Лавандула — Lavandula angustifolia Mill.(L. spica L., L. officinalis Chaix, L. vera DC.)
Сем. Устноцветни — Lamiaceae (Labiatae)
Описание.
Силно разклонен, 30—80 см висок полухраст (прил. 106) с многобройни възходящи или изправени стъбла. Цветоносните клонки са четириръбести, в основата гъсто облистени, нагоре с дълго безлистно междувъзлие и на върха с класовидио съцветие.
Листата са срещуположни, приседнали, продълговато линейни, 2—6 см дълги и 2—6 мм широки, целокрайни, сивозелени, с подвити ръбове. Цветовете са синьовиолетови, събрани по 6—10 в лъжливи прешлени, образуващи прекъснати класовидни съцветия. Чашката е тръбеста, петделна, синьо оцветена. Венчето е двуустно, с горна двуделна и долна триделна устна.
Тичинките са 4. Плодът при узряване се разпада на 4 орехчета.
Цъфти юли—август.
Разпространение.
Отглежда се главно в Карловско и Казанлъшко, а също и в други райони на страната с надморска височина до 100 м.
Употребяема част.
Използуват се цветовете (Flores Lavandulae) и полученото от тях етерично масло (Oleum Lavandulae).
Химичен състав.
Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на което са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (30—60%) придаващ характерната приятна миризма. Освен това в маслото се съдържат борнеол, цинеол, гераниол и други терпени.
Наред с етеричното масло в дрогата се съдържат до 12% танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли и др.
Действие.
Лавандулата има успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура, има и болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.
Приложение.
При нервна възбуда, неврастения, безсъние, сърдечна невроза, мигренозно главоболие. Прилага се още в народната медицина при стомашно чревни колики,при газове в червата.Външно под формата на бани лавандулата действува успокояващо. Етеричното масло, приложено върху кожата, има дразнещо (ревулзивно) действие, зачервява кожата и успокоява ревматични и невралгични болки.
Цветовете на лавандулата са добро средство за предпазване на дрехите от молци.
Начин на употреба.
За вътрешна употреба лавандулата се използува под формата на запарка, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
Седефче— Ruta graveoleris L.
Сем. Седефчеви — Rutaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 115) с характерна неприятна миризма.
Стъблата са прави,а основата вдървеняващи,голи, разклонени, 15—60 см високи, а при отглеждане достигат и 1 м. Листата са последователни, двойно или почти тройно перести, с тъмни точковидни жлези; долните и средните са с дълги дръжки и с обратно яйцевидни до линейно ланцетни крайни странични дялове; горните са приседнали, перести, с по-тесни дялове. Цветовете са жълти, събрани в рехави щитовидни съцветия.
Чашката и венчето са четирилистни, по-рядко и петлистни. Тичинките са 8—10. Плодът е 4—5-гнездна разпуклива кутийка. Цъфти-май—август.
Разпространение.
Расте по сухи, каменливи и скалисти места, из храсталаци и редки гори по Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източните и Средните Родопи и в Тракийската низина докъм 400 м надморска височина. Култивира се често и като декоративно растение из градините в цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се цъфтящи връхни клонки (Herba Rube).
Химичен състав.
Седефчето е с твърде разнообразен химичен състав.Фармакологично действие имат три основни групи съединения: алкалоиди, фурокумарини и етерично масло.
Алкалоидите са хинолинови, фурохинолинови и акридинови производни. В състава на етеричното масло влизат много съставки, между които различни кетони, лимонен,а- и б пинен,цинеол, ванилин и др.От фурокумарините са установени бергаптен, ксантотоксин, псорален, изопимпинелин, рутамарин и др. В дрогата се съдържат освен това флавоноиди(рутин), лигнанови съединения и др.
Действие.
Седефчето притежава нервноуспокояващо и болкоуспокояващо действие.
Приложение.
При лечението на някои нервни заболявания-неврастения, епилепсия (като помощно средство), хистерия, нервно сърцебиене, виене на свят. Използува се в народната медицина и при някои очни заболявания, при стомашно-чревни заболявания, при хемороиди, кожни обриви.
Външно се употребява при ревматични болки, подагра, ишиас, лумбаго и др.
Начин на употреба.
Приготвя се воден извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана дрога и 500 см3 студена вода. Оставя се да кисне 8 часа. Пие се по 1 винена чаша 3—4 пъти на ден.
Забележка.
Да се има пред вид, че растението е отровно и не трябва да се приема продължително и без лекарски контрол! Употребата му при бременност е забранена! Контактът с листа на седефче може да доведе до явления на дразнене — зачервяване, сърбеж, оток.
Червен божур — Paeonla peregrina Mill.
(P. decora G. Anders.)
Сем. Божурови — Paeоniaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с късо коренище и вретеновидно надебелени,грудковидни корени. Стъблата са 50—90 см високи,набраздени,гладки, неразклонени.
Листата са последователни, 2 пъти пересто или тройно наделени с тясно елипсовидни или яйцевидни до широко триъгълни крайни дялове, на върха дълбоко врязани или едро назъбени. Цветовете са тъмно- или светлочервени, по-рядко розови 7—13 см в диаметър, разположени единично на върха на стъблото. Чашката е петлистна, а венчелистчетата са 8—12. Тичинките са многобройни, с червени дръжки. Плодът е сборен, съставен от 2—3 кадифено мъхести мехунки, всяка с по няколко черни, лъскави семена.
Цъфти май—юни.
Разпространение.
Расте из храсталаци и редки гори по каменисти и тревисти места на Черноморското крайбрежие, Североизточна България,Дунавската равнина, Предбалкана и Средна Стара планина, Средните и Източните Родопи, Тунджанската равнина, западните гранични планини и Струмската долина докъм 1000 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се корените(Radix Paeoniae), венчелистчетата (Flores Paeoniae) и семената (Semen Paeoniae).
Химичен състав.
Корените и семената съдържат алкалоидоподобно вещество перегринин, резорциново производно пеонол, скорбяла, органични киселини и др. Венчелистчетата съдържат антоциановия гликозид пеонин и други пигменти.
Действие.
Корените на божура имат противогърчово и болкоуспокояващо действие. Засилват тонуса на матката, засилват перисталтиката и тонуса на червата. Стимулират процеса на кръвосъсирване.
Приложение.
Корените на божура се използуват в народната медицина като помощно средство при епилепсия, за лечение на хемороиди, за улесняване изхвърлянето на бъбречни камъни. Имат болкоуспокоявашо действие при ревматизъм, подагра. Да се има пред вид че дрогата е токсична. В големи дози божурът може да предизвика аборт, да доведе до обилна менструация.
Начин на употреба.
От корените се приготвя отвара, като 1 чаена лъжичка от тях се заливат с 500 см3 вода и се варят 5 мин. Взема се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.От венечните листчета се прави запарка,като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 1 час (доза за 1 ден).
Освен разгледаните растения с успокояващо нервноукрепващо действие се характеризират още розмаринът (Rosmarinus officinalis L.),полският мак (Papaver rhoeas L.) и др.
5.8.2. БИЛКИ СЪС СТИМУЛИРАЩО, ТОНИЗИРАЩО ЦЕНТРАЛНАТА НЕРВНА СИСТЕМА ДЕЙСТВИЕ
Върбинка — Verbena officinalis L.
Сем. Върбинкови — Verbenaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 114) с високо до 1 м, разклонено, четириръбесто стъбло. Листата са срещуположни, долните с дръжки, лировидни или 1—2пъти пересто нарязани; горните са приседнали, почти цели, назъбени или целокрайни.
Цветовете са бледорозови или светловиолетови, събрани на върха на стъблото и разположени в класовидни съцветия. Чашката и венчето са петделни. Плодът е сух, разпада се на 4 орехчета.
Цъфти май—септември.
Разпространение.
Расте по тревисти места, из ливади и крайречни тераси, край пътища и огради, а също като плевел из окопните култури.
Употребяема част.
Използуват се цъфтящите връхни части на стъблото (Herba Verbenae), които се отрязват на около 20 см от върха.
Химичен състав.
Съдържа иридоидния гликозид вербеналин, етерично масло, танин и др.
Действие.
Върбинката има общоукрепващо и температуропонижаващо действие.
Приложение.
При нервна и физическа преумора, изтощение, отпадналост. в народната медицина намира приложение още при анемия,при чернодробни заболявания, при бъбречнокаменна болест, при нередовна менструация.
Външно под формата на запарка се използува за гаргара при възпалители процеси в устната кухина и гърлото, при лош дъх на устата.
Прилага се под формата на компреси или бани при кожни обриви,изгаряния, трудно зарастващи рани.
Начин на употреба.
За вътрешна употреба се прави запарка oт 1 супена лъжица ситно нарязана дрога и 250 см3 вряща вода. След изстудяване и прецеждане се пие по 1 винена чаша 2—3 пъти дневно.
Ранилист — Betonica officinalis L. (Stachys officinalis (L.) Trev.)
Сем. Устноцветни — Lаmiасеаe (Labiatae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение (прил. 110) с почти хоризонтално коренище.
Стъблото е право, четириръбесто, неразклонено, 20—100 см високо. Листата са продълговати до яйцевидно продълговати, 3—12 см дълги и 2—5 см широки, в основата сърцевидни, тъпо назъбени; приосновните са с дълги дръжки, събрани в приземна розетка;стъбловите са приседнали, срещуположни. Цветовете са розовочервени, събрани в пазвите на горните листа и по върховете на стъблото в гъсти класовидни съцветия. Чашката е петделна.
Венчето е двуустно с цяла горна устна. Тичинките са 4, Плодът при узряваме се разпада на 4 продълговати орехчета.
Цъфти юни—август.
Разпространение.
Расте по тревисти места и из храсталаците в цялата страна.
Употребяема част
Използуват се стръкове (Herba Betonicae) и коренището (Rhizoma Betonicae).
Химичен състав.
Съдържа пиролидиновите алкалоиди бетоницин, стахидрин и турицин;дъбилни вещества, малко етерично масло, сапонини, смолисти вещества, органични киселини, минерални соли и др.
Действие.
Ранилистът възбужда апетита и подобрява храносмилането.
Приложение.
При колики на стомашно-чревния канал,при диарии, при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие, виене на свят. Намира приложение още при ревматични заболявания, подагра, заболявания на жлъчните пътища.
Начин на употреба.
Прави се отвара от 1 супена лъжица смляна дрога,която се залива с 500 см3 вряща вода и се вари 5 минути. Отварата се пие по 1 винена чаша 2—3 пъти дневно.
Китайски чай — Camellia sinensis (L.) О. Kutze(Thea sinensis L.)
Сем. Чаеви — Тheасеае
Действие.
Чаят е една от най-широко употребяваните напитки в света.
Влиянието му върху организма е свързано със съдържащия се в него кофеин.
Кофеинът възбужда мозъчната кора,подобрява рефлексната дейност, възбужда дихателния и сърдечно-съдовия център, разширява кръвоносните съдове,особено тези на мозъка, сърцето, бъбреците, усилва сърдечната дейност, повишава артериалното налягане. Теоброминът, който се съдържа в чая, упражнява диуретичен ефект. Намиращите се в листата на чая катехини намаляват чупливостта на капилярите и подобряват усвояването на аскорбиновата киселина (вит. С).
Приложение.
Тези разнообразни ефекти на чая оправдават неговата употреба при обща слабост, ниско артериално налягане, психическа и физическа умора, при остри инфекциозни заболявания, при подтиснато дишане,при мигрена, при отравяне с алкохол, сънотворни и други подтискащи нервната система средства. Поради богатото съдържание на дъбилни вещества силният чай действува благоприятно при остри диарии и други нарушения на храносмилателната система.
При лица с повишена възбудимост на нервната система употребата на силен чай може да предизвика свръхвъзбуда, безсъние, сърцебиене.
Обикновено една чаша чай съдържа 20 до 100 милиграма кофеин(съобразно вида и концентрацията на чая).
Челядник — Echinops ritro L.
Сем. Сложноцветни —Asteraceaе (Compositae)
Описание.
Многогодишно тревисто растение с 30-80 см високо, беловлакнесто стъбло.
Листата са последователни, двойно пересто наделени, по края бодливо папилени, отгоре —тъмнозелени, голи, отдолу — беловлакнести. Съцветията са кълбовидни, многоцветни главички, 2—5 см в диаметър, разположени единично. Цветовете са сини,около 2 см дълги, с тръбесто, по-дълбоко от средата нарязано венче. Плодът е продълговата плодосемка, снабдена с хвърчилка от власинки.
Цъфти юли—август.
Разпространение.
Расте по сухи каменливи места из цялата страна.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват плодовете (Fructus Echinopsi).
Химичен състав.
Съдържа алкалоиди, от които основни са а-ехинопсин и в-ехинопсин. в плодовете се съдържа около 25% тлъсто масло.
Действие.
Стимулиращо, общотонизиращо. Повишава умствената и физическата работоспособност, тонизира скелетната мускулатура, засилва сърдечната дейност и повишава артериалното налягане.
Приложение и употреба.
Билката се изполузва след тежко боледуване и изтощение, при мускулна слабост, неврити, парези и парализи, отслабване на зрителната острота, полова слабост и др.
Най-често се прилага чистият алкалоид ехинопсин, който се получава синтетично и се отпуска по лекарско назначение.
Жен-шен — Panax ginseng С. А. Меу
Сем. Аралиеви — Аrаliасеаe
Описание.
Многогодишно тревисто растение, 30—70 см високо, достигащо до 50-годишна възраст. Коренът е до 20 см дълъг и около 2 см дебел, с 2—6 едри разклонения, по форма понякога напомня човешка фигура.Стъблото най -често е единично, с връхна розетка от 2—5 листа. Листата са с дръжки,сложно длановидни,съставени от 5 елипсовидни листчета, на върха заострени, по края напилени, в основата клиновидно стеснени. Цветоносно стъбло се развива едва на третата година. Съцветието е сенник, съставен най-често от 5—20 дребни цветчета. Венчето е бяло или зеленикаво. Плодът е с бъбрековидна форма, яркочервен, месест, с 2—3 костилки.
Цъфти през юли.
Разпространение.
Среща се нарядко в далекоизточните райони на СССР, в Североизточен Китай и Корея, където се и отглежда. Култивира се още в Кавказ, Украйна и други райони на Съветския съюз.
Употребяема част.
Изполузват се корените (Radix Ginseng).
Химичен състав.
Съдържат тритерпенови сапонини, наречени панаксозиди; етерично масло, в състава на което влизат сесквитерпени, тлъсто масло, алкалоиди с неизучен състав, витамин В, и В2, аскорбинова киселина, захари, фитостероли, слузни вещества, смоли и др.
Действие.
Корените на жен-шена се ползуват с широка популярност като тонизиращо средство в народната медицина на Китай, Япония и други далекоизточни страни. С методите на научната медицина са доказани своеобразните свойства на жен-шена да уравновесява нервните процеси, да стимулира мускулната издръжливост.
Приложение.
Като тонизиращо средство при изтощение,бърза уморяемост, психична и мускулна слабост, анемия, при полова слабост, атеросклероза и др.
Начин на употреба.
От корените на жен-шена се приготвят препарати (спиртен извлек, течен екстракт, таблетки),които се продават в аптеките.В домашни условия може да се приготви запарка, като 1/2 чаена лъжичка ситно стрити корени се заливат с 250 или 500 см3 вряща вода. Тази доза се употребява за 1 ден.
Към растенията със стимулиращо и укрепващо нервната система действие се отнасят голям брой невиреещи у нас растения като кафееният храст (Cofea arabica L.), китайският лимонник (Schisandra chinensis (Turcz.) Baill.), далекоизточното растение елеутеpокок и др.
5.8.3.БИЛКИ,ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ХРОНИЧЕН АЛКОХОЛИЗЪМ
Копитник — Asarun europaeum L.
Сем. Копитникови — Aristolochiaceae
Действие.
Дрогата притежава отхрачващо, диуретично и успокояващо нервната система действие. Предизвиква повръщане.
Приложение.
Прибавена към виното, счуканата билка предизвиква повръщане и неприятни усещания,което се използува за отвикване от пиене при хронично пиянство. В българската народна медицина копитникът се използува още против кашлица, главоболие, повишена възбудимост, при хистерия,при дизентерия, отоци и др. Външно под формата на ситен прах се е прилагал за посипване кожата при краста и гнойни рани.
Начин на употреба.
Една супена лъжица прясна дрога или 1 чаена лъжичка суха дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. След прецеждане се пие по 1 винена чаша 3—4 пъти дневно.
Плаун — (Lycopodiimi selago L.)
Сем. Плаунови — Lycopodiaceae
Действие.
Растението притежава особеното свойство при консумация на отвара от него преди употреба на алкохол (водка, вино и др.) да предизвиква неприятни тягостни, усещания,силно и продължително гадене, обилно слюноотделяне, мъчително повръщане, изпотяване, треперене на мускулите, снижаване на артериалното налягане, промени в сърдечната честота, забавено дишане. Гаденето се засилва при допълнително приемане на алкохол и при тютюнопушене.
Приложение.
Поради тези си свойства растението се използува отдавна за лечение на хроничен алкохолизъм, а отвикване от пиене.В Съветския съюз в аптеките се приготвя 5% отвара за лечение на алкохолизма.
Начин на употреба.
Десет (10) грама наситена дрога се залива с 200 см3 вода и се вари на слаб огън 15 мин.Оставя се да изстине, долива се до началния обем с вода и се прецежда.
Лечението се провежда 3—4 дни след спиране употребата на алкохол. Дава се на лицето да изпие 1/2 чаша (75—100 см3) 5% отвара и след 13—15 мин се дава чашка (3—5 см3) алкохолна напитка. Реакцията на повръщане настъпва след 10—15 мин, понякога и по-късно. Преди всеки пристъп на повръщане се дава да се изпие допълнително още малко алкохол, за да се ускори създаването на отвращение към алкохола.
Забележка.
Да се има пред вид,че растението съдържа алкалоида селагин, който е силна парализираща отрова,наподобяваща по действието си курарето и бучиниша. Лечението трябва да се провежда под контрола на лекар, най-добре в лечебно заведение. Не се препоръчва за хора над 60 години.
5.8.4. БИЛКОВЕ ЧАЕВЕ СЪС СЕДАТИВНО (УСПОКОЯВАЩО) ДЕЙСТВИЕ
l.Rp. Fol. Crataegi (листа от глог) 15,0
Fl. Tiliae (цвят от липа) 30,0
Hb. Leonuri (стръкозе от дяволска уста) 25,0
Fol. Menthatpip. (листа от лютива мента) 15,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 15,0
Прилага се при неврози, безсъние,начални форми на хипертония, сърдечниневрози, неврогенни нарушения на храносмилателната система.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се вари с 200 см3 вода в продължение на 2—3 мин. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно.
2. Rp. Fol. Menthat pip. (листа от мента) 20,0
Fol. Menyanthidis (листа от водна детелина) 20,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0
Strob. Lupuli (съцветия от хмел) 10,0
Действие.
Седативно, болкоуспокояващо,спазмолитично и апетитовъзбуждащо.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 250 см3 вряща вода.
Оставя се да кисне 20 мин. Пие се по 1 супена лъжица 3—4 пъти на ден.
3. Rp. Fr. Anethi (плодове от копър) 5,0
Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 5,0
F1. Chamomillae (цвят от лайка) 20,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 5,0
Strob. Lupuli (съцветия от хмел) 20,0
F1. Tilliае (цвят от липа) 5,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 30,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0
Действие.
Седативно, противогърчово, болкоуспокояващо. Има добър ефект при безсъние и възбуда.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се вари с 200 см3 вода 1—3 мин.Чаят се пие студен, по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
4. Rp. Fol. Menthae pip. (листа от лютива мента) 20,0
Hb. Verbenae (стръкове от върбннка) 10,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 30,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 10,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 10,0
Cort Frangulae (кори от зърнастец) 10,0
Fol. Menyanthidis (листа от водна детелина) 10,0
Действие.
Успокояващо, спазмолитично, болкоуспокояващо, очистително.
Прилага се при неврози.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 200 см3 вода.Чаят се вари 1—3 мин. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти на ден.
5. Rp. Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 20,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 20,0
Hb. Gnaphalii (стръкове от бял смил) 15,0
uliginosi
Hb. Thymi serpylH (стръкове от мащерка) 15,0
Fol. Rubi fruticosi (листа от къпина) 30,0
Прилага се при неврози и безсъние.
Начин на употреба.
Две супени лъжици дрога се запарва с 500 см3 вряща вода и се оставя да престои 3 часа. Пие се по 1/2 чаена чаша 3—4 пъти дневно след ядене.
6. Rp. Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 20,0
Hb. Leonuri (стръкове от дяволска уста) 20,0
Hb. Gnaphaii uniginosi (стръкове от бял смил) 20,0
Fl. Crataegi (цвят от глог) 10,0
Fol. Rubi fruticot (листа от къпина) 30,0
Действие.
Успокояващо, спазмолитично, хипотензивно. Премахва невротични климактерични оплаквания.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 200 см3 вряща вода и се вари 5 мин. Чаят се прецежда и се пие студен 3 пъти дневно.
7. Rp. FI. Lavandulae (цвят от лавандула) 10,0
Strob. Lupuli (съцветия от хмел) 15,0
Fol. Melissae (листа от маточина) 40,0
Fol. Menthae pip.(листа от мента) 20,0
Rati. Valerianae (корени от дилянка) 6,0
Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 10,0
Действие.
Успокояващо,спазмолитично,обезболяващо.Прилага се примигрена.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 250м3 вряща вода.
Пият се по 3 чая дневно.
5.9. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ОПОРНО ДВИГАТЕЛНИЯ АПАРАТ
Билките намират приложение при заболявания на опорно-двигателния апарат, предимно при хронично протичащи страдания — ревматизъм,подагра, периферни неврити и др.
Основният начин на използуването им ери тези заболявалия е местното обработване на болния орган или става с лапи, компреси, намазвания, втривания и др. За целта се препоръчват най-често билки с дразнещо или с обезболяващо действие, както и извлеци или отделни съставки, изолирани от тях.
Някои билки се прилагат и вътрешно — напр.съдържащите температуропонижаващи, общоукрепващи,улесняващи излъчването на пикочна киселина и други съставки, които са описани в съответните раздели на книгата.
В комплексното лечение на заболяванията на опорно-двигателния апарат за външно приложение най-често се употребяват дроги от следните растения:синап, брей, арника, върба, чимшир, орлови нокти, бор(терпентиново масло) и др.
Бяла върба — Salix alba L.
Сем. Върбови — Salicaceae
Описание.
Храст или дърво,високо до 30 м,с широка корона. Клоните са хоризонтални или леко повдигнати, чупливи.Короната на стъблото е тъмнокафява, дебела, дълбоко напукана.
Листата са ланцетни,заострени към върха,клиновидни към основата,по ръба ситно назъбени, покрити отдолу със сребристобели власинки, отгоре са матовозелени.
Дръжките на листата са до 1 см дълги.Ресите са странични,развиват се едновременно с листата. Мъжките реси са по-дебели,цилиндрични,с беловлакнеста ос и жълти цветове:женските реси са със зеленикав цвят. Плодът е малка, многосеменна кутийка. Семената са дребни, кафеникави, гладки,с хвърчилка от бели власинки при основата.
Цъфти през март—май.
Разпространение.
Расте край реките по влажни и песъчливи места,из храсталаците в цялата страна до 1000 м надморска височина.Могат да се употребяват и корите на още два вида върба — Salix purpurea L. (ракита) и Salix fragilis L. (крехка върба)
Ракитата е храст, висок до 5 м, с тънки и жилави клонки, с гладка сива кора.
Листата са почти срещуположни,приседнали, най-широки към върха,по края назъбени.Ресите се развиват преди листата или успоредно с тях.Мъжките цветове са с пурпурночервен цвят. Среща се често край реките в цялата страна.
Крехката върба е висока до 15 м.Младите клонки са светложълтеникави, чупливи, откъдето идва и името и.Листата са яйцевидно ланцетни,едро назъбени, отначало лепкави, тъмнозелени отгоре и сивозелени отдолу.
Листните дръжки в горния си край имат две брадавици. Разпространена е у нас доста често край реките.
Цъфти през април—май.
Употребяема част.
Използуват се корите (Cortex Salicis),събрани през ранна пролет — по време на усилено сокодвижение в растението.
Химичен състав.
Корите съдържат от 5 до 7% гликозида салицин, които се разпада в организма под влияние на фермента саликаза на салигенин, който по-нататък се окислява до салицилова киселина. Съдържат се от 5 до 10% дъбилна вещества.
Действие.
Противоревматично, обезболяващо, потогонно, успокояващо.
Приложение.
Кората от бяла върба и от ракита е предпочитано лечебно средство при простудни, трескави състояния, плеврит (в миналото и малария).
Предписва се при ревматизъм, подагра, главоболие, възпаление на пикочния мехур.По-рядко се прилага при чревни разстройства, обилна менструация, кожни обриви, гнойни рани, против потене на краката и др.В някои други страни билката се използува като успокояващо половата възбуда средство,за лечение на безсънието, при болки в органите на малкия таз и др.
Начин на употреба.
Използува се извлек от 1 чаена лъжичка ситно нарязана кора, която кисне 8 часа в 1/2л студена вода.След прецеждане течността се изпива за 1 ден. Външно се използула по-концентрирана отвара от кората.
Брей — Tamils communis L.
Сем. Брейови — Dioscoreaceae
Описание.
Многогодишно увивно тревисто растение (прил. 112) с месесто, грудесто коренище, до 20—30 см дълго и 5—10 см широко, на повърхността с дебел кафяв корков пласт. Стъблата са до 3—4 м дълги.Листата са с дълги дръжки, яйцевидни или обратно яйцевидни, с дълбока сърцевидна основа, на върха заострени, целокрайни, отгоре тъмнозелени, лъскави. Цветовете са бледозеленикави,еднополови,събрани в гроздовидни съцветия, разположени в пазвите на по-горните стъблови листа. Околоцветникът е шестделен.Тичинките са 6.Плодът е яркочервен,сочен, ягодовиден, с 3—5 семена.
Цъфти май—юли.
Разпространение.
Расте по влажни, сенчести храсталачни места и в букови гори из цялата страна докъм 1200 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се коренищата (Rhizoma Tami).
Химичен състав.
Съдържат мравчена и оксалова киселина,алкалоиди, гликозиди, сапонинн и др.
Действие и Приложение.
Коренището се използува само в народната медицина. Съдържащите се в него недобре проучени силно дразнещи вещества, калциев оксалат и други съставки са определили приложението му като местно дразнещо средство при ставен ревматизъм, ишиас и други възпалителни процеси („бодежи", мускулни болки, плеврални сраствания и др.). Прилага се и при хемороиди. Може да се приема и вътрешно при запек, но много внимателно, тъй като малко по-голяма доза предизвиква повръщане и диария.
Народната медицина препоръчва дрогата и при контузии на лицето, където тя допринася за бързото разнасяне на подкожните кръвоизливи.
Освен коренището някои народи използуват и сока от прясното растение, листата и плодовете.
Начин на употреба.
Външно се прилагат 200 г настъргани корени, накиснати в 1 л зехтин или силна ракия и зехтин по равни части. Извлекът е готов за употреба след като изминат 20 дни.За мазане се използува и сок от растението.
Черен синап — Brassica nigra (L.) Koch (Sinapis nigra L.)
Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferaе)
Описание.
Едногодишно растение с право, 1—1,5 м високо стъбло (прил. 113). Листата са с дръжки, долните и средните стъблови, са лировидно перести, с 1—3 двойки странични дялове и много по-голям връхен дял, грубо четинесто влакнести от двете страни;горните са линейно продълговати или продълговато ланцетни,по -дребни, целокрайни или рядко назъбени, обикновено голи и синкавозелени. Съцветието е връхно, гроздовидно. Цветовете са яркожълти, с четирилистна чашка и венче, 6 тичинки и 1 плодник.Плодът е 1—2 см дългаи 1,5—2 мм широка, прилегнала към стъблото четириръбеста шушулка с дребни, сферични, червенокафяви семена.
Цъфти май—октомври.
Разпространение.
Расте като плевел и бурен край пътища,насипи,из угари и засети площи докъм 500 м надморска височина.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват семената (Semen Sinapis nigrae) и получените от тях синапово брашно (Farina Sinapis) и синапов спирт (Spiritus Sinapis).
Химичен състав.
Синапеното семе съдържа до 7% тиогликозида синигрин, който в присъствие на вода и под действието на ферментния комплекс мирозиназа отделя т. нар.етерично синапено масло (Oleum Sinapis aethereum), съставено главно от алилизотиоцианат.
В синапеното семе се съдържат още около 30% тлъсто масло, съставено главно от глицериди на еруковата киселина, белтъчини, слузни вещества и др.
Действие.
Дразнещо.
Приложение.
Синаповото семе се използува в народната и научната медицина като дразнещо средство,което предизвиква нахлуване на кръв към болното място, затопля, подобрява кръвообръщението и лекува възпалителния процес.
Освен това то дразни рефлекторно дихателния център и подобрява дишането.
Най-често се прилага външно под формата на лапи на различни части от тялото при простудни състояния, бодежи, бронхити, пневмонии, ревматизъм, лумбаго, артритни болки и др. Много по-рядко се използува вътрешно (смесено с мед) при бронхити, за стимулиране на жлъчната секреция и др.
Начин на употреба.
Използува се счуканото синапово семе, смесено с брашно в съотношение 1:1 (за деца брашното е 2—3 пъти повече от синаповото семе).
Прави се гъста кашица с хладка вода и малко оцет (водата не трябва да бъде гореща, защото ще инактивира фермента, под влиянието на който се получава дразнещото вещество).
Синаповата кашица се разстила между сгънато на две парче плат и се поставя върху болното място.Лапата се държи до зачервяване на кожата, но болният не трябва да усеща силна болка. Обикновено лапата престоява 10-20 мин при възрастните, а при децата много по-кратко време.
При продължителна или честа употреба кожата може да се нарани. Вместо кашица за същата цел се използуват и синаповите хартии. Очуканото синапово семе(200—500 г)се поставя и във водата за баня.Банята продължава 15—20 мин.
Чимшир — Buxus sempervirens L.
Сем. Чимширови — Buxaceae
Описание.
Вечнозелен храст или малко дърво, 2—5 м високо. Листата са кожести, срещуположни, яйцевидни, елипсовидни или продълговати, целокрайни, 1,5—3 см дълги и до 1,5 см широки, тъмнозелени и лъскави отгоре, светлозелени и матови отдолу, по ръба подвити, приседнали или с къси дръжки. Съцветията са главички, разположени в пазвите на листата. Цветовете са еднополови, с прост жълтозелен околоцветник (мъжките с четириделен, а женските с шестделен). Плодът е кутийка, разпукваща се на 3 дяла, с рогчета на върха.
Цъфти април—май.
Разпространение.
Отглежда се като декоративно растение почти в цялата страна.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Buxi).
Химичен състав.
Съдържат до 1 % алкалоиди. Изолирани и идентифицирани са над 30 различни стероидни алкалоида. Листата и младите клонки съдържат също етерични масла, флавоноиди и смолисти вещества.
Действие.
Потогонно, жлъчегонно, слабително, дезинфекциращо, противотрескаво и улесняващо заздравяването на рани.
Приложение.
Листата и корените на чимшира намират най-широко приложение в народната медицина при ревматизъм, подагра, трескави състояния, при недостатъчно отделяне на жлъчка, бавно заздравяващи инфектирани рани и др.
Начин на употреба.
Използува се предимно външно под формата на отвара от стрити на прах сухи листа. 40 г листа се варят в 1 л вода, докато водата изври наполовина. С отварата се правят компреси, промивки, бани и др. Тя може да се употребява и вътрешно, като се пие сутрин на гладно по 1 чаена чаша и болният остава на топло (за да може да се изпоти).
5.9.1. БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА ХРОНИЧНИ СТАВНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1. Rp. F1. Cyani (цвет от синя метличина) 5,0
Fl. Calendulae (цвят от невен) 5,0
Fl. Paeoniae (цвят от божур) 5,0
Fr. Juniperi (хвойнови плодове) 5,0
Stip. Dulca- (клонки от кучешко грозде) 5,0
marae
Cort. Frangulae (кори от зърнастец) 5,0
Fl. Sambuci (цвят от черен бъз) 10,0
Fol. Urticae (листа от коприва) 10,0
Cort. Salicis (кори от върба) 20,0
Fol. Betulae (листа от бреза) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 20,0
Противоревматичен чай.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода.
След 10 мин чаят се кипва и се прецежда. Пие се по 1 чаена чаша горещ чай 2-3 пъти дневно.
2. Rp. Hb. Herniariae (стръкове от изсипливче) 10,0
Fel. Uvae-ursi (листа от мечо грозде) 10,0
Hb. Genistae (стръкове от жълтуга) 10,0
Hb. Callunae (стръкове от калуна) 10,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 10,0
Rhiz. Calami (коренище от акорус) 10,0
Fl. Lavandulae (цвят от лавандула) 10,0
Fol. Salviae (листа от градински чай) 10,0
Противоревматичен чай.
Действува и диуретично.
Начин на употреба.
Две супени лъжици смес се залива с 1/2 л вряща вода.
Чаят се изпива на два пъти за един ден.
3. Rp. Fol. Betulae (листа от бреза) 20,0
Fol. Taraxaci (листа от глухарче) 20,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 10,0
Hb. Equiseti (стръкове от хвощ) 10,0
Cort. Salicis (кори от върба) 15,0
Legum. Phaseoli (бобови шушулки) 15,0
Fl. Sambuci (цвят от бъз) 15,0
Прилага се при хронични ставни заболявания.
Начин на употреба.
Една супена лъжица смес се запарва с 1/2 л вряща вода, вари се 1—2 мин, прецежда се и се подслажда на вкус.Пият се по 2—3 топли чая на ден.
Забележка.
За лечение на хроничните ставни заболявания се ползуват широко лапи от различни билки, които са означени в текста при съответните растения.
5.10. БИЛКИ, ИЗПОЛЗУВАНИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОЖНИ БОЛЕСТИ
Лечебните растения се използуват както в народната, така и в научната медицина за лечение на кожните болести. За тази цел те се прилагат под формата на запарки, настойки или отвари, които се използуват по-рядко вътрешно, а по-често за компреси, промивки,бани и др. Най-често при кожни заболявания билките се поставят непосредствено върху болното място като пресен сок, свежа или размачкана билка или под формата на лапа(кашица, получена с топла вода от стрита суха билка, която се разстила между сгъната на две кърпа). Върху лапата обикновено се поставя вълнена тъкан, за да се затопли мястото. Съществуват и много препарати за лечение на кожни заболявания, приготвени от билки.
Както при заболяванията на другите органи и системи, така и при кожните болести най-голямо основание има прилагането на лечебните растения при хронично протичащите процеси. При остри или подостри кожни заболявания или в стадий на обостряне билките понякога могат да бъдат в помощ на
комплексното лечение. Например подмокрящата екзема се повлиява добре от-
планински очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauschel), бухалквиден плаун (Lycopodium
clavatum L.) и др.
Трудностите при лечението на някои кожни болести с неизяснена етиология също дават основание да се опитва действието на използуваните в народната медицина при такива случаи растения.
Трудно е да бъдат класифицирани билките,използувани в дерматологията.Често едно и също растение има едновременно противовъзпалително,противомикробно, противосърбежно и болкоуспокояващо действие.Тази многостранност в действието може да бъде полезна при лечението, но затруднява класификацията.
Ще изброим някои от по-често използуваните растения при лечение на кожните болести:
I. Билки с противовъзпалително и адстрингентно действие:
подбел (Tussilago farfara L.), бял равнец (Achillea millefolium L.), кисел трън (Berberis vulgaris L.), планински очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauschel), орех (Juglans regia L.), пирей (Agropyron repens (L.) P. Beauv.), смрадлика(Cotinus coggygria Scop.), жиловлек (Plantago lanceolata L.),червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea), лайка (Matricaria chamomilla L.)и др.
II. Билки с противосърбежно и успокояващо действие:
трицветна теменуга (Viola tricolor L.), маточина, (Melissa officinalis L.), мента (Mentha x piperita L.), роза (Rosa damascene Mill.),къпина (Rubus fruticosus L.),хвойна (Juniperus communis L.) и др.
III. Билки с противомикробно и фитонцидно действие:
чесън (Allium sativum L), кромид лук (Allium сера L.), жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), черна ряпа (Raphanus sativus L. var. niger), лайка (Matricariachamornilla L.), бяла бреза (Betula pendula Roth), градински чай (Salvia officinalis L.) и др.
IV. Билки с местно обезболяващо действие:
лайка (Matricaria chamomilla L.), маточина (Melissa officinalis L.), роза (Rosa damascena Mill.), бадем (Amygdalus communis L.) и др.
V. Билки, улесняващи заздравяването на рани и подобряващи кръвооросяването на кожата:
черен оман (Symphytum officinale L), жълт кантарион (Hypericum perforatum L.), коприва (Urtica dioica L.), изсипливче (Herniaria glabra L.), лазаркиня (Asperula odorata L.), очиболец (Potentilla erecta (L.) Rauchel), чесън (Alleum sativum L.), черен пипер (Piper nigrum L.), черен синап (Brassica nigra (L.) Koch), кромид лук (Alleum сера L.), полски хвощ Equisetum arvense L.), жълта тлъстига (Sedum acre L.) и др.
VI. Билки с излющващо (кератолитично) действие;
змийско мляко(Chelidonium majus L.),бръшлян (Hedera helix L.),млечка (Euphorbia sp.div.) и др.
VII. Билки с антипаразитно действие:
пиретрум (Pyrethrum lynerariifolium Trev.), лайка (Matricaria chamomilla L.), лавандула Lavandula angustiiolia Mill.), анасон (Pimpinella anisum L.), копитник (Asarum europaeum L.) и др.
VIII. Билки с противогъбично действие:
черен бъз (Sambucus nigra L.), черна ряпа (Raphanus sativus L. var. niger), повет (Clematis vitalba L.) и др.
Много от тези растения,както и голям брой други билки се използуват и вътрешно за лечение на заболявания с кожни прояви например:
I. Билки с тонизиращо кожата действие :
гръмотрън (Ononis spinosa L.), горска ягода (Fragaria vesca L.), хвойна (Juniperus communis L.), чесън (Allium sativum L.), червен кантарион (Centaurium erythraea Rain), малина(Rubus idaeus L.) и др.
II. Билки с успокояващо, противосърбежно и болкоуспокояващо действие:
маточина (Melissa officinalis L.), хмел (Humulus lupulus L.), лайка, (Matricaria chamomilla L.), мента (Меntha piperita L.), имел (Viscum album L.), миризлива теменуга (Viola odorata L.) и др.
III. Билки с противовъзпалително и противомикробно действие:
камшик (Agrimonia eupatoria L.), къпина (Rubus ffuticosus L.), луличка (Linaria vulgaris Mill.), орех (Juglans regia L.), чесън (Allium sativum L.), майорана (Origanum majorana L.), лайка (Matrikaria chamomilla L.), бяло подъбиче (Teucrium poliuni L.) и др.
Ще разгледаме само някои най-често използувани в дерматологията растения.
Бухалковиден плаун —Lycopodium clavatum L.
Сем. Плаунови — Lycopodiaceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение с 50—103 см дълго, пълзящо или възходящо вилужно разклонено и гъсто облистено стъбло.Листата са последователни, линейно ланцетни или линейни, целокрайни, на върха заострени и завършват с дълги бели власинки.
Някои от клонките са изправени и на върха им се образуват най-често по 2, по-рядко единични или по 3—4 цилиндрични спороносни класчета, съставени от листчета, в пазвите на които са разположени бъбрековидни спорангии с многобройни спори.
Разпространение.
Расте по тревисти и каменисти места из хвойновите храсти и смърчовите гори между 1600 и 2200 м надморска височина. Среща се ограничено в Западна и Средна Стара планина, Витоша, Рила и Западните Родопи.
Употребяема част.
Използуват се спорите(Lycopodium) и клонките(Herba Lycopodii).
Химичен състав.
Спорите съдържат около 50% неизсъхливо тлъсто масло (съставено от глицериди на палмитиновата, стеариновата, арахиновата,олеиновата и линоловата киселина), около 20% веществото спорнин (терпен, подобен на суберина и кутина), захари, минерални вещества, фитостероли и протеини. В клонките се съдържат алкалоиди —клаватин, клаватоксин, никотин и др.
Действие и Приложение.
Спорите на плауна се използуват външно като пудра за облекчаване на сърбежа и болката при някои кожни възпаления и екземи.
Клонките, които съдържат алкалоиди и в големи дози са отровни,се използуват като болкоуспокояващо средство при различни видове болезнени състояния на вътрешните органи, на мускулите и ставите — най-често при ревматизъм, неврити, бъбречни и чревни колики и др. Понякога се прилагат и като пикочогонно и слабително средство и за предизвикване на повръщане.
Начин на употреба.
Прилага се запарка от 1 чаена лъжичка клонки на 1/2 л вряща вода. Запарката се изпива за 1 ден.
Смрадлика (тетра) — Cotinus coggygria Scop.(Rhus cotinus L.)
Сем. Смрадликови — Anacardiaceae
Описание.
Храст, висок до 2 м, или малка дърво, достигащо до 4 м (прил. 78). Листата са последователни, 3—8 см дълги, яйцевидни или широко яйцевидни до закръглени, с дълги дръжки, отдолу синкавозелени, отгоре тъмнозелени. Цветовете са зеленикави, двуполови, събрани в съцветие метлица. Чашката и венчето са петлистни. Тичинките са 5, разположени между венчелистчетата. След прецъфтяване цветните дръжки се удължават и се покриват с дълги разперени розови, червено-виолетови или зеленикави власинки. Плодът е сух, едносеменен.
Цъфти май—юни.
Разпространение.
Расте из храсталаци и дъбови гори, по сухи и каменливи места почти из цялата страна до 800 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се листата (Folia Cotyni).
Химичен състав.
Съдържат 15 до 25% галотанини, 3—5% свободна галова киселина, флавонолози гликозиди и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, а пинен, камфен, линалоол и а-терпинол.
Действие.
Адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо.
Приложение.
Препоръчва се при гнойни кожни обриви, рани, циреи, потене на краката, окапване на косата,кървящи,подути и гнойни венци, хемороиди, ставни отоци и др.
Начин на употреба.
Прилага се само външно (запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода) за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.
Орех— Juglans regia L.
Сем. Орехови — Luglandaceae
Описание.
Дърво, високо до 30 м, с широка, силно разклонена корона. Листата са едри, 20— 60 см дълги, със 7—9 продълговати до яйцевидни или елипсовидни, целокрайни листчета, 5—15 см дълги и 2,5—8 см широки, в основата слабо сърцевидни; към върха заострени.
Цветовете са еднополови. Мъжките цветове са събрани в многоцветни, 8—12 см дълги реси.
Плодът е сферичен или яйцевиден, с месеста зелена външна обвивка и твърда дървениста, набръчкана вътрешна обвивка, разделен е непълно на 2—4 гнезда, в които е разположено семето.
Цъфти април—май.
Разпространение.
Културно растение, което се отглежда в цялата страна. По рядко се среща и подивяло по чакълести и каменливи места в различни райони на страната.
Употребяема част.
За лечебни цели се използуват листата(Folia Juglandis) и зелената обвивка на плодовете (Cortex Juglandis fructibus).
Химичен състав.
Листата съдържат до 5% галотанини, производни на нафтохинона юглон, флавоноиди (хиперин и 3-арабинозиди на кверцетина и кемпферола), фенолни киселини (кафена, р-кумарова), етерично масло, аскорбинова киселина, ка-ротен и др. В зелената плодна обвивка се съдържа до 3% аскорбннова киселина,до 25% танини, а- и в хидроюглон и др.
Действие.
Основните свойства на листата,корите и зелената обвивка на плодовете на ореха са противовъзпалително, запичащо, тонизиращо нервната и храносмилателната система. Придава им се и способността да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.
Приложение.
Те се използуват при извънредно голям брой заболявания както за външна, така и за вътрешна употреба. Листата и корите най-често се прилагат за укрепващи бани при рахит, екземи, възпаления на кожата, на венците, на стомаха, на червата,при бяло течение у жените,хемороиди,кървене, нередовна менструация, опаразитяване с чревни глисти и др.
Плодовете се прилагат при захарна болест и други смущения в обмяната на веществата.
Начин на употреба.
За вътрешно приложение се приготвя запарка от 1 супена лъжица сухи листа с 250 см3 вряща вода, която се изпива за 1 ден.
Външно листата се използуват под формата на отвара, която се приготвя от 3—5 супени лъжици сухи листа, които се варят 15 мин в 1/2 л вода. Отварата се употребява за промивки и компреси. Пресните листа се прибавят във водата за баня на малки деца (десетина листа за едно къпане).
Летен дъб — Quercus robur L. (Q. pedunculata Ehrh.)
Обикновен дъб — Quercus petraea (Matt.) Liedl. (Q. sessiliflora Salisb.)
Сем. Букови — Fagaceae
Описание.
Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.
Листата на обикновения дъб са с добре развити дръжки, неправилно нарязани, а жълъдите му са покрити от 1/2 до 1/3 от чашките. Цветовете на двата вида са еднополови. Тичинковите цветове са събрани в редки увиснали реси, а плодниковите са единични или групирани по няколко в съцветие. Растенията са еднодомни Жълъдите в основата си са обвити с чашка—паничка, която е получена от разрастването на оста на съцветието. Обикновеният дъб цъфти в края на пролетта.
Разпространение.
Летният дъб е разпространен у нас предимно в низините и покрай реките. Среща се по-рядко от обикновения дъб който пък е широко разпространен в предпланинскня и планинския пояс до около 1500 м надморска височина.
Употребяема част.
За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората(Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.
Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.).
Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.
Химичен състав.
Изсушените кори съдържат средно 7—12% галотанини и катехинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 4—7% дъбилни вещества,до 40% нишесте,около 4% белтъчини,3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.
Действие.
Адстрингентно,кръвоспиращо,противовъзпалително.
Приложение.
Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя широкото приложение на корите от младите клонки на дъба.Те се използуват предимно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората ка дъба се използуват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.
Петнист змиярник (змийски лапад) — Arum macufatuin L.
Сем. Змиярникови — Araceae
Описание.
Многогодишно тревисто растение, 20—40 см високо, с яйцевидна или цилиндрична грудка. Листата са стреловидна или кониевидни (често с тъмни петна, с дълги дръжки, тънки, в основата разширени във влагалища,с които обгръщат стъблото, Цветовете са дребни,еднополови, събрани в съцветие кочан; женските са разположени в долната част, а мъжките над тях;между женските и мъжките цветове и над последните се намират стерилницветове под форма на нишковидни, в основата конично разширени придатъци. Съцветието на върха завършва с тясно линеен, до 3 мм широк и до 7 см дълъг жълт или виолетов при датьк. Покривалото на съцветието е яйцевидно тръбесто, отвън зеленикаво, отвътре жълтозелено, в долната част червеникаво. Плодът е оранжевочервена сочна ягода.
Цъфти май—юни.
Разпространение.
Расте из влажни сенчести гори и храсталаци, най-често в планинския пояс до 1800 м надморска височина.
Употребяема част.
Използуват се грудките (Tubcra Ari maculati, Tubera Aronis).
Да не се смесва с източния змиярник (Аrum orientale М. В.), на който грудките са дисковидни, и с италианския змиярник (Arum italicum Mill.), на който бухалковидният придатък на съцветието е цилиндричен и по-широк от 5 мм.
Химичен състав.
Съдържа до 70% скорбяла, сапонини, алкалоидоподобното вещество аронин и флавоноиди.
Действие.
Противовъзпалително, откашлично.
Приложение.
Грудките се използуват външно при ревматизъм, подагра и при възпалителни процеси на кожата. Прилагат се и при възпаления на лигавиците — бронхит, гастрит и др.
Начин на употреба.
От грудките се приготвя извлек, като 1 чаена лъжица надробена билка се накисва за 8 часа в 250 см3студена вода. Приема се по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. За външна употреба се прави спиртен извлек от билката. В нашата народна медицина извлекът се получава от 20 г надробени грудки с 200 г ракия.
Растението съдържа отровни съставки и трябва да бъде прилагано много внимателно. При варене грудките загубват отровното си действие.
5.10.1.БИЛКОВИ ЧАЕВЕ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА КОЖНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
1. Чай при уртикария* (Species Antiurticalis)
Rp. Tur. Pini (борови връхчета) 25,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 25,0
Fl Achillei clyp. (цвят от жълт равнец) 25,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 25,0
Hb. Asperulae (стръкове от лазаркиня) 25,0
Fol Fragariae (листа от ягода) 25,0
Fol. Rubt fruticcsi (листа от къпина) 25,0
Fl. Pruni spinosae (цвят от трънка) 25,0
Hb. Hyperici (стръкове от звъника) 40,0
Fol. Piantaginis (листа от жиловлек) 40,0
Fol. Urticae (листа от коприва) 40,0
Rad.Primulae (корени от иглика) 50,0
Hb. Agrimoniae (стръкове ст камшик) 100,0
Hb. Rutae (стръкове от седефче) 100,0
Прилага се при алергични кожни прояви от различен произход— хранителни, медикаментозни и др.
Начин на употреба.
Три супени лъжици смес се поставя в 750 см3зряща вода.
Чаят се вари 3 мин, оставя се да изстине и се изпива на 3 пъти за един ден.
2. Ароматична билкова смес за бани* (Species Aromalicae pro balneo)
Rp. Hb. Thymi Serpylli(стръкове от мащерка) 20,0
Hb. Origani (стръкове от риган) 20,0
Fr. Juniperi (плод от хвойна) 30,0
Fol. Menthae pip. (листа от мента) 10,0
Rad. Valerianae (корени от дилянка) 10,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0
F1. Chamomillae (цвят от лайка) 30,0
F1. Lavandulae (цвят от лавандула) 30,0
Hb. Basilici (стръкове от босилек) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 10,0
Прилага се при нервна възбуда, невродермити, рахит.
Начин на употреба.
Пет супени лъжици смес се запарва в 500 см3вряща вода. Запарката се поставя във ваната за баня.
3. Rp. Fol.Ir Urticae (листа от коприва) 20,0
Fl. Calendiilae (цвят от невен) 20,0
Hb. Bideniis tripartitae (стръкове от бутрак) 20,0
Hb. Viola tricolor (стръкове от трицветна теменуга) 40,0
Hb. Veronicae (стръкове от великденче) 20,0
Hb. Equiseti (стръкове от полски хвощ) 20,0
Fol. Juglandis (листа от орех) 20,0
Прилага се при кожни заболявания, екземи.
Начин на употреба.
Четири супени лъжици смес се на-кисва в 1 л вода. Чаят се вари 5 мин, прецежда се и се пие по 1/2 чаша 3—4 пъти дневно.
|
