ЯНТАВИТ - янтърна /кехлибарена/ киселина

Съставките на ЯНТАВИТ са екологично безопасни продукти. ЯНТАВИТ е източник на янтарна киселина. Янтарната киселина участва в енергийната обмяна във всички тъкани на човешкия организъм, активира енергийната обмяна, подпомага приспособяването към отрицателното въздействие на околната среда, повишава устойчивостта на организма при кислороден глад и ефективността на имунната защита. Особено изразено е действието на янтарната киселина при неблагоприятни, екстремални условия и при възрастните хора и техните проблеми със здравето.

Янтарната киселина, влизаща в състава на ЯНТАВИТ, служи като общоукрепващо и подпомагащо средство при:
- исхемия и хипоксия,
- преумора, синдром на хронична умора и понижени защитни сили на организма,
- опасност от простудни и грипни заболявания,
- болки в главата, предизвикани от съдови спазми,
- алкохолна интоксикация,
- при понижени защитни сили на организма
- укрепва имунната система.
- въздействие на радиовълново лъчение /компютри, мобилни телефони, СВЧ полета/,
- повлиява благотворно организма след хирургическа намеса, химио и радиотерапия.

Дозировка
Препоръчва се периодичното приемане на ЯНТАВИТ. Средната продължителност на цикъла е 1 месец. Повтарянето на цикъла се препоръчва след всеки 2-3 месеца. При необходимост този интервал може да се съкрати до 2-3 седмици. Оптималната дневна доза Янтавит е 1.0г /две таблети по 0.5 г/. Препоръчва се приемането на ЯНТАВИТ два пъти на ден /сутрин и на обяд/, по време на хранене или веднага след хранене. В зависимост от тежестта на състоянието, индивидуалната поносимост и възрастта, дневната доза и честотата на приема може да варира: от 1/2 до 2 таблети /0.25-1.0 г/ и от един до три пъти на ден. Като профилактично и общоукрепващо средство ЯНТАВИТ може да се приема в намалена доза /от 1/2 до 1 таблетка, 1-2 пъти на ден/ дълго време. При силна преумора могат да се приемат до 5 таблети еднократно. При силна алкохолна интоксикация а от 5 до 10 таблети еднократно. Допълнителни препоръки: На лица с повишена киселинност на стомашните сокове се препоръчва приемането на ЯНТАВИТ само след хранене, с вода или мляко. Не се препоръчва приемането на ЯНТАВИТ вечер, тъй като е тонизиращо средство и може да въздейства върху съня. Не се препоръчва приемането на ЯНТАВИТ при: изострена язвена болест; висока температура на тялото.

Противопоказания
индивидуална непоносимост към продукта. Не се препоръчва на деца до 12 годишна възраст.

Странични ефекти
в препоръчаните дози на прием не се наблюдават.
http://medicine-bg.net/

Още...

КАКВО ЛЕКУВА СЛЪНЧЕВИЯТ КАМЪК

От не едно столетие източните жени и белокожите севернячки отдават предпочитание на топлия слънчев кехлибар. Едните - с надеждата камъкът да подчертае природното им очарование, другите - мечтаейки за изцеление чудо от неприятни болести.

За лечебните свойства на кехлибара е писал още Авицена. Още в началото на многогодишната си практика той изяснил, че кехлибарът спира кръвотечение и повръщане, лекува неравномерната работа на сърцето, премахва болките в корема, помага при нарушения на съня и кръвохрачене. Той успешно лекувал с него болести на бъбреците, стомаха, избавял пациенти от отравяния, туберкулоза, кожни заболявания и много други.

Древногръцкият пълководец Калистрат съветвал всички, които „страдат от резки пристъпи на раздразнение", да се лекуват със стрит кехлибар: „Кехлибар без примеси се стрива ситно, разрежда се с горещо вино 1:3, приема се вътрешно веднъж дневно след ядене."

Римският писател Плиний разказва как да се лекува отслабено зрение при децата:

„Кехлибарът се стрива на прах и се смесва с розово масло и мед."

В нашия рационален и скептично настроен XXI век едва ли някой ще се възползва от подобни рецепти. Още повече, че знаменитите за своето време лекари явно не са искали да разкриват на съвременниците си тънкостите на своето лечебно изкуство. И все пак са запазени не малко полезни и прости начини за лечение с кехлибар, от които можем да се възползваме и днес.

В миналия век в богатите славянски семейства жените кърмачки непременно носели кехлибарена огърлица, която предпазвала децата от лоши очи (уроки) и тежки болести.

А в дрехите на малчугана скривали парченца кехлибар, което трябвало да го пази от болести. Кой пречи днес да се възползваме от това просто средство? (Само че добре скрийте малкото топченце, за да не попадне в ръчичките на любопитното дете.) Опитайте да помогнете на детето си и когато му никнат зъбки. Сложете му огърлица и нека постои с нея няколко часа. И непременно я свалете, когато детето заспива, за да не се задуши. Брошките от кехлибар, закрепени на гърдите, ще защитят сърцето и областта на слънчевия сплит. Камъните, закрепени на кръста, ще излекуват гръбначния стълб, стомаха и органите в малкия таз.

С дим от горящ кехлибар нашите предци прогонвали отровните насекоми и мухи. За целта камъкът се стривал на прах, слагали го в метална кутия и го запалвали.

Димът от кехлибар е полезен не само с това, че избавя дома от преносители на дизентерия.

Тлеещият камък прекрасно лекува болки в гърлото и носогльтката

Добре се лекува с кехлибар и упорита кашлица. Ако ежедневно се правят тези процедури, болните от пневмония и други белодробни заболявания бързо забравят за болестта си. Стрийте кехлибара в меден съд и пресипете праха в метален. Когато кехлибарът започне да тлее, покрийте с плътна тъкан и вдишвайте топлия въздух. Не се навеждайте прекалено ниско.

Лечебното действие на кехлибара в голяма степен се определя от произхода му. Нали всъщност той е вкаменена преди милиони години смола от иглолистни дървета.

Модата на бижутата идва от и си отива едва ли не всеки ден. Но даже ако смятате, че кехлибарът не подхожда на една или друга дреха или не съответства на вашата представа за красота, винаги можете да намерите време да го сложите - разхождайте се вкъщи с обиците, брошката или колието. Скритото в тайно джобче парченце кехлибар никой няма и да забележи, а то ще ви донесе офомна полза. Ще мине време и сами ще се убедите, че кехлибареното украшение подобрява настроението ви, смекчава въздействието на резките промени във времето и влиянието на магнитните бури.

Народните лекари твърдят, че кехлибарът образува особен енергиен импулс, който „настройва" целия организъм. Ако имате лошо настроение, предвиждат се трудности в работата или се очаква неблагоприятна геомагнитна обстановка, същият този кехлибар ще ви помогне да оправите ситуацията.

Припомнете си, че повечето от вас са чували за лечебното действие на кехлибара върху болната щитовидна жлеза

Даже и днес някои ендокринолози препоръчват на своите пациенти, страдащи от хиперфункция на щитовидната жлеза, да носят кехлибарен гердан. Носи се през целия ден и се сваля само вечерта. Освен това има специален метод на лечение, използван в медицинската практика: в областта на щитовидната жлеза се втрива кехлибарено масло. Тайната на „кехлибареното лечение" се обяснява с това, че камъкът, взаимодействайки с кожата, образува статично електричество и предизвиква приток на кръв към болния орган. Полученият физиотерапевтичен ефект напомня този, който се използва в поликлиниките при лечението на много заболявания.

Любителите на силния тютюн отдавна са забелязали особеното защитно действие на кехлибара. Статистиката показва, че тези пушачи, които използват мундщуци от кехлибар, по-рядко боледуват от рак на белите дробове. От благороден кехлибар се правят и калъфите за тютюневите лули, чибуци и табакери. Така че, избирайки подарък за пушач, отдайте предпочитание на изделия от добрия слънчев камък.

Добре известни са и бактерицидните свойства на кехлибара. Добавяйки го всъстава на сапуна или пастата за зъби, фармацевтите постигат високо качество на козметични и лечебни препарати. В домашни условия е трудно да се стрие кехлибар на прах, затова по-добре не опитвайте - може да увредите зъбния емайл или кожата на лицето, ако кехлибарът запази твърдата си обвивка.

Благодарение на широките биоенергийни свойства, в т.ч. и на „способност та" да запазва и отделя топлина, той помага да се избавите от главоболие

Вземете шлифован или гладък камък и поглаждайте кожата около болезнения участък в посока, обратна на часовниковата стрелка. След 10-15 минути болката минава.

Природен биостимулатор, кехлибарът има уникалните свойства да възстановява биополето. Претъркулвайки камъка с ръка, поглаждайки го с пръсти, силно го стиснете в дланта и няма да забележите как постепенно ще отидат надалеч грижите и проблемите. За да подобрите настроението си и да се заредите с жизнена енергия, трябва по-дълго да гледате в прозрачния камък, лишен от примеси. Златистата му ясна светлина непременно ще ви подари покой и радост, а мислите ви ще станат удивително ясни.

Как да разберете кой кехлибар е истински? Прекарайте кехлибара по косата - истинският камък ще се наелектризира.

Ако потриете два камъка един в друг, ще почувствате лек смолист мирис. За лечение най-добри се считат камъните с цвят на восък, прозрачни и червени, с жълтеникав оттенък.

http://www.chudesa.net/

Още...

КЕХЛИБАРЪТ Е ОБОЖЕСТВЯВАН ОТ ГЪРЦИ, РИМЛЯНИ И ТРАКИ

Векове наред кехлибарът се заменя само със злато, твърди Иван Митев, един от най-известните български минералотерапевти, член на Съюза на българските писатели, автор на две книги за минералите и на няколко художествени романа. Кехлибарът е бил и си остава една от загадките на планетата. Но още по-голяма загадка е присъствието му по днешните български земи – изделия от него, както и необработени късчета се откриват при различни антични погребения. Наскоро бе открит и край тракийски долмен в Сакар.

Задълбочени проучвания относно неговото предназначение в т.нар. итифалически култ при траките досега, доколкото на мен ми е известно, не са правени, а фактът, че той е използван при погребални ритуали, говори недвусмислено, че качествата му са били известни на траките. Нещо повече – те са полагали усилия да се сдобият с него, тъй като най-близките му находища са отстояли на хиляда километра от техните земи.

Траките се появяват на Балканския полуостров три хилядолетия преди н.е. До претопяването си от по-развитите от тях славяни те живеят на племена и никога не създават своя държава. Тази тяхна самостоятелност непрекъснато ги поставя под зависимостта на различни господари. Въпреки че са едни от най-войнствено настроените племена в Европа, най-напред Филип Македонски ги включва в пределите на своята държава през 4 век пр. н.е., след това те попадат под ударите на инвазията на келтите, а в началото на новото хилядолетие римляните обявяват Тракия за своя провинция.

ТРАКИТЕ НИ ЗАВЕЩАХА МНОГО МЕГАЛИТНИ ПАМЕТНИЦИ

Освен че са оставили името на областта, която най-гъсто населявали – Тракия, те са ни завещали и многобройни мегалитни паметници, продукт на изповядвания от тях орфизъм. Водещ в тяхната религия е култът към еректиралия фалос, символ на непрекъснатото възраждане на живота. Те са обожествявали всички приличащи му по форма скални късове, край някои от които постепенно са оформили цели комплекси за изпълнение на ритуала по оплождането на Земята от Слънцето. В тези места задължително присъстват скални корита за правене на ритуално вино, огромно количество керамика в основата на каменния фалос – вероятно виното, с което е бил заливан, е символизирало неговото опиянение от пробуждането и предстоящия акт, а скалните ниши, често стотици, показват броя на извършените тайнства. Последните данни сочат, че при погребенията, извършвани в близост до подобни комплекси, макар и рядко, присъства и кехлибар, който неминуемо е бил използван при осъществяването на сложния ритуал

. Или най-малкото – почитан като продукт на Божеството-Слънце. Без преувеличение може да се каже, че кехлибарът е един най-почитаните минерали в историята на човешката цивилизация. Качествата му, които не притежава нито един негов събрат, му отреждат лидерската позиция и днес. Слънчевият цвят, прозрачността и свойството му да се наелектризира обясняват невероятното му разпространение от бреговете на Балтийско море чак до Северна Африка и широката му употреба при различни религиозни ритуали. Още преди три хиляди години славата му на “магически камък” напуска пределите на Североизточна Европа, където са основните му находища, и стига до владетелите на средиземноморските държави, до Арабския полуостров и египетските фараони.

В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ КЕХЛИБАРЪТ Е ПОЧИТАН ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТОТО

Няма владетел от онова време, който да не е искал да го притежава, както и няма учен, който да не е изследвал свойствата му. Естествено, най-голяма загадка е представлявал произходът му.

Древните гърци са били толкова впечатлени от липсата на единно по онова време мнение за появата му, че са сътворили легенда за нея. Фаетон, син на бога на слънцето Хелиос, помолил баща си да му даде да препусне с огнената колесница. Бащата изпълнил молбата на сина си, но момъкът не можал да удържи поводите на буйните коне. Разсърденият Зевс запратил мълния по колесницата и убил Фаетон. А после, за да не слуша риданията на сестрите му по него, ги превърнал в тополи. Точно от техните сълзи се родили първите късчета кехлибар. Пред кехлибара са се прекланяли поети, историци, лекари – от Омир до Талес Милетски, от Платон и Хипократ до Есхил и Софокъл, а по-сетне – Плиний Стари, Андреас Аурифабер, Гьоте, Николай Коперник и много, много други, заели се да променят представите на хората за смисъла на съществуването им. Никак не е случайно, че легендата свързва появата му на земята с бога на слънцето. Столетия наред този минерал е бил отъждествяван със Слънцето и е символизирал силата, която ражда живота.

Този култ е бил възприет и от траките, за които той е символизирал частица от животворната енергия, оплождаща Земята. Присъствието му при погребенията се обяснява с вярването, че той улеснява прераждането след смъртта. Казано с две думи, кехлибарът винаги е бил и си остава символ на живота. Днес вече се знае, че това е минерализирана смола от особен вид борове, расли преди десетки милиони години.

При затоплянето на климата изтичането на смола от тях се е увеличило многократно, като по пътя си тази гъста маса е прибрала в себе си листа, клечици, семена, мравки, паяци, птичи перца, дори гущери. Впоследствие смолата се окислява, втвърдява се, дървесината изгнива, водата я отнася, а под пръстта остава само невероятно красив минерал, искрящ като слънце.

Основните му находища са от дълга близо две хиляди и широка петстотин километра ивица, която започва от Днепър и през Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония и Полша стига чак до Дания.

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КЕХЛИБАР НЯМА ВЪЗРАСТ

Възрастта на европейския кехлибар се движи от 10 до над 50 милиона години. От научна гледна точка той е високомолекулярно съединение на органични киселини, в това число и на янтарна.

Формулата му се изписва със знаците на въглерода, водорода и кислорода. Освен киселините, в съдържанието му могат да присъстват десетки химически елементи – желязо, алуминий, магнезий, сяра, калций, мед, титан, циркон и т.н. По включенията, които се съдържат в него, може да се възстанови картината на живота през геоложките периоди, когато се е образувал. За ювелирното приложение на кехлибара може да се пише безкрай, но това е тема на друг разговор. От стотици години от него се приготвят изящни украшения, които се обковават със злато и сребро и се декорират със слонова кост и скъпоценни камъни. Но да се пише за кехлибара и да не се спомене за Кехлибарената стая, разбира се, би било кощунствено. Тя се намира в Екатерининския дворец край Санкт Петербург и след като е демонтирана и отнесена от немците през Втората световна война, впоследствие е възстановена в предишния й вид. Стените й са облицовани в пана, приготвени от полирани кехлибарени късове. Всички предмети в нея – маси, пепелници, вази, мастилници, дори рамките на картините, са направени от първокласен кехлибар. В момента съществуват десетки ателиета, цехове и заводи за преработка на кехлибар, художници от много школи се надпреварват да постигнат ненадминато съвършенство при сътворяването на различни изделия от кехлибар.

Химическият състав на кехлибара му отрежда и едно от първите места като ненадминато лекарствено средство при различни проблеми. В това отношение той е най-проучваният минерал още от времето на неолита.

Едновременно с употребата му за украшения започва и използването на необработени късчета за лечебни цели. Няма значим лекар от Античността насам, чиято практика да не включва употребата на кехлибар. Знанията за неговото приложение са събрани и систематизирани през 1551 г. от Андреас Аурифабер, който ги издава в специална книга.

Аурифабер обръща специално внимание на ненадминатите възможности на кехлибара да въздейства положително при упорити кожни заболявания, неврологични проблеми и проблеми със ставите. Днес тази информация е значително разширена, но въпреки това някои от рецептите се използват в непроменен вид.

С МЕХЛЕМ ОТ СТРИТ КЕХЛИБАР СЕ ЛЕКУВАТ ОБРИВИ И ЕКЗЕМИ

Когато късче терциерен кехлибар се сложи в спирт, от него веднага започва да се отделя кехлибарена киселина, която насища спирта.

Кехлибарената киселина е един от най-силните имуностимулатори, ефектът от нейното приложение при проблеми на дихателната система е ненадминат. С мехлем от стрит кехлибар се лекуват обриви, екземи, псориазис и още цял списък със заболявания, които могат да видят сметката на доброто настроение на всеки човек.

Най-безотказната и изпитвана през вековете рецепта е смесването на кехлибар на прах с още две минерални съставки. От тази смес в зависимост от здравословния проблем се прави мехлем с помощта на мас, рибено масло, розова есенция или друго свързващо вещество.

Носен като украшение – огърлица или висулка, по линията на основния енергиен меридиан, кехлибарът се наелектризира от обсега с биополето, като впоследствие активира с тази си енергия работата на щитовидната жлеза.

Тук големият проблем е да се попадне на естествен кехлибар, защото той е най-имитираният минерал в света. Никакви методи на разпознаване като забиване на иглички, горене със запалка и прочее не могат да ни гарантират, че това, което държим в ръце, наистина е кехлибар.

Разпознава се единствено по луминесцирането му на ултравиолетова светлина. Зодиакално кехлибарът е свързан с Близнаци, Скорпион, Лъв и Риби, а енергийно според източната медицина се съотнася с пъпната чакра.

И това не е случайно – този енергиен център е разположен в центъра на слънчевия сплит, а е известно, че оттам започва нервната система, колкото и условно да е казано това. Терапията с кехлибар, приложена правилно, може да активира отделянето от панкреаса на инсулин и глюкоген, както и да повлияе върху целия храносмилателен процес. Допирът с него на определени нервни окончания оказва влияние върху умствения процес и стимулира паметта.

Масаж с полиран къс кехлибар на зоната под дясната половина на гръдния кош помага на черния дроб да се освободи по-бързо от токсините.

Подобна терапия се използва и за възстановяване след прекаран хепатит.

Настойка от кехлибар се употребява при виене на свят, горещи вълни, често притъмняване пред очите, проблеми с равновесието и за предпазване от грип.

Въздейства добре при мускулни и ставни проблеми, киселини в стомаха и болки в корема.

Може би след всичко казано дотук – което е микрочастица от безкрайния разговор за необятния свят на кехлибара, следва да припомним името, дадено му от гърците: “електрон”.

Това означава “слънчево злато” и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато. Въпреки че на планетата едва ли има еквивалент, който може да плати ползата от общуването с него.

http://www.blitz.bg/
«КАНОН ВРАЧЕБНОЙ НАУКИ» -Съветите на АВИЦЕНА

Лечение янтарем

C древних времён людям знакомо целебное свойство янтаря. Лечение янтарём помогало от многих болезней и недугов. "Солнечный камень" восстанавливал сердечный ритм, помогал от болей в животе, прекращал рвоту и кровохаркание, залечивал трещины на коже. Его растирали в порошок, растворяли, прикладывали к больному месту. Несмотря на высокую цену, лечение янтарём в те времена было популярным у тех, кто это мог себе позволить.

Славянские, средиземноморские и другие народы не только применяли лечение янтарём, но и использовали его в качестве амулетов, сжигали низкие сорта янтаря для благовоний, отгоняли его дымом насекомых.

Лечение янтарём рекомендовалось при увеличении щитовидной железы, при заболеваниях лёгких. Так же лечение янтарём помогало при сильном похмелье: активные вещества выводят из организма токсины и успокаивают сердцебиение. Вообще, лечение янтарём очень благотворно сказывается на сердце. Янтарь лечит хронические сердечнососудистые болезни, анемию, радикулит. Лечение янтарём полностью безвредно для организма и не имеет никаких побочных действий. Янтарная кислота не накапливается в организме.

Кроме того, лечение янтарём использовалось для восстановления энергетической составляющей человека. Янтарь – сильный биостимулятор и благотворно влияет на биополе человека. Лечение янтарём снижает возбудимость нервной системы, успокаивает, одухотворяет, помогает раскрыть творческие и альтруистические способности. Издавна так же известно благотворное влияние, оказываемое употреблением янтаря на потенцию.

Наука не стоит на месте, и учёные выяснили природу целебных свойств янтаря. Лечение янтарём базируется на высоком содержании в этом минерале солей янтарной кислоты, получившей в настоящее время широкое применение в современной медицине.

Янтарная кислота – безвредное вещество, получаемое из «солнечного камня». Лечение янтарём и лечение кислотой имеет одно и то же действие, только кислоту можно купить в любой аптеке. Кстати, янтарная кислота содержится в некоторых знакомых нам растениях – винограде, ревене, крыжовнике.

Янтарная кислота имеет очень ценное свойство – она взаимодействует только с больными участками организма, не оказывая никакого влияния на здоровые органы. Поэтому лечение янтарём имеет большие перспективы в медицине настоящего и будущего.

http://exclusiveamber.org/