|
Известна е мисълта, че билколечението е старо колкото света, но съвременният човек трябва да прибягва до него по преценка, указание и под контрола на лекар. И не трябва да забравя, че лекуването с билки изисква повече търпение, постоянство и време, защото лечебният ефект идва значително по-бавно.
В замяна - билките се приемат лесно, без токсични промени в организма, а при правилното прилагане се постига не само пълно излекуване, но и укрепване на организма. Поради тази причина се препоръчва билките да се използват и от здрави хора при физическа и умствена умора, както и за повишаване устойчивостта и трудоспособността на организма.
БРЕЗА
/особено полезна за пикочните пътища/
Нежните листа от бреза са идеални, за да се стопира започващо възпаление на пикочния мехур. Те стимулират производството на урина и по този начин се грижат мехурът да бъде добре снабден с течност. Дължи се на наличието на флавоноиди в листата на брезата, които повишават проходимостта на пикочните пътища и количеството урина. Други съставки, които подпомагат този процес, са етерични масла, сапонини и танини.
Чаят от бреза намира приложение:
за промивка при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища и при наличие на песъчинки в бъбреците;
като допълнително средство при ревматизъм;
като диуретик за отводняване, с изразено пикочогонно действие;
повлиява добре някои кожни болести, като екземи, лишеи, обриви.
През пролетта се наблюдава т. нар. плач на брезите (изтичане на брезовия сок). Отделя се сок в продължение на 12 дни, който е с изключително ценни свойства. Богат е на необходимите за организма захари, органични киселини, ферменти, както и соли на някои елементи (калций, магнезий и желязо). Специалисти го препоръчват при лечение на авитаминоза, болести на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит и пневмония. Сокът от бреза притежава кръвотворно действие, способства за бързото очистване на организма от вредни вещества и стимулира обмяната на веществата.
Брезовият сок има не само терапевтично, но и тонизиращо действие, което означава, че може да се приема и от здрави хора с цел укрепване на съпротивителните им сили и повишаване на работоспособността.
Рецепта за приготвяне на чай:
За една чаша - 1 супена лъжица листа от бреза се заливат със 150 мл вряща вода, оставят се да киснат 15 минути и се прецеждат. На ден могат да се изпиват по 3-4 дози, като задължително приемът им е съпроводен с поне 2 литра вода.
КОПРИВА
/ успешно се бори с шлаките/
Както и брезата, копривата спомага за отделянето на урина. Тя обаче притежава и допълнителен ефект - съдейства за премахване на шлаките, което я прави идеална билка в борбата със затлъстяването. В състава на копривата се откриват редица ценни вещества, полезни за здравето на организма. Известно е, че в 100 г пресни листа от коприва се съдържат около 84 г вода, 2-3 г белтъчини, 3-4 г захари и около 5-6 г разтворими вещества, а също етерично масло, флавоноиди и дъбилни вещества. Освен това копривата съдържа много незаменими аминокиселини, органични киселини, ферменти и хлорофил. В свежите зелени листа има около 100 мг витамин С и около 10 мг каротин, както и значителни количества от витамините К, D, Е и от групата В.
По своя минерален състав копривата е много по-близка до спанака и киселеца, но съдържанието на желязо (около 3.9 мг) в нея е значително по-високо. Което своевременно я превръща в изключително добра хранителна добавка за болни, страдащи от изтощение на организма, анемия и след преживяни тежки операции. От друга страна богатото съдържание на калиеви соли, прави копривата полезна при заболявания, които протичат със задържане на вода в тялото, както и при сърдечно-съдови нарушения. Съвременни диетолози препоръчват за освежаване сок от коприва самостоятелно или в съчетание с други плодове и зеленчуци (моркови, ябълка, портокал и лимон). Единственото противопоказание за приема на сок от коприва е наличието на камъни в бъбреците.
Полезните свойства на копривата са били известни още в древността, когато хората са я използвали заедно с корените и семената при нервни смущения, отслабване на паметта, за укрепване на духа и кръвоносните съдове.
Днес копривата се използва за лечение на:
анемия, обилна менструация, маточни кръвотечения, кръвотечение от носа;
храносмилателни смущения, съпроводени с диария, нарушена обмяна на веществата, захарна болест, хроничен бронхит, ревматизъм;
бъбречни заболявания, като диуретично средство;
отоци, натъртвания, косопад.
Рецепта за приготвяне на чай:
За една чаша - 1-2 супени лъжици сухи листа се заливат със 150 мл вряща вода и след 15 минути се прецеждат. На ден се изпиват около 4 чаши, като се внимава да се приема и достатъчно количество вода.
САЛВИЯ
/ първокласен антисептик, който ускорява заздравяването на тъканите/
Чаят от салвия е широко разпространен сред германските лечители като силно ефективно противовъзпалително и кръвоспиращо средство. В нашата страна салвията или още градинският чай намира приложение като средство, ограничаващо потоотделянето.
Салвията, като уникален лек от природата, е богата на етерично масло (около 1-2.5%), съдържащо туйон (около 50%), цинеол (около 15%), както и други терпени (борнеол, камфора, пинен, цедрен - около 15%), и около 15% сесквитерпени. В листата освен това се открива и наличие на горчивия двутерпенов лактон карнозол, тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, около 8% катехинови дъбилни вещества, флавоноиди (производни на лутеолина и апигенина), β-ситостерол, витамините В1 и С, каротен, фумарова и никотинова киселина. Някои от компонентите на градинския чай се използват за създаване на нови лекарствени продукти против деменция и Алцхаймер, тъй като повлияват ензим, отговорен за нарушението на паметта.
За какво е полезна най-много салвията?
подобрява храносмилането, успокоява стомашните неразположения, облекчава състояния като гастрит, колит, метеоризъм;
повлиява благоприятно терапията при възпален черен дроб и жлъчен мехур;
регулира цикъла и стопира болките, свързани с него;
оказва добър ефект при лечение на дихателни заболявания - фарингит, ангина, катар на горните дихателни пътища;
под формата на чай салвията се използва при простуда, продължителният й прием потиска развитието на остри респираторни заболявания и укрепва имунната система;
под формата на отвара се използва при изгаряния, кожни заболявания, бяло течение.
Рецепта за приготвяне на чай:
За една чаша-1 пълна лъжица сухи листа от салвия се залива със 150 мл гореща вода, и се оставят да киснат 15 минути. Пие се по една чаша няколко пъти на ден, а ако страдате от обилно изпотяване предимно през нощта - два часа преди лягане трябва да изпиете една чаша.
МАТОЧИНА
/ помага при нервен стомах/
Маточината или т. нар. лимонче е особено полезна билка за хора, изложени на непрекъснат стрес и напрежение. Защото листата с мек лимонов вкус действат успокояващо на нервната система и облекчават породени от напрежение смущения на стомаха и червата.
Съдържа етерично масло, в състава на което влизат ситрал, цитронелол, гераниол, линалол и др. Ясно изразеното седативно действие се дължи именно на цитрала. Освен това в дрогата се откриват тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза.
Маточината има следното действие:
успокоява гаденето при бременни жени, потиска повръщането, стимулира апетита и процесите на храносмилане;
успокоява нервната система и има спазмолитично, болкоуспокояващо и противогърчово действие;
успешно се пролага при лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, мигрена, виене на свят, а също и при нередовна менструация.
Рецепта за приготвяне на чай:
За една чаша - 2 пълни чаени лъжици сухи листа от маточина се заливат със 150 мл вряща вода. След прецеждането се приема по една чаша няколко пъти на ден.
ХМЕЛ
/Сладки сънища/
Богат на фитоестрогени, листата му са известни с успокояващите си свойства по време на цикъл. Хмелът влиза в състава на лекарства, предназначени да улеснят съня, приписват му свойства на афродизиак. За лечебни цели се използват шишарковидните съцветия и жлезите, които съдържат от 1-3% етерично масло с различен състав. Най-високо е съдържанието на алифатния терпен мирцен и сесквитерпените фарнезен и хумулен. В състава на етеричното масло са установени над 100 съединения от най-различен тип. От смолистото вещество на дрогата са изолирани редица флороглуцинови производни, между които хумулон и лупулон със силно горчив вкус. На тези съединения се дължи седативното действие, но те твърде лесно се окисляват, изомеризират и полимеризират, с което губят биологичната си активност. Освен това дрогата е богата на флавоноиди, както и производни на кверцетина и кемпферола. Установени са и тритерпени. Специфичният силен мирис на свежите листа може да причини главоболие, когато се берат. За предпочитане са сушените и готови за употреба листа, които се намират в билковите аптеки.
Шишарките на хмела намират следното приложение:
имат болкоуспокояващо и противоспастично действие, а също така притежават диуретично и противовъзпалително действие;
подобряват храносмилането и стимулират апетита;
повлияват благоприятно възпалението на жлъчния мехур и жлъчните пътища;
прилагат се при нервна възбуда, безсъние, климактерични нервни оплаквания;
доказано е, че екстракт от шишарките на хмел е с естрогенен ефект.
Рецепта за приготвяне на чай:
За една чаша - 1 чаена лъжица листа се заливат със 150 мл гореща вода, след запарката може да се приема по една-две чаши преди лягане.
ИМЕЛ
/подобрява кръвообращението/
Имелът подпомага кръвообръщението, полезен е при високо кръвно налягане и предпазва от атеросклероза.
В химичният състав на имелът се откриват: витамин С, восъци, смолисти вещества, холин, ацетилхолин, флавоноиди, танини, олеанолова киселина и токсин с белтъчна пририда, наречен вискотоксин.
Имелът се използва като:
хипотензивно средство в ранните стадии на хипертонична болест;
ефективно средство срещу виене на свят и главоболие, прилага се и при атеросклероза;
в древността често е бил използван за лечение на епилепсия, хистерия, както и при хемороидални и маточни кръвотечения;
трябва да се има предвид, че в големи дози дрогата е отровна, което не предвижда продължителната й употреба.
Рецепта за приготвяне на чай:
За две чаши - 2 чаени лъжици сух имел се заливат със 150 мл вряща вода и се оставят да престоят 10-12 часа. Преди прием отново отварата се кипва, като на ден са позволени не повече от две чаши.
Няма съмнение, че едни от най-добрите илачи срещу често срещани и повтарящи се заболявания растат в нашата градина, на полянката пред блока или дори край пътя, но силата им е всепризната - те носят облекчение на хората от векове. Богати на олигоелементи, фитоестрогени и минерали, билките се включват дори в състава на някои медикаменти, предназначени да се справят тези заболявания. Още една причина да отстраним неразположенията с изцяло натурални средства. Богато надарена е българската земя с това зелено богатство - билките. Нужно е само да го пазим, да не го подценяваме и да го използваме разумно.
БЯЛ РАВНЕЦ
/вълшебна билка за женската полова система/
Много билкари наричат белия равнец "мъжката билка", защото някога войниците редом с хляба и водата са я носели в торбите си, тъй като са познавали кръвоспиращите й свойства, както й бързото действие на белия равнец срещу различни болежки. Но от друга страна, именно тази билка е едно от най-ефективните средства срещу женски неразположения като нередовна менструация, маточни кръвотечения и мигрена.
Голяма част от свойствата на белия равнец се дължат на богатия му химичен състав. В надземната част се съдържа 0.20 до 0.50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0.005-0.10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен, етеричното масло е богато и на сесквитерпена α-кариофилен и други моно- и бициклични терпени: α- и β-пинен, циенол, туйон, камфор, борнеол и сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилеин, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамините С и К, аспаргин, нитрати и др.
Ефикасно кръвоспиращо средство;
Болкоуспокояващо и ободряващо средство;
Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха;
Противовъзпалително средство, дължащо се на съдържащия се в етеричното масло хамазулен;
Като помощно средство в терапията за лечение на възпаление на яйчниците, при миома и бяло течение;
Седативно средство при жени в климактериума.
Рецепта за приготвяне на чай:
Приготвя се запарка, като 15 г наситнена билка се заливат с 200 мл вряща вода. След като изстине, течността се приема по една супена лъжица преди хранене три пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. За да има ефект, запарката трябва да се приема в продължение на две-три седмици.
/първокласно противовъзпалително средство/
Едва ли има по-универсална билка от смрадликата, носеща още името тетра. Смрадликата, наред със салвията и лайката, е една от най-предпочитаните билки с ясно изразено адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Тетрата, като уникален лек от природата, е богата на дъбилни вещества - галотанини (15-25%), свободна галова киселина (около 3-5%), флавонолови гликозиди (мирицитрин и фустин) и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, α-пинен, камфен, линалоол и α-терпинол.
За какво е полезна най-много смрадликата?
За лечение на гнойни кожни обриви, рани, циреи;
Окапване на косата и обилно потене на краката;
При кървящи, подути и гнойни венци, афти;
Ставни отоци и хемороиди;
Колит, диария и дизентерия;
Като помощно средство при лечение на различни заболявания на пикочо-половата система.
Начин на употреба:
Прилага се само външно! Приготвя се запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода, която се използва за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.
/ чай за белия дроб и дихателните пътища/
Според представата на древните хора, познатата билка била с аромат на ябълка, а Плиний Стари й дава името земна ябълка (Chamo–milla). Като лечебно растение и може би най-популярното домашно лекарство, лайката е известна още в древността и влиза във фармакопеята на много страни. Но освен добрите си терапевтични свойства, чаят от лайка е с приятен вкус и неповторим аромат.
В цветните кошнички на лайката се съдържа 0.5-1.5% етерично масло с характерен син или синьо-зелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи безцветни съставки - матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението.
Трябва да се има предвид, че водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които са с изразени спазмолитично действие. Същото действие притежеват и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.
Лайката се използва като:
Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо и потогонно средство;
Благодарение на хамазулена, лайката е с добре изразени спазмолитични, противовъзпалителни и газогонни свойства;
Средство за лечение на възпаления на храносмилателната система - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, при язва на стомаха и дванадесетопръстника;
Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, потене на краката;
Под формата на инхалация се препоръчва при грипоподобни състояния, фарингити, ларингити;
При болезнена менструация и смущения в съня;
Лайката намира приложение и в козметиката като средство за ефективно освежаване на кожата и за поддържане на русия цвят на косите.
Рецепта за приготвяне на чай:
Препоръчително е да се използва извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се заливат с 500 мл студена вода, след 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се използва и запарка за вътрешно и външно приложение: 2-3 супени лъжици билка се заливат с 250 мл вряща вода и престояват в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.
/сила през зимата/
Старите хора наричат бъза свирчовина, заради меката сърцевина на клоните му и лесното им отделяне. В народната медицина той намира широко приложение, защото всяка негова част е лечебна и може да бъде използвана.
Цветовете на бъза съдържат малко количество етерично масло, съставено предимно от терпени, самбуцин, самбунигрин, каротин, аскорбинова киселина, флавоноиди - рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолни киселини - кафена, хлорогенова и ферулова, а също така и гликозидни вещества с потогонно действие, слузни и дъбилни вещства.
Старите билкари препоръчват плодчетата на бъза да се берат без дръжките и задължително да преминават през топлинна обработка, тъй като е необходимо да се разгради вредният гликозид самбунигрин.
Поради богатото си съдържание, отделните части на растението имат разнообразна употреба:
Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие;
Листата и плодчетата действат диуретично и слабително;
Цветовете се прилагат при: хрема, ангина, кашлица и пресипнал глас;
Освен това те намират приложение при лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра;
При поява на кожни обриви, ревматизъм.
Рецепта за чай от бъз:
От цветовете се приготвя чай, като 2 чаени лъжички от тях се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 минути, след което се прецежда и се пие на глътки. Лесно може да се приготви и воден извлек и сироп от бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се приема затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.
/билката-барометър/
Неслучайно наричат невена билка-барометър. Старите хора казват: "Ако след 7 часа сутринта цветчетата му останат затворени, значи през деня ще вали". А в народната медицина невенът е едно от растенията, на което се използва всяка негова част. Смята се, че първите сведения за използване на растението датират от 1 в. пр. н. е. от древоногръцкия философ и лекар Диоскород, който използвал настойка от невен за лечение на заболявания на черния дроб, както и за отстраняване на спазми на вътрешните органи.
От цветовете са изолирани голям брой тритерпенови съединения, между които производните на лупеола - арнидиол, фарадиол, урзадиол, календуладиол, α- и β-амирин, сапонини, производни на олеаноловата киселина, сесквитерпеновото съединение календин. Дрогата съдържа също така и етерично масло, полиацетилени, каротеноиди, ситостерол, стигмастерол, изофукостерол. Установени са и флавоноиди, дъбилни и слузни вещества, смоли, органични киселини (ябълчна и салицилова) и незначително количество алкалоиди.
Невенът намира приложение като:
Добро противомикробно, противовъзпалително и регенеративно средство с ясно изразена способност да ускорява заздравяването на тъкани и рани;
Успокоява нервната система, намалява възбудимостта и напрежението;
Подобрява сърдечната дейност, като понижава кръвното налягане;
Особено добре повлиява стомашните язви, които се затварят значително по-бързо, отколкото при използването на други средства;
Намира приложение и при хронични заболявания на черния дроб;
Добро кръвопречистващо средство при жълтеница;
Народната медицина използва невен за лечение на болести на далака, лумбаго, главоболие, нервни състояния по време на климактериум, слаба менструация;
Като мехлем е изключително полезен при разширени вени, рани от изгаряне и гъбички по краката;
При контузии с кръвонасядания, рани от залежаване, както и при разтягания на мускулите.
Начин на употреба:
Прилага се настойка от цветовете (1:5) вътрешно по 30-40 капки 3-4 пъти дневно и външно за компреси и промивки в по-голямо разреждане.
НЯКОЛКО ПОЛЕЗНИ СЪВЕТА...
Всички горчиви билки се варят 10-15 минути, отварата се оставя да се утаи и се прецежда.
Всички негорчиви и ароматични билки само се запарват и след това се накисват според указанията.
Корените, корите и семената се заливат първо със студена вода и след като се накиснат добре, се загряват до кипване.
Отварите и запарките от билки трябва да бъдат прясно приготвени, да не престояват повече от 24 часа, задължително да се съхраняват на тъмно и хладно място, но не в хладилник. За предпочитане е да се подслаждат с мед, а страдащите от диабет могат да ги консумират неподсладени.
БИЛКИ, ПОДОБРЯВАЩИ ФУНКЦИЯТА НА ОТДЕЛИТЕЛНАТА СИСТЕМА
Фитотерапията има много голямо приложение при заболявания на отделителната система. Като помощни средства за лечение на възпаления на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал, широко се използват растения с диуретично действие.
Голяма част от тези растения проявяват диуретични свойства, като съдържащите се в тях соли, етерични масла, смоли и др., се отделят през бъбреците, а с дразнещото си действие засилват диурезата.
Почти всички съдържащи етерични масла диуретични растения имат и противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, действайки аннтисептично върху органите на отделителната система.
ОБИКНОВЕНА ХВОЙНА (СМРИКА)
Вечнозелен храст или малко дърво, растящо по сухи и каменисти склонове, смриката е билка с ясно изразени диуретични, противовъзпалителни, спазмолитични и седативни свойства. Голяма част от тези свойства се дължат на богатия й химичен състав.
Обикновената хвойна съдържа 0.5-2% етерично масло, 30% инвертна захар, горчиви гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, смоли, восъци и др. В състава на етеричното масло влизат терпени (α-пинен, камфен, кариофилен и др.). Специфичното диуретично действие се дължи на съединенията юнен и терпениол-4.
Приложение на билката:
Използва се главно като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур.
Влиза в състава на много билкови чайове с диуретично действие.
Прилага се и при болки в ставите, както и при някои чернодробни и кожни заболявания.
Чай от обикновена хвойна
Приготвя се по следния начин: прави се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 мл гореща вода, след 3 часа се прецежда и се изпива за един ден.
Едно от най-разпространените градински растения, не само в нашата страна, но и по цялата Средиземноморска област. Вкусна подправка и билка с изключително широко приложение.
В състава на магданоза влизат 2-7% етерични масла, 20% тлъсто масло, флавоноиди, кумарини. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин - токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. В свежо състояние листата на магданоза включват 356 мг% витамин С, 8.26 мг% каротин и др.
Приложение на билката:
Още в древността римляните използвали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Фармакологични данни показват, че апиолът тонизира гладката мускулатура, особено на МАТКАта и пикочния мехур, предизвиквайки нахлуване на кръв в тези органи.
С добре изразени апетитовъзбуждащи и газогонни свойства.
Сокът от листата на магданоза е особено полезен за третиране на петна и обриви по кожата, както и при ужилване от насекоми.
Чай от магданоз
Препоръчва се извлек от ½ чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, като цялата течност се изпива в рамките на един ден. Добър ефект се получава и със сока от свежото растение в доза 100-150 г.
Прилага се и запарка от 4 ч. л. корени на ½ л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за два дни.
Познато и широко разпространено растение, което се среща главно по черноморското крайбрежие и по влажните места край реките. Много популярен зеленчук с още по -разнообразни свойства.
Целината е с диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително действие - свойства, базиращи се на нейния химичен състав. Коренът съдържа до 0.3% етерично масло, минерални вещества, аспаргин, холин, тирозин, слузни вещества, 1.5% скорбяла, витамин В и др.
В надземната част, включително и в плодовете, се съдържа 2-3% етерично масло, придаващо приятния аромат на растението, освен това - захари, гликозиди и витамините А, Е и РР.
Лечебният ефект се свързва главно с етеричното масло на билката, която се прилага в свеж вид, тъй като след изсушаване част от активността на веществата се губи.
Приложение на билката:
Коренището и листата се използват за стимулиране на апетита.
При отоци с различен произход (вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания).
Като тонизиращо средство и при запек.
Чай от целина
Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Може да се използва и запарка, като 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода.
БИЛКИ, ПОДОБРЯВАЩИ ФУНКЦИЯТА НА ЧЕРНИЯ ДРОБ И ЖЛЪЧКАТА
Дрогите, които се употребяват при терапията на чернодробни и жлъчни заболявания обикновено целят тяхното облекчаване. Най-често се използват билки, които стимулират чернодробната функция и жлъчната секреция, премахват спазмите на жлъчните пътища и оказват болкоуспокояващоо и противовъзпалително действие.
Обикновено в едно растение се съдържат съставки с няколко полезни качества: горчиви вещества и киселини, които стимулират секрецията; етерични масла, които притежават антисептично и болкоуспокояващо действие и премахват спазмите на жлъчните пътища, като същевременно облекчават и изхвърлянето на песъчинките.
Внимание!
Голяма част от растенията за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания нерядко съдържат силно действащи и вредни за организма съставки.
Глухарчето е многогодишно тревисто растение, чиято надземна част е една от любимите на децата през лятото. Расте из цялата страна по зелени площи на паркове и градини, край пътища и ливади.
Обикновено се използват неговите корени, събирани най-вече през есента, когато листната розетка започва да увяхва.
В химическия състав на билката влизат: в корените - горчиви вещества с глюкозиден характер, около 40% инулин, който през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични вещества, тритерпенови съединения и около 18% захари.
Приложение на билката:
Жлъчегонно, жлъчетворно, общо тонизиращо и пикочогонно действие.
През ранна пролет от пресните листа на растението се прави силна витаминозна салата, а от корените може да се приготви напитка, успешно заместваща кафето.
Корените се използват за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция, а също така се прилагат и като слабително и диуретично средство.
Чай от глухарче
Използва се извлек, като 2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят осем часа. Изпива се на глътки в рамките на един ден.
АРТИШОК
Многогодишно тревисто растение, отглеждано главно в Югозападна Европа. У нас се отглежда най-вече като декоративно растение. За лечебни цели се използват кошничките и листата.
Артишокът е богат е на цинарин - вещество с жлъчегонно действие, понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.
Приложение на билката:
За активизиране на жлъчната секреция и диурезата.
Стимулира метаболизма на холестерола.
Жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо действие.
Успешно се прилага като помощна терапия при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит.
Чай от артишок
Използва се 1% запарка от листата с вода, по 1 супена лъжица или ½ кафена чашка преди хранене.
ЧЕРНА РЯПА
Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна, като за лечебни цели се използва коренът.
Черната ряпа е известна със своето жлъчегонно, апетитовъзбуждащо и пикочогонно действие - свойства, дължащи се на високото съдържание на етерично масло с фитонцидни свойства, витамини - А, В2, С, Р и К, минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти и пектинови вещества.
Приложение:
Лизоцимът, етеричните масла и киселините придават специфичен аромат и вкус, също и лечебни свойства на ряпата.
Оказва стимулиращо въздействие върху секрецията на храносмилателни сокове.
Оказва добър ефект при наличие на камъни в бъбреците.
Ефикасно жлъчегонно средство.
Антимикробно и противогъбично средство при външна употреба.
Начин на употреба:
Използва се кореноплодът, захарен извлек от него (издълбава се вътрешната част на зеленчука, поставя се захар и се изчаква една седмица, след което се използва захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойки за външно приложение.
БИЛКИ, ПОДОБРЯВАЩИ ФУНКЦИЯТА НА НЕРВНАТА СИСТЕМА
От незапомнени времена човек се стреми да намери подходящо средство за облекчаване на различни симптоми за премахване на болката, за повишаване на умствената и физическата работоспособност.
Съществуват много видове билки, които се борят ефективно с неразположенията на нервната система. Те са лесно достъпни и с меко, седативно действие.
По-важното е, че подобрявайки фукционалното състояние на нервната система, тези билки по косвен път оказват благоприятен лечебен ефект и при редица неврогенно обусловени нарушения на сърдечно-съдовата и храносмилателната система.
ВАЛЕРИАНА (ДИЛЯНКА)
Многогодишно тревисто растение, което се среща главно по сенчести места до 1 500 м надморска височина. В състава му се среща етерично масло с главна съставка борнилизавалерианат, на което се дължи специфичната миризма, както и борнеол, камфен, лимонен и др.
Най-голямо значение за седативния ефект на билката има веществото валепотриати.
Приложение на билката:
Валерианата потиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвиканата ярост, засилва действието на сънотворните средства.
Употребява се при начални стадии на хипертонична болест, неврози, повишена възбудимост на нервната система, хистерия, безсъние, мигрена, както и при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.
Начин на употреба:
От корените на валерианата се приготвят готови фармацевтични продукти - тинктури, таблетки, гъст екстракт и др. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек - 2 ч. л. ситно нарязана дрога се залива с 250 мл вода и се оставя да кисне в продължение на 24 часа. Приема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно.
ЛАВАНДУЛА
Лавандулата е не само прекрасно ароматизиращо средство, но и изключително полезна билка. Храст, който се отглежда предимно в Карловско и Казанлъшко, но и във всички други региони с надморска височина по-голяма от 1000 м.
Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на които са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (около 60%), придаващ характерната приятна миризма. Също така в състава й влизат танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли, цинеол, борнеол и др.
Приложение на билката:
Успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура. Използва се при нервна възбуда, безсъние, неврастении, сърдечна невроза и мигренозно главоболие.
Има болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.
Чай от лавандула
Използва се под формата на запарка, като 1 с. л. дрога се заливат с 250 мл вряща вода, оставя се да кисне 2 часа. Пие се по 150 мл, три пъти дневно.
Чудесен навик би бил да заменим сутрешната чаша горещо кафе със също толкова ароматен чай. Така със сигурност ще си осигурим не само достатъчна доза витамини, минерали и други полезни вещества, но и добър старт на деня!
http://www.bb-team.org/
Още...
ЛЕЧЕБНИТЕ БИЛКИ И МЕДИКАМЕНТИТЕ МОГАТ ДА СИ ПРЕЧАТ ВЗАИМНО
/Ехинацеята и жълтият кантарион намаляват активността на много лекарства./
Жълтият кантарион и ехинацеята са популярни лечебни билки. Известно е, че жълтият кантарион е един от най-ефективните и безвредни антидепресанти. Ехинацеята пък се цени заради нейното свойство да укрепва имунитета и да се бори с инфекциите.
Обединява ги обаче и още едно свойство - да повишават активността на някои чернодробни ферменти, което води до по-бързото отстраняване от организма и намаляването на активността на някои лекарствени средства, а също и появата на странични действия на фармакотерапията. В частност жълтият кантарион повишава количеството на кръвотечението и намалява ефективността на някои орални хормонални противозачатъчни средства.
Препаратите на основата на пурпурната ехинацея (Echinacea purpurea) нарушават действието на лекарствата, които се метаболизират в черния дроб. Освен това се намалява скоростта на извеждане от организма на кофеина, което може да доведе до предозиране. Лекарите съветват да се имат предвид посочените данни при лечение, използващи лечебните билки като смомагателен продукт.
http://networkedblogs.com/
Още...
БИЛКИТЕ – БОЖЕСТВЕН ДАР ЗА ДЪЛГОЛЕТИЕ -Деси Великова
Замисляме се за здравето си тогава, когато то започне да ни създава проблеми. Тогава бързо тичаме до аптеката, купуваме цяла торба скъпи лекарства и започваме да пием с шепи, вярвайки че бързо ще се оправим.
За съжаление, голям процент от хората предпочитат да натоварват организма си с разноцветни хапченца, пренебрегвайки естествените билки, които могат да имат много по-добър и положителен ефект върху организма. Рядко обаче се замисляме, че химическите лекарства, които купуваме от аптеката помагат временно за едно, но ни вредят с пъти повече за друго и резултатът е цялостно отслабване на здравословното ни състояние.
За да ви провокираме да бъдете наистина здрави и да разчитате повече на природните богатства, отколкото на съмнителни фармацевтични продукти, ви предлагаме полезна информация за най-добрите и чудодейни билки.
ДИЛЯНКА (ВАЛЕРИАНА).
Не я бъркайте с множеството антидепресанти и психотропни медикаменти, които лекарите обичат да изписват. Дилянката е растение с универсални обезболяващи свойства. Чаят от нея удължава съня и има общоуспокояващо действие за организма. Прилага се при неврози, депресия, болезнена менструация, виене на свят, епилепсия. Помага на организма да релаксира и затова е много подходяща за жени, които навлизат в критическата възраст.
Тя е тревисто с растение с много приятен, лек лимонов аромат. Прилага се при нервност, безпокойство, нередовна менструация, храносмилателни смущения. Успокоява гадененто при бременни жени, намалява среса, балансира съня. Не трябва да се прекалява с нея, ако страдате от ниско кръвно налягане. Най-добрият начин за приемане е като чай вечер, преди сън.
Народното име на билката е „Христова кръв“. Жълтият кантарион също има доказани успокояващи свойства. Той е една от най-добрите билки при борба с депресия. Действа добре при проблеми със стомаха, успокоява нервната система и улеснява оросяването на мозъка. Подходящ е за гинекологични проблеми, най-вече бяло течение. Спомага функционирането на черния дроб и жлъчката.
Няма човек, който да не е пил чай от лайка. Поради специфичния си вкус, лайката е любима или доста отблъскваща напитка за различните хора. Тя е едно от най-старите лечебни растения, познати на хората. Още римляните са я използвали за универсален лечител. Тя е „отличник“ в борбата срещу простудни заболявания и инфекции. Прилага се още при стомашни проблеми, зъбобол, главоболие, както и като мехлем върху рани. Чаят от лайка е добре да се пие много концентриран.
ГРАДИНСКИ ЧАЙ.
Напомня свойствата на лайката. Има противовъзпалително и дезинфектиращо действие. Много подходящ за борба срещу кашлица, болки в гърлото, ларингит. Влияе успокоително и оздравяващо на стомаха, черния дроб и жлъчката. Гаргара с градински чай помага при възпаления в устната кухина – ангина или проблеми със зъбите и венците. Външно се прилага за лечение на гнойни рани и обриви.
Важно е да знаете, че трябва много внимателно да следвате указанията за приготвяне на билките. По правило почти всички билки не бива да се варят (както много хора правят), а да се залеят с вряла вода и да се киснат не повече от 30 минути. След това те стават отровни и може да си навредите много повече, отколкото да си помогнете. Затова, ако забравите чая си цяла вечер да се кисне, по-добре го изхвърлете и си направете нов.
Още едно златно правило – по възможност си берете билките сами, за да сте сигурни какво консумирате или си купувайте билки от някоя баба на пазара. Последна „инстанция“ трябва да са изсушените билки от аптеките, но и те вършат много добра работа.
Продължавайки нашето пътешествие в света билките и изучавайки полезните им свойства, нека видим какви вълшебни „умения“ крият още пет от тях.
Ментата има изключителни приятно и освежаващо действие. Тя се използва като съставка в напитки или като подправка към екзотични ястия. За най-големите традиционалисти обаче ментата спокойно може да бъде консумирана като вкусен чай.
Ароматните и освежаващи свойства на билката се дължат основно са съставката ментол. От медицинска гледна точка ментата може да бъде консумирана при проблеми със стомаха – колит, проблеми с жлъчката, диария, газове, повръщане. Помага още при леко главоболие и има обезболяващо действие. Действа благотворно при лечение на нервни заболявания, сърцебиене, безсъние.
Жабуркане на устата с отвара от мента е отлично средство срещу лош дъх, възпаление на венците, болки в гърлото.
Внимателни с консумацията на мента трябва да бъдат хората склонни към алергии.
ЛИПА
Ароматът на липов чай връща много от нас към детските ни спомени. Но освен специфичен вкус, липата има и своите уникални свойства. Тя се бори успешно срещу болести на дихателните пътища (бронхити, пневмонии, ангини, пресипналост), простудни и вирусни заболявания, придружени с висока температура. Действа особено добре при ревматични болки и проблеми с пикочните пътища. Външно може да се прилага против косопад и ревматични болки.
Цялостното противомикробно действие на липата и високото съдържание на витамин С я прави една от най-добрите билки за ежедневна консумация.
ГЛОГ
Плодът има приятен вкус, но за приготвяне на лечебни отвари се използват листата и цветовете. Особено полезно растение за лечение на сърдечно-съдови заболявания, затова се препоръчва на хипертоници, хора със сърдечна невроза, атеросклероза, гръдна жаба, безсъние. Действа и благоприятно при хиперфункция на щитовидната жлеза. Може да се сдобиете сами с билката или да си я купите готова за консумация от аптеките.
Освен красиво цвете, невенът върши и много добра работа като домашен лечител. Едно от най-разпространените му свойства е като бърз заздравител на рани, тъй като има силно антибактериално действие. Компресите върху кожата с невен са познати от дълги години. Неслучайно много козметични компании ползват невена като съставна част.
Ползва се успешно и за стомашни проблеми – язви, чревни и жлъчни болести. Сърдечно-съдовите проблеми също се повлияват положително с помощта на невена.
Звучи страшно и не е случайно. Макар много нежно и безобидно растение на пръв поглед, змийското мляко може да бъде отровно при неправилно приготвяне и консумация.
Благодарение на някои от ценните си съставки, растението има благотворно влияние върху функцията на червата и жлъчката, засилва перисталтиката. Използва се за лечение на колити, гастрити, бъбречни болести, хемороиди. Има болкоуспокояващо и противовъзпалително действие, регулира менструалния цикъл.
Змийското мляко трябва се приема много внимателно и да се спазват стриктно указанията за консумация и приготвяне.
Подберете най-подходящите за вас билки и ги консумирайте разумно. Тогава ще разбере колко по-полезни и благотворни са те за здравето ви, отколкото всички други изкуствени медикаменти, които се предлагат.
ПРЕЧИСТВАЩИ БИЛКИ
Чувствате ли стомасите си препълнени от няколкодневното ядене? Маратонът не свършва дотук. Сега ни предстоят още няколко дни с претрупани маси и изкушения в чинии. В резултата на цялото това ядене, метаболизмът се забавя, усещаме тежест в стомаха и слагаме няколко килца отгоре. За да се справите по-лесно с тези неразположения, ви предлагаме няколко билки, които ще ви накарат да се чувствате по-леки и ще ви помогнат да изхвърлите бързо повечкото храна, която сте поели.
ЗЕЛЕН ЧАЙ.
Неведнъж сме говорели за благотворното действие на зеления чай върху организма. Когато препоръчваме пречистващи билки, не можем да подминем това ценно растение. Зеленият чай благоприятно влияние върху метаболизма. Пречиства организма и засилва перисталтиката. Стимулира произвеждането на хормона норадреналин, който помага за бързото изгаряне на калории. Зеленият чай е един от най-благоприятните видове чай за отслабване, защото не влияе значително на кръвното налягане и няма изкуствено действие.
Пийте по няколко чаши дневно по празниците, за да се чувствате леко и да засилите метаболзима си. Освен всичко ще се тонизирате и освежите.
СЕНА (майчин лист/Senna/).
Билката се използва успешно при лечение на запек. Има диуретично действие. Стимулира движението на дебелото черво и контролира смукването на течности, което контролира обмяната на веществата. Действието на чая от сена настъпва след 10-12 часа, затова може спокойно да поемете чаша от билката вечерта, за да усетите действието на сутринта. Не се препоръчва редовна употреба, тъй като организмът привиква. Действието на билката е меко, само в редки случаи може да предизвика чревни смущения. Бременните жени трябва да приемат отварата под лекарско наблюдение.
Синята жлъчка има слабително, жлъчегонно, диуретично и стимулиращо храносмилателната система действие. Освен при запек и проблеми с храносмилането, може да прилагате и при проблеми с бъбреците, нервната система, хемороиди, язва, гастрит. Използват се корените и стръковете на растението. Две супени лъжици се запарват в половин литър вода и се пие по 3-4 пъти на ден преди ядене.
Има слабително, диуретично, противомиркобно и оздравяващо действие. Прилага се при храносмилателни разстройства, киселини, гастрит. Освен благоприятно действие върху храносмилателната система, живовлекът може да се използва и при дихателни, бъбречни и кожни проблеми. Освен като отвара, билката може да се приема и под формата на таблетки. Няма съмнение обаче, че чаят е много по-полезен.
ЗЪРНАСТЕЦ.
Билката има слабително, очистително и жлъчегонно действие. Подходяща е за лечение на запек, но се използва кората на растението, която е престояла поне една година. По-“младата“ кора може да предизвика повръщане. Външно отварата може да се прилага при кожни обриви, хемороиди, проблеми с кожата. Приемането от бременни жени трябва да се наблюдава от лекар, тъй като в някои много редки случаи предозирането с билката може да предизвика аборт.
С изключение на зеления чай, всички останали билки е добре да се пият само при необходимост и да не се прекалява с количеството. Ако усещате тежест в стомаха, тичайте до аптеката и изберете най-подходящата за вас. Ще се почувствате много по-добре и за няколко дни ще си възвърнете формата.
http://zdrave.rozali.com/
|
