Сто години за всеки (Рецептите на Петър Димков)-2-ра част

Но общо взето човечеството днес не върши това, което трябва. Лечителя често го обясняваше - винаги по един и същ начин:
- Светът се препълни с угрижени лица, с гримаси на сърдити и недоволни хора, които сякаш никой не може да зарадва. Огледай се в трамвая - всеки се затворил в себе си, угрижен, решава някакъв въпрос, който не го побратимява с хората, ами го противопоставя на тях. Мисли как да напакости на другите, да придобие нещо, което не му се полага, да получи внимание, над което няма право. И понеже го съзнава - не е весел, нито дружелюбен. Какво можеш да очакваш от такива хора?
Онова, което най-вече трябваше да се очаква от човека днес (а и винаги), бе взаимопомощта, т. е. готовността, желанието да бъдеш в полза на себеподобния и да организираш живота си така, че да те радва помощта, която можеш да окажеш на човека.
- Така ли бе едно време? Не. Усмивките намаляха. Човек започва да отвиква от тях, а това е лош симптом. Тежка болест ще тръшне човечеството, че каквото и да стори, няма да се спаси. Умърлушените, умислените лица са мълчаливи и гузни. Те издават какво му е на душата на всекиго от нас. И какво можеш да получиш от такъв? Никаква песен! А как бе някога? Всеки върви и си подсвирва. Не пее, подсвирва си, самонагласява се така, че сам изпитва нужда да си подсвирва, сякаш казва на самия себе си и на другите наоколо: „Хубаво ми е, че живея. Искам на всички да е хубаво. Ако някой има нужда от нещо, нека каже - може да му помогна!" Пееха едно време софиянци, пееха! Рота войници се прибират в казармата - пеят, та улицата ехти. И на душата ти става леко и весело. Паралелка ученици вървят нанякъде и пеят! Звънти София от радост, сякаш изважда на пюказ светла душа. Песни, усмивки, радост! А сега какво е?
Ясновидският му поглед не долавяше никакъв знак за избава от това униние. Напротив, печалните, недружелюбни мисли, що се рояха в всяка глава, „падаха" от нея вън и се вливаха в хаоса от също такива мисли, каквито бяха „произвели" преминалите преди. Грижа и мисъл за грижа, мъка и мисъл за мъка, неблагополучия и мисъл за неблагополучия. Та това са планини от отпадъци, подобия на мисли или по-точно - злоподобия на мисли, които валят отвред, задръстват улиците, препречват движението. Въздигат се нагоре, сгъстяват се като облаци, закриват слънцето. Ни в туй, ни в онуй време завали, излезе буря, виелица, покоси хора... Всичко се обърква! Ясновидската му представа за последствията от тази дейност на мисълта бе като бедствие, което човек не може да удържи (да облагороди в себе си), не е в състояние и да го обуздае. Напротив - с някакво злорадство го „изплюва" навън, та с него замърсява всичко. И понеже така правят всички, светът навред се замърси и потъна в униние...
Веднъж ми каза:
- Питаше ще има ли Апокалипсис. А какво казах аз?
- Казахте, че Апокалипсисът е в ход. -Ето!
Изглеждаше обяснимо и приемливо. Не бе ли жестоко самоосъждане на човека да потъне в отпадъците на своите мисли и се задуши там?
При това мислите - независимо колко са лоши - не умират! Мисълта е безсмъртна! Тя живее, награмадява се, задръства улици, пътища, пространства. Никога човечеството не е произвеждало толкова много лоши мисли. Ужасни вулкани от черни мисли, наводнения от подли потайности, омраза, нелюбов, измама... Апокалипсис!
Той бе пресмятал в какво се изразява всичко подобно. Само човек като него, с неговото ясновидско прозрение, можеше да направи тази ужасна сметка, която застрашава човечеството, като присъда. Сметнал бе, че досега на тази грешна планета са живели към 85 милиарда човеци - сега в пръстта са само костите им, но онова, което са успели да насътворят - лошото, се е запазило, стои до ден-днешен, може би не така силно, както навремето, но продължава да влияе. И „трови" атмосферата. Разбира се, вкарва и озон в нея -духовно пречистване, - но това е нищо в сравнение с бедствието. И ето - стига се до наше време - когато мозъците на 6 милиарда хора произвеждат мисли деривати, които утежняват положението на човечеството, вместо да го облекчат и възвисят. В края на краищата съществуващото днес е създадено от 6 милиарда мозъци. Към десет милиарда килограма мозък - убежището на мисълта, нейният инкубатор. Преди полови н хилядолетие, преди две хилядолетия, преди четири хилядолетия - по време на библейските катаклизми, решаващи съдбата на тази земя - човешкият мозък е бил ограничен, неспособен да пресъздава себе си в мисли, за да влияе над всичко. Сега тази съвкупност въздейства върху всичко. И се чувства навред. Все повече и повече човек я възприема като обреченост...
А изводът? Какъв е той? Какво ще стане?
Лечителя поемаше сякаш върху себе си вината за случилото се и за другото, което предстои. И винаги отговаряше по един и същ начин:
- Всеки трябва да си даде сметка за своето участие в тоталното замърсяване на света - да се очисти и да бди над онова, което прави. Не го ли стори, не го ли направят всички - тогава, хора, дръпнете се пред Апокалипсиса, който иска да ви унищожи.
И както винаги, при произнасяне на нещо, което го вълнуваше дълбоко, очите му се просълзяваха, гримасата на плач се появяваше на неговото добро и великодушно лице.
Вярваше в усъвършенстването
Той таеше дълбоко в себе си увереността, че човек непременно ще се промени - към по-добро, и че тези промени могат да се окажат съвсем чудновати. Но обясними! Струваше му се например, че човешкото зрение може да се усъвършенства дотолкова, че да прониква и през плътни стени, да вижда далеч напред през всякакви прегради.
Вярата му в това почиваше не на някакви установими материални изменения на очите, а на изтъкване духовната същност на човека. Очите му са всъщност част от мозъка (ембрионалното развитие на човека убедително доказва как се постига това!), а от мозъка тръгва и Мисълта, и духовното възмогване на човека. Така че едно духовно извисяване и прорицателно усъвършенстване ще прибави към Днешното зрение на човека и способността да вижда много повече, отколкото може днес. Зрението като способност се измерва с ред особености у различните животински видове - зоркост, далекогледост, обемност, познаваемост и пр. Към всичко това, и като върховна възможност у човека, кога да е, ще се придаде и духовност, която ще надмогне ред ограничения, които сега изглеждат неотстраними.
Ще стане почти така, както го прави - в схващането на ясновидците - астралното тяло. А то пък е онази призрачна сянка която в живия човек напълно се слива с физиката му, изцяло го „покрива" и в мига на смъртта се отделя от физическото тяло и заживява самостоятелно и безсмъртно, тъй като нейните достойнства са къде по-висши от особеностите на тялото. Макар да подражава на несъвършеното тяло, астралното изпъква със своята необикновеносг. То сякаш носи очертанията на тялото, с което цял живот е било слято, но едновременно бързо мени контурите си, притежавайки прозрачна плътност - през него може да се мине (например тичащи живи хора, които бързат да дадат помощ на умиращ човек - т. е. на „другото" тяло според описанията на Раймонд Мууди). И обратно, астралното тяло може „да прелети" през друго тяло (на жив човек) или през различни прегради. Създава се нова представа за взаимно проникване (преминаване) и в двете посоки, при което живото тяло не усеща преминаването на астралното (свое и не свое), а астралното не се „накърнява" при преминаване например на тухлени стени и пр.
Астралното тяло притежава способност да вижда, както може да се предполага, със същото онова, с което е виждало приживе, макар и в друг вид - лабилната локализация на способността да се възприема у него сякаш е навред, всяка частица притежава способността да вижда и дори в мястото на очите му е съсредоточено зрението.
Всичко това предстои да бъде уточнено и навярно ще бъде сторено бързо, като един вид компенсация за вековете неясности и „магии", които са съпровождали любопитството на човека. И навярно когато човек го проумее, той вече и ще го притежава като способност.
Веднъж Лечителя бе отишъл твърде далеч в своята мечта за бъдещия човек, уповаваща се на оскъдните, но автентични доказателства за предстоящ просперитет. Изказа предположение, че в бъдеще - може би не толкова далечно, колкото може да се помисли - човек ще бъде в състояние да се издига над себе си с движения на ръцете. Ще стане възможно след съответни изменения на човека, засягащи тялото му-Предстоят промени от духовно-астрален порядък, които човек „заслужава" поради духовното си развитие. А също може би (веднъж той го формулира много ясно) като компенсация за онези „загуби", които е претърпял исторически през цялото време, докато (успоредно с животните) се е развивал и усъвършенствал (животните - физически, човекът - духовно и физически), а по-точно - губил е ярките особености на инстинктите (толкова силни, спасителни, насъщни при животните), особености на чувствителността и сетивните органи.
Когато разказваше за очакваните промени (в които без всяко съмнение бе дълбоко убеден), той се уповаваше на духовното усъвършенстване на човека, а и поставяше това усъвършенстване -като призвание и съдба - в причинната обусловеност на промените, които се очакват.
И през цялото време все повече и повече ще се извисява най-важното у човека - неговата мисъл, съзнанието, „обемащо" света и проникващо в него. Тържествуващата човешка мисъл, използвана по предназначение, ще осигури тези чудеса, ще изведе човека до тези висини. И точно това ще бъде съдържанието на неговото по-нататъшно усъвършенстване: да се създаде, да се постигне едно човечество, достойно за себе си - основания за което е дал сам Бог, като е създал мислещо същество.
Животът на човека досега е бил не само определена дейност, свързана със самосъхранението и опазването на рода, а преди всичко нестихващо любопитство на човека - да опознае и обясни себе си. От това винаги будно и неутолимо любопитство резонно и постоянно е произлизало желанието да се променят нещата в живота.
Такъв характер са имали и най-баналните констатации на всеки човек. То е и оправдание за присъствието му на този свят и извинение за всичко, което успява да стори.
Не предизвиквай съдбата!
По времето, когато в космоса излетя първият български космонавт Георги Иванов, Лечителя преживя радостни мигове. Събитието съвпадаше напълно с неговото уравновесено и едновременно възторжено поведение, когато се прославяше България или се вършеше нещо добро за нея.
Случи се така, че се видяхме с него още в деня, щом космонавтът излетя. Бе събрал накуп всички вестници, в които събитието се оповестяваше с едри заглавия и възторжени възгласи. Долових, че е развълнуван и радостен, но като че ли нещо го смущава.
По-късно стана „аварията" и фактически полетът се компрометира. С космонавти от други националности, летели на руски ракети, подобно нещо не се бе случило. Така събитието едновременно го зарадва и смути. И той намери за необходимо да обясни:
- Вдигнахме прекалено много шум, досущ, както се казва, „българска работа". Рибата още в морето, а във вестниците извадиха големи тигани, проглушиха с викове и самовъзхвали света. А то си бе чисто предизвикателство към съдбата.
Във вестниците полетът на първия български космонавт наистина бе отразен с онази (неосъзната може би) самоизтъкваща се радост, с „хвалене", за което загатва и поговорката.
- Какво всъщност се случи? - го попитах, когато аварията с полета приключи благополучно и космонавтът се върна на земята, изпълнил и все пак недоизпълнил мисията си.
- Стана това - вече с усмивка поде Лечителя, - което не можеше да не стане при подобни обстоятелства и което е ставало много пъти в нашата история. Напред излиза явно недомислие - за него има друга поговорка: „Не си събувай гащите, преди да си нагазил в реката". - И вече с усмивка, в която сияеше горчива ирония, прибави: - А нашите журналисти си събуха гащите далеч още преди да видят реката...
В края на краищата инцидентът „се преглътна", народът го възприе така, както единствено можеше да го стори, но за известно време остана да витае в обществото призракът на предизвикателството, което се бе обособило с предварителните суперлативни оценки и хвалби, даващи основание да се смята, че нашата журналистика - пак според поговорка - е започнала да маха с крака, преди да е яхнала коня. Лечителя обясни събитието така:
- Всяко нещо в този свят се появява в своето време и представя така, както е обосновано, а може да се каже и предвидено. Когато човек застане пред такова събитие, той трябва да го уважи по съответен начин. А най-просто е да се посрещне събитието сдържано, уважително и „сериозно". Да не се намесват в него предвзети оценки, да не се допуска нищо „предварително", преди да му е дошло времето. В подобно отношение ние, българите, си имаме лоша слабост и неведнъж сме страдали заради прибързаност, която се е оказвала непочтеност или най-малкото лекомислие. Събитията в живота вървят едно след друго, а необикновените сред тях са обременени и със съдбовна прокоба, пред която трябва да се смириш, а не да я предизвикваш. Нашите журналисти представиха изстрелването на ракетата с момъка като повод за прибързана хвалба и изтъкване и „промениха" предвиденото от съдбата, намесиха се в него с прибързано разгадаване и оценка и така повлияха събитието да не се осъществи, както би могло (по примера на вече летелите в космоса други космонавти). Това е извънредно важен момент във всяко дело особено когато засяга повече хора. То прилича на опита на тези, които не са ясновидци, да ясновидстват. Истинският пророк никога няма да представи бъдещето в такъв оголен, самоизтъкващ се вид, в който се изразиха събитията с полета. Всяко предсказание за бъдещи събития в оценката, тълкуването или просто предричането на оракула ще бъде „иносказателно", по-скоро пожелателно или предупредително, отколкото повод за биене по гърдите, както се получи с нашите разгорещени и прибързани журналисти.
Тук на човек му идва наум за „урочасването" - т. е. признаване на такива особености („неща в живота"), отнасящи се привидно до други същности: пазене от уроки, придържане о правила, които са „демонични сами по себе си" - напр. пресичане на път, среща с „неблагоприятен" човек - „лоша среща" (а то е сюжет от полазничеството, което има огромно значение в българската демонология и изобщо в отношенията човек - съдба)...
В сдържаното посрещане на едно събитие или изпитание неучастващите в него всъщност съдбоносно, фатално присъстват с мисълта си, с желанието си и особено категорично въздействат, ако заемат „съответната позиция": сериозно, с полагащо се отчитане на необикновеното, на риска и с някакво, така да се каже, „премълчаване" („да спи зло под камък") да се преживее в героична сдържаност, която пък на свой ред участващият трябва да осъзнае като солидарност с останалите, поемащи някакъв риск.
- С какво бихте сравнили събитието? Помисли, усмихна се и додаде:
- Да речем, присъстваш в цирк. Обявява се опасен номер (салто мортале или друго подобно), музикантите секват да свирят. Артистът Пристъпва към площадката, от която ще се хвърли в рискованото, опасно начинание. Ако си почтен човек и се отнасяш, както следва към живота и нещата в него, ще затаиш дъх, „ще стиснеш палци", ще се проникнеш от доброжелателност към артиста, което никак не е малко. То е ясновидно! Влязло е в действие съчувствието към изпълнителя. И когато той изиграе номера си, изведнъж се изпълваш с нещо като умиление, почваш да ръкопляскаш, да възклицаваш. Не изричаш зложелателна мисъл, тежко и трудно е да се каже, но все пак например от рода на „Дано се пребиеш!" или нещо подобно...
***
През последните години на живота си Лечителя работеше над огромна книга завет към потомците, в която споделяше онова, което бе прозрял през дългогодишния си житейски път. Към трите тома „Българска народна медицина" подготвяше и четвърти - изпълнен с поуките от своя достоен и възвишен живот. Този том се занимава с проблемите не на физическото, а на духовното здраве. Тъкмо това обстоятелство най-вече го въодушевяваше, за да намери време за книгата си в претрупания си работен ден.

Здрави от раждането до смъртта
Съвети и рецепти на лечителя
Целебната вода
На 21 март 1981 г. заварих Лечителя необикновено бодър и оживен: както винаги, не бе забравил да се избръсне и сложи вратовръзка - изглеждаше подмладен.
Целунах ръката, която ми подаде, а в тази минута той сложи другата си длан на главата ми, произнасяйки наум (бях сигурен) благословия и добропожелание, с които посрещаше всички.
На вчерашния ден бе навършил 95 години. Течеше последната година от неговия премъдър живот и в този ден, както и във всички други, той съумяваше да запази себе си, своя дух, усмивката и, най-важното, своето любвеобилно отношение към хората. Без да скрива доволството и радостта си, ми показа телеграмите, които бе получил. Душата му пърхаше от лекота.
„Ето го чудото - помислих си, - на толкова години, жизнен, пъргав, с бистра мисъл и просветлен взор, цял отворен, като едно обятие към света, и въодушевен от мисълта да помага на всекиго!"
Човекът е това, което е делото му.
От само себе си, подобен на възклицание, възникна и въпросът ми:
- Кажете сега, след този ден, кое ви помогна да достигнете до този връх, кому сте задължен? Каква е вашата тайна?
По усмивката му разбрах, че му е приятно да разисква въпроса, защото съзнаваше многозначимостта на своя готов отговор. Макар Да го познавах добре, сбърках в очакванията си: премъдрият човек не се сети най-напред за любимите си билки и лечебни растения, с които бе сътворил спасителната медицина, наречена от него „Българска народна медицина".
- Ето какво - поде той. - Съумявал съм да запазя душевното си равновесие, тъй като то е спасително за човека.
- И от болести ли?
- То се знае - и от болести! И най-вече от тях. Душевно уравновесеният човек не боледува. Той е винаги здрав. Защото в душевното равновесие, в бодростта на духа обитава спасителната сила на здравето. Тези неща вървят заедно.
- И все пак - какво по-конкретно?
- Първото на този свят, за всеки човек и за всички люде, е взаимопомощта. Съобразява ли се човек с нея - става неуязвим.
- И здрав?
- И здрав!
- Как се обяснява?
- Много просто: взаимопомощта изразява доброжеланието между хората, настройва ги, както нищо друго не може да го стори, и оня, който е в състояние, драговолно помага на другите, които не могат, както нему на свой ред помагат други и се осъществява процесът на усъвършенстването. Той е непостижим за сам човек. По силите е само на всички. Така се постига духовно възвисяване, което се характеризира с ведрост, порив към добро, обич към себеподобните и всичко друго от този род. И ако човек, който благодарение на взаимопомощта - тази, която дава, и онази, която му дават - го постигне, той е здрав. Истински здрав. Вън от душевната ведрост, породена от съзнанието за взаимопомощта, здраве не може да има. Тогава има опасност от болест.
- Да, всички знаят, че се придържате о тези важни правила на духовността, но заедно с това си имате свой начин на живот, чиято правилност и чиито предимства е редно да бъдат отбелязани на днешния ден. Как бихте поделили навиците или правилата, които съставят „програмата" на вашия живот? И по-специално, кой от тези навици бихте поставили на първо място.
- Водата, която Бог изпраща на хората. Дъждовната.
- Дестилираната?
- Народът я нарича още „мъртва". Аз пък казвам, че тя е по-жива от всичко живо! Тя е вълшебна, чудодейна! Хората отдавна са разбрали това и го използват. Според тяхната вяра дъждовна вода от дъжда на 25 март (Благовещение) или от преспа сняг, която се е запазила до този ден на сенчесто място, притежава изключителна целебна сила! Голям пропуск е, че днес въпросното богатство не се ползва. А и не може да се ползва поради замърсяването на въздуха.
- 25 март. Това е почти „първа пролет".
- Наистина. Нашият наблюдателен и премъдър народ е отбелязал не толкова Благовестта, колкото пролетта, като е отделил същия ден от всички други. Тогава зимата си отива, пристига пролетта. В природата настъпва важна промяна. Каква? Ние не я знаем, тъй като не сме проникнали още в нейните тайни. А народът е достигнал до тях опипом, по пътя на опита, на дългогодишната практика, която го е уверила, че дъждът в първия пролетен ден съвсем не е като другите. Така се е случило и с Еньовден (рождения ден на Йоан Кръстител, 24 юни). Това е точката на лятното равноденствие, в която се сменят сезоните. Денят, който българският народ, а и безброй други на север и на юг от нас са обявили за най-благоприятния билкарски ден. Билките се берат на този ден, защото опитът е научил нашия народ, че лечебната им сила е най-голяма тъкмо тогава, все едно дали се отнася за Русия, или за някое африканско племе...
- Защо дъждовната вода е вълшебна?
- Още никой не знае и не може да обясни. В медицината, пък и навред другаде човек търси да разкрие посредством някое химическо вещество или реакция тайната на едно лечение. В много случаи му се удава. В предписанието на повечето днешни лекарства обикновено се обявява как и защо действа, такова и такова е по химически състав, като се поеме от човека и попадне в кръвта или в еди-кой си орган, влиза във взаимодействие с еди-коя си тъкан, вещество, клетки и пр. и се образува ново вещество или се извършва химическа реакция, на която се приписва и лечебният ефект. То наистина си е едно чудо -да вземеш нищо и никаква таблетчица, да я „хвърлиш" в тялото си и тя да извърши чудото на оздравяването! Така обаче не можеш да обясниш защо и как действа вълшебната вода!
- А вашето обяснение какво е?
- Придържам се към учението за енергиите. То също може да е безсилно или ограничено, но в много случаи ми помага. Защото човек е по природа любопитен и се успокоява едва когато схване кое какво е. В света властва великият закон на причината и следствието, който обяснява всяко нещо като последствие на някаква причина или го прогласява за причина на друго, което ще последва оттук нататък. Та и с дъждовната вода е така: съдържа някаква чудотворна, особена енергия. Лечебна и с нищо несравнима! Благодат за човека!
- Дъждовната вода е дестилирана, т. е. тя не съдържа абсолютно нищо, тя е освободена от всичко!
- Така е. Но и онова, от което се освобождава - например един литър вода, когато от обикновена се превръща в дъждовна, е нищо, прашинка! Между обикновената и дъждовната химически разлика няма! И все пак...
- И все пак?
- Тя е вълшебна, чудотворна! Защото е била нагрявана от слънцето в моретата и океаните, превърнала се е на пара и се е устремила нагоре, сгъстявала се е в облаци, те са бушували един с друг. Избухвали са мълнии. Появявали са се ураганни ветрове, които са емвали тези облаци от единия край на света, за да ги докарат до другия! Какво е това? Ужасна авантюра, приключение на световни енергии! Не е възможно в малката дъждовна капка да не е останал спомен от тези премеждия и приключения - точно там е тайната на целебността!
- Как се ползвате от тази благодат?
- Всеки ден си приготвям с моето допотопно апаратче за изкуствен дъжд такава вода. Една чаша. Изпивам я сутрин на гладно, като не пропускам да пожелая сам на себе си сполука в това начинание и изразя с едни и същи думи благодарността и вярата си...
- Какви са тези думи?
- Най-обикновени. Изпивам чашата с вълшебна вода и си казвам шепнешком, за да не безпокоя никого наоколо: „Отпивам тази вода, тя ще ми прелее силата си, ще бъда бодър целия ден, ще мога да свърша добри неща, полезни за хората и за мене". Нещо, като „Отче наш"! Вълшебна формула. Защото към вълшебната вода се прибавя и вълшебството на мисълта - двете големи сили на този свят. Мисълта прочиства духа ми, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя - то се осъществява...
-Прилича ми на заклинание, на ритуал.
- Та то си е така! Нещо като молитва, може да се каже. Още с отварянето на очите.
- Важен миг в началото на деня!
- Човек поначало спи тежко и опасно. Единствен той от всички животни. При него заспиването е вид умиране! Проба за умиране, опит, премеждие. Събуждането е като раждане! Само по себе си този ритуал - на разсънване и самоободряване, за да може човек по-лесно „да прескочи" от „смъртта на съня" - в живота на 5удуването. И ако е умен, той го ще прави винаги с помощта (на мисълта. Никоя друга твар в естеството не разполага с въпросната изумителна сила. Тя е всичко! Трябва да бъде винаги в помощ на човека. С нея той е способен на чудеса! Самоокуражаването сутрин (пък и когато и да е нататък) е извикване на помощ мисълта. На мнозина ще се стори наивно или дори необяснимо. А е просто и насъщно: когато изразиш с мисъл едно нещо, ти го откъсваш от действителността в относителна самостоятелност и със самото това придобиваш власт над него. Става дума за властта на мисълта, която е привидно „безвластна", но тя със способността си да разчленява света, да отделя причината от следствието и следствието от причината, да съпоставя и оценява - е истински вълшебник. Нищо не е възможно за човека без нея! Ако той възнамерява да мине без нея, значи е решил да живее като животното...
- Но какво е мястото на сутрешната чаша вълшебна вода във всичко ставащо?
- Тя е благодат! Прибавя своята живителна сила към другото, което съм свикнал неотменно да върша, за да преуспявам и бъда достоен за своя живот, да изпълня своята мисия.
- И в какво по-точно се изразява въздействието на тази чаша?
- Няколко глътки вода. Когато ги поемам веднага след ставане, на гладен стомах, улучвам най-благоприятния миг за въздействието й: тя бързо навлиза в кръвта и като се движи из нея, макар да не е много, само една двадесет и пета част от кръвта - все пак извършва велика работа: поема токсините, отровите, „отпадъчните" вещества, с които кръвта на човека, уви, винаги е пребогата, преди малко „поема", сега „впива" и ги отнася към урината. Човек не е измислил по-добър способ за пречистване на кръвта от този! А то е чудото, което спасява от безброй болести! Защото те не са болести, а просто последствия от непречистената кръв, която носи на органите кислорода, но ги натоварва със своите токсини.
- Какво подразбирате под тази дума?
- Тя е условна, макар че за лекарите значи точно определено Нещо: отрови от процесите на живота. Например: в кръвта нахлуват бацили на дадена болест, белите кръвни клетки веднага подхващат борба с тях. Загиват и бацили, и кръвни клетки; пък и червените, които преобладават, постоянно умират и се подменят - отпадъците от тези и безброй други процеси „замърсяват" кръвта с това, което наричаме токсини. Дори само поради присъствието си те възпрепятстват пълноценното действие на кръвта. Защото добре пречистената кръв е „свежа", живителна, а кръвта с токсини е отровена и „болна". Няма по-добро средство за пречистването от вълшебната вода...
- Колко време я пиете?
- От 65 години. Всеки ден и благодарение най-вече на това съм се съхранил!
- А може ли да се употребява за лечение?
- Разбира се! И трябва! Да си спомним пак драгоценния народен опит, съхранен в обичай: водата от дъжда на 25 март събирали в глинени съдове и в продължение на 40 дни пиели от нея, в нея варели билки. Четирийсет дни след дъжда! Така е при всички народи. Чел съм например, че в пустинята тамошни обитатели, които чакат дъжда като чудо, щом завали, събират водата в глинени съдове и треперят над нея месеци наред! Тя се разваля, вмирисва се може би, тъй като това е пустиня, проклето място - и въпреки всичко тъкмо тя е причината и в пустинята човек да живее относително дълго, както живее дълго в полярните области. Там пък той не вижда и не знае какво е зеленинка, плод, зеленчук, витамини - теоретически трябва да се разкапва от скорбут, а вместо това стига 60 и повече години в добро здраве. Благодарение на вълшебната вода, защото цял живот освен нея друга не ползва!
- Кои заболявания лекува тази вода?
- Всички!
- Звучи фантастично.
- Така си е. Вълшебната (дестилираната) вода, особено в комбинация с подбрани билки, лекува всички болести - от депресията до рака, от захарната болест до главоболието. С изключение може би на напредналата атеросклероза, която вече е отнесла човека наполовина...
- Това ли доказва вашият опит?
- Той за съжаление не е голям. Навремето, когато започвах да изучавам въпроса, да разнищвам народния опит - против мене се опълчиха аптекарите. Сетне дойдоха други времена. Хората още не са усвоили цялата неоценима благодат на вълшебната вода. Аз съм разработил рецептура за всички болести и лечението им с нея! А като се проучи по-добре народният опит, ще се „сформира" и цялата наука За подобно лечение.
- В какво се изразява нейният лечебен ефект?
- Той е всестранен. Тя „витализира", подмладява. Отнася от кръвта токсините, които „попарват" човек, правят го сънлив, омърлушен, причина са той да страда от главоболие, да не може да спи, да сънува кошмари, да се изнервя. „Измива" всички причини за боледувай ия и укрепва здравето на човека, като го дарява с подходящо настроение - бодро, весело, радостно, „прозорливо".
- Прозорливо?!
- Това е най-верният индикатор на здравето: човек успява да стане господар на себе си, владее се, има самочувствие и съзнание за правота, здраве, сила, усещането за „ясновидство" и оптимизъм.
- Ако трябва да се подредят целебните ефекти на тази вода, как бихте го направили?
- Бих започнал с повишеното кръвно налягане, което особено добре се повлиява от нея, когато, разбира се, тя се приема съобразно моята рецептура и в комбинация с определена диета и други изисквания. Въпросното състояние се нарича хипертония и лекарите не пропускат да добавят: „есенциална". Т. е. с неустановена причина, пораждаща се от само себе си. Тя е бич за човечеството, защото от година на година напада все по-млади и млади хора, разрушава нервната им система, разбива кръвоносните съдове, сърцата и така нататък. Вълшебната вода спира този процес, стига той да не е довел до непоправими увреждания на кръвоносните съдове (както е при атеросклерозата следствие на хипертония или хипертония „следствие" от атеросклероза). Лечебният ефект се получава бързо, в няколко месеца и обикновено трае до края на живота. Не чак толкова често се срещат хипертоници, излекувани напълно по някакъв начин! Много Добре се повлияват всички нервни страдания, а те се множат от ден на ден: депресии, меланхолии, потиснатост, отчаяние, изобщо всички Духовни сътресения, атакувани с вълшебната вода, постепенно и завинаги изчезват. Стомашно-чревните заболявания също се повлияват Много добре, тъй като в известен смисъл водата въздейства Непосредствено - всмуква се от власинките на червата, за да попадне в кръвта. А тъй като причината за едно заболяване далеч невинаги е локална, а по-често всеобща - ясно е, че движещата се с кръвта вълшебна вода действа навред. Какво да кажем за бъбреците и пикочопроводите? В тях тя се излива накрая и, разбира се, въздейства благоприятно. Така е и с черния дроб, жлъчните пътища, дори със сърцето и по-специално с неговите коронарни съдове, които са незначителни наглед, но така или иначе се повлияват от нея, и основателно може да се каже, че сърца, „поливани" с вълшебна вода, избягват ударите на инфаркта, исхемиите и ред други произшествия.
- А ракът?
- Казах: и той! Уверението за подобен ефект иде от един век насам, когато немската лекарска школа прогласи спасителното въздействие на тази вода върху туморите и новообразуванията. „Механизмът" на въздействието е разбираем: по кръвен път водата стига до туморите и макар „храненето" и кръвоснабдяването на здравата и нездравата тъкани да не е едно и също, присъствието й дава ефект. Зависи много, разбира се, и от местоположението на тумора.
- Билките и лечебните растения могат ли да усилят лечебния й ефект?
- То се знае! Комбинацията билка - вълшебна вода е уникална! Пак народът е установил: той препоръчва билките да се варят не в каква да е, а в дъждовна вода. Проучвал съм много внимателно този въпрос, та казвам: билка, приготвена в дестилирана вода, въздейства с 25 процента по-силно от сварената (запарена) в обикновена вода. Двадесет и пет процента! Това е много! Конкретно, при всеки болен с оглед на пола, възрастта, заболяването, общото състояние, „частните" оплаквания и т. н. може и трябва да се направи подходяща „комбинация" от билки и вода, за да се получи решителен ефект.
- Тук ли е майсторството на билкаря?
- Самата билка си е майстор! Чудодейно растение! Всяка от тях -у нас те са над 10 хиляди! - представлява цяла аптека. Съдържа не едно и две, а десетки химически вещества, които са причина за „цял букет" от целебни въздействия. Но не като химия, не! Друго е при билката... При употреба в действие влизат само онези нейни съставки и свойства в степен, в която е необходимо при конкретния болен! Десетки от възможните въздействия може изобщо да не се проявят при един болен (и не е нужно!), а се изявява само онова, което е необходимо и „предизвикано" от възникналото заболяване! Къде „официалната" медицина може да постигне подобно въздействие? Билката е чудо!
- Говорихме за лечението на рака...
- Да, и лечение с вода, а не с билки. Сама по себе си тя постига лечебен ефект, когато се взема в съответни количества през определени интервали и по определен начин (например след възвиране). Следователно лечебните растения не влизат в сметката. А как въздейства вълшебната вода на рака? „Схваща" го като огромна токсична система, като буца отрови, които трябва да се отнесат. Но опитът подсказва и друго: в това отнасяне „механичният момент" не е решаващият, тъй като водата въздейства не само върху „буцата", но и върху целия организъм и без съмнение активизира ред процеси, поначало присъщи на човека в борбата му с напастите на заболяването. Ракът е страдание, изразяващо се в разрастване на тъкан. Но може да се допусне, че вълшебната вода, като се съприкосновява с въпросната тъкан, я „изгаря" или стопява. Нещо подобно може да става - науката ще потвърди или отрече, но лекарят философ (медицината е в някакъв смисъл философия!) може да предположи, че вълшебната вода амбицира, „въодушевява", насърчава белите кръвни клетки и всички останали бранители на човешкото тяло да се нахвърлят непримиримо върху опасната тъкан и я унищожат. (Ще дойде време, когато в благоустроените селища първата грижа на управниците ще бъде да вкарват по специални тръбопроводи дестилирана вода до всеки дом, та да е на разположение на човека непрекъснато.)
Освободена от съставките си - минерали, соли, химически вещества, водата изведнъж се оказва по-силно действена от обикновено. Това е дестилираната вода. Водата, която е махнала от себе си всичко, което не е вода. Тъкмо тя се използва в повечето народни медицини за лекуване.
Въздействието на дестилираната вода е неколкократно по-голямо върху човешкия организъм, а и върху всяко живо същество, от въздействието на „обикновената" вода. Изглежда, че с освобождаването на водата от минерални и други съставки се премахват някакви препятствия, ограничаващи въздействието й.
Целебната вода лекува всички болести. Това е една концепция, която лесно се доказва, но е трудна за обяснение. Човек в този случай действа, както и при толкова много други - възползва се от предимствата на чудото, което не е още разгадал.
Най-общото обяснение е, че дестилираната вода прониква до всяка клетка на човешкото тяло. За разлика от ред други лекарства и вещества тя въздейства буквално върху целия човешки организъм. Тя подобрява всички обслужващи системи в тялото и с това предизвика всеобщо ободряване, подмладяване, „подновяване" на организма Тя е - казано условно - панацеята на всички болести, или единствената панацея, с която разполага сега човекът. Универсализмът на въздействието й оправдава това определение.
При определени дози, прибавка на други вещества, обеми на употребяване, начини и време ефектът на дестилираната вода се „съсредоточава" и „конкретизира", при което сякаш цялата му сила се насочва в една желана цел. Това е основният принцип на лечението с нея.
Какво трябва да се знае за употребата на дестилираната вода?
Първото се отнася до самата нея: еднаква ли е по въздействие, активност, лечебност и прочие всяка дестилирана вода?
Не, не е еднаква. Тя се получава в специални приспособления от стъкло с вместилище за водата, където тя се нагрява със спираловидна стъклена тръба, през която парите минават и се охлаждат, за да изтекат в друг съд като дестилирана вода.
Такива апарати се набавят трудно. Използването на други, в които има гумени елементи, влияе на крайния продукт и получената вода всъщност не е достатъчно дестилирана. Такава е например водата, която се продава за доливане в акумулаторите.
Доброто лечение изисква идеално дестилирана вода по описания по-горе начин, без да е престояла дълго време.
Народът ползвал стопена снежна вода зиме и опитът му е насърчителен. Така може да се постъпва и днес. Основното изискване е да се събира сняг от абсолютно чисти места, до които не достига дим от заводи или мотори, да се разтопява в чисти емайлирани или стъклени съдове.
Главен принцип за действие на дестилираната вода е да се приема винаги преди ядене и на гладен стомах. На гладно дестилираната вода се влива по-пряко в организма, не се подлага на риска от бърза или внезапна редестилация, макар че тази опасност, теоретически необорима, на практика почти не компрометира лечението. Не е от значение бавното или бързото изпиване на дозата, важното е да се пие на гладно преди ядене.
Лечението с дестилирана вода се прилага след осемгодишна възраст. Деца до осем години могат да се лекуват с дестилирана вода по изключение и под наблюдение на специалист.
Има и противопоказания за лекуване с дестилирана вода, които трябва да се знаят. Това са заболявания, довеждащи до задържане на течности в организма: асцити (все едно какви са причините за тях), оттичане на краката, задържане на вода в организма вследствие на сърдечна слабост. Също и при хипертония като последствие на атеросклероза.
Дневното количество дестилирана вода се колебае от 300 до 1500 мл (деца - възрастни). Основно изискване при провеждането на лечението е да не се употребява никаква друга напитка, включително и обикновена вода.
Продължителността на лекуването зависи от заболяването и от заболелия (това е указано на съответното място).
По принцип дестилираната вода се приема добре от организма. Много рядко се предизвиква тежест в стомаха или напън за повръщане и тогава трябва да се мисли дали водата не е „компрометирана". Организмът бързо свиква с дестилираната вода и тя му става приятна.
Лечителя не пропускаше да отбележи една особеност на организма, на която отдаваше почти философско значение: готовността и желанието да приема лечението определено време и да установява сам, че повече няма нужда от него. „Организмът сам подсказва докога трябва да се взема едно лекарство (билка)" -обичаше да напомня Лечителя.
Най-общо въздействието на дестилираната вода може да се определи като тонизиращо и жизнеукрепващо. Пиещият дестилирана вода усеща прилив на сили, на жизненост, приятно усещане от това, че е здрав и може да се труди. Бързо се регулират всички неразположения, стабилизира се апетитът, укрепва се нервната система, изчезва чувството на умора. Регулира се храносмилателната система, изчезва запекът, ако го е имало („поощряват се" така наречените лениви черва да не задържат остатъците от храната - нещо, което е от изключително значение за здравето и живота, за трудоспособността и Жизнеността на човека).
Най-сетне се нормализира и теглото: ако човек има излишни тлъстини, те се стопяват, без да се спазва някаква диета, „от само себе си". Това също е важно доказателство за коригиращите и лечебни свойства на дестилираната вода: премахва се по естествен начин онова, което не е нужно на организма.
Предвид казаното дотук се налага един принцип:
Пийте дестилирана вода!
Правете го не постоянно, както това може да се наложи при лечение, а в определен период - примерно един месец в годината когато практически е най-изпълнимо: през зимата. Зимата е тежък сезон за човешкия организъм и помощта, която той получава чрез пиене на дестилирана вода през този период, е много резултатна и жизнеукрепваща.
Пиенето на дестилирана вода може да се въведе и целогодишно. Тогава човек може да я използва при правене на чай или да пие всеки ден по две-три чаши. Билков чай, приготвен с дестилирана вода, усилва ефекта си върху човека. Това е доказано отдавна от народите, които традиционно са свикнали да употребяват дестилирана вода за чайове и билкови отвари. Трябва да се отбележи, че и редица билки увеличават въздействието си, когато са приготвени с дестилирана вода.
Практиката е доказала, че въздействието на дестилираната вода се усилва, като се прибави сода бикарбонат към нея. Постъпва се така: в чашата се слага една чаена лъжичка сода бикарбонат, разбърква се с две-три супени лъжици студена дестилирана вода, която се съхранява в идеално измито шише на хладно място, след това се долива още 200 мл вода, сварена в чист емайлиран съд. Тази чаша се изпива наведнъж или на два пъти, все едно дали бързо, или бавно, на глътки. Получената напитка е непривична, но човек свиква с нея особено когато съзнава колко е нужно и полезно това.
Всичко това се прави на гладно сутрин веднага след ставане от сън.
В случаите, когато не се препоръчва сода бикарбонат (при някои хронични ентероколити), тя не се употребява. Содата може да се избегне при непоносимост или неприятно усещане.
Освен първото поемане на дестилирана вода със сода бикарбонат сутрин, веднага след ставане, вода се пие още поне три пъти дневно - преди закуска, обяд и вечеря - на гладно, 10 мин преди ядене. Тъкмо тогава стомахът е освободен напълно от поетата храна, тя е отишла в червата и дестилираната вода се смесва с най-малко вещества, които могат да я променят.
Тези три дози - преди закуска, обед и вечеря, са по-големи от първата - 250 - 300 - 350 мл, с оглед общото дневно количество да постигне 1200-1500 мл.
За подобряване вкуса на водата могат да се капнат две-три капки лимонов сок.
Онова, което се яде по време на лечението, е от голямо значение За въздействието на дестилираната вода. Препоръчва се през този период храната да бъде вегетарианска. Солта в нея да се сведе до минимум. За подкиселяване на храната може да се използва лимон или слаб оцет. Необходимо е да се увеличи количеството на зеленчуците и плодовете.
Разумно е след поемане на дестилираната вода и преди да изтече интервалът от 10 мин до започване на яденето да се употребява като аперитив една глава кромид лук, изпечен като ябълка, без подправки. Препоръчва се и всякаква прясна салата - зеле, моркови и др.
Да се избягват трудносмилаеми варива - боб, леща (или да се сведат до минимум). Избягват се храни, които се задържат повече в храносмилателната система, предизвикват по-голямо напрежение в нея, създават натовареност и като цяло потискат въздействието на дестилираната вода. В храната трябва да преобладават картофите, оризът, зеленчуците, плодовете.
Възможно е да се изяждат едно до три яйца на ден; те по принцип добре допълват лечението, но довеждат до образуване на по-големи количества пикочна киселина, която намалява въздействието на дестилираната вода.
Всички ограничения в храната през периода на лечението засягат нейното качество (вид), а не количество.
Не се предвиждат никакви други ограничения в храненето! И въпреки това след едномесечно лечение с дестилирана вода неизбежно човек загубва излишните си килограми, без да е вземал особени мерки и без да се тормози с тежки диети.
Това е едно от най-ярките и ползотворни въздействия на дестилираната вода. Отстраняването на излишната мастна тъкан привежда отделните органи в оптимално съотношение. Това се изразява най-ясно с намаляването на теглото, но като общ резултат засяга целия организъм.
Особена част от лечението представлява краят на деня, заключителната част. Тя е обща за всички случаи и включва две процедури: поемане на последната доза дестилирана вода за деня и клизма.
Последната чаша дестилирана вода е добре да се изпие два часа след вечеря и непосредствено преди лягане; към нея може да се прибавят няколко капки лимонов сок. После лекуващият се трябва да легне и по възможност да полежи на дясната страна двадесетина минути.
Малко преди това трябва да се направи клизма. Лечителя препоръчваше клизма с отвара от лайка (3 супени лъжици от билката, запарени в 1 л кипяща вода, престоява 20 мин и се прецежда). За възрастен се употребява 500 мл от отварата, за деца - 200 мл.
И така програмата за лечение с дестилирана вода или използването й за тонизиране и подмладяване на организма, за превантивно укрепване на здравето е следната:
1. Ставане в 6 часа, изпиване на чаша дестилирана вода (250 мл) със сода бикарбонат.
2. Изпиване на хладка дестилирана вода (250 мл) 10 мин преди закуска.
3. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 12 часа, 10 мин преди обяд. „Ордьовър" - глава печен лук. Вегетарианска храна.
4. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода в 18 часа.
5. Клизма с отвара от лайка.
6. Изпиване на чаша хладка дестилирана вода 2 ч след вечеря (20-21 часа). Лежане (надясно) в продължение на 20 минути. Сън.
Посоченият режим може да продължи един месец, когато се провежда за общо укрепване. Организмът сам ще покаже докога това му е нужно.
При всеки случай на непоносимост към дестилираната вода трябва да се преосмисли цялото лечение. Възможно е неприятното чувство да се появи изолирано - след поемане на сутрешната чаша със сода бикарбонат. Тогава се изпиват допълнително една-две супени лъжици хладка дестилирана вода.
Като вкусова подправка се допуска единствено лимонов сок.
Тази схема на лечение претърпява целесъобразни промени в случаите, когато освен общото укрепване на организма и повишаване на неговата устойчивост се лекува и конкретно заболяване.
Участието на мисълта в лечението с дестилирана вода се изразява в гласно изявената готовност да се постигне целта и увереност, че тази цел непременно ще се постигне. Използват се самовнушителни формули, които трябва да изразяват пълната солидарност на боледуващия със самия себе си - стремежът му да надделее болестта. Сутрин - при събуждане тя е: „Чувствам се добре, по-добре от вчера,по-добре от всеки друг път досега, лечението дава добри резултати, вървя към подобрение, ще се излекувам напълно."
Цитираната формула, която всеки може да редактира съобразно конкретния случай, е приложима, когато с дестилирана вода се лекува определено заболяване и когато се използва веднъж в годината, за да се тонизира организмът.
Лекуване на някои болести с дестилирана вода
Преумора, изтощение, понижена жизненост, неврастения
Лечението се провежда по посочената схема с дестилирана вода. Продължителност 3 седмици.
Главните особености се отнасят до храненето:
7. Определено количество жито - например 100 г, предварително накиснато във вода, докато омекне и се приближи до стадий на покълване. Житото замества хляба при това лечение. Изяжда се на 3 пъти - сутрин, обед и вечер.
2. Повишено количество сурови ядки - орехи, фъстъци, лешници, бадеми, кайсии, кашу - общо до 100 г на ден, разпределени в 3 порции: закуска, обед и вечеря. (Не се допуска да се ядат ядки постоянно, защото това влияе върху цикъла на поемане на дестилирана вода, която трябва да постъпва в стомаха на гладно.)
3. Пчелен мед. По принцип той се препоръчва за всички болни (с изключение на диабетиците). До 150 г на 3 пъти - закуска, обед, вечеря.
4. Много плодове и зеленчуци (по време на закуската, обеда и Вечерята). Плодовете задължително да са с обелена кора поради опасност от химикали, с които се пръскат овошките.
5. Определени количества смлени черупки от яйца: след леко препичане се натрошават ситно, забъркват се с мед и се гълтат - 1 до З лъжички.
Забележка. Черупки от яйца не се препоръчват, ако болният има атеросклероза, артрит, подагра, ревматизъм.
6. При допълнителни оплаквания - например упорито главоболие - в програмата на лечение (3-те седмици) се включват и съответни процедури. При безсъние, главоболие, нервност, силна раздразнителност, безпокойство се приготвя двойна шапка от тензух, между двата плата на която се разстила хлебен квасец, приготвен 4 ч преди употребата и подсилен с настъргани диви кестени. Вместо кестени /може да се използват корени от бъзак (тревист бъз). Те трябва да са добре измити, ситно нарязани и вкашкавени в дървен хаван. (Вж. „Чудо, дейните шапки")
Друго допълнително средство - сироп от бъзак, приготвен по принципа на сиропите: един ред черен плод, добре очистен и измит, се покрива с един ред захар и така нататък. След престой от 3 седмици се прецежда много внимателно, за да не остане зърно, което предизвиква ферментация и променя съдържанието на сиропа. Пие се 1 супена лъжица З пъти на ден преди ядене.
7. Ако болният не страда от главоболие, уместно е лечението да се комбинира с въздействие върху централната нервна система. За целта се приготвя торбичка от тензух с поставени в нея ситно нарязани сурови картофи, полени с чаша прясно мляко и добре изцедени, поръсени с царевично брашно за отнемане на влагата. Торбичката се слага на тила (проекция върху малкия мозък) и се държи с часове.
8. Общоукрепително действат и компреси от лайка - 3 супени лъжици лайка се запарват в 1/2 л вода, варят се 5 мин, прецежда се, натопява се хасе с отварата и изстискано се слага на корема като компрес. Преди това е полезно да се направи масаж по гръбначния стълб от горе до долу и обратно. Тези процедури се извършват в интервала след вечеря и преди поемане на последната доза дестилирана вода, след което лекуващият се трябва да спи.
Захарна болест
Лечението й е продължително, включва пауза. То трябва да трае няколко месеца (поне шест). Примерният план за общо деветмесечно лечение включва пиене на дестилирана вода в продължение на 5 седмици (35 дни) и почивка (преминаване към обикновена вода) от З седмици - 21 дена.

За сто години живот
Имате право на сто години - възползвайте се от тях!
Обяснение:
Продължителността на човешкия живот е един век. Жизненият потенциал на човешкото същество е равен на 100 години. Съобразен със своята мисия на земята, човек „има нужда" от сто години и ги получава или може да ги получи. Един век - това е време, през което можете да направите голяма крачка в своето усъвършенстване, да развиете определена своя добродетел. Само крачка и една добродетел, но те са достатъчни, за да заслужите своя земен век!
Съвет:
Проникнете се от самочувствието, че имате определена мисия на земята като член на великото човешко множество и трябва да внесете в него своя влог, а и самия себе си: по-съвършен, отколкото при раждането, по-възвишен и добротворен. В такъв случай вашето здраве се превръща в условие на самоусъвършенстването и негова добродетел. Съзнанието, че разполагате със 100 години живот, че те са ваши, че ги заслужавате, защото ви трябват за полезни дела, ще импулсира увереността ви в смисъла на живота и той ще протече разумно, полезно и в цветущо здраве от първия до последния ден.
Напомняне:
Жизнената потенция зависи от „устройството" на организма, от неувредеността на органите и правилното им функциониране, но тя изразява човешката цялостност, най-важното в която е съзнанието, мисълта за това, което е, и за възможностите й. Съзнанието трябва да е активно винаги (най-вече оптимистично, жизнелюбиво). То черпи увереност не само от себе си (както се струва на мнозина), а и от общността с всички хора, с целия живот.
Пет правила против старостта
Човек иска да живее дълго и да бъде млад. Дълголетието и безсмъртието няма да съблазнят човека, ако не са младост. Но за тях той се сеща едва на старини.
Ето пет правила, с които да запазите младостта си:
1. Съпротивлявайте се на леността колкото можете! Бъдете трудолюбив съобразно навиците си и винаги любознателен! Любознателността е ангажирано мислене, тоест предпоставка за живот. Тя помага да прогоните негативните чувства - особено яда и гнева, които убиват.
2. Не употребявайте алкохол! Не пушете!
3. Удължете съня си до 10 ч на денонощие. Вмъкнете в „дневната програма на живот" 3 почивки по 10 минути!
4. Изоставете месото, дайте преднина на млякото, плодовете, зеленчуците!
5. Подтиквайте мисълта си да се занимава позитивно с въпросите на живота, защото живее този, който мисли, и има шансове да се запази млад този, който го прави добронамерено.
Опознайте себе си и своето тяло, за да предусещате всички промени в него!
Обяснение:
Човекът е устроен така, че всичко, което се извършва в него -дори най-малката промяна, „дава знак за себе си", информира, предупреждава. Всяка минута живеем със себе си и затова сме длъжни да се опознаем добре. Това е важно условие за живот. Човек започва своето развитие от една клетка, в която сякаш е проектиран целият. От началното зрънце се оформят всички органи в жива, постоянна връзка. Те „се осведомяват" един друг за всичко, което става с тях.
Съвет:
Научете се да забелязвате промените в себе си дори когато те ви се струват невинни. Запомнете, че нищо в света не става без причина, защото владее всеобщият закон за причината и следствието. Всяка болест, преди да се превърне в такава, „напомня" за себе си -„издава" я засегнатият орган. Научете се да улавяте и „разшифровате" тези сигнали и да ги анализирате съобразно измененията в самите тях. Това е жизненоважно за вас!
Не се излежавайте!
Обяснение:
Сънят на човека е репетиция на неговата смърт. Никоя друга жива твар не спи така дълбоко, „със загуба на съзнанието". Затова събуждането е важен миг от деня и от живота. Може да се каже, че всяка сутрин човек „възкръсва" за живота. Това е причина и съображение да не забавяте пребиваването си в „неживота" (излежаването, сънливостта). Тези минути не трябва да се отнемат от живота, защото му принадлежат. Освен това те носят предимството на началото. Започнете ли деня с леност, излежаване, колебание, дълго ще бъдете “несъбуден и сънлив".
Съвет:
Щом отворите очи сутрин, не се излежавайте. Мигновено изоставете съня зад себе си и преминете в живота, който изисква от вас да сте бодри. Това е вашата „първа крачка" в новия ден. Тя ще предопредели движението ви за часове напред. Бързото събуждане не е просто по-бързо приготвяне за работа, а цялостно мобилизиране за живот, порив на тялото и духа.
Живейте в ред и хармония!
Обяснение:
Всяка работа изисква определен порядък - условие за по-успешното й осъществяване. Редът е вид организация на трудовото усилие, съобразена с последователността на всяко действие и необходимостта от различни оръдия за осъществяването му. Ако около човека цари хаос, трудовото усилие се опорочава и осуетява. Но редът е и нещо повече: той е израз на хармонията, която единствено човешкото същество има дарбата да създава около себе си. Тя е не само условие за успешен труд, но и олицетворение на труда, видян в неговата красота и завършеност.
Съвет:
Не се примирявайте с безредието и хаоса около вас и във вас, защото нищо не е така пакостно, както неорганизираността. Редът е условие за извисяване на човека в трудовото усилие и в мисълта. Редът и хармонията са предпоставки за здраве и дълголетие, тъй като подпомагат човешкото същество в усилието му да се труди и върви напред. Създавайте ред и хармония около себе си, налагайте ги в живота си, за да протича той пълноценно.
Напомняне:
Човекът без ред във всекидневието си пречи на живота и на здравето си. Той боледува по-често и по-дълго. Всеки, който живее вън от човешката хармония, е застрашен и беззащитен.
Хранете се, за да живеете, а не живейте, за да се храните!
Обяснение:
Изхранването е жизнен въпрос, който в цялата история на човечеството е занимавал хората. В много случаи усилието да се намери храна е компрометирало живота, изпъквало е като цел и предназначение на човека. Не е възможна по-голяма заблуда от тази. Изхранването е само едно от условията за живот. И далеч не е най-важното, макар че е насъщно. Човек губи „голямо количество" живот (и здраве също), за да осигури прехраната и здравето си. Грижите за храната трябва да бъдат целесъобразни, „оптимални". Изхранването на човека не бива да се превръща в самоцел, защото тогава животът ще се превърне в своята противоположност.
Съвет:
Не отделяйте на яденето и прехраната повече внимание, отколкото е необходимо! Не превръщайте изхранването си в самоцел, а още по-малко - във върховен смисъл, удоволствие. Поемайте точно толкова храна, колкото е необходимо да поддържате в себе си огъня на живота. Една хапка повече е вече излишък, който превръща храната от условие за живот във враг на живота. Първото условие да регулирате „оптимално" храненето си е способността да ставате навреме от масата - преди да имате чувство на насищане: то идва малко по-късно. Трябва да стигнете до него не на трапезата, а след като сте станали от нея. Свикнете да гледате на усилията си по изхранването като на задължително, но не главно условие да бъдете човек. Човешкото не е в храненето. То е в мисълта, в духовността. Не си позволявайте риска да го отъждествявате с храненето и да заместите духовните удоволствия с храносмилателните. Това води до оскотяване на човека.
Задължителната полезност на храненето се облекчава от условията, при които то се извършва. Бъдете ведър, усмихнат и радостен по време на яденето. При хранене не изменяйте на себе си и на онова настроение, което е най-творческо и човешко. Смехът на трапезата е най-добрият десерт. Смейте се, създавайте веселост. Това прави храната по-апетитна. Изразявайте почитта си към трапезата, защото на нея е хлябът, „енергията" на живота, условието да бъдете жив и здрав.
Напомняне:
Доброто настроение на трапезата, усмивките, смехът, „патриархалното" събиране на цялото семейство, благословията на хляба и яденето - всичко това облекчава храненето, помага то да изпълни предназначението си: да даде сили на човека за живот и духовно И3дигане. Установено е, че без добро настроение и съсредоточаване по време на ядене храната не се оползотворява както трябва. Последствията от това са разбираеми. Необходимо е човек да се храни три пъти на ден. Храненето изпъква със своята насъщност и с опасността да се превърне в самоцел. Това винаги става за сметка на духовността. Чревоугодниците са бедни и гладни духом.
Предпочитайте вегетарианската храна!
Обяснение:
Човек става вегетарианец главно по хуманитарни подбуди, за да не унищожава живот (да не погубва животни). Това е основателно, но природата го допуска навсякъде и по правило едни животни живеят за сметка на други, които убиват. Вегетарианският хранителен режим е за предпочитане, защото има реални предимства. Той предлага на човека храни, които се усвояват лесно, не създават трудности на храносмилането, внасят в организма достатъчно енергия, необходими за здравето и живота вещества, калории.
Съвет:
Предпочитайте вегетарианската храна пред месната, защото тя е по-лесно усвоима от организма и съдържа всичко, което е необходимо. Предпочитайте да ангажирате стомаха си с нея - това е здравословно и пряко облекчава работата на мисълта, тъй като не задържа голямо количество кръв в корема, както това е при хранене с месо.
Напомняне:
Основните вегетариански храни - ориз, картофи, зеленчуци, плодове, растителни масла, компоти, конфитюри, мармалади и пр. -са предостатъчна гама от храни, които осигуряват за човека всичко необходимо. Оттук нататък същественото за неговия живот са Духовните проблеми.
Не преяждайте!
Обяснение:
Преяждането започва с първата излишна хапка и стига до чревоугодничеството, което превръща човека в машина за храносмилане, Убиваща живота и духовността.
Съвет:
Не преяждайте! Приемайте само толкова храна, колкото е необходимо, за да поддържате работоспособността си (живота и дълголетието си). Всеки сам трябва да прецени какво количество храна му е нужно. Научните справки могат да го насочат към определени количества (и калории), но организмът сам най-точно ще определи колко храна му е нужна. Поемайте само в такова количество, каквото е необходимо. Нито грам повече!
Напомняне:
Специфичните вкусови усещания (при хранене с „апетитна" храна) са „хазартни". Те подвеждат човека да поема повече ядене, отколкото трябва. С течение на времето обособяват един от най-големите пороци на човека - преяждането. Така онова, което е нужно на човека, за да живее, се превръща в пречка на неговия живот и здраве.
Изкуството на мисленето
Обяснение:
Мисълта е най-великото оръжие на човека за опознаване и промяна на света, незаменима помощ за опазване на здравето. Дълголетието на човека е всъщност дълголетие на неговата мисъл. Здравето на човека е здраве на мисълта му. Въздейства пълноценно завършената мисъл, но влияят по съответен начин (в съответна степен) и фрагментите от мисли, и отделните думи. Значение има и начинът, по който се произнася една мисъл, вярата в нея и в силата й. Мисълта изразява човека, степента на неговото самоосъзнаване, възможностите му да отстоява себе си, да участва в човешката общност. Мисълта подлежи на усъвършенстване, тогава тя изразява развитието на човека, домогванията му. Животът от тази гледна точка е функционирането на мисълта, а присъствието на мисълта е степента на живота на човека. Съвет:
Овладявайте изкуството на мисълта. То ви помага незаменимо да преодолявате всички препятствия за опазване на здравето. Човекът, който иска да е здрав, преди това трябва да бъде „здрав" в мисълта си. Тя въздейства от разстояние, важното е да е съсредоточена и напрегната от воля и вяра в онова, което прогласява. Използвайте мисълта във всекидневни, повтарящи се формули - условие да постигнете по-бързо това, което формулата изразява. Достатъчно е дори една минута съсредоточаване и истинска увереност в ефекта от формулата и всичко е наред- Постъпвайте винаги така особено когато нямате друго средство, а държите да постигнете по-бързо резултат.
Правете добро с мисълта си!
Обяснение:
Мислещият човек излъчва около себе си енергиите на мисълта. Това е вярно не само като предположение, защото мислещият, „действащият" мозък притежава енергии, които „излизат" и вън от него. Колко често, когато минаваме близо до някого (от нашите близки), „изведнъж" се сещаме за нещо, с което се занимава неговата мисъл в момента. Казано с други думи - мисълта може да се разпространява и да действа и посредством енергията, пораждаща съответната мисъл. Оттук и увереността, че човек може да действа с мисълта си „от разстояние", без да я огласява.
Съвет:
С мисълта може да внушавате желаното у хора, които трябва да го знаят или разберат. Съсредоточете се върху тези хора (мислено) и си представете, че им внушавате - в разговор с тях - това, което искате да узнаят. Силата на вашата мисъл може да се окаже недостатъчна, за да постигнете целта си, но тя бездруго ще „поеме" натам. Резултат непременно ще се получи.
Напомняне:
Животът всекидневно ни изправя пред „чудни случаи" -неочаквано разбирателство, съчувствие, отзивчивост и пр., които могат да се обяснят единствено с въздействието на мисълта - нашата мисъл, стремяща се към този резултат, понякога без самите ние да го осъзнаваме.
Усмихвайте се!
Обяснение:
Усмивката е изключително човешка гримаса. Тя е свързана не само с мимическата мускулатура (посредством която се изразява), но и с душата, характера, настроението на човека. И преди всичко - с Неговата мисъл. Усмивката изразява по особен начин движенията на Мисълта. Усмивката е изключително симптоматична за същността на човека, за неговите въжделения, стремежи и цели.
Съвет:
Усмихвайте се непрестанно! Нека усмивката не слиза от лицето ви. С това искам да кажа: давайте преднина на поводите, които предизвикват усмивката, защото тя не може да бъде механична гримаса и няма нищо по-неестествено и отблъскващо от „кривата" усмивка. Устройвайте живота така, че той да ви носи доволството, удовлетвореността и спокойствието, които естествено изискват усмивката на лицето ви. Изпълвайте се с добронамереност и постоянна вяра в себе си и хората.
Напомняне:
Усмивката изпълнява двойна функция: тя не само свидетелства за човечност у този, чието лице озарява, но призовава към човечност. Като естествена гримаса на човека тя създава около себе си атмосфера на хуманност. Човекът е там, където е неговата усмивка. Без нея той е уязвим и обезверен.
Не произнасяйте думи проклятия!
Обяснение:
Словото е действие, тоест думата поражда отговор, реакция. С нея човек трябва да си служи внимателно. Дума, която е изречена (или в мисълта), предизвиква „брожение" в човешкия дух, тя е „огнище", около което нещо припламва, следва. Няма и не може да има „думи без последствия". Словото въздейства, защото е продукт на мисълта.
Съвет:
Служете си внимателно и с чувство за отговорност със словото. Не забравяйте нито за миг, че то въздейства, предизвиква реакция, променя нещата. Не пожелавайте и не произнасяйте думи, на които не сте склонни да приемате значението, което имат. Особено опасни са безотговорно-пожелателните вричания от рода на: „Да става каквото ще!", „Да върви по дяволите!" и други. Те дават тласък на нежелани процеси и реакции, предизвикват последствия, които никой не може да предвиди. Произнасяйте само това, което сте обмислили добре, и обмисляйте добре онова, което ще произнесете!
Напомняне:
Народът със своята наблюдателност и мъдрост отдавна е забелязал и оценил въздействието на думите. Създал е кодекс от благословии, които насърчават доброто, взаимопомощта, уважението, почитта, но и проклятия, с които си отмъщава за беда, обида, загуба, Проклятията са думи, наподобяващи „рикоширали куршуми".
Бъдете добронамерени! Раздавайте, за да имате!
Обяснение:
Нищо не разкрива така добре същността на човека, както неговата добронамереност. Това е дарбата му да се отнася уважително към живота и себеподобните, да участва в човешката общност и да живее пълноценно. Добронамереността е естественият кислород в атмосферата на човешкия живот. Индивидът е устроен така, че да общува уважително с хората. Това не е само условие да ги предразполага към себе си, но и начин да участва в живота. Недобронамереният автоматически „се изключва". В условия на добронамереност човек живее достойно, радва се на здраве, достига дълголетие. Добронамереността е живот.
Съвет:
Бъдете добронамерени! Гледайте с уважение и любов на всекиго дори когато не сте сигурни, че ще ви отвърне със същото. Добронамереността побратимява хората. Тя увеличава човешките сили, подтиква към добро дело, към съучастие. Добронамереният човек е всеотдаен - и тъкмо това е предимството му пред всички останали. Защото този, който раздава от себе си на другите, обладан от желание да умножава доброто, да насърчава живота, сам се ползва най-много от това насърчение - по-дълго е здрав.
Напомняне:
Добронамереността е задължително условие за развитие на човечеството, тъй като изразява съгласие с другите, привързаност към общовалидните стойности на живота. Тя е израз и на взаимопомощта, без която съществуването на човечеството е невъзможно.
Бъдете любознателни!
Обяснение:
Любознателността е качество, свързано с цялата личност на човека, с неговото поведение и живот. Изразява стремежа му да проумее света и намери достойното си място в него. Тя е особено важна с това, че изразява живия интерес на човека към света и себеподобните. Тя е един от най-ярките симптоми на живота и Дълголетието. Човек умира, когато престане да се интересува от живота, света и хората.
Съвет:
Бъдете любознателни! Интересувайте се живо от всичко, което около вас, но не за да правите клюка, а за да го проумявате и да помагате то да бъде достойно оценено или опровергано. Любознателните живеят дълго, плодотворно и щастливо. Не позволявайте на незаинтересоваността да ви надмогне, не пропускайте нищо край себе си, без да го разберете. Така ще привикнете да цените онези промени в живота, които го изразяват най-ярко.
Напомняне:
Любознателността глъхне заедно с живота. На старини най-ясният симптом за наближаващия край е загубата й, ленивото тържество на апатията, която изключва човека от света, а скоро и от живота.
Избягвайте всичко излишно, то е нездравословно!
Обяснение:
Човешкият организъм е устроен така, че да поеме и без усилия онова, което му е нужно. Това е „половината" от живота. Другата половина на този единен процес е работата на организма, съществуването му благодарение на поетите от него вещества. Тази работа е пример и образец на явлението, което олицетворява. Тя е безшумна, неусетна, както са неусетни ударите на сърцето, вдишванията и другите вътрешни движения, изграждащи живота. Достатъчно е нещо да стане в повече и промяната се осъзнава тутакси от целия организъм. Състоянието на спокойна, ведра нормалност съответства (или на нея съответства) на добро настроение, на осъзнаване на човека. Това е състояние и израз на здраве и самочувствие.
Съвет:
Избягвайте всичко излишно! Вие сте единица мярка за сравнение, идеална цялост в света. Всичко у вас трябва да бъде уравновесено с оглед на най-доброто (оптималното) изпълнение на задачите си. Човешкото същество е устроено да работи без свръхнатоварване и свръхзапасяване - това е златното правило на живота. Не го забравяйте нито за миг и не правете нищо, което не му съответства!
Напомняне:
Предпазващият се от наторваване, необремененият от непривични чувства човек живее „неусетно" и в това е заключена тайната на неговото щастие.
Не се гневете!
Обяснение:
От всички чувства най-гибелен за човека е гневът: той обезчовечава. Разгневеният светкавично се връща назад към животното. Гневът парализира мисълта с нахлуване на ненормални дози хормони в кръвта, с рязка промяна на нервните реакции. Диагнозата е: гневът убива.
Съвет:
Не се гневете! Избягвайте всякакви поводи, които могат да ви разгневят, каквито и да са причините за това. (Те не са „адекватни" -това лесно се установява след преминаването на гнева.) Пазете се от емоционалната авантюра на гнева, защото рискувате много - не само изгубеното време, но и нещо несравнимо повече: безкрайните фактически последствия от гнева. Владейте се при всички обстоятелства, не допускайте никога, за нищо на света да ви разгневят!
Напомняне:
„Яростната" реакция на гнева засяга всички органи, ангажира вегетативната нервна система, провокира сърцето, „посича" мозъка (и мисълта), като нанася практически невъзстановими щети на човека. Последствията от едно разгневяване могат да останат за цял живот. А за колко несправедливи решения, постъпки, мисли е виновен гневът?!
Създавайте си добро настроение!
Обяснение:
Доброто настроение съдейства за проява на добронамереност, (която пък е основно качество на човека), но и тя е условие за доброто настроение. Опорните точки за това са в характера на човека, в ясното съзнание на неговата възвишена мисия на земята и особено в съзнанието, че доброто настроение най-точно изразява човечността и е най-необходимото условие за истинския живот.
Съвет:
Не позволявайте да загубите доброто си настроение! Съзнателно го призовавайте и поддържайте! За живия и здравия човек това е задължително. Само по себе си изразява виталност, която истински тържествува, когато е съпроводена от значителни дела, от съзнание за оползотворено време. Бъдете верни на призванието си и последствието ще бъде доброто настроение. Така се създава магическият кръг на въодушевена и безсмъртна жизненост - условие за пълноценен живот и творчески дела.
Пейте!
Обяснение:
Песента е като усмивката - дълбоко истинска, тя изразява човека в най-доброто, на което е способен. Подобно на усмивката, тя се предизвиква (импулсира) обикновено от някакъв повод, но и сама възбужда възвишени, творчески чувства.
Съвет:
Пейте! Животът дава достатъчно поводи за това, не ги пропускайте. Не оставяйте транзисторите да пеят вместо вас. Свикнете да си тананикате тихо на себе си някоя мелодия, която ви е харесала, тя не е само добър спътник, но и незаменим помощник. А най-добре е да изпълнявате песента с думите, които отговарят на мелодията.
Напомняне:
Песента е здраве, дълъг живот, безсмъртие!
Мечтайте!
Обяснение:
Мечтата е върховно човешко завоевание. Тя е този измислен образ на нещата, който ни помага да ги постигнем, да извървим във въображението си пътя до тях, след което по-лесно ще направим това и в действителност. Способен да мечтае е единствено човекът. Неговата мечта - това е мисълта му, насочена към определена цел. Тя се завръща оттам въодушевена и подкрепя човека в движението му напред. Мечтата трудно се постига на един дъх. Тя ви прави добри, състрадателни, благонравни, себежертвени, защото усилва вярата в постижимостта на съвършеното, човечното.
Съвет:
Мечтайте! Представяйте си онова, към което се стремите. За да има характер на мечта, то трябва да бъде добро и възвишено. Изживявайте предварително щастието с мечтите си.
Напомняне:
Важна е тази мечта, която укрепва вярата на човека в самия себе си. Мечтата е изкуство на самоотвержената личност.
Не се подигравайте на никого!
Обяснение:
Факт е, че във фолклора на нито един народ не е увековечена, под каквато и да било форма, подигравката. Тя изразява претенциозното превъзходство на този, който се подиграва, над друг, комуто се подиграва. В морално-етичен план това е нечовечност, която противоречи на всички закони, управляващи човешките взаимоотношения. Подигравката е опит да се убие моралното достойнство на човека. Поради всичко това тя е нездравословна.
Съвет:
Никога и на никого не се подигравайте! Самият акт на подигравката е унизителен и човеконенавистен. Той отблъсква хората от вас. Това винаги води до усамотяване. А за човека нищо не може да бъде по-опасно от самотата.
Напомняне:
Народът мъдро и неопровержимо е преценил, че оня, който се подиграва, сам се излага на риска да бъде постигнат от онова, което подлага на присмех. Тук сякаш се намесва мисълта в една условна антитеза, която е бумерангът на подигравката. Подиграващият рискува себе си в подигравката.
Не бъдете прибързани!
Обяснение:
Човекът е същество, което страда от прибързаността! По своята същност тя е противоположна на леността. Но и двете водят до опасно объркване в „ритъма" на живот. Прибързаният е личност, която увеличава максимално жизнения си тонус, не живее нормално в съответствие с изискванията на битието си и така „съкращава" живота си.
Съвет:
Пазете се от прибързаност! Направете така, че да възтържествува естественият ритъм на живота. Да се справяш с прибързаността, означава да си осигуриш живот и здраве, тъй като те са непосредствено застрашени от непривичното ускоряване на процесите, които ги изразяват. Живейте равномерно, спокойно, а не напрегнато и прибързано!
Лекувайте духа в борбата с болестта!
Обяснение:
Болестта поразява тялото, тя е „биологично" явление. Такава е тя при животните. Но при човека неминуемо приема „духовен" характер, тоест протичането й се влияе от цялостната съпротива, която може да й окаже човекът не като „биологически обект", а като личност, в която водещи са духовните начала. Телесната съпротива срещу болестта неизбежно се преосмисля от духовните „мощности" на индивида, от неговата духовна сила, от мисълта, волята и характера. Намесата на духа в борбата е решаваща.
Съвет:
При всеки случай на заболяване, когато подемате лечение с лекарства, билки, в определен план или ред, помнете, че решаващо е състоянието на духа ви, вътрешната ви духовна нагласа да се съпротивлявате, да побеждавате. Болестта не е „химическа реакция" (тоест взаимодействие между лечебни вещества, които се „изливат" върху причинителя на болестта и го унищожават). Лекуването е сложен процес на цялостно взаимодействие между тяло и дух в съприкосновение с болестта. Преценете най-напред: здрав ли е духът ви, има ли воля да надмогне болестта? Ако няма, никакви лекарства не помагат. Първо трябва да се излекува духът, да се мобилизират неговите сили и да се „хвърлят" срещу болестта!
Напомняме:
Онези, които разглеждат болестта като сложна химическа реакция в организма, гледат опростенчески на нещата. Болестта не е химия, а философия. Лекуването не е само „гълтане" на таблетки или пиене на билки, а мъдро преосмисляне на случилото се с цел да бъде победено. Това изисква преди всичко възмогване на духа. В края на краищата оздравява онзи, който истински желае да оздравее.
Лекувайте се с изкуството!
Обяснение:
Великият мъдрец - народът - отдавна е установил, че определени състояния „лекуват" чрез особеното си въздействие върху заболелия. Лекува хубавата, радостната вест, лекува хубавата песен, лекува изкуството, поднесено в подходящ момент на болния. За какво става дума? Що за чувство е радостта? Най-често тя е породена от съзнанието, от увереността, че животът е точно това, което искаме да бъде. Тази особеност внимателният човек открива и във въздействието на изкуството: то създава реалната илюзия за дълговечност, за тържество на насъщни неща, които правят живота. Между естетическото чувство; пораждано от изкуството, и радостта има множество прилики. Може би те са едно и също, затова и въздействието им е лечебно и незаменимо.
Съвет:
Използвайте изкуството в борбата с болестите, каквито и да са те. Изкуството е велика помощ на човека в историческата му борба ла оцелее и да се развива. Така изкуството помага и при лечение на болестите. Не пропускайте да го използвате!
Напомняне:
Благодатта на изкуството се влива в единния процес на живота заедно с мисълта и духа, които са безсмъртни.
Десет повели на лечителя за десет десетилетия живот
1. Изграждайте живота си „съответно" на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни „разминавания" между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие „хаби" живота!
2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.
3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят - смърт.
4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоции -те „попарват", износват, убиват организма (духа).
5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави.
6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е „прекаляване" с бездействието.
7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.
8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него.
9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.
10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!

Лекуване с глад
Почти всяка лечебна доктрина, основаваща се на гладуването, има амбиции за въздействие върху организма, като не само отстранява излишните мазнини, но и предизвиква ред други благоприятни влияния.
Гладуването е нещо повече от спиране на притока на храна към организма, защото засяга всички органи. Влияе им пряко - с настойчивото „извличане" на излишните тлъстини, косвено - посредством измененията, които настъпват в целия организъм. Какво всъщност става с него по време на гладуването, човек разбира по няколко симптома. Един от тях е изхвърлянето на хранителните отпадъци. То продължава дни и седмици, след като притокът на храна е прекратен. Тези отпадъци „се рекрутират" от изграждането на излишъци (главно тлъстини) в организма. Това са отрови - в буквалния смисъл на думата. Почти всяка теория за лечебно гладуване обръща внимание на този факт и включва очистването на организма от тях като първостепенна задача. За Димков и последователите на неговата здравна доктрина беше важно да се прави клизма дори при еднодневно задържане на храната в организма.
Гладът е почивка за целия организъм на човека. Това е философски въпрос, тъй като редуването на работа и отдих, на усилие и почивка е всемирен закон. Човешкото същество живее съобразно този закон: напрежение и отпускане, усилие и почивка.
Храносмилателната система има свой режим на усилие и отдих, маркиран е с периодичността на поемане на храната сутрин, обед и вечер. Стомахът започва да работи при поемане на храната или дори малко преди това, ако са налице определени дразнители, и продължава, докато в него има храна - 1 до 4 ч. Процесът на храносмилането се пренася към дуоденума, тънките черва, а стомахът, изпразнен от храна, преминава в състояние на почивка.
Едно регламентирано, природосъобразно хранене неизменно включва паузи за всеки участващ орган. Но само те се оказват недостатъчни по ред причини, като най-важната от тях е дисбалансираното хранене - по обем, време (ритъм), състав и прочие.
Това са последствия от така наречения първи кръг.
Има и по-далечни: например промените, настъпващи в кръвоносните съдове вследствие на преяждане или пък нерационално хранене - атеросклерозата; промените в дейността и показателите на черния дроб като последствия от непълноценното хранене - преяждане, изобилие от подправки или пък липса на определени съставки и т. н. С течение на времето тези промени трайно се установяват в поведението на човека като „болестни моменти". Те са последствие от храненето и не могат да не се повлияят от режима на лекуване с глад. Става дума също за вид почивка на органите, тъй като гладуването ги освобождава от участие в храносмилателния процес. Тази почивка много често се оказва достатъчна, а при лекарския контрол и провеждане на „класическо" гладуване с дозирани вземания на хранително-лекарствени вещества осигурява и оздравяване на съответния орган.
Съществува и трети кръг от въздействия и прояви при лекуване с глад. Те се отнасят до нервната система, мозъка и психическата дейност. Връзките на мозъка с храносмилателните процеси са преки. Преялият човек е нервно изтощен, а нередовно хранещият се развива психоза, характеризираща се с астения и неадекватно поведение.
Нервната система влияе до голяма степен върху храносмилането. Ако не се вземат предвид характерът на човешкото поведение, психология и съзнание, не може да се проведе целесъобразно лекуване с глад.
Правила и препоръки
Първото изискване на Лечителя за провеждане на лечение с глад е човек да се ползва от съветите на лекаря с оглед правилното дозиране на глада и избиране на най-целесъобразния момент на започването му. Това означава човек да е наясно със здравето си. Лекуването с глад е изпитание за организма. То го лишава от приток на храни и може да бъде безопасно само при относително здраве. Парадоксът тук е, че човек предприема лекуване с глад, за да надмогне определена болест, а изискването за това е да няма болест. Всъщност става дума за уточняване на болестта, която ще се лекува с глад, и преценка Доколко лечението може да се понесе от целия организъм.
И в случаите, когато е налице противопоказание на лекуваното с глад заболяване, решение може да се намери в програмата за гладуване - продължителност, вид, начини на провеждане. Почти при всички заболявания, които могат да се повлияят благоприятно от глада, лекуването е възможно, стига да е целесъобразно.
Категорично противопоказно е лекуването с глад при язва на дванадесетопръстника, тежки случаи на захарна болест, туберкулоза, рак, изтощителни заболявания, които поначало пречат на организма да поема храна и предизвикват принудително гладуване.
Не трябва да се започва гладуване при язва на дванадесетопръстника, защото тогава настъпват промени в механизма на храненето, отделя се солна киселина (стомашен сок) в по-голямо количество (на първо време) и язвата се раздразва. И макар причината за нея да не е механична, а нервна, повишената секреция на стомашен сок й вреди. При такива случаи се изработва специална система на „междинни поемания" на малко храна, която тушира киселинното съдържание на стомаха.
Противопоказно е гладуването при тежки форми на захарна болест, защото неизбежно настъпва дисбаланс в захарното съдържание на кръвта, което поначало при диабет е трудно регулируемо. Лечение чрез глад може да се предприеме единствено след стриктни наблюдения на болния и всекидневен контрол от лекаря.
Противопоказно е лекуване с глад при рак на стомаха и напреднал рак. Основанията тук са донякъде парадоксални. Всеки случай на рак на храносмилателната система е свързан с наложително гладуване най-често „по механични съображения" - стеснения по пътя на храносмилателния тракт. Организмът е принуден да гладува. Лечението на пръв поглед е като че ли „привеждане в ред" на принудителния глад. И все пак при лечебно гладуване на тежко болни от рак настъпват усложнения. Причината за това е гладуването на рака (по-агресивната тъкан), който се „озлобява" и „по-настъпателно" всмуква оскъдните запаси на организма, като прави още по-фатален принудителния глад на цялото тяло и ускорява трагичната развръзка.
Описани са множество случаи на излекувани от напреднал рак чрез гладуване. Но, изглежда, че това е „средноагресивен рак", който при лечебен глад изгубва способността да вегетира (да взаимства от запасите на организма), докато органите като цяло успяват „да изтърпят" гладуването. Този рак „умира от глад", защото се оказва по-слаб от жизненоважните органи на заболелия. По правило обаче раковата тъкан е необикновено агресивна и устойчива, макар и неорганизирана. Тя носи заряд от неконтролируема сила, с която разрушава всичко по пътя си, изсмуква и последната енергия на болния, като фактически потиска здравите тъкани.
Важен момент в лечението с глад е убедеността на страдащия че ще оздравее. Нищо по-естествено от това болният да иска да оздравее и ако приеме, че ще го постигне чрез глад, оздравяването е постигнато в някаква степен (теоретично макар). Става дума не толкова За съгласие да се пристъпи към лечение с глад, колкото за убедеността, че то е необходимо и спасително. Самата процедура на гладуването е свързана с изисквания и извънредни усещания, които лесно могат да се използват от самия болен за самоубеждаване, че е предприел нещо извънредно полезно и резултатно.
И тъй като ползата от лекуването с глад е несъмнена, доказана в хилядолетната практика на човечеството, не е трудно болният да се изпълни с вяра и упование, да се мобилизира вътрешно с желанието да оздравее.
Човек, който гледа равнодушно на лекуването с глад, не може да има полза от него и по-добре да не се подлага на изпитанието, което го очаква.
При лечението с глад важи основният закон на всяко лечение: то е успешно само тогава, когато потърпевшият вярва в него и го желае с цялото си същество.
То трябва да започне със самовнушителни формули, като ги включва в общия дневен цикъл на поведение. Това са минути, в които болният убеждава самия себе си, че с всеки изминат ден състоянието му се подобрява, че предприетото лекуване с глад дава резултати, които го водят към пълно оздравяване.
Как да започнете гладуването?
По принцип - веднага, без уговорки, ако няма никакви противопоказания. Болният да бъде убеден, че му предстои премеждие (каквото така или иначе е гладуването), и да му се създадат най-подходящи условия за лечение: спокойна обстановка, хигиенично помещение, чисто легло, отопление.
Допустим е някакъв преход към гладуването, за да се понесе по-леко сътресението. Но по принцип това не е задължително.
Лечението с глад е не само ограничение или прекратяване на храната, но и определен енергиен режим. Следователно гладуването следва да предвижда определена програма от движения - малки Разходки навън или в стаята, физически упражнения, дозирани разумно - когато няма възможност или сили за такъв минимум движения, Препоръчва се лечебен масаж на цялото тяло, на всички мускули, парадоксално е, но на лекуващия се трябва да се гледа като на новозаболял или „допълнително" заболял и да се предприемат различни процедури, облекчаващи положението му.
Ако получи изстиване на крайниците, което се среща доста често при гладуване поради прекъснатия поток на енергия, целесъобразно е да се правят слънчеви или водни бани, дозирани с оглед влиянието на слънчевите лъчи върху организма. Водните бани да бъдат на температурата на тялото и да траят 10-15 минути.
Гладуването никога не е абсолютно - болният все пак „приема нещо". Преди всичко вода. Без нея гладът се превръща в самоубийство За предпочитане е болният да пие дестилирана вода. Така всъщност се съчетават две лечения: с глад и с вода (вж. „Целебната вода").
Препоръчва се също пиенето на дегазирана вода, която притежава определени лечебни качества, „синхронни" с лечението с глад. Тя се получава, като обикновената вода за пиене се загрява до кипване, веднага след това се покрива плътно с подходящ капак, достигащ до нивото на водата, и се охлажда.
Много добър ефект се получава, когато гладуването се съчетае с пиене на гореща вода (тя е отчасти дегазирана), за предпочитане -дестилирана. По време на гладуването всяка вечер се изпиват 6 чаши гореща вода лъжичка по лъжичка. Резултатът е обилно изпотяване. Болният се избърсва със суха кърпа, прави му се фрикция и ляга да спи.
Приложен самостоятелно, този начин на лекуване предвижда 20 изпивания на гореща вода (20 вечери) до 4 пъти в годината през равни интервали от време.
Най-подходящи сезони за лечение с глад, когато няма други показания, са пролетта (ранна) и есента (ранна).
При всички случаи на лечебно гладуване процедурата започва с клизма. Тя не само облекчава състоянието на лекуващия се, но подпомага изхвърлянето на всички излишни вещества (заедно с тях и токсичните), натрупани в тялото. Клизмите, правени всяка вечер, подобря ват състоянието на болния и засилват въздействието на цялото лечение. Те могат да бъдат от обикновена вода с температурата на тялото, но препоръчителни са и тези с отвара от лайка, съчетана с очистително (майчин лист).
Към водата за пиене (вън от процедурата с гореща вода) може да се капва лимонов сок или дори да се изсипва цяла чаша сок от портокал, грозде или мандарини. Това нарушава само условно процедурата на гладуване, тъй като става дума за поемане не на храни, на витамини.
По правило гладуването е лечебно средство при възрастните хора.
При децата то е противопоказно, тъй като носи големи рискове за организъм, който се намира в активно развитие, с нестабилизирани физиологични и биологични показатели. Изключение се прави само при някои стомашно-чревни заболявания при децата, когато се налага освобождаване на стомаха и червата от бремето на храната - за кратко време.
Гладуването е сериозно изпитание за организма. Не по-малко от болестта, която се лекува с него. Задължително е да се следят кръвното налягане и пулсът. Симптомите на пулса се изразяват в неговото забавяне.
Могат да се появят и други обезпокояващи симптоми: треперене на ръцете, виене на свят, сърцебиене, отпадналост, неспокойствие. За лекаря не е трудно да си обясни причините за който и да е от тях. Това може да направи и болният. Те налагат преосмисляне на гладуването, а често и прекратяването му.
Продължителността на гладуването е един от най-важните показатели. Може да се направи известно степенуване: лекуващите се против затлъстяване могат да гладуват относително дълго без каквито ида било последствия. За останалите заболявания се налага индивидуална преценка.
Внимание! След 14-дневно лечение с глад на опасност се подлагат нервната система и мозъчните клетки. Това ще рече, че максималният срок на гладуване трябва да бъде 14 дни.
Когато за такъв период не е постигнат очакваният резултат, процедурата с гладуването се повтаря след определено време. По принцип повтарянето на процедурите с лечебно гладуване е неограничено по брой.
Полезно е също така да се преосмисли целият режим на живот На болния, за да се постигне желаното излекуване и след това то да се стабилизира. С други думи целесъобразно е целият живот на оздравелия чрез гладуване да се промени, като се въведат гладни дни, които Да поддържат постигнатия ефект. Съвременният човек трябва да гладува „хронически", дозирано. Например 1-2 пъти в седмицата. Това могат да бъдат дни на разтоварващ порцион, например консумиране изключително на плодове („ябълков ден"") в настърган вид. Полезно участие в тези дни на разтоварване може да вземе прясното зеле - едно от чудесата на природата.
Човек може сам да прецени какъв да бъде денят за разтоварване Ако му се стори непоносим, да бъде въведен частично: например замяна на едно ядене със сурово зеле или плодове.
Същият ефект, особено при възрастни хора, има ограничаването на вечерята или практическото й изключване от дневния порцион Това се постига лесно с малко повече воля. Заспиването помага да се преодолеят реакциите от липсата на вечеря и последствията скоро убеждават човека в полезността на действието му.
В наше време лекуването с глад е спечелило безброй привърженици. В схващанията на много лекари то е нещо като „годишен отпуск", като начин човек да даде действителен отдих почти на всичките си органи.
Лечебният глад не изморява и не омаломощава. Но това е така само в случаите на уместно гладуване.
Все още съществуват различни рискове при провеждане на лечебен глад и затова се налага вариантът на постоянното недояждане като най-подходящ и безопасен. Става дума за такова стабилно разпределение на храната - закуска, обед, вечеря, което поддържа приемането й близо до прага на глада и се съчетава с 1-2 гладни дни седмично.
Когато тези дни се утвърдят в жизнената програма на човека, те стават незабележими, лесно се понасят, а с течение на времето (изглежда, и условно-рефлекторно) се създават трайни навици.
Уточнения за лекуване на някои болести чрез глад
Затлъстяване
Днес масовото затлъстяване се схваща като заболяване най-често с ендокринна причина и се лекува в клиниките за ендокринни заболявания. Нуждата от лекуване се определя индивидуално.
Най-логично е човек да създаде своя хранителна програма, която да предотвратява специалното гладуване.
Когато се налага лекуване с глад, да се има предвид, че то е реципрочно на затлъстяването по продължителност и особености е режима.
Съществува един вид патологично затлъстяване, което се предизвиква от непълноценна храна и хранене. То е фактически глад, но неточно дозиран, обременен от случайностите на менюто и общо взето последствие от приемането на еднообразна храна, най-вече въглехидратна.
Когато се налага да изберете една от двете възможности: нерационално хранене и гладуване за регулиране на храносмилането, трябва да предпочетете втората.
В този случай вие ще насочите усилията към създаване на рационален хранителен режим с малки по количество, но разнообразни съставки. Това е далеч по-здравословно за организма, отколкото безразборното, неконтролирано хранене.
Болести на храносмилането
Те засягат стомаха, тънките черва, дебелото черво, както и функционално свързаните с тях жлези. Най-честото заболяване на тези органи се поражда от същата причина, която води до затлъстяване: изобилно хранене. Но и неправилното хранене, както се изтъкна, води до същото. Лечебният глад е сигурно и най-важно средство да се даде отдих на тези органи и да се въведат те в един традиционен режим, изключващ колебания в една или друга посока.
Спрямо тези органи може да се проведе продължително лечение с глад. Той може да продължи до 14 дни.
Препоръчително е гладът при заболявания на храносмилателните органи да се съчетае с поемане на малки порции картофено пюре или едно твърдо сварено яйце на ден. Значението на тези отстъпления се определя от въздействието на солната киселина, която се отделя в по-големи количества и причинява усещането за глад, а и дразни извънредно фината лигавица на червата.
Болести на бъбреците и черния дроб
Те се повлияват благоприятно от гладуване, особено литиазата на тези два органа. Механизмът на въздействието на глада не е изяснен, Но е доказан практически. Вероятно е неблагоприятното въздействие на някои съставки, които постъпват с храната и спират с гладуването. ^о още по-вероятно е гладуването да осъществява по-сложен "Кръговрат" на веществата (активизиране на депата, от които се изтегля определено количество захар, въглехидрати, тлъстини) и в условията на гладуване разграждането им да става така, че да възпира литиазата
Болести на кръвообращението
Те също се повлияват много добре от гладуване. Някои случаи са ясни сами по себе си: затлъстялото сърце губи тлъстинните отлагания, които парират работещата му мускулатура; атероматозните отлагания по стените на кръвоносните съдове - причина и израз на атеросклерозата - намаляват в резултат на гладуването както поради спрения приток на храна, така и поради особения режим, който гладуването създава за цялото тяло и особено за кръвоносната система.
Високото кръвно налягане също се нуждае от няколко дни глад в годината. Механизмът на ползотворното въздействие тук е сложен и свързан със състоянието и промените на нервната система.
Нервна система
Тя се укрепва от разумния глад. Тук философията на въздействието е странна. По принцип нервната система носи главния риск на гладуването (например след четири седмици гладуване настъпват необратими промени, катастрофални за човека); в същото време при дозиран глад мозъкът „просветва" и пръв подава сигнала на ободряването, повишената работоспособност и доброто настроение.
Природните енергии
- Някои ваши разсъждения за живота, боледуването, оздравяването, стареенето и пр. създават впечатление, че разглеждате човека като самостоятелна система от витална енергия, която се изразходва (изчерпва) в процесите на живота, при боледуване, преумора и пр., но същевременно се и възстановява.
- Човек наистина е система от енергии. Болестта пък е като „късо съединение", предизвикващо бързо изразходване на тази енергия -вид изпразване на акумулатора.
- Храненето ли „зарежда" акумулатора?
- То е един от начините да се попълват загубите на витална енергия. А че е необходимо такова попълване, не го оспорва никой. Човешкият живот от известна гледна точка е постоянно зареждане с енергия, която непрекъснато се изразходва, но в самия човек винаги остава определен запас, „като мая", от която той загребва, за да се преизпълни отново и отново с живот. Най-сетне в старостта въпросната енергия ГО напуска окончателно и той си тръгва...
- Определяте болестите като „бързо изпразване" на акумулатора на живота. Оттук е важно и „пълненето" на акумулатора. Какво друго, освен храната?
- Тя е най-важното! Това е всекидневно зареждане на човешкия организъм с енергия. От седем десетилетия предпочитам вегетарианската храна, познал съм предимствата й, човешката й целесъобразност и я препоръчвам на всички.
- Повечето хора я свързват в представата си с нещо като диета, пост - т. е. нещо, което повече „наказва", отколкото засища?
- Погрешна представа! Вегетарианското меню е богато, напълно достатъчно и пределно целесъобразно.
- Човек е единственият животински вид, който може да бъде и вегетарианец, и месоядец.
- Роден е да бъде вегетарианец.
- Но не е. Защо?
- Месоядството е също сред заблудите на човека, понякога негов грях и винаги риск за здравето му. Причина за безброй болести. Ако приемем, че животните не боледуват (и наистина теоретически не би трябвало да боледуват, човекът им е „присадил" това нещастие!), и отнесем същото към човека (а имаме основание да го направим), ще стигнем до подозрението, че човек е започнал да боледува, откакто е станал месояден.
- Предполагате, че човек е започнал историята си с вегетарианство?
- Трудно е да се определи, но повече съответства на неговата природа от месоядството. Философският анализ на болестите го Доказва. Лечебните средства са предимно „вегетариански" - т. е. от растителен произход. Това също значи нещо! Тази храна като цяло е »по-толерантна" към човека, особено към боледуващия, още повече -към боледуващия с разстройства в храносмилането и жлезите с вътрешна секреция. Вегетарианската храна може да се „визира" в далеч по-широки граници, отколкото храните, свързани с месото. Вегетарианецът не е принуден да прави онези тънки сметки на калории, подобно на месоядеца, при това винаги със съмнение, че постъпва добре. Той може да яде „повече" от месоядеца и да не се жертва в разни Това е твърде важно в днешно време, когато науката за храненето г люшка насам-натам от случаите на болестно свръхзатлъстяване в случаите на „чисто" гладуване...
- Възможно ли е билките да се поемат от човека сурови?
- Да. И е желателно, тъй като в този случай се оползотворява почти така, както зеленчуците - главна съставка в храната на вегетарианеца. Препоръчвам на всички нуждаещи се да се хранят с пресни билки!
- Възможно ли е?
- В определени случаи напълно! Например глухарчето е билка, която може и трябва да се консумира от всички - като започнем от децата и свършим с престарелите простатици. Ползата от това „суровоядство" е неоценима.
- Цялата билка ли?
- Да. Листата преди всичко, които са пребогати на витамини, а съдържат и ред още лечебни съставки. Особено корените! Почти през цялата година, което не важи за всички билки, тъй като последните се събират обикновено наесен. Вадят се за сушене и съхраняване. А за ядене са пригодни по всяко време. Ето: излизаш в планината, освобождаваш се от всички грижи, любуваш се на природата. Изведнъж попадаш на глухарче. Това е непретенциозна билка, тя расте бурно, бързо се разсейва, така че може спокойно да се изкоренява. Коренът се измива добре и се хрупка. Малко нагарча, но е с приятен живителен вкус! С повечето билки е така.
- Някои са просто непригодни за ядене в „сурово състояние".
- Затова пък други са приятни. Например цветовете от акация. Поставени в чая са противовъзпалително средство, болкоуспокояващо, отхрачващо и пр. А в сурово - леко сладникави. Даряват човека със същите предимства, както и отварата от тях. Билките в суров вид въздействат не само по-непосредствено, но и по-пълноценно.
- Има ли и други начини за „консумиране" на билки, при което се проявява лечебният им ефект?
- Билката е растение, което излъчва около себе си лечебно сияние. В някои случаи то се доказва непосредствено - например дивият кестен е като батерия, от която струи енергия на определено разстояние - 50 и повече сантиметра. С течение на времето лъчението „се изтощава" и накрая секва.
- След колко време?
_ Правилото тук е: от „реколта до реколта".
- Това ще означава ли, че билка с по-голяма давност от година престава да действа?
- Не, защото отделните билки имат различен срок на въздействие престават да действат, след като от тях се изпарят лечебните вещества, които по правило са ароматни. Все пак нашият народ се е рридържал о еньовденската традиция, която го изкарвала всяка година на прославения ден да смени стария венец от билки с нов. От този венец „бликат" лечебни енергии - от цветове, листа, стръкове. Народът го е разбрал много отдавна. В народните песни за билките - а те са многобройни - неведнъж става дума за лечебното им лъчение, за въздействието им, когато те се горят и превръщат в дим (също извънредно важен лечебен процес). Някои билки пък, между които е комунигата, запалени, „си отмъщават" - както напомня народната песен -с особено магическо въздействие върху подпалвача. Велико нещо е билката - кондензатор на енергии, които правят чудеса!
- Само в билките ли са въпросните енергии?
- Там са доведени до състояние на непосредствено усвояване. Но по принцип - цялата природа изобилства от енергии, които действат навред и върху всичко. Човекът е „батерия от енергия", която постоянно се изтощава в живота и при боледуване и трябва да се презарежда. Това става най-добре в гората, дъбова или букова...

http://www.voininatangra.org/