Вие сте тук:

Начало Други Статии Човек диша не само чрез белия дроб

Сходни статии

Човек диша не само чрез белия дроб

Ето защо, важно условие за правилното дишане е щото кожните пори да бъдат отворени. Това се постига не само чрез постоянни обливни бани (лятно време може това да става всеки ден със слънчева вода към обяд), но и чрез пиене на гореща вода.


Ето осветленията на Учителя по това (5): "Първата работа на ученика е да отвори порите на тялото си. Те се отварят чрез водата, която предизвиква изпотяване. Човек, чиито кожни пори са отворени, чувства приятна хладина по кожата си. Магическа сила се крие във водата. Без нея никаква култура не съществува. Сегашните хора пият вода, както са пили техните деди и прадеди. Какво е значението на водата за организма малцина знаят. Че като се пие гореща вода, организмът се чисти, че по този начин се разтварят утайките, които са се наслоили в него, че водата е добър проводник на магнетизма, но това днешния човек малко знае.

За да се подобри кръвообращението и за да се отворят порите, хубаво е през пролетта човек поне два пъти на седмица да предизвиква изпотяване чрез пиене на гореща вода. Ще изпие няколко чаши гореща вода, в която може да изстиска няколко капки лимон. Като се изпоти добре, ще изтрие тялото си с влажна кърпа, после със суха кърпа ще попие влагата и ще се преоблече. После може да изпие още една чаша гореща вода, за да възстанови изгубената топлина при изпотяването."

Правилното дишане, между другото, зависи от количеството на приетия въздух и от времето на задържането му. Колкото повече човек задържа въздуха в дробовете си, толкова е по-силен. Ако човек иска да знае колко е силата му, нека да проследи по часовника продължителността на задържането на въздуха. От това зависи и успеха на неговите предприятия. Знаете ли какви постижения има човек, когато в дробовете му прониква съвършено чист въздух! А още по-големи ще бъдат постиженията му, ако той може да задържа въздуха в дробовете си възможно повече време. Някои адепти могат да задържат въздуха до половин час.

Някои хора имат постижения в това направление. Те задържат въздуха до три минути. В това направление човек трябва до започне от малко и да достигне известен успех чрез упражнения. Той може да започне със задържане на въздуха 20 секунди и всеки няколко деня да увеличава времето на задържането с една-две секунди. Постигне ли това увеличение на времето на задържането, човек лесно ще се справи с мъчнотиите и противоречията. Те ще се стопят като лед. Който може да задържи въздуха в дробовете си по-дълго време, той е богат човек. Богатството само иде в него. Той сам отваря и затваря вратите на своя живот."

За дишането на съвременния човек Учителя дава следните пояснения (8): "Съвременните хора дишат бързо и повърхностно. В една минута те правят 20 вдишки и издишки. Значи, в една минута те вземат двадесет въздушни обяда. Това е извънредно много. Това е бързо и плитко дишане. Като се учи човек да диша правилно, той трябва да намалява постепенно вдишките, които прави в течение на една минута, додето дойде най-първо до три въздушни обяда в минута, а после и до два. Това се постига постепенно с течение на времето. Човек, като достигне до задържане на въздуха даже до 30 секунди, той ще се справя с много от своите неразположения и болести. Главоболието, гръдните болести, стомашните болести, парализата – всичко това ще изчезне. Следователно, чуете ли, че някой е болен, посъветвайте го да диша дълбоко."

За бързината на обикновеното дишане (т.е. не във време на дихателни упражнения) Учителя дава следните упътвания (виж неделната беседа "Съкровището на човека" от 25 май, 1941 година): "Ако човек в минута прави три вдишки, той е здрав. Колкото повече се увеличава бързината на дишането, толкова той е по-нездрав. За да бъде човек здрав, една вдишка, една задръжка и една издишка заедно трябва да завземат 20 секунди - всичко три вдишки в 60 секунди. Дишането на всички нетърпеливи хора е неправилно. Дишането на търпеливите хора е дълбоко, а не плитко".

Има връзка между дихателната система на човека и широчината на носа. Начинът на дишането се отразява върху широчината на носа. Ето осветлението на Учителя по това (6): "Колкото са по-добре развити дихателната система и кръвообращението у човека, толкова и ноздрите у него са по-здрави; и носът, и ноздрите му имат задоволителна широчина. Колкото е по-слабо развита дихателната система у човека, толкова той е по-нервен, по-сприхав, а носът и ноздрите му са по-тесни. Това се обяснява по следния начин: когато белите дробове у човека са по-развити, човек приема повече въздух, който като минава през носа, постепенно го разширява. Забележите ли, че носът ви постепенно изтънява, започнете да дишате дълбоко и пълно. У здравия човек широчината на носа трябва да бъде 3 сантиметра. Надмине ли тази мярка или се намали под нея, това е лош признак. Но като казвам 3 сантиметра, разбирам при следните условия: трябва да се вземат пред вид ръстът и възрастта. Тази мярка се разбира при ръст 165 см., при здрав човек и при възраст 21 година".

Дишането и физичното здраве

Знае се от окултната наука каква е връзката между здравословното състояние и жизнената сила или праната. Когато органите обеднеят на прана, добиват предразположение към болести. Заболяването може да дойде от някоя външна причина, но основната причина е намалението на праната в органа. А един от изворите на праната е въздухът. Чрез правилното дишане можем да предотвратим идването на болестта, а когато е дошла, могат да се употребят, между другото, и дихателните упражнения като лечебен метод. Няма състояние на човешкия организъм, което да не се подчинява на законите на дишането.
Много болести се дължат на неправилното дишане. Последното се отразява и върху всички други процеси в организма – и те не стават правилно.

Плиткото дишане се отразява вредно, между другото, върху сърцето.

Учителя дава следното обяснение по това (8): "При плитко дишане диафрагмата не е в своето нормално положение. Тя не се спуща надолу достатъчно при вдишване. Това е една от причините на сърцебиенето, задуха и някои гръдни болести. А пък при дълбокото дишане напълнените с въздух дробове натискат върху диафрагмата и тя се спуща надолу до мястото си и не натиска сърцето и белите дробове".

Много болести (главоболие, стомашни болести, сърдечни, гръдни и пр.) се дължат на неправилното дишане. Бързото и плитко дишане е опасно за организма. Когато човек има неразположение на тялото или духа, трябва преди всичко да възстанови правилното дишане. Това трябва да му е първата работа, преди всички други методи, които ще употреби. За връзката между дишането и здравословното състояние

Учителя дава следните пояснения (8): "Ако човек не диша правилно, то дъхът му мирише лошо, потта му – също. У онзи, който диша правилно, кръвообращението е правилно. От каквато и болест да страдате, търсете между другото и помощта на дълбокото дишане. То помага на ревматизма, гръдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и пр. Няма болест, на която да не може да се помогне с дишане. За всеки човек има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрез своя вътрешен учител или лекар. Слушайте Божественото в себе си. Правете опити да се лекувате и чрез дишане. Ако ви боли главата или имате неразположение, правете сутрин, преди обед и преди вечеря по 12- 19 упражнения за дълбоко дишане. Ако не сте упражнени, правете по 6 упражнения три пъти на ден. Като съзнателни ученици на Живота, трябва да се лекувате с дълбоко дишане. При стомашни или коремни болки във време на дихателните упражнения турете лявата си ръка на корема или стомаха с дланта навътре; върху лявата ръка турете дясната също с дланта навътре. Този метод ще приложите заедно с другите методи, които ще употребите. Ще задържите въздуха при дишане поне по 33 секунди и тогава всяко ваше неразположение ще изчезне; даже и парализата ще почне да изчезва".

При простуда човек да прави упражненията за дълбоко дишане и ще се сгрее; простудата може да мине.

И при нервни болести може да се приложи дълбокото дишане. За туберкулозния Учителя казва
(6): "Хора със слаби гърди трябва да живеят на високи места над 2 000 метра височина, дето въздухът е чист и лек. При тези условия става силна реакция в организма им. Там електричните течения са по-силни, отколкото в ниските места, и те раздвижват кръвта на организма".

Казахме, че дишането трябва да бъде бавно и дълбоко. Ако човек диша бързо, само горните части на белия дроб се напълват с пресен въздух, а долните части остават с нечистия въздух. Затова при плиткото дишане в дроба остават доста нечистотии, от които се образуват разни болести. Колкото по-дълго задържаме въздуха в дробовете, толкова повече прана извличаме от него. Човек трябва да поема въздуха полека и да чувства как той слиза надолу в белодробните крила. При бавното дишане всички капилярни съдове на дробовете се отварят и правилно нахлува кръв, влиза достатъчно въздух в тях.

По-горе казахме, че човек при естественото дишане, т.е. когато не прави дихателни упражнения, хубаво е да извършва три вдишки на минута. Но това е възможно само при лица, доста напреднали и обучени в дишането. А изобщо е желателно човек при дихателни упражнения да прави поне 4, 3 или 1 вдишка на минута, а в другото време на деня (т.е. когато не прави дихателни упражнения, значи, при естественото дишане) да прави поне 10-12 вдишки на минута. Тогава дишането все пак е здравословно. Ако вдишките са 13-15 на минута, пак можем да ги наречем здравословни. Но ако вдишките са повече от 15, дишането не е здравословно. При бързото дишане не става пълно горене, кръвта не може да се пречисти и остава доста венозна кръв. Човек, който диша бързо, има слаба воля. Човек, който иска да развие волята си, трябва да почне с дишането. Когато човек не е в състояние да контролира дишането си, винаги волята му е слаба. Защото волята се калява от съпротивление.

Като се намали броят на вдишките на минута, животът се продължава, а когато се увеличи техният брой, животът се съкращава. Онзи, който прави 20-25 вдишки на минута, ще изкара до 25-30 години живот, а онзи, който диша бавно, със сравнително малък брой вдишки на минута, може да достигне до 75-120 години живот.

Дишане през едната или двете ноздри

За прилива в ума и сърцето Учителя казва следното (13): "Когато в ума има прилив, в сърцето има отлив, и обратно. Вие казвате: "Затъпял е умът ми вече, не работи никак". Не, това не показва, че умът ви е затъпял, но в това време има прилив в сърцето, а отлив в ума и вследствие на това изпитвате една празнина. Друг път казвате: "Аз съм интелигентен човек, мога да работя добре с ума си, но сърцето ми е слабо развито". Това е, защото има прилив в ума, а в сърцето – отлив. Затова именно в този случай не си толкова чувствителен."

Електромагнитни течения излизат от цялото тяло на човека. Особено са дълги тия лъчи, които излизат от очите, ушите, носа и пр. Тия лъчи са видими за ясновидеца. И тия лъчи са с различен цвят и от различен характер за дясната и лявата половина на тялото. Лявата ноздра приема повече магнетичното течение, което има връзка със слънчевия възел, а дясната ноздра приема повече електричното течение, което има връзка с главния мозък. Първото течение има връзка със сърцето, а второто – с ума.

Въз основа на гореказаното, понякога като изключение може да се приложи и дишане през едната ноздра. Ако се поеме въздух през лявата ноздра, дясната се запушва с пръст; после се запушва лявата ноздра и се издишва през дясната. А ако се поеме въздух през дясната ноздра, се прави обратното.

Приемането на въздух през лявата ноздра има връзка повече с развитието на сърцето; тогава изпущаме въздуха през дясната ноздра. А приемането на въздух през дясната ноздра има повече връзка с развитието на ума. Това се прави, за да се възстанови равновесието между ума и сърцето или между електричеството и магнетизма. А понякога сменяваме двете ноздри, т.е. поемаме последователно ту през едната, ту през другата ноздри; това пак спомага за уравновесяване на двете течения.

Ако едно от двете течения вземе надмощие в организма, тогава това причинява нарушение в дишането. В такъв случай дишането вече не е пълно. В такъв случай може да се прибегне до дишане през една ноздра. Но естественото дишане е през двете ноздри.

Във връзка с гореказаното Учителя дава следните упражнения (15): "Когато сте нервен, разгневен, направете следното упражнение: запушете с палеца на дясната си ръка дясната ноздра и през лявата поемете въздух, като броите мислено до 7. След това задръжте въздуха и мислено бройте до 10. После запушете лявата ноздра и през дясната изпущайте въздуха бавно и ритмично, като броите мислено до 9. Това упражнение помага за урегулиране на нервната възбуда, за успокояване на мозъка и за усилване на паметта. Това е особено необходимо, когато изучавате някакъв предмет.

Сутрин и преди обед ще поемате въздуха през лявата ноздра и ще го изпущате през дясната. Вечерта ще поемате през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Упражнението ще се прави 21 пъти на ден – сутрин, преди обяд и вечер по 7 пъти. Като правите упражнението правилно, ще изпитате особено приятно чувство, приятно разположение на духа си".

Ето друго аналогично упражнение на Учителя (18): "Хубаво е човек да поема въздух първо с лявата си ноздра, като брои бавно до 10-15. После да я запуши, да задържи въздуха в дробовете си около 30-40 секунди и след това да го издиша бавно и ритмично. Това упражнение може да се прави по 3-4 пъти на ден. То е нужно за всички, които се занимават с умствен труд. То е необходимо за здрави и болни. За предпочитане е да се прави вън на чист въздух, а не в стая".

Движения при дишането

Щастливото съчетание на гимнастика и дишане дава красиви и плодотворни резултати. Това засилва действието и на двете. Хубаво е, когато дишането се свърже с движения. Следните две общи правила важат почти за всички случаи на съчетание на дишане и движения:

1. При вдигане на ръцете имаме вдишване, а при спущането им – издишване.

2. При изправяне на тялото имаме вдишване, а при клякане – издишване.

Шестте стари гимнастически упражнения могат да се съчетаят с дишане, като се спазват горните две правила. При петото упражнение, когато тялото е изправено с ръце на раменете и само нозете се местят на ляво и на дясно, съчетанието с дишането става по следния начин: при местенето на нозете наляво и надясно имаме задържане на въздуха, а при клякането, което последва, имаме издишване. После при изправянето на тялото - вдишване и пр.

От множеството упражнения, дадени от Учителя, дето са съчетани движения и дишане, давам само няколко за илюстрация:

1. Ръцете се вдигат настрани в хоризонтално положение и през това време има вдишване. След това ръцете бавно се спущат надолу с издишване. През време на вдишването и издишването мисълта трябва да бъде силно концентрирана. При издишването се брои до 20 (16).

2. Ръцете се вдигат отвесно нагоре с вдишване. После се поставят хоризонтално настрани и се задържа въздух. След това - спущане ръцете надолу с издишване (24).

3. Изходно положение: ръцете спуснати надолу, тялото изправено. Ръцете бавно се дигат отстрани на тялото нагоре, додето се съединят над главата. През време на това движение става бавно вдишване на въздуха. След това ръцете бавно се спущат настрани, додето застанат в хоризонтално положение от двете страни на тялото, с длани надолу. Това се придружава със задържане на въздуха. След това ръцете бавно се приближават до гърдите и се поставят върху гърдите с дланите навътре. През време на това движение става бавно издишване. Издишването продължава със спущане ръцете до първоначалното положение. Упражнението се повтаря няколко пъти.

4. Ръцете, със свити пръсти, се дигат нагоре към гърдите покрай тялото отвесно, след което отиват от двете страни до хоризонтално положение. До идването в хоризонтално положение имаме вдишване. Когато ръцете дойдат в хоризонтално положение, става задържане на въздуха известно време. След това – бавно спущане ръцете надолу с издишване. Това упражнение се повтаря няколко пъти (24).

5. Изходно положение: ръцете – пред гърдите, с върховете на пръстите един срещу друг и с длани, обърнати надолу. Бавно отваряне на ръцете настрана с дълбоко вдишване. Прибиране на ръцете до изходното положение с бавно издишване. Това се повтаря три пъти и след това – бавно сваляне ръцете надолу (17).

6. Ръцете се дигат и се поставят върху раменете с отворени пръсти, с длани надолу. През време на това движение има вдишване. С ръце върху раменете става задържане на въздуха. После ръцете се разтварят настрани и се спущат надолу с издишване (24).

7. Десният крак – назад и в същото време двете ръце се простират напред, после се дигат нагоре с шепи, отворени напред, като че ли се черпи нещо. Като дойдат над главата, те се обръщат така, че дланите да бъдат напред. През време на вдигането на ръцете и тялото се навежда малко напред. Когато ръцете отидат горе над главата, тялото се навежда малко назад, също и ръцете. През време на вдигането на ръцете се прави дълбоко вдишване. Когато ръцете са горе, има задържане на въздуха известно време и след това при издишване ръцете правят полукръгово движение назад и надолу. В същото време тялото се изправя. Това упражнение се повтаря няколко пъти.

Дишането и паметта


Правилното, дълбоко, ритмично дишане усилва паметта и то по следните причини:

1. Правилното дишане усилва ума, а паметта спада към познавателната или умствена област на психичните процеси.

2. Чрез правилното дишане човек се освобождава от всички тревоги, безпокойствия, смущения, дразнения и пр.; у него настава мир, спокойствие, а това е важно условие за усилване паметта, понеже тревогите, безпокойствата и пр. са една от причините за отслабване на паметта.

3. Има връзка между способността за съсредоточаване и правилното дишане. По този въпрос Учителя казва (5): "Съсредоточаването на мисълта е в зависимост от дишането. Колкото по-дълбоко диша човек, толкова по-лесно може да се съсредоточава". "А знае се въз основа на един психичен закон, че ние запомняме тия неща по-добре, които сме възприели с пълно съсредоточаване на съзнанието. Колкото човек повече умее да се съсредоточава при възприемане на нещата, толкова по-силна и по-вярна е паметта".

4. По този въпрос Учителя казва още така (10): "Има връзка между слабата памет и дишането. При слабото дишане по-малко прана прониква в мозъка". При дълбокото, правилно дишане в мозъка прониква повече прана и тя засилва между другите центрове и тия, от които зависи паметта.”

http://www.panevritmia.info/
Още...

 

Роль кожи в общей патологии

/А.С. Залманов. Тайная мудрость человеческого организма/

Хотя дерматология уже давно использует все открытия нормальной и патологической гистологии, микробиологии, биологической химии и экспериментов на животных, однако состояние наших этиологических и патогенетических знаний кожных болезней еще очень печально. Действительно, что нам известно о патогенезе экземы, нейродермита, псориаза, пемфигуса?

Несмотря на большую литературу, так же обстоит дело и с другими кожными заболеваниями. Вместе с Биша (Bichat), а среди современных авторов вместе со Сперанским, нам останется только признать свое глубокое невежество. Слишком долго считали, что кожа выполняет только самые простые и пассивные функции защитной оболочки тела, или, по Мечникову, защитного покрова. Клинические же наблюдения и современные исследования по биологии кожи учат нас, что кожа, эта широко развитая паренхима, граница между внешней и внутренней средой, несет функции жизненной важности. Это орган, наделенный чудесной и многообразной активностью.

В первую очередь важна роль кожи в теплорегуляции. Она выполняет очистительные функции путем выделения многочисленных веществ:

1) некоторых продуктов промежуточного метаболизма, микробных токсинов и эндогенных ядов, продуктов клеточного аутолиза;

2) некоторых медикаментов, в частности галогенов, а также жидких, сухих и эмульгированных веществ.

Кожа способна, наподобие резервуара, накопить многочисленные органические и неорганические вещества, которые могут быть мобилизованы для нужд организма. Благодаря своей проницаемости, раздражимости сосудов и нервной системе кожа, кроме того, представляет собой удобный путь для введения некоторых лекарств. Самое важное то, что кожа представляет собой огромную поверхность для применения теплового и бальнеологического лечения, влияющего на весь организм.

Но кожа обладает, по-видимому, еще иными функциями и другой деятельностью, о чем имеется много указаний у различных авторов. Рассматривая большую площадь кожи, размером от 1.7 до 2.6 м , и ее биологическое строение, можно по праву считать, что этот орган не только находится под влиянием центробежной деятельности организма, но и способен в свою очередь направлять свое влияние внутрь. Некоторые авторы считают, что кожу можно рассматривать как большую эндокринную железу. По мнению Дежюста (Dejust), масса кожи составляет около 4 кг. Обмен веществ в ней происходит прямо через базалькую мембрану с помощью циркуляции плазмы крови и лимфы.

Эндокринные функции кожи.
Многочисленные исследования показали, что кожа - орган, исключительно богатый ферментами. Роберт (Robert), директор дерматологической клиники в Берне, смог установить 70 ферментов, обнаруженных в коже. Точно установлены группы гидролаз и десмолаз. Селье первый назвал группу кожных заболеваний дисферментозами, т.е. заболеваниями, вызванными ферментативными нарушениями. Селье выделил при склеродермии стойкую липазу и достиг интереснейших терапевтических результатов, применяя препараты ферментов желудка и поджелудочной железы.

Ферментативные функции кожи как бы гармонически связаны со всей ферментативной системой организма, Мельтцер (Meltzer) установил уменьшение кожной липазы у туберкулезных больных. От-тенштейн (Ottenstein) наблюдал повышение амилаз у диабетиков.

Ретикулоэндотелиальные функции кожи. Кауфман, Шрейнер и Вендельбергер (Kaufrnann, Schreiner, Wendelberger) изучали цитологию экспериментальных пузырей от шпанской мушки на коже.

Они установили параллелизм между состоянием общего иммунитета и процентного участия элементов ретикулоэндотелиальной системы (РЭС) и серозной жидкости этих пузырей. Лещинский (Leszinsky) наблюдал повышение активности РЭС у женщин во время менструаций. Он утверждает, что гипофункция кожной РЭС является причиной наблюдающейся менструальной сыпи вследствие замедленного удаления токсических продуктов.

Иммунобиологические функции кожи.
Давно известно, что кожа теснейшим образом связана с защитными реакциями организма. Клинические наблюдения учат нас, что кожные покровы выполняют защитную функцию при лихорадочных заболеваниях. Хоффман (Hoffmann, 1919) рассматривает кожу как могилу микробов. Опыт показывает, например, что развитие сыпного тифа без сыпи очень опасно. Больные волчанкой обычно легко переносят туберкулез внутренних органов; ранний сифилис с обильными кожными проявлениями как будто бы предупреждает позднейшие осложнения в нервной системе.

Генерализованные дерматиты, такие как ртутная или сальварса-новая эритродермии, являются тяжелыми заболеваниями (сходны с массивными ожогами). Есть основание предполагать, что в данном случае выпало нейтрализующее и дезинтоксицирующее действие кожи. Труды Безредки также показали, что кожа играет специфическую защитную роль в организме. При сибирской язве преимущественно кожа восприимчива к инфекции и только один ее иммунитет мог бы оказаться успешным. Таким образом, можно сказать, что одной прививки на коже достаточно для иммунизации животных.

Безредка установил, что внутрикожная прививка против стрепто-и стафилококковой инфекции более эффективна, чем подкожная. Биглиери (Biglieri) и Виллега (Villegas) наблюдали, что прививка в кожу вакцины против бешенства создает более прочный иммунитет и при меньших дозах, чем подкожная. Следовательно, кожный аппарат несет специфические функции при иммунобиологических процессах. Безредка приписывает эти функции определенным воспринимающим клеткам ретикулоэндотелиального слоя. (Наблюдение правильно, вывод проблематический. Едва ли можно представить себе непроницаемую преграду между клетками и внеклеточной жидкостью).

Кожная патология постижима только на фоне общей патологии организма. Кожа является зеркалом здоровья и болезни. Кожа - важная железа внешней и внутренней секреции, с обширной поверхностью, богато снабженная сосудами, тесно связанная со всеми внутренними органами, с другими эндокринным железами и с соединительной тканью. Она продуцирует тепло, электричество, радиацию, ома -- средоточие метаболизма множества органических и минеральных компонентов, она - источник многочисленных гуморальных реакций. Кожа реагирует гуморально на все физические, химические и микробные агенты, будь то внешние или внутренние. Так поддержим же сопротивляемость и молодость кожи и мы станем более приспособленными к борьбе против всяких агрессий!

Мальпигиев слой кожи имеет большое биологическое значение. Его толщина 30-60 мкм, он состоит из 6-8 слоев. Последний слой, самый глубокий, прилегающий к дерме, слой, способный к размножению, продуцирует новые жизнеспособные клетки, непрестанно проталкивает последние к поверхности кожи взамен постоянно изнашивающимся в поверхностных слоях. Существует вечный поток снизу вверх клеточек, которые освобождаются на поверхности кожи от своей цитоплазмы, как усталые солдаты бросают свое оружие во время изнурительного похода. Среди частиц по ходу этого потока находится известный холестерин, являющийся для кардиологов важным фактором в развитии артериосклероза. В действительности же холестерин необходим для образования многих гормонов, особенно для кортикостероидов и для образования жира и углеводов.

Железы кожи.
Приблизительное число потовых желез превышает два миллиона. Количество пота, выделяемого в сутки, равно от 600 до 900 г, может дойти даже до 1400 г. Внешняя температура, количество выпитой жидкости, почечная недостаточность, интенсивность кровообращения, волнение, страх, гнев повышают количество потоотделения. Во время развития подострых заболеваний вместо приступа лихорадки появляются ночные потения.

Пот содержит растворенными или взвешенными минеральные соли, жирные кислоты, молочную, муравьиную, уксусную кислоты и мочевину. Потовые железы обеспечивают постоянство температуры организма; во время же острых приступов болезни они замечательным образом усиливают свою деятельность, чтобы избавить организм от токсинов и иных веществ, которые не могут быть выделены почками, легкими и пищеварительным трактом. Их огромная работа во время профузного пота напоминает отчаянные усилия моряков, которые выкачивают воду из трюма корабля, потерпевшего крушение.

Размер потовых желез очень различен, некоторые из них могут достигать 3-4 мм, другие не превышают 0.1 мм. Важнейшая часть потовой железы - клубок, расположенный под дермой. Клубок выделяет пот через специальный канал, потовая железа снабжена мышечными элементами. По своему строению потовая железа напоминает нефрон. Потовый квазинефрон защищает организм от задержания воды, мочевины, хлористого натрия.

Считая по 500 желез на 1 см2, общая потовыделяющая поверхность будет около 5 м2. Выделяющая поверхность почек равна 8 м . Эти цифры свидетельствуют о важной роли системы потовых желез в организме. При нормальном состоянии пот содержит около 1 г мочевины в литре, при болезненном состоянии количество мочевины значительно увеличивается, отлагаясь кристаллами на поверхности кожи. Пот и слезы - самые богатые минералами виды секреции.' Так, среднее содержание минеральных солей в твердом остатке составляет: в плазме крови 8 %, моче 30%, тканевой жидкости 64%, слезной секреции 72 %и поте 75 %. Проанализируйте эти цифры и вы без труда установите замечательную взаимозависимость между потовой и почечной секрецией, с одной стороны, и степенью гидратации глазной жидкости - с другой; да будет нам позволено привлечь внимание офтальмологов к этой бесспорной связи.

При избытке жидкости в организме степень гидратации глаз и количество цереброспинального ликвора уменьшается вследствие потерь воды и минералов, вызванных обильным потоотделением и усиленным диурезом. Вспомните частые случаи катаракты и глаукомы у диабетиков. Очевидно, что высыхание хрусталика способствует образованию катаракты, и это тот же процесс просачивания минеральных солей, который наблюдается при образовании песка в желчном пузыре и камней в мочеточниках. Офтальмологи должны бы серьезно заняться гидроминеральным хозяйством.

Только восстановление гидроминерального равновесия во всем, организме поможет создать рациональную терапию серьезных глазных болезней: ретинита, глаукомы и катаракты. Офтальмологи вынуждены будут интересоваться полным анализом мочи, деминерализующей и ремине-рализующей диетой, физиологической гидротерапией. Хирургический скальпель уступит место более скромной и более действенной общей терапии.

Среди сальных желез 9/10 сопровождают волосяные мешочки, а 1/10 открывается прямо на поверхности кожи. Их выводной проток короток и по большей части открывается в волосяной мешочек. Сальные железы смазывают жиром волосы и предохраняют кожу от высыхания. Секреция сальных желез начинается с пятилетнего возраста. Число их достигает 250 000, из них 225 000 относятся к волосяным фолликулам, а 25 000 непосредственно обеспечивают эпидермис. На лбу, на крыльях носа, на веках сальных желез больше, чем потовых, хотя их общее число в 8 раз меньше, чем число потовых желез. Когда лоб. крылья носа и передняя часть груди слишком блестящие, несомненен недостаточный жировой обмен и возможна тенденция к ацетонемии.

Сальные железы выделяют продукты кишечной ферментации, иод, бром, антипирин, салициловую кислоту. Секреция сальных желез находится под влиянием вегетативной нервной системы и под влиянием мозгового центра, который расположен в стенке 3-го желудочка мозга. Невралгия лица, травма в области виска, паркинсонизм могут вызвать увеличенную секрецию сальных желез.

Кроме органа внешней секреции кожа является гигантской эндокринной железой. Она изобилует энзимами, ферментами, разлагающими белковые вещества на полипсптиды и аминокислоты. В коже находятся оксидазы и ощелачивающие ферменты.

Биохимия кожи. Биохимическое строение кожи можно сравнить со строением соединительной ткани. Это коллоидальный комплекс, который находится в состоянии организованного белкового геля. В составе кожи важным веществом является коллаген. В последнее время выделили новое болезненное состояние: коллагенозы. Это - схоластическая бессмыслица. Не существует болезней только одной системы. Организм един и неделим.Никто не имеет права заниматься в клинике выдумыванием бесплодных систем. В действительности все агрессивные агенты изменяют состав коллагена. Эритемная волчанка, склеродермия, ревматические заболевания и даже сывороточные болезни представляют собой изменения коллагена, но главенствующий фактор при этих болезнях не один и тот же.

Липоиды кожи составляют 2 % их общего количества. Нейтральные жиры и жирные кислоты кожи составляют 5/6, а знаменитый холестерин - около 1/6. Жирные кислоты, свободные и комбинированные, образуют защитный кислотный покров; основа иммунности кожи и есть ее самоочищение. Вода составляет 70-72 % химического состава кожи. В ней содержится значительное количество щелочных металлов - калия, натрия, магния, кальция; металлоидов - брома, фтора, иода, фосфора, мышьяка. Все они находятся в ионном состоянии устойчивого равновесия.

Поскольку все эти вещества находятся в ионном состоянии и растворены в воде, они не принадлежат, в строгом смысле слова, к составу кожи, но являются частью промежуточной жидкости, орошающей кожные ткани. Нужно уважать их устойчивое равновесие и избегать применения грубых лечебных средств.

Кожа содержит одну треть хлористого натрия всего организма. В случаях упорной мокнущей экземы и пузырчатки вы найдете в моче сильное уменьшение хлористого натрия. Вместо 10-12 г выделится только 2-3 г на литр, остальное будет задержано кожей. Кислотность кожи в норме выше в поверхностных слоях, рН здесь 3.2-5.2, в глубоких слоях она более слабая, почти нейтральная.

Кожа является первостепенным регулятором в области водообмена. При почечной недостаточности кожа удерживает воду, при микседеме (гипофункции щитовидной железы) в коже накапливается серозно-мукозная жидкость. Вытяжки из кожи могут действовать как сосудосуживающие и антиинфекционные средства. Совершенно непонятно, почему эндокринологи не могут найти ни интереса, ни времени, чтобы заняться самой большой эндокринной железой.

Зуд, как и другие так называемые аллергические признаки, вызывается избытком метаболитов, скопившихся в .организме в результате ряда глубоких расстройств выделительных путей (почечная недостаточность, гипоксемия, печеночная недостаточность). Во всех случаях зуда анализ мочи покажет сильное уменьшение хлористого натрия или мочевины. Зуд является следствием избытка различных метаболитов во внеклеточной жидкости.

В нашей дерматологической практике мы не советуем применять ни витамины, ни гормоны. Они могут вызвать расстройство пищеварения. Зачем гнаться за сложной терапией, когда можно излечить простыми и верными средствами? Мы также не разделяем энтузиазма по поводу АКТГ и кортизонов, потому что они подавляют чувствительность кожи к токсическим и воспалительным воздействиям. Эта нейтрализация, эта наркотизация средств кожной и общей защиты часто сопровождается слишком серьезными заболеваниями. За исключением кожных травм и деформации кожи, ее реакция всегда указывает на глубокие расстройства в организме.

Роговой слой кожи защищает ее от проникновения воды и химических веществ; благодаря своей кислотности он защищает глубокую эпидерму от развития микробов и грибков. Менее кислые участки (с повышением рН) - подмышки, половые складки, окружность заднего прохода - более предрасположены к инфекциям. Другие слои кожи, где рН ниже (3.2-5.3), лучше защищены. Эта спасительная кислотность - результат деятельности потовых и сальных желез, доставляющих необходимые жирные кислоты. В роговом веществе происходит окисление, необходимое для постоянной безукоризненной кислотности. Поэтому следует принять во внимание важность обеспечения кожи достаточным притоком кислорода при лечении кожных заболеваний.

Кожа дышит.
Экспериментально можно убить животное, если поместить его в атмосферу углекислоты или сероводорода, даже если оставить голову в обычной атмосфере. Если покрыть человека лаком, он начнет задыхаться, биение сердца замедлится, температура понизится и наступит смерть. В этом случае смерть нужно рассматривать как следствие комбинации удушья с потерей тепла.

Кожа - орган осязания.
Она различает поверхностные и глубокие прикосновения, уколы, давление, форму, плотность, рельеф предмета. Кожа представляет собой огромную поверхность, покрытую нервными окончаниями. Чувствительных нервных сплетений в эпидермисе меньше, чем в дерме. На чувствительных нервных окончаниях в коже находятся специальные осязательные клеточки, образующие так называемые тельца Вагнера, Мейснера, Пачини, Тимофеева, Гольджи. Каждое из этих нервных- окончаний имеет специфическую чувствительность (холода, тепла, давления, тяги, боли).

Чувствительные нервы кожи передают нервное раздражение в задние рога серого вещества спинного мозга. Они сопровождаются двигательными волокнами, которые управляют сокращениями мышц лица и движениями мельчайших мышечных волокон в глубине потовых и сальных желез. Психологи и неврологи не дают себе труда подумать над токами между кожей и нервными спинномозговыми центрами. Ослабление или исчезновение осязательных дифференцированных ощущений сопровождается значительными изменениями психики. Неврологический осмотр при помощи булавок, фиксирующий анестезию некоторых участков кожи, слишком груб. Было бы логично наблюдать разницу температуры и окраски разных участков кожи, чтобы установить сужение сосудов, венозный застой, ишемию или гиперемию. Изучая степень кровенаполнения некоторых участков кожи, можно найти интересные объяснения многих неврологических и психических расстройств.

Передача кожных ощущений нервным центрам может происходить также без контакта, как если бы на наши покровы воздействовали средствами радиации, а антеннами являлись бы мелкие волоски кожи. Кошка с завязанными глазами прекрасно находит направление кончиками своих усов; если усы подстричь, она теряет ориентацию и на все натыкается. Руки и ноги, в особенности мягкие кончики пальцев, обладают исключительной чувствительностью.

Современные клинические знания, основанные на рентгеноскопии и энцефалографии, в значительной степени обесцениваются без искусства пальпации. Без пальпации вы не обнаружите местной мышечной атрофии, точек аорты, периартериита, ригидности затылка, синусита, пилоростеноза, дуоденита, холецистита и т.п. Перкуссия, осуществляемая маленьким острым молоточком с резиновым наконечником, должна сопровождать поиски сверхчувствительных точек пищеварительного тракта, обоих мочеточников, позвоночника. Заставьте говорить кожу и она информирует вас лучше, чем большинство исследований при помощи аппаратов.

Никогда нельзя забывать, что кожа и нервная система, включая мозг, имеют одно эндодермальное происхождение. Кожа - это гигантский "периферический мозг", неутомимый сторож, который всегда начеку, постоянно извещает центральный мозг о каждой агрессии, каждой опасности.


http://polbu.ru/

< Предишна   Следваща >
Последна промяна ( Петък, 01 Юни 2012 19:53 )