие. Ясно е, че онези, които се представят за хората, разрешаващи проблемите, в действителност само усложняват тези проблеми. Сега Вие, читателите на тази книга, трябва да допринесете за промяната на системата на здравеопазването.

Кореспонденция
Писмо до: Джон Тупер, Президент на Американската медицинска асоциация, Чикаго, 24.7.1990 г.
Многоуважаеми г-н Тупер,
Съвременното състояние на клиничната медицина често привлича върху себе си критиката на обществото, което се нуждае от услугите й, но въпреки това е недоволно и в качеството си на данъкоплатец се оплаква от бързо нарастващите разходи. Катрин Уелинг в своя статия в сп. „Ваггоп" от 11 юни сочи бъдещите проблеми. Но положението не е толкова безизходно. За да се обърне безизходното наглед положение и да се дадат нови, no-сигурни шансове — с благословията на науката — е необходимо единствено да се извърши смяна на парадигмата (модела) на физиологията на човешкото тяло и новите резултати да се приложат в клиничната практика. По-долу следват най-важните пунктове на тази смяна на парадигмата.
Човешкият организъм има все no-голям проблем с нормализирането на водния баланс, поради постепенното загубване на чувството за жажда. Този проблем се среща в клиничната практика достатъчно често, затова не е необходимо да се обяснява подробно. Все пак, за да отстраня всякакво съмнение в съществуването му, прилагам уводна статия от Ланцет от 3.11.1984 г. и една статия от Пади Филипс от 20.9.1984 г. Ако водата е важна за човешкия организъм, липсата й би трябвало да оставя следи, които да могат да бъдат обяснени. Ако при наличие на недостиг на вода индивидуалното регулиране на водата става по химичен път, без да се изследват първоначално приемането на вода и разпределителната система на водата в организма, това не е в интерес на пациента, особено ако тази система съвсем очевидно подава такива сигнали!
Откъсът от моето представяне на невротрансмитера хистамин и публикацията ми в сп. „Научното в естествената медицина " са опит да бъдат обяснени някои детайли. Като колега Ви приканвам да се запознаете с предложението за смяна на парадигмата и да го приложите в практиката. Моите клинични и теоретични изследвания показват, че смяната на парадигмата — като се започне от насочване вниманието на науката върху веществата, изхвърляни от организма, и се стигне до изследване на нарушенията в различните телесни системи, предизвикани от нарушената обмяна на течностите, — би освободила пътя към развитие на решаването на многообразните здравословни проблеми на обществото.
Съвременната парадигма, която позволява на даден лекар да не обръща внимание на сигналите за обикновената липса на вода и да лекува възникналите поради тази липса нужди на организма с коктейл от медикаменти, е напълно неуместна предвид нуждите и проблемите на пациента, свързани с хроничната дехидратация на организма. Това не спомага за доброто име на лекарите. Освен това е в ущърб на обществото, което се опитва да избегне крахът на държавния бюджет, възникващ поради елементарно подценяване на физиологията. Сега е времето да се действа и да се изоставят предразсъдъците, тъй като смяната на парадигмата е наложителна! Да не говорим, че е само въпрос на време това колебание, самодоволство и дори емоционално отхвърляне на смяната на парадигмата, както и политическата консервативност, да предизвикат в близко бъдеще остри обществени критики.
Надявам се, честното ми въодушевление, с което приканвам колегите си да извършат смяна на парадигмата, показва искрената ми професионална добра воля. Организираната смяна на парадигмата би била твърде желателна. Фондацията, въз основа на събраните от нея информации, счита че по-нататъшното придържане към Status Quo (лот. сегашното положение — б. пр.) в клиничната практика не е в интерес на обществото. Затова Ви моля да изготвите програма за оценка и възприемане на гореописаната смяна на парадигмата в медицината за членовете на АМА.
С най-добри пожелания за успех в реализирането на новите възможности, които биха могли да подобрят здравето на нашето общество чрез научно обснованата смяна на парадигмата. Вашият коментар би дал принос към общественото признание на новата парадигма.
Със сърдечни поздрави
Ф. Батманжелидж Фондация за естествена медицината
Копия до:
Останалите членове на АМА Сенатор Приор, Комитет за възрастните хора Д-р Луис Съливан, Комитет за осведомяване на обществото към Фондацията
Приложения:
Сп. „Баррон" — уводна статия от Катрин М.Уелинг от 11.6.
Уводна статия от „Ланцет", 3.1.1984 г.
Статия от Пади А.Филипс и др., New England Jurnal of Medicin, 20.9.1984 г.
Извлечение: Невротрансмитерът хистамин: Една алтернативна гледна точка от „Научното в естествената медицина", 1 април 1990 г.

Писмо от: Д-р Джон Тупер, д-р мед., Президент на АМА, 28.8.1990 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Получих писмото Ви от 24 юли, в което излагате концепцията си за регулиране на водата при проблеми, свързани с липсата на вода в организма, особено при възрастните хора. Ще препратя тази информация и до останалите членове.
Много Ви благодаря за съобщението и за Вашата активност.
Със сърдечни поздрави
Джон Тупер, д-р мед.
Не мисля, че това писмо свидетелства за особена ангажираност за прогреса на медицината. Реших да публикувам моето писмо до д-р Тупер и отговора му в списанията на фондацията. Копие от тях изпратих, придружено от следното писмо и до д-р Ринг, който в момента беше избран за президент на АМА.
Многоуважаеми д-р Ринг,
Радвам се, че мога да Ви връча изданието от 1991 г. на „Научното в естествената медицина". През 1990 г. помолихме АМА да направи оценка на предложената от нас смяна на парадигмата в медицината. Получихме отговор от тогавашния президент на АМА, което бе уклончиво и неизразително. Затова взехме решение да публикуваме нашето писмо и отговора на него в списанието на фондацията от 1991 г. По този начин документирахме, че сме съобщили на АМА едно научно обосновано решение на някои здравословни проблеми чрез смяна на парадигмата; в края на краищата в АМА са събрани квалифицирани лекари, чиято задача се състой в това, да откриват no-прости методи за лекуване. Сега на Вас се пада да обосновете защо АМА не се занима по-нататък с възможно най-простото решение на здравословните проблеми, което става възможно чрез приемането на нова парадигма. Все пак обществото спешно се нуждае от no-добра и no-евтина система за здравеопазване, а ние като лекари сме положили клетва да допринасяме за това. Със сърдечни поздрави
Ф. Батманжелидж
Получих следното писмо от д-р Рой Шварц на бланка на АМА от 11.9.1991 г.
Многоуважаеми д-р Батманжелидж,
Много благодарим за писмото Ви от 21.8.1991 г., адресирано до д-р Джон Й. Ринг. Ще изпратя за информация печатните материали от „Научното в естествената медицина " до съответните служби на АМА. АМА благодари за Вашата информация.
Със сърдечни поздрави
М. Шварц, д-р мед.
Необходимо е да се каже, че нищо не се е променило, за да се попречи на лекуването на хроничната дехидратация с химикали. Ако хората не започнат да оказват съпротива на това продължаващо нарушение, обществото ще продължава да страда от болестите и накрая ще банкрутира и финансово.

РЕЧНИК
Антиациди — медикаменти за неутрализиране на излишната стомашна киселина.
Аспартам — Подсладител, който се състои от две аминокиселини — фенилаланин и аспарагинова киселина.
ATP (Adenosintriphosphat) — АТФ (Аденозинтри-фосфат) — богато на енергия химическо съединение, което освобождава натрупаната енергия постепенно и при това се превръща в ADP (Adenosindiphosphat) и AMP (Adenosinmonophosphat).
Кръвно-мозъчна бариера — мембрани на капилярите в централната нервна система, чрез които се извършва строг контрол върху обмяната на веществата в кръвта, имаща за цел предпазването на мозъка от вредни вещества.
Циметидин — лекарствено вещество, което блокира рецепторите за хистамин в стомаха и по този начин парализира действието на отделените от хистамина киселини.
Кортизон — хормон, отделян от кората на надбъбречните жлези при физическо натоварване.
DNA — Desoxyribonucleinic acid (Дезоксирибонуклеинова киселина — ДНК) — наследствената субстанция в ядрото на клетките.
Изследователски опит на сляпо — Провеждане на експеримент за изпитване ефективността на медикаменти. За да се изключи всякакво повлияване, нито лекарят, нито пациентът знаят каква проба се тества точно в този момент.
Ендоскоп — дълъг инструмент, подобен на тръба, снабден с източник на светлина за осветяване на телесните кухини. Използва се и при операции.
GTP (Guanidintriphosphat) ГТП (Гуанидинтрифосфат) — богато на енергия химическо съединение, което освобождава енергията постепенно и преминава в GDP (Guanidindiphosphat) GMP и (Guanidinmonophosphat), (подобно на АТФ).
Хистамин — трансмитер, произвеждан от организма в определени клетки, който предизвиква специфични реакции в определени тъкани. В мозъка хистаминът изпълнява вероятно нервнотрансмитерни функции.
Хидролиза — разграждане на химическите съединения под влияние на водата.
Хипофиза — жлеза, представляваща мозъчен придатък. Място за образуването на редица хормони, напр. пролактин и вазопресин.
Интерлевкин — сигнално вещество на имунната система, което по различни начини стимулира имунните реакции на организма.
Кинин — трансмитер, произвеждан от организма, който между другото участва при облекчаване на болките и успокояване на бронхиалните спазми.
Невротрансмитер — вещество, произвеждано от организма, което пренася нервните дразнения от дадена нервна клетка до следващата.
Осмоза — пренос на разтворител (напр. вода) през дадена мембрана, която е полупропусклива и задържа разтворените молекули.
Пролактин — хормон на хипофизата, който стимулира образуването на млякото при кърмещата жена.
Простагландин — трансмитер, произвеждан в организма, предизвикващ в него най-различни реакции.
Система ренин-ангиотензин — Система от два тъканни хормона, която служи за регулиране нивото на натрия в кръвта.
Рецептори — чувствителни места по клетъчната мембрана, които възприемат въздействието на невротранс-митерите, трансмитерите, хормоните и др.п.
RNA (Ribonucleinic acid) PHK /Рибонуклеинова киселина/ — високомолекулярна киселина в ядрото, която приема наследствената информация от ДНК и я предава на клетката.
Серотонин — тъканен хормон, който въздейства при контракциите на кръвоносните съдове и изпълнява нервотрансмитерни функции в мозъка.
Кръвна плазма — прозрачна жълта течност, която остава след отделянето на кръвните телца.
Триптофан — важна аминокиселина.
Туморен некрозан фактор (ТНФ) — вещество, образувано от определени клетки на имунната система, което разтваря туморните клетки.
Вазопресин — хормон, отделян от хипофизата, който допринася за свиване на мускулите. По този начин повишава кръвното налягане.
Zystein — важна аминокиселина, съдържаща сяра.

КАК ЧИТАТЕЛЯТ ШИЛИГАРСКИ СЕ ИЗЛЕКУВА ОТ ПОЧТИ ВСИЧКИ БОЛЕСТИ
(ДИАБЕТ, ХИПЕРТОНИЯ И ДР.) БЕЗ ЛЕКАРСТВА ЧРЕЗ КНИГАТА „ТЯЛОТО ЖАДУВА ЗА ВОДА"
В издателството се получи статията на г-н Шилигарски с молба за съдействие да бъде поместена във в. Лечител. Тъй като това поместване не зависеше от мен, аз реших да популяризирам неговия опит в излекуването.
„Казвам се Ленин Шилигарски и съм на 64 г. През 2004 г. си купих книгата „Тялото жадува за вода" на издателство "Здраве и щастие", чийто девиз е: „Ти не си болен, ти си жаден". Авторът, д-р Батманджелис, в края на 80-те години открива метод за лечение на организма, който възстановява жизнените функции на неговите органи. Здравната организация на САЩ обаче отказва да го популяризира, тъй като годишно се харчат повече от 100 млрд. долара за лекарства и това би се отразило на фармацевтичната индустрия.
Моето здравословно състояние при започване на лекуването: хипертония, диабет първи тип (на инсулин), увредени клапи на сърцето, разширени вени, простата, подагра, вътрешни хемороиди, склерозирали мускули на крайниците, повредено дясно коляно, наднормено тегло — 113 кг., камъни в бъбреците, хроничен запек, сковаваща болка в кръста (която не ми позволяваше да вървя повече от 100 м., без да се наведа, за да се освободя от болката).
На 3 март 2004 г. започнах терапията, при което се получиха следните РЕЗУЛТАТИ:
Най-учудващо беше въздействието върху диабета (тази толкова трудноизлечима болест). Преди началото на лечението кръвната ми захар варираше между 8 и 13 единици, като вземах общо 40 дози инсулин на ден (20 дози сутрин и 20 дози вечер). След прилагане на лечението чрез пиене на вода още след първата седмица захарта ми започна да пада, което ме принуди да започна да намалявам сутрешната доза. След месец и половина я спрях окончателно, тъй като захарта ми падна дори под 5 единици. След това започнах да намалявам и вечерната доза (тъй като кръвната захар ми падаше) и след три месеца окончателно спрях инсулина, като захарта трайно се задържа между 5 и 7 единици. През това време се храних, като спазвах диетата за диабетно болни.
— за 100 дни спрях инсулина — 40 дози вземах всеки ден, а сега съм без инсулин
— на 3-ия ден болката в кръста изчезна и сега без усилия изминавам всяка сутрин от 4 до 8 км. за около 1 час и 30 минути до два часа, в зависимост от времето ми.
— за 100 дни спрях инсулина — 40 дози вземах всеки ден, а сега съм без инсулин
— след 1 месец студените ми стъпала се стоплиха
— за 1 година от лечението тлъстините чувствително се стопиха — станах 97-98 кг., т. е. с 16 кг. отслабнах за 1г.
— кръвното ми се нормализира на 120-130/70-80. При разходка, при ускорен ход, то спада до 90-100/ 50-60. Мисля, че това се дължи на увредените ми сърдечни клапи. Ако се вдигне до 180/99, без лекарства за 1-2 часа спада до 130/80.
— започнаха да се прибират разширените вени. Вече повече от година на са се възпалявали или втвърдявали.
Изчезнаха болките и тежестите в краката, както и отичането. Започнаха да изчезват от стъпалата мораво-сините кръвоизливи.
— започнаха да намаляват кръвоизливите в очите
— хемороидите вече не кървят от 1 година
— изчезна аритмията на сърцето, подаграта я няма. Все още нямам впечатление за подобрение на простатата и болката в дясното коляно остава. Все още се качвам и слизам трудно в превозните средства.
Каква е РЕЦЕПТАТА, която прилагах съобразно тази книга, но постоянно. Изисква се постоянство всеки ден, докато сме живи. На 1 кг телесно тегло е необходимо да се приемат 30 мл обикновена чешмяна или чиста планинска вода и на 2 л вода се слага 3 грама сол. Водата се разделя на 6 дози и се приема по една доза половин до 1 часа преди хранене (закуска, обяд, вечеря) и 2,5 часа след нахранване, т. е. общо 6 дози. Само режима на пиене на тази вода със сол дава фантастичен резултат. Както пише авторът, това е революция в здравеопазването. Сега пия по З л вода на ден с 4,5 г сол, понеже съм около 96 кг.
Тази смес (вода и сол) спомага за възстановяване на физико-химичните реакции в организма, веднага сваля холистерола (излишния), прочиства кръвните, водните и нервните пътища в организма и му позволява сам да се лекува: необходимо му е от 9 до 10 дни време, за да се самоизлекува без лекарствени препарати.
През април 2004 г се простудих силно и белите ми дробове се възпалиха, имах и силна кашлица и само за около 10 дни всичко отмина без употребата на лекарства, а сега (през ноември) хремата ми мина за няколко дни също без лекарства.
В потвърждение на възможността организма да се справя сам е и излекуването на англичанина от СПИН.
Ние не можем да накараме всички да опитат, но можем да им дадем шанс, най-вече на пенсионерите, страдащи от непрекъсната липса на средства.
Авторът пише, че след 20 годишна възраст всички трябва да спазват този режим, за да не прибягват до лекарски услуги и лекарства (химикали от аптеката).
Ако това се възприеме, ще бъдат спестени много средства на държавата, а най-вече на пенсионерите."

За автора
Д-р Батманжелидж е роден през 1931 г. в Техеран, Иран. През 1946 г., наскоро след Втората световна война, той започва да учи в една елитна гимназия в Единбург, Шотландия. Въпреки голямата конкуренция на някогашните войници, през 1951 г. той вече е студент втора година в медицинското училище на Лондонския университет при болницата „Св. Мария". След завършване на следването си той има привилегията да получи място като лекар в собствения си университет.
В собствената му страна необходимостта от модерни болнични заведения е много по-голяма, отколкото позволява бюджетът на системата на здравеопазване. На определен етап от медицинската си кариера в Иран той стига до убеждението, че болниците, медицинските и спортните центрове най-добре биха служили на народното здравеопазване. Малко преди революцията от 1979 г. той участва в изграждането на медицински семеен център, който трябва да се превърне в най-голямото медицинско заведение в Иран.
Съдбата му би трябвало да бъде служба в името на хората, но революционното правителство в Иран го хвърля в затвора и конфискува неговото лично имущество и това на семейството му. Обвиняват го във всевъзможни престъпления и той трябва да бъде екзекутиран. Когато революционната гвардия открива, че той може да работи като лекар на затворниците, екзекуцията му е отложена.
Една нощ по време на своето пребиваване в затвора „Евин", д-р Батманжелидж открива медицинската стойност на водата за лекуване на язвите на стомаха: понеже не разполагал с никакви лекарства, той дал на пациент със силни стомашни болки две чаши вода. След около осем минути болките изчезнали и така пред очите му се открива нова ера в напредъка на медицината. През следващите месеци той интензивно се занимава с изследване на медицинското влияние на водата за намаляване на стреса. Той лекува оплаквания, свързани със стреса в затвора Евин — една почти идеална „лаборатория за стрес". После идва денят на процеса и той трябва да отговаря за 32 измислени обвинения, за които се полага смъртно наказание. При защитата си той представя на съдията своя статия за лекуване на язви на стомаха чрез пиене на вода. Поради това той не е осъден на смърт и може да продължи изследванията си.
Статията, която пише в затвора, е публикувана през 1982 г. в сп. „Иранско списание за медицински съвети". Копие от нея е преведено в Лондон и изпратено на професор по гастроентерология в университета в Йейл. Съобщението за откритието излиза като уводна статия в „Списание за клинична гастроентерология", а по-късно е публикувано и в научната част на в-к „Ню Йорк Таймс".
През 1982 г. д-р Батманжелидж е освободен от затвора; малко по-късно той избягва от Иран в Америка. Там иска да продължи своите изследвания и да популяризира медицинското си откритие сред американските изследователи и учени.
Природата разкрива на д-р Батманжелидж лечебното действие на обикновената чешмяна вода, което до този момент не е било известно. През 1983 г. той създава „Фондация за естествена медицина", за да стимулира изследванията във връзка с тази тема. Резултатите от изследванията във фондацията през 1989, 1990 и 1991 г. са публикувани в годишници под заглавието „Науката и естествената медицина". Д-р Батманжелидж стартира обществена кампания, за да направи своите изследвания достояние на широката публика.
През 1992 г. той получава покана от Иран и има възможност да представи откритията си по телевизията. Освен това провежда разговори с лекари в университета в Техеран и в болници, служещи като учебни бази. Днес в Иран се извършват експерименти за решаване на медицински проблеми по най-простия път — пиенето на вода. Поради силните обществени реакции лекарите там вече да не могат да се противопоставят на тази идея.

КРАЙ

http://www.spiralata.net